Решение № 259 от 18.7.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 715/2022 г.

Производството е образувано по предявена искова молба от А. В. Ж. от гр. С.З., чрез адвокат Е. Н. П. срещу А.В., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявана от изпълнителния директор Д.С.М., с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от Правилника за вписванията, във вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени вреди с обща цена 67000 лева, увеличена в съдебно заседание на 69 000 лв. Ищецът А. В. Ж. твърди, че през 2009-та година закупил от М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“ два апартамента - апартамент № 1 и апартамент № 2 в строяща се сграда в град К., •••. Преди да закупи апартаментите, ищецът Ж. направил необходимото проучване, за да се убеди, че ще придобие собствеността върху тях без тежести и права на трети лица. Според издадените на 12.05.2009 година от А.В. удостоверения за лицето М.А.К., с посочено ЕГН и като ЕТ М. - М.К.“, с. Г. нямало вписвания и отбелязвания относно всеки от апартаментите за периода от 05.04.2006 г. до 12.05.2009 г. Основавайки се на удостовереното и след допълнителна устна справка, която го потвърдила, на 21.05.2009 година, ищецът А. Ж. купил от продавача М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“, с нотариален акт, изповядан от нотариус П.К. peг. № 100 на НК, заплащайки цена общо в размер на 51 800 лв. следните два апартамента: апартамент № 1, находящ се в град К., ••• - осемнадесет, разположен на II етаж от строяща се масивна жилищна сграда, със застроена площ от 62, 10 кв.м. и състоящ от спалня, кухня дневна, коридор и баня, при граници: от юг - ателие 1, от север- апартамент 2, от изток - коридор, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и апартамент № 2, находящ се в град К., •••, разположен на II етаж от строяща се масивна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м. и състоящ се от кухня, дневна, коридор и баня, при граници: от юг-апартамент 1, от север-калкан, от юг-коридор и апартамент 3, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, която новострояща сграда е в дворно място, находящо се на същия адрес, съставляващо УПИ IX - 8482, от квартал 132 "А" по плана на гр. К.. Ищецът посочва, че удостоверенията от 12.05.2009 година били представени на нотариуса преди изповядване на сделката и вложени в нотариалното дело на акта, като през 2022 година по негово искане оригиналите на удостоверенията му били предадени от нотариуса, а в нотариалното дело били оставени техни преписи. Малко след покупката, ищецът Ж. започнал да получава съобщения по съдебно-изпълнителни дела, че придобитите от него имоти се възбранявали и подлежали на опис и публична продан, поради това, че придобил тези имоти след като праводателят му учредил ипотека. Оказало се, че удостовереното в издадените от А.В. удостоверения било невярно и към датата на издаване на удостоверенията, съответно - и към датата на придобИ.е на имотите имало вписана договорна ипотека и то в периода, за който било удостоверено, че е извършена проверка. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том 1, peг. 573, нот. дело № 77/2008 г. на Нотариус peг. № 445 М.П., вписан в Служба по вписванията К. с вх. № 1418/10.03.2008 година, акт № 155, том I, дело 155 била учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД договорна ипотека за обезпечаване вземанията на банката от М.А.К., като ЕТ „М. - М.К.“ по договор за банков кредит в размер на 100 000 лева, върху обекти в построена до етап „груб строеж“ сграда, измежду които и двата апартамента, закупени от А. Ж.. За удовлетворяване на ипотекарния кредитор Юробанк България АД (предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) придобитите от А. Ж. недвижими имота били изнасяни на публична продан нееднократно, като междувременно, поради извършени цесии, бил променен и титуляра на вземанията. При публична продан, осъществена от 13.05.2022г. до 13.06.2022г. от Д.Ц. - ЧСИ при ОС Стара Загора, с peг.№ 872 по изп.дело № 801/2010г. на основание несъществуващата - според издадените удостоверения - ипотека, имотите били продадени - възложени с влезли в законна сила постановления за възлагане от 26.07.2022 година, както следва: Апартамент № 1 с площ от 62, 10 квадратни метра, находящ се на втори етаж, кота +4.34, при съседи: отстрани: външни стени, коридор, стълбище и апартамент № 2, ведно с припадащите му се 9.00 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, находящ се в жилищна сграда с идентификатор съгласно КККР 35167.504, 9063.1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.05.2022г., с площ от 281 квадратни метра, със степен на завършеност "груб строеж", построена в Поземлен имот с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 352 квадратни метра, при граници: ПИ с ид. № 35167.504.84, ПИ с ид. № 35167.504.925, ПИ с ид. № 35167.504.9015, ПИ с ид. № 35167.504.9025, а съгласно предходен план, представляващ УПИ IX-8482, в кв.132А, по плана на гр. К., с площ на УПИ от 337 кв.