Решение № 38058 от 17.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 46а, ал. 1 от ЗЧБ. Производството е образувано по жалба на Ф. Н., [ЛНЧ], [държава], адр. [населено място], [жк], [улица] срещу заповед № 5364з-4684/01.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ - МВР, с която е удължена, наложената му принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 6 месеца “ с още 6 м., на основание 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. Ответникът по жалбата я оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване пред административния съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на административния акт по чл. 146 от АПК: Административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма – чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ, поради което е валиден. С него е удължена, наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 6 месеца “ с още 6 м., на основание 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. Следователно, материално-правните предпоставки за законност на процесната заповед за налагане на ПАМ са наличието на заповед за ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т.т. 2 и 3 от ЗЧРБ, както и установено възпрепятстване изпълнението на заповедта или опасност от укриване. Безспорно по делото е, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – „връщане до страна на произход“ със заповед № 5392ПАМ-267/04.04.2025 г., която е влязла в сила. С това първата материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ е осъществена. Втората материално правна предпоставка, визирана в ч. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, която се сочи в обжалваната заповед, е възпрепятстване изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Заповедта мотивира наличието на опасност за укриване с предложение рег. № 5364р-22102/01.10.2025 г. на Дирекция „Миграция“, в което са изложени факти от биографията на жалбоподателя и от неговата бежанска история. По конкретно, спрямо жалбоподателя има изпълнена ПАМ през 2018 г. за незаконно пребиваване в страната, а във връзка с настоящата ПАМ, то той отказва да укаже съдействие за изпълнението й, като отказва да се върне доброволно в [държава]. Съдът приема за основателни мотивите по това прделожение, които определят жалбоподателя, като лице, за което има опасност да се укрие и осуети изпълнението на заповедта по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Правилно е определен и продължителността на ПАМ във вр. чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, като наложеният вече срок от 6 м. е удължен с още 6 м. Без значение за законността на заповедта е обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба за предоставяне на международна закрила, по която има висящи производства. Правата на жалбоподателя в производството по предоставяне на международна защита се определят по правилата на чл. 29 и сл. от ЗУБ, които не предвиждат незаконност на процесната заповед. Висящността на производства по ЗУБ следва да се отчита при изпълнението на заповед за ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т.т. 2 и 3 от ЗЧРБ – чл. 44, ал. 2 от ЗУБ, което е неотносимо към настоящия спор. Последният се отнася само към изследване на обстоятелствата за законност на ПАМ по чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ. Предвид изложеното до тук съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната администрация следва да се присъдят деловодни разноски от 200 лв. Въз основа на гореизложеното, съдът