Решение № 3876 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2112/2022 г.

Производството е по реда на чл.59б от ЗЗО, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД, с [ЕИК] - [населено място], депозирана чрез пълномощника адв. Я., против мълчалив отказ на Директора на РЗОК –[област] да се произнесе по искане на жалбоподателя за сключване на допълнително споразумение към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК № 161325/25.02.2020 г. /по-надолу индивидуалния договор/ в частта му относно исканата промяна в броя на договорените легла, разпределени по отделения, по част А от Приложение № 2 на договора. Жалбоподателят с жалбата си, в съдебно заседание, както и в представени писмени бележки, чрез процесуалния си представител, заявява становище за формиран от страна на ответника мълчалив отказ по негово искане, обективирано в писмо с вх. № 29-02-3-87/06.06.2022 г. при ответника, приложено към заявление за сключване на нова дейност към индивидуалния договор с вх. № 29-02-3-86/06.06.2022 г., за сключване на допълнително споразумение за промяна в разпределението на броя на договорените легла по специалности, без промяна на общия договорен брой и осъществяване на КП № 89.1, 90.1 и 91 в отделение по Ревматология с 12 броя легла за сметка на намаляване на броя договорени легла в отделение по Педиатрия с 8 бр. и АГ отделение с 4 броя. Сочи се, че сключеното допълнително споразумение от № 146/26.06.2022 г. не съставлява произнасяне по искането. Моли се отмяна на мълчалив отказ на Директор РЗОК за сключване на допълнително споразумение за промяна в разпределението на договорените 174 болнични легла като незаконосъобразен и ограничаващ възможността на жалбоподателя да оказва в пълен обем договорената медицинска дейност и ограничаващ правата на здравноосигурените лица. Претендират се разноските по делото по представен списък. Ответникът Директор на РЗОК - [област], чрез процесуалните си представители юрисконсулт Л. и юрисконсулт А., възразява по допустимостта на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока в писмен отговор, становище, както и в представена писмена защита, като алтернативно се моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като се твърди и липса на формиран мълчалив отказ. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява по размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Окръжна прокуратура – [област], надлежно уведомена за образуваното производство, не е изпратила представител за встъпване в производството. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, на първо място, намира, че жалбата е допустима. В тази насока, не е налице твърдяното от ответната страна неконкретизирано искане и неясен предмет на жалбата, доколкото след изясняване предмета на правния спор между страните, с разпореждането за насрочване на делото от 10.11.2022 г. съдията-докладчик е посочил изрично предмета на разглеждане по делото, като по същия не е постъпило възражение от ответника. Очевидно е и от съдържанието на жалбата, както и от дадените от страните становища в първото съдебно заседание и постъпилата молба от жалбоподателя от 18.10.2022 г., че се твърди липса на надлежно произнасяне на ответния административен орган по направено искане от страна на жалбоподателя до него за сключване на допълнително споразумение към индивидуалния договор с изпълнителя на болнична медицинска помощ, касателно начина на разпределение на болничните легла при жалбоподателя и включването на брой такива в отделение по Ревматология за изпълнение на договорена болнична медицинска помощ по конкретни КП. Видно е от доказателствата по делото, че с писмо от жалбоподателя, което е с изх. № ЗК-59/06.06.2022 г. и съответно с входящ № 29-02-3-87/06.06.2022 г. при ответника, е обективирано точно такова искане за сключване на допълнително споразумение по посочения въпрос, както и че по отношение на същия въпрос не е било постигнато допълнително споразумение, а същевременно липсва и изричен мотивиран отказ по чл. 59б, ал.2 от ЗЗО, като такъв и не се твърди от ответника да е бил издаван. Не е налице пропускане и на срока за обжалване на мълчалив отказ, посочен в чл.149, ал.2 от АПК. Не е основателно и възражението за липса на правен интерес от оспорване на твърдения мълчалив отказ, като в тази връзка и ще се изложат и съображения по-надолу в мотивите на настоящото решение. От фактическа страна от събраните писмени доказателства се установява, че между жалбоподателя и ответника Директор на РЗОК [област], в качеството му на представляващ НЗОК, е бил сключен индивидуален договор за оказване на БМП по КП и извършване на АПр от 25.02.2020 г., с който като предмет е било уговорено оказване на БМП по КП, включително и КП № 089.01, КП № 090.1 и КП № 091, която дейност съгласно договора следва да се осъществява в отделение по Кардиология при жалбоподателя /стр.4 от ИД/. Със същия договор е било уговорено и лечебното заведение да изпълнява съвместно по договор с друго лечебно заведение АПр № 42 /стр.13 от ИД/. С писмо изх. № 35-16-741/20.05.2022 г. до договорните партньори на РЗОК било извършено уведомяване на партньорите на ответника по сключени