м., при граници: на УПИ съгласно скица - улица, УПИ VIII - 925, УПИ XI - 906, 920 - на купувача "Т.-Е." ЕООД, гр. К., представлявано от Управителя С. И. И. за сумата от 28 001 лева; Апартамент №2 с площ от 56 квадратни метра, находящ се на втори етаж, кота +4.34, при съседи: отстрани: външни стени, апартамент № 1 и апартамент № 3, ведно с припадащите му се 11.27 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, находящ се в жилищна сграда с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063.1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.05.2022г., с площ от 281 квадратни метра, със степен на завършеност "груб строеж", построена в Поземлен имот с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 352 квадратни метра, при граници: ПИ с ид. № 35167.504. 84, ПИ с ид. № 35167.504.925, ПИ с ид. № 35167.504.9015, ПИ с ид. № 35167.504.9025, а съгласно предходен план, представляващ УПИ IX-8482, в кв.132А, по плана на гр. К., с площ на УПИ от 337 кв.м., при граници: на УПИ съгласно скица - улица, УПИ VIII - 925, УПИ XI - 906, 920 - на купувача "Т.-Е." ЕООД, гр.К., представлявано от Управителя С. И. И. за сумата от 25 601 лева. Пазарната оценка на така продадените имоти, изготвена за целите на публичната им продан била общо в размер на 67000 лева, в това число оценката на апартамент № 1 - 35 000 лева и оценката на апартамент № 2 - 32 000 лева. Ищецът твърди, че взел решението си да закупи имоти въз основа на убеждението, че продавачът е собственик и имотите не са обременени с вещни тежести и права на трети лица, като до това свое убеждение достигнал след запознаване с представените документи за собственост, по които била изповядана и сделката и след нарочно изискване на удостоверения от А.В., относно вписванията, отбелязванията и заличаванията, касаещи продаваните имоти. Изисквайки удостоверенията и доверявайки се на тяхното съдържание, а също и на уверението от извършената устна справка, че по партидата на продавача за целия имот няма никакви тежести, Ж. положил всички разумни и необходими действия, които се очаква да бъдат извършени от един предпазлив и осведомен купувач на недвижим имот. Въпреки това, след като удостовереното се оказало невярно, той бил лишен от собствеността на придобитите имоти. Съгласно чл.49 от ПВ, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения. Размерът на вредата, която ищецът Ж. е претърпял като резултат от невярното удостоверяване и претърпяната публична продан, е съизмерим с пазарната стойност на загубеното право на собственост върху имотите към момента на настъпване на загубата, а именно - датата на влизане в сила на постановленията за възлагането им на купувача на публичната продан. В съдебно заседание на 15.06.2023г. по искане на ищеца, съдът е допуснал увеличение на предявените искове, съобразно заключението на вещото лице, от 35 000 лв. – на 36000 лв. за първия недвижим имот и от 32000 лв. – на 33000 лв. за втория. Моли съдът: да осъди А.В. да заплати на А. В. Ж. сумата от 36 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. №613/12.05.2009г. на Службата по вписванията - К., равняващи се на стойността на изгубената от него, вследствие на удостоверението, собственост върху апартамент № 1 с площ 62.50 кв.м., в сграда с идентификатор 35167.504.9063.1, построена в УПИ IX- 8482, в кв.132А, по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; да осъди А.В. да заплати на А. В. Ж. сумата от 33 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. №612/12.05.2009г. на Службата по вписванията - К., равняващи се на стойността на изгубената от него, вследствие на удостоверението и след това на публичната продан, собственост върху апартамент № 2, с площ 56 кв.м., в сграда с идентификатор 35167.504.9063.1, построена в УПИ IX-8482, в кв. 132А, по плана на гр. К., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски. Ответникът А.В., чрез пълномощника си Н. И. – директор на Дирекция „ПОЧРД“, оспорва предявените осъдителни искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Оспорва всички твърдения в исковата молба за наличие на противоправно поведение на А.В., настъпили вреди за А. В. Ж. и пряка причинно- следствена връзка между тях. Твърди, че не била налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните противоправно поведение и вреди. Сочи, че в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 16 от 21.05.2009 г., том II, per. № 2701, дело № 192/2009 г. нямало изрично заявена воля от страните, удостоверена от Нотариус П.К., че продавачът прехвърля, а купувачът придобива собствеността върху процесните два недвижими имота без вещни тежести и противопоставими права на трети лица. В нотариалния акт липсвало изрично нотариално удостоверяване на Нотариус П.К., съгласно което продавачът М.А.К. в качеството на ЕТ „М. - М.К.