Решение № 2582 от 26.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12394/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 79131/19.04.2022 г. на „И..БГ“ АД – ответник по гр. дело № 42816/2021 г., Софийски районен съд, 38 състав срещу постановеното по него Решение № 1643/03.03.2022 г., с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 45 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва от 20.03.2021 г. до пълното заплащане, както и за сумата 1 200 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и несправедливо. Счита се, че съдът не е обсъдил всички доказателства. Сочи се, че в хода на производството се доказало, че не е имало клевета, а и самият ищец се отказал от твърдението си в хода на делото. Твърди се, че липсата на опровержение е с цел да не се използват името и визията на ищеца повторно, като разпоредбата на чл. 18 Закон за радиото и телевизията /ЗРТ/ потвърждавало това. От фактологията било видно, че след обаждане от завеждащ „Връзки с обществеността“ към Министерство на отбраната репортажът, споменаващ ищеца бил коригиран в късната емисия и корекцията била отразена на интернет страницата на медийната група. Неоснователно съдът не взел предвид, че след свързването с медията от пострадалото лице, последната му предложила варианти за опровержение, но то не се възползвало, което било индиция, че същото не желаело в действителност да изчисти името си, а напротив да получи финансова компенсация. Счита се за неправилен изводът на съда, че репортерите на телевизията допуснали груба професионална небрежност. Поддържа се, че искането за обезщетение на претърпените вреди останало недоказано по основание и размер, тъй като централната емисия новини била гледана от едва 5 300 зрители. Сочи се, че от ангажираните от ищцовата страна свидетели не се доказвало висок стрес на работното място на пострадалото лице, липса на данни за връзка между излъчения репортаж и каквито и да било вредоносни последици. Твърди се липса на причинна връзка между излъчения репортаж и твърдените вреди, тъй като от медицинските документи било видно, че здравословните оплаквания на ищеца били от няколко дена преди процесното събитие. Счита се, че липсвало поведение, което да противоречи на добрата журналистическа практика, тъй като своевременно репортажът бил коригиран. Твърди се, че въпреки свидетелските показания съдът не взел предвид, че динамиката по изготвянето на репортажа, а и снимката била публикувана и на сайтовете на други медии една от които била интернет изданието на в. „24 часа“. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Въззиваемият И. И. в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. Сочи, че в исковата молба липсва твърдение за извършена клевета. Поддържа неотносимост на чл. 18 ЗРТ към деликтната отговорност предмет на делото. Счита, че съдът правилно и в съответствие с тяхната логика е обсъдил свидетелските показания. Производството по гр. дело № 42816/2021 г., Софийски районен съд, 38 състав е образувано по искова молба на И. И. И., в която се твърди, че на 19.03.2021 г. в централната емисия на телевизия „България он Еър“, излъчена в 18.30 ч. била изнесена невярна информация по отношение на него – била показана негова снимка на фона на информацията, че участвал в шпионска мрежа, която изнасяла данни от Република България в полза на Руската Федерация. Ищецът не възприел изнесената информация в часа на нейното излъчване, а впоследствие чрез интерактивна опция. Посоченото в новинарската емисия го разстроило силно и се наложило той да взема успокоителни лекарства и транквиланти, бил неадекватен и имал високо кръвно. Всичко това идвало на фона, че ищецът работел в служба „Военна полиция“ и бил многократно награждаван за постижения. Емисията новини била гледана от баща му и дъщеря му, които също много се притеснили. Съседи и приятели започнали да му звънят по телефона и да го посещават на място с питането дали това е вярно. Излъчената информация създала силно негативно отношение към него, а самият той изживял стрес и безпокойство. Въз основа на изложеното е поискано от ответника „И..БГ“ АД – собственик на телевизията обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. /частичен иск от обща претенция в размер на 50 000 лв./, ведно със законна лихва от 19.03.2021 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане. Ответникът „И..БГ“ АД оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че излъчената информация се основавала на официални данни за лицето И. И., но поради дублиране на имената на телевизионния екран била показана снимка на ищеца, извадена от архива на телевизията. Допълнително редакционният екип бил подведен от наличието на същата снимка, свързвана със същото име в други медии. Екипът на телевизията продължил работата си по новината и установявайки грешката си свалил снимката за новините в 21.00 ч., а централната емисия била свалена от интернет страница на медията. Прави се позоваване на реда за поправяне на такива грешки, разписан в разпоредбата на чл. 18 ЗРТ, от която възможност ищецът не се е възползвал. Възразява се срещу твърдените притеснения на ищеца, тъй като въпреки показването на неговата снимка, репортажът съдържал информация за лице с чин майор /този на ищеца бил подполковник/, за бивш военен от контраразузнаването /ищецът бил на активна позиция в служба Военна полиция/ и че съпругата му била руска гражданка /ищецът бил разведен/. Липсвали елементите от фактическия състав на деликта. Поради изложеното исковата молба била неоснователна. Към исковата молба е представен Амбулаторен лист № 1616/30.03.2021 г., издаден от д- р С.