индивидуални договори за оказване на БМП по КП относно необходимостта от представяне на документи за сключване на допълнителни споразумения през 2022 г. на основание чл.23з и чл.23е от НРД за МД 2020-2022 г. В тази връзка на 06.06.2022 г. жалбоподателят подал при ответника Заявление за включване на нова дейност към ИД по образец, в което посочил, че лечебното заведение кандидатства за сключване на нова дейност, а именно по АПр №42. Заявлението било входирано при ответника, като му бил поставен вх. № 29-02-3-86/06.06.2022 г. На същата дата от името на управителя на жалбоподателя било представено в РЗОК и писмо, с което на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и чл.23з от НРД за МД 2020-2022 г. и във връзка с уведомлението на РЗОК от 20.05.2022 г. за възможността за представяне документи за сключване на допълнително споразумение към ИД, било направено искане за сключване на допълнително споразумение към ИД, с което да се промени броя на договорените легла по ИД по вид и специалности, без нарушаване на общия договорен брой, като се посочвало, че по договора от 25.02.2020 г. общият брой договорени легла е 174, като се иска договорените дейности по КП № 89.1, № 90.1 и № 91 да бъдат осъществявани в отделение по Ревматология с 12 легла, в която връзка да се намали броят легла, разпределени съгласно договореното по ИД от отделенията по Педиатрия с 8 легла и от АГ отделението с 4 легла. Въпросното писмо постъпило в РЗОК на 06.06.2022 г., като му бил поставен вх. № 29-02-3-87. С оглед започналата по заявлението кореспонденция между страните по повод на сключването на допълнително споразумение към ИД, с писмо изх. № 29-02-03-86 от 20.06.2022 г. от Директора на РЗОК до управителя на жалбоподателя последният бил уведомен и по направеното искане договорените за изпълнение в отделението по кардиология дейности по КП № 89.1, № 90.1 и № 91 да бъдат осъществявани в отделение по Ревматология и исканата трансформация в броя легла, за това, че е необходимо лечебното заведение да представи Правилник за устройството на дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Свети Мина - [област]“ ЕООД с входящ номер от деловодство на РЗОК за промени в броя на леглата и като основание за това била посочена нормата на чл.274б от НРД за МД 2020-2022 г. Същото изискване за представяне на Правилник за устройството на дейността и вътрешния ред на лечебното заведение със заявена промяна в леглата било посочено в писмото и като условие за преценка на кандидатурата на жалбоподателя за сключване на допълнително споразумение за осъществяване на дейности по АПр №42 с оглед необходимостта същата да се работи в отделение по Ревматология. С писмото се предоставил 14-дневен срок от получаването му за отстраняване на отразените в него непълноти и пропуски на основание чл.23, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. /поради непълнота на представените документи на кандидата за сключване на договор/допълнително споразумение/. С писмо изх. № ЗК-71/28.06.2022 г. от жалбоподателя, постъпило при ответника и входирано с № 29-02-3-86/28.06.2022 г., било отговорено, че лечебното заведение отговаря на всички нормативно установени изисквания да оказва БМП по трите коментирани КП № 89.01, № 90.1 и № 91 в отделение по Ревматология, като не се иска увеличаване на броя на леглата, които са били предварително договорени, а само промяна на броя договорени легла по отделения в рамките на вече общо договорения им брой. В тази връзка към писмото от жалбоподателя била приложена и заповед на Управителя на МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД от 06.06.2022 г., в която се определя броя на леглата по отделени, вкл. и това по Ревматология. Междувременно, на 23.06.2022 г. било сключено допълнително споразумение към ИД между страните с № 146, с което страните се договорили за изменения по предмета на договора и условията и реда за оказване на дейности по КП и извършване на АПр/ КПр, както и промени в цените на договорени КП и др. В допълнителното споразумение не се съдържало изменение спрямо ИД чрез включване на АПр № 42 за самостоятелно изпълнение от жалбоподателя, като в Приложение № 2, Част А липсвало и изменение и по отношение на броя легла, договорен по ИД в седемте отделения по Вътрешни болести, Кардиология АГ, АГ –неонатология, Педиатрия, Анестезиология и интензивно лечение, Хирургия, като те оставали разпределени по същия начин и липсвало изменение в насока включване на брой легла в клиника по Ревматология. От изложеното става видно, че от страна на ответника в действителност не е било налице изобщо произнасяне по направеното от страна на жалбоподателя искане за сключване на допълнително споразумение по ИД за изменение на разпределението на броя на леглата в лечебното заведение по отделения с оглед разкриване на брой легла в отделение по Ревматология, за което до Директора на РЗОК е било надлежно отправено искане на 06.06.2022 г., на което е бил поставен и вх. № 29-02-3-87 от посочената дата. Посоченото искане е било получено и разгледано от страна на ответника като очевидно е счетено именно за заявление за сключване на допълнително споразумение, доколкото с