“ декларирал, че към датата на покупко- продажбата върху процесните два недвижими имота няма вещни тежести и противопоставими права на трети лица. Липсвало и изрично нотариално удостоверяване, че волята на купувача А. В. Ж. била да придобие двата недвижими имота без вещни тежести и противопоставими права на трети лица. Не бил доказан фактът, че ищецът А. В. Ж. не знаел за наличието на договорна ипотека върху недвижимите имоти и неговата воля била имотите да бъдат придобити свободни от тежести. Видно от Нотариален акт № 16 от 21.05.2009 г., том ІІ, peг. № 2701, дело № 192/2009 г. на Нотариус П.К., издадените удостоверения за вписвания, заличавания и отбелязвания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. не били описани сред документите, представени при съставяне на нотариалния акт за установяване правото на собственост на продавача. Нещо повече, в нотариалния акт се съдържало изрично нотариално удостоверяване на заявление от страните пред нотариуса, че нямат други документи от значение за покупко-продажбата, освен представените и описани документи в нотариалния акт. Фактът, че двете удостоверения за вписвания, заличавания и отбелязвания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. не били изрично посочени и описани в представените документи при съставяне на нотариалния акт доказвал по категоричен начин, че удостоверенията не били решаващи и определящи за волята на купувача-ищец А. В. Ж. да придобие двата недвижими имота. Ако ищецът А. В. Ж. бил претърпял вреди, те не били резултат от действия на А.В., а от недобросъвестно поведение на продавача М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“ във връзка с продажбата на процесните недвижими имоти. Към датата на покупко-продажбата, продавачът М.А.К. знаел за наличието на учредена договорна ипотека върху процесните недвижими имоти в полза на „Юробанк и Еф Джи България" АД и въпреки това в качеството му на ЕТ „М. - М.К." извършил нотариална продажба на недвижимите имоти с ясното съзнание, че не прехвърля на купувача А. В. Ж. право на собственост, свободно от тежести. Ответникът счита, че за претърпените вреди в резултат на недобросъвестното поведение на М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“, ищецът следвало да ангажира отговорността на продавача- причинител на вредите. Твърди, че претендираните вреди били резултат изцяло или частично от собственото поведение на А. В. Ж. по няколко съображения: Процесното удостоверение било издадено на 12.05.2009 г., а покупко- продажбата на недвижимия имот била извършена на 21.05.2009 г. В съдебната практика било възприето становището, че когато удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания било издадено известен период от време преди покупко-продажбата, то не било актуално към датата на покупко- продажбата и не можело да бъде прието като определящо нито за удостоверяване правото на собственост, нито за взетото решение за закупуване на конкретни недвижими имоти; Ищецът не положил дължимата грижа да упражни своето право на защита и да заяви възраженията на длъжника в изпълнително дело № 801/2010г. по описа на частен съдебен изпълнител Д.Ц. в съответствие с разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД. В качеството си на купувач А. В. Ж. разполагал с правата по чл. 188-192 от ЗЗД при наличие на противопоставими права на трети лица върху закупените от него недвижими имоти. Ищецът имал законова възможност да упражни тези свои права и да ангажира отговорността на продавача М.А.К. в качеството на ЕТ „М. - М.К.“ за всички претърпени вреди. Неупражнявайки тези свои права, ищецът А. В. Ж. сам причинил негативни последици върху патримониума си в претендирания размер. Ответникът счита, че дори в полза на ищеца да възникнало право да претендира обезщетение от А.В. (което оспорва), неговото поведение следвало да се квалифицира като съпричиняване на вредите и злоупотреба с право, именно предвид възможността му да получи пълно удовлетворение в рамките на облигационното правоотношение между него и продавача М.А.К. в качеството на ЕТ „М. - М.К.". Ако А. В. Ж. бил претърпял имуществени вреди, те не били настъпили пряко и непосредствено от действия на А.В., а от недобросъвестно поведение на продавача и от поведението на самия ищец, което съпричинявало вредите. Считат, че не била налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между издадените удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. и причинените вреди, тъй като вредите не произтичали пряко от издадените удостоверения, а от недобросъвестно поведение на продавача при покупко-продажбата на недвижимите имоти и Постановленията за възлагане на недвижим имот от 26.07.2009 г. на частен съдебен изпълнител Д.Ц.. Ответникът счита, че не било налице противоправно поведение на А.В.. Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. били издадени за лицето М.А.