К., в който е посочено, че според данни от пациента И. И. същият е почувствал обща слабост и главоболие, тъй като на 19.03.2021 г. преживял силен психически стрес с главоболие и високи стойности на кръвното налягане 180/110. Били му направени амбулаторни изследвания, които показали, кръвно налягане 150/95, глава и шия – без отклонения, дишане – ясно. Основаната диагноза била хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност – хипертонична криза. Д-р С.К. е констатирал на 08.04.2021 г. по анамнеза на пациента – обща слабост и главоболие, силен световъртеж и гадене от около 2-3 дни. Това водело до трудност при шофирането. Поради това за периода 08.04.2021 г. – 17.04.2021 г. му бил издаден болничен лист, предписващ му домашно лечение по повод нарушение на вестибуларната функция- вертижна криза. Амбулаторен лист № 001900/29.06.2021 г. бил издаден по повод направен на И. И. И. преглед във връзка с измерено същата сутрин в службата му кръвно 150/100 с тилно главоболие. Констатирано е, че пациентът имал хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност. Към делото е представен и Договор за военна служба № 4-169/26.05.2010 г., сключен между Министерство на отбраната и И. И. И. за заемане на длъжност „старши инспестор“ в отдел „Контрол и охрана“ във военно формирование регионална служба „Военна полиция“ гр. София. Договорът е за срок от 10 години. С Допълнително споразумение № 4- 260/24.03.2020 г., сключено между същите страни е договорено удължаване на основния договор до 06.09.2029 г. Според Удостоверение за родствени връзки от 15.07.2021 г., издадено от Община Ботевград, ищецът има баща, двама братя и дъщеря. По делото се съдържат десет броя грамоти на български и английски език за периода 2005 г. – 2015 г., с които ищецът бил награждаван за заслуги към българската армия. Представена е нотариална покана, изходяща от ищеца, чрез нотариус с рег. № 594 отправена до „И..БГ“ АД, в която се иска заплащането на 50 000 лв. обезщетение за станалото разминаване в информацията. Липсват данни за връчването й. Но по делото е приложен отговор на нотариалната покана, в която дружеството – собственик на телевизията поднесло своите извинения, посочило е като начин на поправяне на стореното правото на отговор, предвидено в чл. 18 ЗРТ и е отклонило поканата за заплащане на търсената сума, която се явявявала прекомерна. По делото е изслушан И. К. – началник на служба „Военна полиция“ при МО, който заявил, че познавал ищеца от 01.03.2020 г., когато заел този пост. На 18 срещу 19 март ищецът бил дежурен в рамките на 24 часово дежурство, започващо от 09.00 на едната сутрин и завършващо в 09.00 на другата сутрин. На 19-ти имало екстренна ситуация, тъй като през нощта дежурният И. И. получил сигнал, че било необходимо да бъде указано съдействие на Прокуратурата по операция „Резидент“ за задържането на лицето И. И.. Едва след три-четири дни свидетелят разбрал за репортажа, който той гледал чрез Интернет. След репортажа подчиненият му бил в стрес, бил проверяван от Военна прокуратура като длъжностно лице. След излъчването на репортажа започнали неуместни шеги и подмятания в службата, че „Резидента“ бил именно в Военна полиция. По онова време свидетелят виждал ищеца един-два пъти седмично, а конкретно след репортажа три-четири дни. Същият не изглеждал добре, бил тих и затворен. Свидетелят посочил, че по негова преценка процесната ситуация с подчинения му, му причинила стрес. Съдът е изслушал и свидетелските показания на С.Д. – съсед и приятел на ищеца. В своите показания посочил, че е гледал репортажа по телевизията. Опитал се да се свърже с ищеца, но той не отговарял на мобилния си телефон. След три-четири дни го видял случайно, но съседът му бил с наведена глава и само казал, че излъченото по телевизията не било истина. Едва две седмици след репортажа, свидетелят могъл да разговаря със своя приятел, когато разбрал, че изнесеното не било вярно. Правило му впечатление, че ищецът бил стресиран. Спрял да излиза пред блока и да си говори с останалите. Започнал да посещава по-често лекар. Развил високо кръвно. Лекарите му казали, че това можело и да не се махне, което силно го притеснило. А иначе бил спортно настроен, играел футбол и състоянието на високо кръвно се появявало за пръв път при него. Свидетелят познавал дъщерята на ищеца – момиче на 21-22 г., която била също силно притеснена по това време. Бащата на ищеца също бил притеснен