писмото с изх. № 29-02-03-86 от 20.06.2022 г. от Директора на РЗОК, адресирано до жалбоподателя, на последния е бил предоставен срок за отстраняване на нередовности по чл.23, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. Съгласно чл.23, ал.1 от НРД лечебни заведения и техните обединения, както и здравни заведения, кандидатстващи за сключване на договор с НЗОК, подават заявления и представят документи в РЗОК в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД съгласно чл.59а, ал.1 ЗЗО, а според ал.2 на чл.23 от НРД - при непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок до 7 дни от установяването й писмено уведомява лечебното/здравното заведение за това обстоятелство и определя срок до 14 дни за нейното отстраняване. Следователно, направеното искане, противно на заявеното в становището но ответника по делото, е било разглеждано от страна на Директор на РЗОК именно като заявление за сключване на договор/допълнително споразумение към ИД в рамките на започналата процедура за това по подаденото заявление по образец от 06.06.2022 г., като двете са разглеждани общо в процедурата по договаряне и е даден общ срок за отстраняване на нередовности и по двете. Съгласно предвиденото в чл.59б, ал.1 от ЗЗО Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл.55, ал.2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. Според ал.2 на чл.59б от ЗЗО в срока по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал.1. В ал.3 на чл.59б от ЗЗО е предвидено, че заповедта за отказ подлежи на обжалване по реда на АПК. Сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ по своята същност представлява административно производство, в което посоченият административен орган е този, който преценява дали лечебното заведение отговаря на условията по чл.55, ал.2, т.1 от ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл.59в ЗЗО - чл.59б, ал.1 ЗЗО, както и на изискванията на съответния Национален рамков договор. Сключването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ се осъществява в рамките на нормативно регламентирано административно производство, в което директорът на РЗОК има водеща роля и осъществява контролни функции - проверка за съответствие на лечебното заведение с дадени критерии и изисквания, които също са нормативно определени. Страните в процеса на договаряне не са равнопоставени и клаузите на договорите трябва да отговарят на действащата нормативна уредба на тази правна материя, която по отношение на съществените елементи на договора за медицинска помощ е императивна /в този см. е напр. Решение № 3699 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2011 г./. Предвид посоченото и в случая според съда не е основателен довода на ответния административен орган, че не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като органът не е имал задължение да се произнесе. Напротив, както се каза, налице е отправено до компетентния административен орган искане за сключване на допълнително споразумение с конкретни параметри, макар и невключено в рамките на утвърдения образец на заявлението, по което е започнало административното производство, но изрично заявено в същото това производство и на същата дата на подаване на заявлението по образец, като в рамките на законовия срок по чл.59б, ал.1 от ЗЗО, не е било сключено такова допълнително споразумение с предмета на така депозираното искане. Срокът за произнасяне на административния орган в тази насока според съда следва да се отчита от датата, на която е постъпил отговорът на жалбоподателя по отправеното до него писмо за отстраняване на нередовности по документите му по повод точно на процесното искане, а именно от 28.06.2022 г., когато жалбоподателят е депозирал писмото си с приложена заповед от управителя на МБАЛ „Свети Мина“, с което е заявил, че липсват нередовности в документацията му. Поради това и жалбата се явява депозирана в срок, предвид посоченото в разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, че мълчалив отказ се обжалва в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Не е основателно възражението на ответника, че такова произнасяне е налице с подписването на допълнителното споразумение № 146 от 23.06.2022 г. и поради това липсвал правен интерес от обжалването. Видно е от съдържанието му, че с въпросното допълнително споразумение е налице постигната договореност по други въпроси, но не е налице удовлетворяване на искането на жалбоподателя за промяна в разпределението на общия брой договорени легла по отделения, така щото да се предвиди изпълнение на договорени КП в отделението по Ревматология с използване на 12 легла от общия брой и там. Впрочем, допълнителното споразумение е било сключено преди да е изтекъл срокът, предоставен на жалбоподателя с писмото на Директор на РЗОК от 20.06.2023 г. /14-дневен/ по чл.23 от НРД за МД 2020-2022 г. за отстраняване на непълноти по документацията, което е в несъответствие и с разпоредбата на чл.23, ал.4 от НРД за МД 2020-2022 г. С изтичането на 30-дневния срок по чл.59б, ал.2 от ЗЗО, в рамките на който административният орган следва да се произнесе по депозирано до него заявление настъпват и условията за приложението