Решение № 71 от 4.2.2013 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 1842/2012 г.

Производството е образувано по предявен от А.С.К. •••, чрез адв. С. от ЯАК против В.Д.В. и Я.М.В. ••• иск, с който се претендира да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца, сключен между ответниците брачен договор от 06.02.2012 год., в частта му относно определения режим на разделност, прекратяване на СИО и прехвърляне частта на ответника В. в дял на съпругата му на жилище – апартамент № 92, находящо се в гр. Я., •••, подробно описано в обстоятелствената част на исковата молба. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила определение по т. дело № ••• год. на ЯОС е била постигната спогодба между ищеца и първия ответник в качеството му на управител и собственик на ЕТ „В. – В.В.”, последният да му заплати сумата от 42 000 лв., представляваща неплатена главница и лихви по договор за заем от 03.11.2009 год. в срок от 2 месеца, считано от 09.04.2012 год. Поради неизпълнение, ищецът се снабдил с изпълнителен лист от 13.06.2012 год. за вземането си и образувал изп. дело № ••• год. на ЧСИ И.Х.. В резултат на направена справка в Служба по вписванията гр. Я. установил, че по време на производството по т. дело № •••г. на ЯОС и преди постановяване определението на съда от 09.04.2012 год., ищецът В.В. бил сключил формално брачен договор от 06.02.2012 год., в който със съпругата си избират режим на разделност за придобитите по време на брака недвижими имоти, включително – подробно индивидуализирания в исковата молба апартамент № 92, находящо се в гр. Я., •••. Ищецът посочва, че с действията си ответниците са целяли увреждане на неговите интереси, имуществото на ответника В. се намалявало. Знанието на ответницата В. се предполагало с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, касаело се и за безвъзмездна сделка. Иска се уважаване на така предявеният иск, както и присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от двамата ответници, с който същите посочват, че исковата молба е нередовна, а предявеният иск недопустим и неоснователен. В отговора се излага, че за ответниците не е ясно кои точно части от брачния договор се атакуват. На следващо място се посочва, че сключеният между тях договор не е формален, а законен, като със същия според предоставената им с новия СК възможност са уредили имуществените отношения помежду си, спрямо имотите придобити по време на брака по линия на съпругата. Излагат твърдения за придобиване на процесния недвижим имот. Ответниците оспорват твърдението, че брачния договор е сключен във вреда на ищеца, като излагат твърдения че длъжникът ЕТ „В. – В.В.”, както и физическото лице В.В. притежават движимо и недвижимо имущество и след сключване на договора, в размер многократно надвишаващ дълга на ЕТ към ищеца, от което последния би могъл да се удовлетвори. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца. Ответницата – Я.В. – лично и ответника В.В. – чрез процесуалния си представител оспорват иска и молят за отхвърлянето му. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Безспорно между страните, а и видно от приложените писмени доказателства – е че ищецът е кредитор спрямо ответника В.В., в качеството му на ЕТ за посоченото вземане в размер на 42 000 лв., възникнало въз основа на договор за заем, сключен между ищеца и ЕТ „В. - В.В.” на 03.11.2009 год. За посоченото вземане е издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № ••• год. по описа на ЧСИ И.Х., копие от което е приложено по делото. Безспорно е още обстоятелството, че ответниците – В. и Я. В. са съпрузи, сключили граждански брак на 05.12.1982 год. в гр. Я., които през време на брака си са придобили процесния недвижим имот, вписан в чл. 1, ал. 1, б. „ А” от брачния договор по силата на НА №••• год. От приложения по делото брачен договор се установява, че на 06.02.2012 год. съпрузите са сключили процесното съглашение, по силата на което са избрали режим на разделност по отношение на процесния имот, както и други описани в договора имоти, като ответникът В. е прехвърлил безвъзмездно на ответницата В. собствената си ½ ид. част от всички подробно описани имоти, като вещите стават индивидуална и изключителна собственост на съпругата. Брачния договор е надлежно вписан в съответните регистри, видно от отбелязванията по същия и е породил прехвърлителното си действие по отношение на описаните в него обекти. Установява се от приложеното удостоверение изх. №••• год. на ЧСИ И.Х., че по ИД №••• год. с взискател А.К. и длъжник ЕВ „В.- В.В.” е наложен запор на общо 5 бр. автомобили от общо регистрирани 16 бр., като началната цена за наддаване е 10 550 лв. На автомобилите е наложен запор и по и.