от случилото се. И той избягвал да говори на тази тема. Изслушани са и свидетелските показания на И. К. – репортер в телевизия „България он Еър“. Свидетелят посочил, че работел по новината, която за първи път била изнесена на брифинг на Прокуратурата. Първото съобщение за нея било в емисията от 13.30 ч., когато не било споменато име на предполагаемия шпионин. Знаело се само, че е завършил школата на ГРУ и имал съпруга, която също изнасяла информация в посока Русия. Снимката била взета от интернет страницата на „Арми медия“ – интернет страница, собственост на Министерство на отбраната и която снимка била препратена на свидетеля от един от продуцентите му чрез вътрешния чат. За допусната грешка се разбрало едва когато прес- аташето на министъра на отбраната се обадило в телевизията и съобщило за станалото разминаване. Грешката била коригирана в емисията в 21.30 ч. без обаче да се съобщава за допускането й, тъй като липсвала такава практика в телевизията. Свидетелката К. И.а на длъжност директор „Новини“, посочила, че имала пряко отношение към тази новина, която излязла за пръв път следобед на процесната дата, някъде към 15.00 ч. и репортерите е трябвало да реагират бързо, тъй като централните новини на телевизията са първи преди останалите и респ. разполагат с по-малко време да подготвят материалите си за нея. Свидетелката посочила, че прегледала текста на репортажа, но не изгледала същия поради липса на техническо време. Тя не видяла снимката преди излъчването му, като за нейната поява посочва един от продуцентите на новините, който я предоставил на екипа. Снимката на ищеца била публикувана преди това в интернет страницата на вестник „24 часа“. Едва след обаждане на пресаташето на министъра на отбраната се разбрало, че е допусната грешка. Обичайната практика била да се търси информация от два независими източника, но в онзи момент нямали време за това. Въпреки това имали набор от достоверни източници, на които могло да се вярва – институциите, част от които била и Прокуратурата или определени медии като вестник „24 часа“. В своето Решение № 1643/03.03.2022 г. съдът приел, че искът бил доказан в пълния предявен размер. Процедурата по чл. 18 ЗРТ не била относима към случая. Грешката се дължала на груба професионална небрежност. Достатъчно било да се съобрази от журналистите, че лице, родено през 1974 г. не би могло да е завършило школата на ГРУ. Липсвал обществен интерес репортажът да бъдел придружен със снимка. С тези аргументи искът бил уважен в цялост. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съдът като взема предвид изложеното във въззивната жалба установява следното: Между страните не съществува спор, че на 19.03.2021 г. в централните новини на телевизия „България Он Еър“, които се излъчват в 18.30 ч. е показан репортаж по повод изнесена от Прокуратура на Република България информация за шпионаж в България в полза на чужда държава. В репортажа е посочен с име и фамилия конкретен извършител на шпионската дейност – И. И. и в рамките на репортажа е показана снимка, на която е ищецът по делото, без за същия да е изнасяна от официалните институции информация, че е имал каквато и да е връзка със случая. Безспорно е, че снимката не е показвана в следващата емисия новини, която е с начален час 21.00 ч. Страните спорят дали са настъпили вреди от излъчения репортаж и ако да, какъв е размерът на дължимото обезщетение. Отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Фактите обосноваващи основателност на иска са: противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат. Това са предпоставките за ангажиране на този вид отговорност и съдът счита, че те са налице. Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че пред първоинстанционния съд не били доказани настъпили вреди. По делото са представени медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищеца и са изслушани свидетелски показания относно неговото емоционално състояние. От документите е видно, че в дните след излъчения репортаж, ищецът е бил с повишено кръвно налягане. Този извод се основава на проведените измервания на кръвното налягане от лекуващия лекар, които са по повод на снета от пациента анамнеза. Липсват данни тези здравословни проблеми да са съществували в миналото, а от показанията на св. Д. – съсед на ищеца се установи, че той е спортно активна личност, често играел футбол и не е имал оплаквания. Поради което следва да се приеме, че освен здравословното увреждане е доказана и пряката причинно-следствена връзка. От показанията на същия свидетел се установяват и емоционалните вреди, тъй като след излъчения репортаж И. спрял да излиза пред блока, а преди често го правел. Бил стресиран, ходел с наведена глава, избягвал да общува с другите. В същата насока са и показанията на свидетеля К., който в процесния период бил пряк ръководител на пострадалия. Въпреки че не го виждал всеки ден, във времето след излъчването на репортажа, му правело впечатление, че бил тих и затворен. Бил стресиран. Пряката причинно-следствена