К. само за конкретни недвижими имоти - за апартамент № 2 - удостоверение с изх. № 612/12.05.2009 г., съответно за апартамент № 1 - удостоверение с изх. № 613/12.05.2009 г. Към датата на издаване на двете удостоверения, както и до настоящия момент нямало създаден имотен регистър по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), нито имотни партиди на отделните недвижими имоти. Поради тази причина, до въвеждане на имотен регистър всички вписвания се извършвали по реда, предвиден в Правилника за вписванията и се осъществявали по име на лицето, собственик на имота, а не по данни за недвижимия имот. До въвеждане на имотен регистър се създавали електронни партиди, но по силата на чл. 65, ал. 4 от ЗКИР те имали само помощен характер за последващо изготвяне на имотни партиди, а не удостоверителен характер на имотна партида. Ответникът счита, че при покупко-продажбата на процесните недвижими имоти, ищецът следвало съобрази законовите разпоредби на ЗКИР и да се снабди с удостоверение за лице по чл. 45, „а“ от ПВп, което се издавало въз основа на персоналната партида на лицето и съдържало пълна информация за всички имоти, за които лицето било извършвало вписвания, отбелязвания и заличавания. Партидите за недвижимите имоти били само помощни и непълни, което предпоставяло възможност удостоверението за имот по чл. 45, б. „б“ от ПВп да не отразява всички вписвания, отбелязвания и заличавания за съответния имот. Удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. не били издадени само от служител на А.В., но също и от съдия по вписванията, като съгласно чл. 280, ал. 1. т. 1 от Закона за съдебната власт, съдията по вписванията разпореждал или отказвал вписвания, отбелязвания или заличавания и се произнасял по издаването на справки и удостоверения. Резолюцията за издаване на удостоверение била на съдията по вписванията. Той преценявал дали да се издаде удостоверение или не, както и с какво съдържание. Служителите на агенцията осъществявали единствено административно-технически действия в изпълнение на резолюцията на съдията по вписванията и не можели да издават удостоверение със съдържание, различно от резолираното от съдията. Съответно, ответникът твърди, че ако от удостоверенията за тежести били причинени вреди на ищеца А. В. Ж., то те не били причинени от А.В., а съдията по вписванията, който не бил служител на А.В.. Съдията по вписванията се назначавал от Министъра на правосъдието и осъществявал своята дейност под ръководството на председателя на съответния Районен съд. Дори и да бъдело прието, че съдията по вписванията не бил отговорен за издадените удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. самият факт, че удостоверенията били издадени след резолюция на съдията по вписванията и подписани от него, прекъсвал причинно-следствената връзка между претендираното от ищеца противоправно поведение на А.В. и претендираните вреди. Това налагало извод, че няма противоправни действия на А.В. по отношение на издадените удостоверения с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. След като не била налице основната предпоставка от деликтния фактическия състав на исковете за обезщетение за имуществени вреди, същите били изцяло неоснователни и необосновани. Оспорва настъпването на имуществени вреди за ищеца, както и претендирания им размер. Твърди, че ищецът могъл да предотврати изгубването на правото на собственост върху процесните два недвижими имота и да избегне настъпването на имуществени вреди като упражни своето право на защита и заяви възраженията на длъжника в изпълнителното производство № 801/2010г. по описа на ЧСИ Д. Ц. в съответствие с чл. 151 ЗЗД. Не били налице доказателства за размера на дълга на ЕТ „М. - М.К.“ към датата на двете постановления за възлагане на недвижими имоти. Не били налице доказателства за начина на разпределение на постъпилите суми от публичната продан на двата недвижими имота, съответно дали част то тези суми не били преведени на А. Ж.. Тъй като главните искове за обезщетения за претърпени имуществени вреди били неоснователни и недоказани, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за законна лихва. Ответникът моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове от А. В. Ж. за осъждане на А.В. да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер 67 000 лв., поради невярно удостоверяване в удостоверения с изх. № 612/12.05.2009 г. и № 613/12.05.2009 г. на Служба по вписванията - К., равняващи се на стойността на изгубено право на собственост върху апартамент № 1 с площ 62.50 кв.м. и апартамент № 2 с площ 56 кв.м. в сграда с идентификатор 35167.504.9063.1, построена в УПИ IX-8482 в кв. 132А по плана на гр. К., ведно със законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира в по-висок от минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на А.В.. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното: Правното основание на исковете чл.49 от Правилника за вписванията във връзка с чл.49 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите. От представените по делото писмени документи се установява, че на 21.05.2009г. А. В. Ж. е закупил от М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“ два апартамента - апартамент № 1 и апартамент № 2 в строяща се сграда в град К., •••. Преди закупуване на имотите, ищецът Ж. се е снабдил с Удостоверения изх.