Решение № 522 от 5.7.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1462/2024 г.
Районен съд - ШуменГражданско направление05.07.2024 г.докладчик Жанет Марчева Христова
Диспозитив
НАСТАНЯВА Л. Ц. П. с ЕГН •••••••••• с настоящ адрес с. Л в „Център за настаняване на пълнолетни лица с умствена изостаналост“ – с. Л, общ.Ш за срок от 3 (три) години, считано от влизане на решението в сила. Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.98, ал.1 от ЗСУ. На основание чл.99 от ЗСУ решението подлежи на обжалване с жалба пред ШОС в седемдневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
Мотиви
Производство по чл. 95 и сл. от Закона за социални услуги (ЗСУ). Постъпила е молба от Агенция за социално подпомагане - гр. Ш, представлявана от директорът Г А М с искане за настаняване по съдебен ред на поставения под пълно запрещение Л. Ц. П. с ЕГН •••••••••• в Център за настаняване на пълнолетни лица с умствена изостаналост (ЦНПЛУИ) с. Л, общ. Ш. В искането не е посочен срока за настаняване, като съдът е изправил и допуснатата техническа грешка в диспозитива на искането досежно лицето чието настаняване се иска, като вместо погрешно посоченото лице Г С К е приел, че искането касае лицето Л. Ц. П.. На основание чл.97, ал.4 от ЗСУ съдебното заседание е изнесено извън сградата на съда и се провежда в ЦНПЛУИ - с. Л. Директора на АСП – Ш, се явява лично и поддържа депозираното от тях искане, като поддържа и молбата за корекция на искането. Настойникът на лицето – И. Ц. К. - негова сестра, излага, че е съгласна с искането и моли съда да го уважи. Лицето, чието настаняване се иска, присъства в съдебното заседание, като въпреки спецификата на заболяването си изразява категорично съгласие да бъде настанен в Центъра. За съда става ясно, след установения вербален контакт с него, че се чувства добре в дома. ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Л. Ц. П. към момента е на 59 навършени години, като съгласно ТЕЛК – Ловеч с № ••• от 129/••/••/••••г. е с диагноза „Олигофрения – тежка степен дебилност“ и му е определена 2-ра група инвалидност с пожизнен срок. С Решение от ••/••/••••г. по гр.д. № •••/••••г. по описа на ОС – В лицето е поставено под пълно запрещение. Настанен е в ДПЛУИ - с. Л от ••/••/••••г., като оттогава досега лицето живее в този дом, където получава специализирани грижи, съобразно потребностите му. Видно от Заповед № НД 3А•••• от ••/••/••••г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Ш за негов настойник е назначена И. Ц. К. – сестра на запретения. Предвид липсата на възможност лицето да се справя самостоятелно с негови основни жизнени потребности, както и липса на близки роднини и подкрепяща среда, то настойникът е отправил молба лицето да бъде настанено по съдебен ред в Центъра за настаняване на пълнолетни лица с умствена изостаналост – с. Л. В подкрепа на горното е и констатацията, че няма възможност никой да се грижи за лицето в семейна среда, поради заболяванията на настойника. Лицето е посещавано от сестра си, която редовно се информира за състоянието му от социалните работници, полагащи непосредствени грижи за него и изпраща колети. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея, съдът приема от правна страна следното: Процедурата по настаняване на пълнолетни лица поставени под пълно запрещение в специализирани институции в общността от резидентен тип е уредена в чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги. Водещото е интереса на лицата, като съгласно чл.98, ал. 2 от ЗСУ съдът уважава искането, само в случай, че в рамките на производството се установи невъзможност за полагане на грижи за лицето в семейна среда. В конкретния случай, Л. П. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение, поради неговото заболяване, което му пречи да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си. Същия е настанен по административен ред в ДПЛУИ– с. Л отпреди и към момента се чувства добре. От доклада за работа с лицето и в изпълнение на дейностите, заложени в индивидуалния план се установява, че е необходимо продължаване ползването на социалната услуга за осигуряване на необходимите за нормален живот битови условия, професионална подкрепа, емоционална и психическа стабилност, социални контакти и живот в общността. Затова и с оглед на всички събрани в производството доказателства и въз основа на личните си впечатления, придобити в проведеното извън сградата на съда съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на Л. Ц. П. в Център за настаняване на пълнолетни лица с умствена изостаналост, е изцяло основателна и следва да бъде уважена, тъй като това е изцяло в интерес на лицето. Съгласно чл.98, ал.3 от ЗСУ настаняването на лица поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по- дълъг от три години. Поради което съдът намира, че лицето следва да бъде настанено за този максимален срок. Поради гореизложеното и на основание чл.98 от ЗСУ, съдът