дело №••• год. с размер на вземането около 36 000 лв. Приложени са 3 бр. удостоверения от Служба по вписванията, видно от които при проверка по партида на ответниците В. и Я. В. се е установило, че върху голяма част от имуществото на същите има вписвани, в последствие заличавани, вкл. вписани преди процесния брачен договор възбрани и искови молби, с посочен ищец и кредитор освен ищеца по настоящото дело и ОББ АД. Основното и единствено възражение на ответниците по спора, релевирано своевременно в хода на процеса е, че В.В. в качеството си на ЕТ и физическо лице разполага с достатъчно движимо и недвижимо имущество, освен визираното в брачния договор, с което може да погаси дълга си към кредитора А.К.. В тази връзка по делото са ангажирани редица писмени доказателства за притежавано от ответника В. движимо и недвижимо имущество – нотариални актове, удостоверения за наследници, решение за възстановяване на земеделски земи и др. С цел максимално изясняване на фактическата обстановка по делото е назначено и изслушано заключение на комплексна съдебно - оценителна експертиза, относно оценка на имуществото на длъжника. Видно от заключението на вещото лице М.З. ответника В. притежава недвижими имоти /или по-точно ид. части от такива/ на обща стойност 12 147 лв., върху които няма данни за вписани тежести. Тази част от експертизата е изготвена въз основа на наличните по делото писмени доказателства и след непосредствен оглед на обектите, поради което и съдът счита, че като обективно и компетентно изготвена следва да бъде кредитирана. По отношение авто-техническата част на експертизата /вкл. допълнителната такава/, съдът констатира след запознаване със заключението и изслушване на вещото лице в с.з., че по-голяма част от същото е изготвено въз основа на представения от самите ответници списък на налични автомобили /изходящ от ответниците частен документ, надлежно оспорен от ищеца/, както и по данни на ответника В.В. и неговия син. Голяма част от автомобилите, вкл. и резервни части от автомобили не са били непосредствено огледани, ответника е признал пред вещото лице, че част от тях са бракувани, липсват и представени документи удостоверяващи собствеността на същите. Ето защо съдът приема, че тази част от експертизата следва да бъде ценена само в съвкупност с останалите по делото доказателства и доколкото се потвърждава от същите. В този смисъл и след съпоставка с наличните по делото документи по изпълнителни дела, по които длъжник е В.В., вкл. наличното удостоверение от ЧСИ, съдът приема, че ЕТ „В. – В.В.” действително е собственик на МПС, но на значително по-малък брой от твърдяните 16 и с цена значително по-малка от определената от оценителната експертиза, но същите са предмет на опис и запор по редица изпълнителни дела. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По допустимостта на иска: По делото е релевирано възражение за недопустимост на иска, т.к. ищецът атакува брачния договор само по отношение на един от описаните в него имоти, поради което и съдът намира за необходимо да посочи, че намира така предявеният иск за допустим. Независимо от сравнително новата уредба на брачния договор в законодателството, вече е налице практика на съдилищата в Р България, касаеща аналогични хипотези на атакуване на брачни договори в отделни техни части, а именно – Решение от № 29.01.2013 год. на ЯОС по гр. дело № 297/2012 год.; Решение по в.гр. дело № 2651/2012 год. на ВОС, определение № 43 / 17.01.2013 г. по гр.д.№ 643/2012 год. на ВКС. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че павловият иск има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. С иска не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск. У вреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. В производството по иска п о чл. 135, ал. 1 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. За успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД и щецът следва да установи качеството си на кредитор спрямо ответника В. /в качеството му на ЕТ/ извършването на правно действие от ответника, с което се увреждат интересите на първия, вземането да е възникнало преди датата на извършването му, както и знание от длъжника, че с атакуваното действие уврежда интересите на кредитора, като това знание се презюмира, когато разпоредитения акт е безвъзмезден. В тежест на ответниците е да установят възраженията, които излагат – че В. разполага с достатъчно движимо и недвижимо имущество от което ответника да се удовлетвори. В процесния случай, както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, между страните е безспорно, че ищецът притежава качеството кредитор по отношение на ответника В.В. в качеството му на ЕТ „В.- В.