№ 612 и № 613 от 12.05.2009 г., издадени от А.В. за М.А.К., като физическо лице и като ЕТ „М. - М.К.“, с. Г., съгласно които няма вписвания и отбелязвания относно всеки от двата апартамента за периода от 05.04.2006 г. до 12.05.2009 г. На 21.05.2009 година, ищецът А. Ж. е сключил договор с продавача М.А.К. в качеството му на ЕТ „М. - М.К.“, отразен в нотариален акт, на нотариус П.К. peг. № 100 на НК. За сумата общо 51 800 лв. е придобил следните два апартамента: апартамент № 1, находящ се в град К., ••• - осемнадесет, разположен на II етаж от строяща се масивна жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ от 62, 10 кв.м. и се състои от спалня, кухня дневна, коридор и баня, при граници: от юг - ателие 1, от север- апартамент 2, от изток - коридор, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и апартамент № 2, находящ се в град К., ••• - осемнадесет, разположен на II етаж от строяща се масивна жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ от 56 кв.м. и се състои от кухня дневна, коридор и баня, при граници: от юг-апартамент 1, от север-калкан, от юг-коридор и апартамент 3, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, която новострояща сграда е в дворно място, находящо се на същия адрес, съставляващо урегулиран поземлен имот IX - 8482, от квартал 132 "А" по плана на гр. К.. Двете удостоверения №№612 и 613 от 12.05.2009 година са представени на нотариуса преди изповядване на сделката и се намират в нотариалното дело на акта, а нотариалното дело е приложено по настоящото дело, в заверен препис от нотариус П. К.. На 15.01.2010г. ищецът Ж. е получил Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К.А. по изп. д. № 11/2010г., а на 05.12.2018г. съобщение от ЧСИ Д.Ц. за принудително изпълнение срещу длъжниците М.А.К. и „К.М.“ ООД насочено срещу придобитите от него два апартамента, находящи се в гр. К.. От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том 1, peг. 573, нот. дело № 77/2008 г. на Нотариус peг. № 445 М.П., вписан в Служба по вписванията К., с вх. № 1418/10.03.2008 година, акт № 155, том I, дело 155 е видно, че е учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД договорна ипотека за обезпечаване вземанията на банката от М.А.К., като ЕТ „М. - М.К.“ по договор за банков кредит в размер на 100 000 лева, върху обекти в построена до етап „груб строеж“ сграда, между които и двата апартамента, закупени от А. Ж.. При публична продан, осъществена от 13.05.2022г. до 13.06.2022г. от Д.Ц. - ЧСИ при ОС - Стара Загора, с peг.№ 872 по изп.дело № 801/2010г. ипотекираните имоти са продадени и възложени с влезли в законна сила на 02.09.2022г. постановления за възлагане от 26.07.2022 година, както следва: Апартамент № 1 с площ от 62, 10 квадратни метра, находящ се на втори етаж, кота +4.34, при съседи: отстрани: външни стени, коридор, стълбище и апартамент № 2, ведно с припадащите му се 9.00 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, находящ се в жилищна сграда с идентификатор съгласно КККР 35167.504, 9063.1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.05.2022г., с площ от 281 квадратни метра, със степен на завършеност "груб строеж", построена в Поземлен имот с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 352 квадратни метра, при граници: ПИ с ид. № 35167.504.84, ПИ с ид. № 35167.504.925, ПИ с ид. № 35167.504.9015, ПИ с ид. № 35167.504.9025, а съгласно предходен план, представляващ УПИ IX-8482, в кв.132А, по плана на гр. К., с площ на УПИ от 337 кв.м., при граници: на УПИ съгласно скица - улица, УПИ VIII - 925, УПИ XI - 906, 920 - на купувача "Т.-Е." ЕООД, гр. К., представлявано от Управителя С. И. И. за сумата от 28 001 лева; Апартамент №2 с площ от 56 квадратни метра, находящ се на втори етаж, кота +4.34, при съседи: отстрани: външни стени, апартамент № 1 и апартамент № 3, ведно с припадащите му се 11.27 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, находящ се в жилищна сграда с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063.1, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.05.2022г., с площ от 281 квадратни метра, със степен на завършеност "груб строеж", построена в Поземлен имот с идентификатор съгласно КККР 35167.504.9063, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 352 квадратни метра, при граници: ПИ с ид. № 35167.504. 84, ПИ с ид. № 35167.504.925, ПИ с ид. № 35167.504.9015, ПИ с ид. № 35167.504.9025, а съгласно предходен план, представляващ УПИ IX-8482, в кв.132А, по плана на гр. К., с площ на УПИ от 337 кв.м., при граници: на УПИ съгласно скица - улица, УПИ VIII - 925, УПИ XI - 906, 920 - на купувача "Т.-Е." ЕООД, гр. К., представлявано от Управителя С. И. И. за сумата от 25 601 лева. За установяване на пазарната оценка на недвижимите имоти, по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на процесните недвижими имоти към 02.09.2022г. възлиза: на апартамент № 1 – 36 000 лв.; на апартамент 2 – 33000 лв. Към 05.06.2023г. пазарната им стойност е както следва: апартамент № 1 – 38 000 лв.; апартамент № 2 – 35 000 лв. За изясняване на делото от фактическа страна по делото са допуснати гласни доказателства: От показанията на свидетеля В.