на фикцията по чл.58, ал.1 от АПК. В случая по делото липсват доказателства за издаването на писмен акт, с който да се прави мотивиран отказ за сключване на допълнително споразумение към ИД. Следователно е налице формиран мълчалив отказ, който по характер и последици е приравнен на изричния такъв и по аргумент от чл.59б, ал.3 от ЗЗО и поради това и подлежи на съдебно обжалване. В рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок по чл.149, ал.2 от АПК, лечебното заведение е упражнило субективното си право на оспорване, с оглед на което съдът прие по-горе и че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима. В рамките на започналото административно производство по договаряне за сключване на допълнително споразумение към договор за оказване на БМП по КП и извършване Апр/КПр с НЗОК, в качеството си на задължен субект по чл.59б от ЗЗО и при липса на уважено искане с включване в допълнителното споразумение на предложените промени от жалбоподателя, Директорът на РЗОК [област] е дължал мотивирано писмено произнасяне, с което да откаже сключване на допълнително споразумение по искането за промяна в разпределението на броя на леглата по Приложение 2, Част А от договора с лечебното заведение. Този извод следва пряко от анализа на разпоредбите на чл.59б, ал.2 и 3 от ЗЗО, съобразно които Директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал.1, а тази заповед подлежи на обжалване по реда на АПК. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът да бъде сключено допълнително споразумение може да бъде обаче само изричен и се постановява с мотивирана заповед, която подлежи на обжалване, то посоченият мълчалив отказ е недопустим и поради това подлежи на отмяна само на това основание. Законът изрично постановява издаването на мотивиран акт, тъй като именно писменото произнасяне с предвидената мотивирана заповед е гаранция за законосъобразността на акта, а изложените в заповедта мотиви довеждат до знанието на страната съображенията на административния орган и се преценяват при упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Ето защо, като не е сключил допълнително споразумение по искането на жалбоподателя и като не се е произнесъл с писмена и мотивирана заповед по подаденото заявление, в което да изложи съображенията, поради които отказва сключване на допълнително споразумение, ответникът е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като ответникът не е спазил предвидената по ЗЗО процедура, като на практика изобщо не се е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било мотивиран отговор на заявителя по постъпилото негово заявление за сключване на допълнително споразумение със съответно съдържание в предвидения за това срок, нито дори до приключване на съдебното дирене по делото по оспорване на мълчаливия му отказ, то поради това и правният интерес на жалбоподателя да търси защита не е отпаднал. Следва при това положение преписката да се върне на задължения субект за произнасяне, при което, според това дали същият счете, че е налице отстраняване на непълноти по документацията, ще следва да процедира по предвидения ред, като или пристъпи към сключване на допълнително споразумение, или постанови мотивирана заповед за отказ. При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат направените разноски по производството, като от представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно същият да удостоверява заплащане в брой при подписването му на сумата от 1800 лева, а по делото е приложено и платежно нареждане за внос на държавна такса за образуването му от 50 лева. В представения списък на разноските е включена и сума от 200 лева за участие на адвоката в две съдебни заседания. Видно е от договора за правна защита и съдействие, че в същия е уговорено заплащането на пътни и дневни разноски за адвоката в размер на 100 лева за всяко явяване. Доказателства за действително заплащане на сумата от 200 лева не са представени по делото, а освен това, пътни и дневни разноски не се включват в понятието разноски по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК и не подлежат на присъждане от съда, в която насока е и становището на ВАС, обективирано в Определение № 8382/2008 г. по адм. дело № 7342/2008 г., Решение № 9474/2009 г. по адм. дело № 5847/2009 г., Решение № 7644/2021 г. по адм. дело № 13581/2021 г. и мн. други. Що се касае до възражението на ответната страна относно размера на адвокатското възнаграждение, то съдът намира, че същото е неоснователно. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е видно, че е била изготвена и депозирана жалбата, въз основа на която е образувано делото, като е налице представителство в три съдебни заседания и представяне на писмена защита, поради което и с оглед на вида и характера на производството и обема на събраните по него писмени доказателства, които подлежат на оценка, съдът не намира, че заплатеното възнаграждение за работата на адвоката е прекомерно. Затова и ще следва да се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя разноските за адвокат от 1800 лева и за платената държавна такса от 50 лева или общо 1850 лева. Водим от изложените мотиви и Съдът