В.” за сумата от 42 000 лв., което качество е възникнало от момента на сключването на договора за заем, а именно – 03.11.2009 год. Вземането на кредитора за сумата е възникнало преди сключването на процесния брачен договор между ответниците, който кредиторът твърди, че го уврежда, тъй като съгласно съдебната практика ответника има качеството на длъжник, не от момента, в който вземането е било съдебно признато, а от момента, в който е възникнала облигационната връзка по сключения договор във връзка със съществуващите между страните материално-правни отношения. Съгласно тълкуванието дадено с ТР № 2/27.12.2001 год. на ОСГК – ако съпругът ЕТ поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другия съпруг няма да отговаря солидарно, но за тези задължения освен с имуществото включено в търговското предприятие, ЕТ ще отговаря и с половината от имуществото СИО, което не е включено в предприятието му. Съдът счита, че по делото е доказана и следващата изискуема предпоставка на чл. 135 ЗЗД, а именно длъжника да е сключил сделката със знанието, че уврежда кредитора. Безспорно установено е, че към момента на подписване на процесния брачен договор е било образувано и се е водело съдебно дело във връзка с дължимите суми по договор за заем сключен между страните на през м. ноември 2009 год., което е било спряно с цел доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията между страните. Несъмнено действието е увреждащо по отношение на кредитора. Самият факт на постигане на споразумение, с което ответникът – съпруг се лишава безвъзмездно от свои права върху недвижим имот, след като е възникнал дълга му към ищеца, съставлява увреждащо действие, водещо до намаляване на активите му. Съществуващата до този момент СИО между съпрузите е прекратена в хипотезата на чл.27, ал.З вр. с чл.28 от СК със сключването на брачния договор по отношение на процесия апартамент, като впоследствие притежаваната от В. 1/2 ид.част от имота е прехвърлена безвъзмездно на ответницата. С делката е извършена в надлежната форма, регламентирана в чл.39, ал.З СК и е породила целеното прехвърлително действие. По характера си брачният договор представлява двустранен, каузален, консенсуален и формален договор, към който правилата за недействителността от гражданското право се прилагат „съответно" - чл.43 СК. Същевременно нормата на чл.40 ал.2 СК предвижда, че договорът не може да засяга права, придобити от трети лица преди сключването му. В конкретния случай, ищецът е придобил правото си на кредитор по вземане, възникнало от договорно основание, спрямо ответника В.В. в качеството му на ЕТ, преди датата на сключване на брачното споразумение. Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. ЕТ е физическо лице, което отговаря за задълженията си с цялото свое имущество, включително и с тази част от него, която не е включена в предприятието му. Безспорно е установено още, че двамата ответници са съпрузи. Предвид безвъзмездността на атакуваната сделка, без значение за делото е обстоятелството дали пр и обретателят / в случая втората ответница/ е знаел а за увреждащото действие и какво е субективното й отношение към него.- Р ешение № 741 / 23.10.2009 г. по гр. дело № 808/2008 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС. Всъщност основното възражение релевирано с отговора на исковата молба от ответниците, както и по време на цялото производство по делото е, че с действията си ответника В.В. не е увредил кредитора, т.к. в качеството си на ЕТ и на физическо лице разполага с достатъчно друго имущество, извън процесния брачен договор, от което ищецът може да се удовлетвори. Действително съгласно съдената практика искът по чл. 135 от ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства или имущество, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. В процесния случай съдът намира, че ответниците не успяха да докажат наличието на такова имущество, от което ищецът да би могъл да се удовлетвори. Съобразно заключението на назначената по делото комплексна СОЕ, ответникът В.В. и ЕТ „В. – В.В.” притежават движимо и недвижимо имущество, съобразно кредитирана част от заключението на стойност значително по-малка от дълга. От представените по делото изпълнителни дела и удостоверения от Агенция по вписванията се установява, че голяма част от имуществото на длъжника е обременено с тежести, същият не успя да докаже, че е собственик на МПС на стойност над 100 000 лв., а освен по изп. дело № ••• год. е длъжник и по други висящи изпълнителни дела. Предвид гореизложеното, ЯРС приема, че претенцията на ищеца А.К. се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, като се обяви за недействително разпореждането с ½ ид. ч. от процесния недвижим имот подробно описан в чл. 1, ал. 1, б. „А” от брачен договор от 06.02.2012 год. По разноските: С оглед уважаването на претенцията и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените в настоящото производвто разноски в размер на 1399.38 лв. – адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Водим от гореизложеното, Я Р С