И.К. се установява, че пролетта на 2009г., А. Ж., негов колега в Първа инвестиционна банка му е споделил, че иска за закупи 2 апартамента в гр.К., на •••. Искал е от свидетеля да помогне с обследването на имотите и се е консултирал с него какво да направи, за да се избегнат евентуално някакви спекулации от страна на продавача. Свидетелят го е посъветвал да се снабди с Удостоверение за тежести на имотите, които желае да закупи. Установява, че колегата му А. Ж. се е снабдил с такова удостоверение, което е занесъл на свидетеля К. да погледне. Впоследствие свидетелят е разбрал, че върху тези имоти, преди покупко-продажбата им от А. Ж. е имало вписана ипотека в полза на Пощенска банка. А. Ж. е искал да закупи 2 имота и се е снабдил с Удостоверение за тежести за всеки един от тях. Около година след сделката, от А. Ж. е разбрал, че е получил книжа от ЧСИ К.А. във връзка с предстоящ опис на двата имота. Свидетелят твърди, че той също е направил справка, чрез отдалечения достъп и там не е било отбелязано вписване на ипотека в Пощенска банка. Не е било отразено нищо за тежести. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Й.С.У. –също колега в Първа инвестиционна банка, който твърди, че през пролетта на 2009г., А. Ж. е споделил с него, че възнамерява да закупи 2 имота в гр.К. и се е обърнал за съвет. Поискал е мнението му във връзка с покупката и да погледне документите, като второ мнение на специалист, който се занимава професионално с обезпечения по кредитните сделки. Свидетелят го е посъветвал да се увери, че няма тежести върху имотите и да се подсигури, защото иначе може да понесе загуба. Казал му, че трябва да се сдобие с Удостоверение за тежести и че може би трябва да се посъветва и с още някои – с В. К., защото той по това време се е занимавал с Проблемни кредити и има по-професионален поглед върху нещата, и може да изкаже по-компетентно мнение. Свидетелят го е посъветвал да се сдобие с документи, с които за да докаже, че имота няма тежести, за да не претърпи загуби. Той се е сдобил с такива документи. Свидетелят е взел оригиналите на тези документи, преди година от нотариуса в К.. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви по между си, логични и почиващи на непосредствените впечатления на свидетелите за събитията, за които говорят, а и по делото не са налице други доказателства, които да ги опровергават. При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи: С разпоредбата на чл.49 от Правилника за вписванията /ПВ/, изрично е предвидена отговорност на Агенцията по вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и преписи. Предвидено е също, че под внимание се взема това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тези удостоверения и преписи. Цитираната норма от ПВ съставлява специален състав на деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, при който Агенцията по вписванията отговаря за причинените вреди от невярно удостоверяване на подлежащи на вписване обстоятелства. За да се ангажира отговорността на ответника следва да се установят предпоставките на чл.49 от ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената от Агенцията по вписванията работа, от виновно - при действие на презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, и противоправно действие или бездействие - невярно удостоверяване, на длъжностни лица, натоварени с функциите да извършват справки по книгите и съответните регистри и при поискване да удостоверяват официално наличието или липсата на вещни тежести, ипотеки, вписани искови молби и др., са настъпили като пряка последица вреди за ищеца в посочения от него размер. В случая няма спор, а и от представените по делото доказателства се установява, че в процесните удостоверения за вещни тежести с изх.номера 612 и 613 от 12.05.2009г., подписани от съдия по вписвания към Служба по вписванията към Районен съд/РС/ - Казанлък, няма отбелязване, че за периода 05.04.2006г. – 12.05.2009г. в полза на друг кредитор е била вписана ипотека върху процесните имоти, като обезпечение във връзка с отпуснат кредит. Това обстоятелство се установява от представения препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том 1, peг. 573, нот. дело № 77/2008 г. на Нотариус peг. № 445 М.П., вписан в Служба по вписванията К., с вх. № 1418/10.03.2008 година, акт № 155, том I, дело 155. От него е видно, че на 10.03.2008г. е учредена в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД договорна ипотека за обезпечаване вземанията на банката от М.А.К., като ЕТ „М. - М.К.