връзка се доказва и от обстоятелствата, че на работното място на пострадалия започнали да се чуват шеговити подмятания по повод наличието на шпионин в службата, което нямало как да е вярно ако снимката на ищеца не беше показана, тъй като същият работи именно в „Военна полиция“, а твърдяното име като шпионин по официални тогавашни данни на прокуратурата е от „Военно разузнаване“. Твърдението, че липсата на опровержение е с цел да не се използват името и визията на ищеца повторно е изложено за пръв път пред въззивната инстанция поради което не следва да бъде разглеждано. Обстоятелството, че репортажът бил своевременно коригиран е без правно значение, защото вредите са настъпили от самото му излъчване. По същия начин следва да се преценява и твърдението, че той е гледан от 5 300 зрители, тъй като обезщетението се претендира за вреди, които ищецът е претърпял от възприятието, което той самият е имал за своята личност, показана в негативен контекст и здравословните проблеми вследствие на това. Неоснователно е твърдението, че районният съд не взел предвид, че излъчилата репортажа телевизия, взела снимката от интернет изданието на в. „24 часа“, където по повод на същата информация, тя вече била публикувана. Това обстоятелство по никакъв начин не може да снеме отговорността на деликвента пред пострадалото лице, тъй като служителите на ответника е следвало по своя преценка да анализират достоверността на информацията от интернет страницата на в. „24 часа“ наравно с тази от какъвто и друг източник на информация, бил той медия или не. Тъй като в репортажа не се е позовала за публикуваната снимка на друг източник, то следва да се приеме, че същата е излъчена по телевизията от свое име, поради което и отговорността за нанесените вреди е само на излъчващия репортажа. По втория спорен въпрос за размера на обезщетението, съдът намира, че определеният от районния съд такъв е частично неправилен поради следните аргументи. При така изяснената фактическа обстановка, за да определи обезщетението по справедливост за претърпените неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд следва да подложи на преценка конкретно съществуващите обстоятелства. Пострадалото лице е било на 46 г. към датата на събитието. Ползвал се е с добро име пред съседите си. Този извод се основава на обстоятелството, че един от свидетелите е негов съсед, а и от изнесеното в показанията му, че преди случая, често слизал пред блока, за да си говори с комшиите. На работното си място също е имал добро име. Прекият му началник по онова време, не е посочил друго. Близките на ищеца също са възприели новината, съзнавали са тежестта на случая и това допълнително го е притеснявало как ще бъде възприет в обществото. Самият той е многократно награждаван в хода на неговата кариера във въоръжените сили на Република България, видно от приложените към делото грамоти и отличия, които не са оспорени от ответника. Заеманата от него длъжност в служба „Военна полиция“ е свързана с лоялност и преданост към държавата и поставянето му в подобна сериозна ситуация безспорно го е стресирало силно. Наред с това е търпял и притеснение от появилите се здравословни проблеми, конкретно дали за вбъдеще те ще изчезнат. От друга страна липсват данни съседи да са говорили против ищеца и да са дали вяра на чутото по телевизията. Сходна била и ситуацията на работното му място, където е имало шеговити приказки, но не и притеснение сред колегите му, че той е агент на чужда държава. Нещо повече, от свидетелските показания на прекия му ръководител било безспорно за него и колегите му, че ищецът не е лицето субект на изнесената от ответника информация. Здравословните проблеми на ищеца нямат хроничен характер. Поради това обезщетението следва да бъде намалено на 5 000 лв. съобразно социалните и икономическите условия в страната към датата на деликта, когато минималната работна заплата е била 650 лв. Приетият размер е обусловен и от периода на търпените вреди, който е от около едни месец. При този изход на делото следва да бъдат намалени присъдените на ищеца разноски за държавна такса и процесуално представителство от адвокат от 1 200 лв. на 600 лв. Във въззивната жалба е поискано присъждане на съдебните разноски, включително на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, но не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Заплатена е държавна такса в размер на 200 лв. Съобразно изхода на делото насрещната страна дължи на жалбоподателя възстановяване на държавна такса в размер на 100 лв. Ищецът И. И. претендира като разноски заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на 1 500 лв. Въззивникът е направил възражение за прекомерност. Паричният размер на спора е 10 000 лв. /частична претенция от 50 000 лв./. Приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението, направено с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., поради което на въззиваемия следва да се присъдят 450 лв. разноски пред въззивната инстанция. Така мотивиран Софийският градски съд,