“ по договор за банков кредит в размер на 100 000 лева, върху обекти в построена до етап „груб строеж“ сграда, измежду които и двата процесни апартамента, закупени от А. Ж.. Ето защо следва да се приеме, че представените на ищеца по повод на отношенията му с длъжника, удостоверения изх. № № 612 и 613 от 12.05.2009г., издадени от съдия по вписвания към Служба по вписванията към Районен съд - Казанлък са съдържали информация, несъответстваща на отразената в регистрите, т.е налице е противоправно невярно удостоверяване на подлежащи на вписване актове и данни. С издадените удостоверения за вещни тежести № 612 и 613 от 12.05.2009г. Агенцията по вписванията е следвало да удостовери действителното положение на вписаните вещни тежести. От значение в случая е обстоятелството, че удостоверението за вещни тежести се ползва с удостоверителна сила за действително вписаните обстоятелства в съответните книги, както и че въз основа на тези удостоверения ищецът е бил мотивиран да закупи процесните недвижими имоти, собственост на продавача ЕТ „М.М.К.“. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че са посъветвали ищеца да се снабди с удостоверения за тежести върху имота, за да се избегне настъпването на вреди. Изисквайки удостоверенията за вещни тежести и доверявайки се на тяхното съдържание, а също и на уверението от извършената устна справка, че по партидата на продавача за целия имот няма никакви тежести, Ж. е положил всички разумни и необходими действия, които се очаква да бъдат извършени от един купувач на недвижим имот. Въпреки това, след като удостовереното се е оказало невярно, той е бил лишен от собствеността на придобитите имоти. Впоследствие с влезлите в сила постановления от 26.07.2022г. на ЧСИ Д. Ц. по изп. д. № 801/2010г. за възлагане на купувач на публичната продан, процесните два апартамента са придобити от трето лице, а ищецът е претърпял имуществени вреди, които се изразяват в намаляване на имущественото му състояние, със стойността на двата недвижими имота. Имуществената вреда е съизмерима с пазарната стойност на съответното имущество към датата на увреждане, т. е. дължимото обезщетение е в размер на действителната пазарна стойност на изгубеното от ищеца към момента на отстраняването му от имотите. Неудостоверяването на подлежащи за вписване обстоятелства – вещни тежести върху процесните два имота от Агенцията по вписванията, преди сключването на договора за закупуването им от ищеца Ж., от които имоти ищецът е отстранен, след продажбата им на публична продан, вследствие на вписаната преди сделките ипотека в полза на друго лице е в пряка причинно - следствена връзка с причинените от това вреди. На ищеца се дължи равностойно обезщетение, определено от вещо лице по делото, в размер на пазарната цена на имота към момента на отстраняването му от имотите – влизането в сила на постановленията за възлагането им на друго лице – 02.09.2022г., а именно 36 000 лв. – на апартамент № 1 и 33 000 лв. - на апартамент № 2. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в отговора на исковата молба относно липса на пасивна процесуална и материално- правна легитимация на ответника, поради обстоятелството, че съдиите по вписванията не били служители на Агенцията, тя не се явявала възложител на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД и не следвало да отговаря за техните действия. Въпреки, че съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, същата е дефинирана като администрация към министъра на правосъдието, дейността на службите по вписванията в рамките на регламентираното в ГПК охранително производство, не е административна по своя характер. Правомощията на агенцията във връзка с вписванията и воденето на съответните регистри са възложени по силата на нормативен акт – Правилника за вписванията. Цитираната норма на чл. 49 от ПВ съставлява специален състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, при който Агенцията по вписванията отговаря за причинените вреди от невярно удостоверяване на подлежащи на вписване обстоятелства. Възражението на ответника в отговора на исковата молба, че при липсата на изричен текст в нотариалния акт за покупка, че купувачът купува имотите без тежести и противопоставими права на трети лица, не можело да се приеме за доказано, че именно такава е била волята му и че той не е знаел за съществуването на тежести върху тези имоти, още повече, че липсвала и документирана декларация на продавача, че върху продаваните имоти няма тежести и чужди права, съдът намира за неоснователно. Правото на купувача да получи собствеността на купувания имот чиста от вещни тежести и права на трети лица произтича от закона (чл. 188 и след в. от ЗЗД) и не е необходимо да бъде изрично договаряно. Напротив на изрично удостоверяване при сделката подлежи знанието на купувача за това, че придобива обременен с тежести и права имот, когато такова е налице (чл. 188 и чл. 192 ЗЗД). В случая такова знание не е било налице, а и не се твърди и не се установява такова обстоятелство от ответника. Липсата на изрично отразяване в текста на самия нотариален акт, че удостоверенията са били от значение за изповядване на сделката няма правно значение, тъй като наличието или липсата на отразяване не създава, нито прекъсва причинната връзка между невярно удостоверените обстоятелства и причинените вреди на купувача. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС - Решение № 79 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 2805/ 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Възражението на ответника, че поради издаването на удостоверенията на 12 -и май, а изповядването на сделката на 21 - ви май, или 9 дни по-късно, не можело да се приеме, че има връзка между тези удостоверения и решението на купувача да придобие имотите, съдът намира за неоснователно, предвид събраните по делото доказателствата по делото в обратния смисъл. Предназначението на удостоверенията за нуждите на преценката на купувача се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Узунов, които установяват, че са посъветвали ищеца да се снабди с удостоверения за тежести преди сделката, за да е сигурен, че няма да претърпи вреди. На следващо място и фактът на съхраняването на двете удостоверения в нотариалното дело по сключване на конкретния договор, също установява, че те са от значение за сключването му. Периодът от време между издаването на удостоверенията и сделката е незначителен и в рамките на обичайния за организиране и изповядване на сделка пред нотариус и не установява неполагане на дължимата грижа и внимание от купувача. Незначителният период от време между издаването на удостоверенията и сделката не прекъсва причинно - следствената връзка, нито свидетелства за неполагане на грижа от купувача. Прекъсване на причинно-следствената връзка би могло да има, само ако ипотеката, довела до отстраняване на купувача от имота, е била вписана в имотния регистър в рамките на периода от време от издаване на удостоверението до датата на сделката, но настоящият случай не е такъв. Ипотеката е била вписана в имотния регистър към датата на издаване на двете удостоверения и несъмнено е подлежала на удостоверяване в тях. Обстоятелството, че продавача по сделката е бил недобросъвестен и като такъв също носи отговорност за обезщетяване на същите вреди, но на друго основание, поради продажбата на вещ, обременена с чужди права съгласно чл. 188 и следващите от ЗЗД е ирелевантно, доколкото ответникът не твърди и не установява, че продавачът е обезщетил ищеца изцяло или частично за претърпените вреди. Пострадалото лице не е задължено да спазва определена поредност при търсене на компенсация от лицата, отговарящи за обезщетяване на вредите му на различни правни основания. Възражението на ответника, че ищецът не е упражнил своето право на защита да заяви възраженията си по чл. 151 ЗЗД в изпълнителното дело са голословни и поради това неоснователни. Не са налице конкретно посочени, нито установени основания за възражения по смисъла на чл. 151 ЗЗД, които ищецът да е могъл да направи, както се твърди с отговора на исковата молба и да не е направил. Доводите на ответника относно помощния характер на справките в имотните партиди, тъй като към датата на издаването им нямало създаден имотен регистър, а справките се осъществявали по името на собственика са неотносими към предмета на спора. Това обстоятелство не освобождава съответните длъжностни лица от отговорността за установяване и отбелязване на всички вписвания, а напротив предпоставя необходимост от извършване на пълна проверка и по персоналните партиди в процеса на изготвяне на удостоверението. Ищецът не би могъл да знае и по делото не е установено какви проверки са били извършени преди издаването на процесните удостоверения, но е факт, че са налице вписани в имотния регистър ипотеки, чието съществуване, не е отбелязано и по персоналната партида на продавача М.К., включително и като ЕТ. За отговорността на ответника е релевантно единствено дали издадените удостоверения са верни или не, но не и дали ще бъде установено конкретно противоправно поведение на определено лице във връзка с издаването на неверните удостоверения. Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Обезщетението за вреди се дължи заедно със законната лихва от датата на увреждането, но доколкото искането на ищеца е от датата на предявяване на иска, следва да се присъди законната лихва от датата на исковата молба – 17.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите. В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 6850 лв., представляващи 2760 лв. - държавна такса, 3690 лв. – адв. възнаграждение и 400 лв. – възнаграждение за вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно. Делото не е с малка фактическа и правна сложност, което да налага неговото намаляване от една страна, а от друга договореното възнаграждение е близко до минималното предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ в редакцията и преди 04.11.2022г. и под минимално определения размер, съгласно редакцията на Наредбата, приета с ДВ бр. 88 от 04.11.2022г., а исковата молба е предявена на 17.11.2022г. Водим от горните мотиви, съдът