Решение № 572 от 17.7.2017 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1671/2017 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 131, ал. 1 от СК във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗЗД. Делото е образувано по искова молба на Агенция социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ Септември, представлявана от директора З. Д. М., в която се твърди, че малолетния В.Й.Я. е роден от съжителството на семейни начала между А.Ж.Ц., ЕГН •••••••••• и Й. В. Я., ЕГН ••••••••••.Детето било родено на •••г. в гр. Пазарджик, но било припознато от Й. Я. след неговото раждане.На •••г. в ОДЗ Пазарджик бил получен устен сигнал от медицинска сестра в Първо детско отделение към МБАЛ Пазарджик, че на 28.06.2015г. майката А.Ж.Ц., ЕГН •••••••••• е упражнила физическо насилие по отношение на малолетния си син В. А. Ц..В тази връзка представители на ОДЗ Пазарджик извършили посещение в МБАЛ Пазарджик, при което установили, че детето е с видими синини по лицето.В проведен разговор с майката, тя не отрекла извършеното от нея насилие.Било потърсено съдействие от РЗИ Пазарджик за извършване на съдебно-медицинска експертиза относно извършеното физическо насилие.От съдебно-медицинското освидетелстване на живо лице № 11/2015г. при прегледа на В. А. Ц. се установило наличието на множество кръвонасядания по лицето; охлузвания зад дясното ухо, лявото коляно и третия пръст на лявата ръка.Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар или с или върху такъв и добре отговаряли да са получени по време и начин така, както съобщава персонала на първо детско отделение към момента на инкриминираната дата.Ударите с ръка са нанесени по лицето на кърмачето и по крайниците.Твърдението на майката, че детето е паднало от леглото и се е ударило, не се потвърждавали от факта, че при падане нослето би се наранило, а то било интанктно.На детето била причинена болка по см. на чл. 130, ал. 2 от НК.На 29.05.2105г. от ОДЗ Пазарджик уведомили Районна прокуратура гр. Пазарджик за предприемане на действия по компетентност.Със заповед № ЗД-ЗД-21-87/02.07.2015г. на директора на ДСП Пазарджик малолетния В. бил настанен спешно в професионалното приемно семейство на Е. Л. А. и С. И. А. от гр. Велинград.На 03.08.2015г. в ОДЗ Септември било получено постановление за възлагане на съвместна проверка от РП Пазарджик във връзка с извършеното насилие от майката над детето.На 30.10.2015г. в ОДЗ Септември постъпило заявление от А.Ж.Ц. и Й. В. Я., в което те заявявали желание да бъде прекратена предприетата мярка за закрила по отношение на сина им В.Й.Я. /след извършено припознаване от страна на бащата/.В тази връзка и след заявено желание от страна на майката, видно от заявление вх. № ЗД-94АА/016/16.11.2015г., с направление за ползване на социална услуга с изх. № ЗД-33-93/16.11.2015г., Директора на ДСП насочил майката към краткосрочна социална услуга към КСУДС Пазарджик.Целта на услугата била подкрепа на срещите между детето и семейството, подготовка на родителите за създаване на връзките родител – дете, повишаване на уменията за полагане на грижи за детето, подкрепа и посредничество на семейството за разрешаване на въпроси, свързани с подобряване на битовите условия, достъп до медицински грижи.На 25.02.2016г. в ОДЗ Септември било получено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство във връзка с упражненото физическо насилие от майката по отношение на малолетния й син В..В постановлението било посочено, че от събраните в хода на преписката материали било видно, че А.Ц. е нанесла побой над сина си, тъй като детето не спирало да плаче.На А.Ц. бил съставен протокол за предупреждение, да не извършва физическо насилие над малолетното си дете В. Ц..В хода на преписката имало наличие на данни за извършено деяние от А.Ц. спрямо малолетното й дете В. Ц., представляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, но съгласно Хагската конвенция за закрила на децата, не били събрани достатъчно данни за извършено изтезание спрямо бебето В. Ц..Липсвали достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, поради което бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство и преписката била прекратена.След заявено желание от страна на майката с направление за ползване на социални услуги изх. № ЗД-308/27.04.2016г. бил продължен срока на предоставената на лицето социална услуга в КСУДС Пазарджик.На 20.04.2016г. бащата на детето Й. В. Я. депозирал ново заявление в ОДЗ Септември с вх. № ЗД-270/20.04.2016г., в което изразявал желанието си детето му да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство.На 09.08.2016г. в ОДЗ Септември бил получен доклад, във връзка с предоставената на А.Ц. социална услуга в КСУДС Пазарджик.Установявало се, че същата продължава да съжителства с бащата на детето Й. Я. в къща в ромската махала на гр. Септември.Двамата живеели в една стая, обзаведена с предмети от първа необходимост.В стаята било поставено и детско легло.При всяко посещение на представители на КСУДС Пазарджик се забелязвали различни подобрения – изградено било преддверие пред вратата, стаята била освежена с боя.Й. Ц. работел на трудов договор, а А.Ц. периодично реализирала нерегламентирана трудова дейност в селското стопанство.Същата заявила, че се старае и вече успява да се държи по-спокойно в ситуации, които провокират конфликтно поведение.Опитвала се да прилага обсъжданите и заучавани начини за неагресивно поведение.Това било потвърдено и от съжителя й Й. Я..Проведени били и срещи и разговори с роднините му, които живеели в същия двор, но в съдена постройка, както и на отсрещната страна на уличката.Разговаряно било и с майката на Й. – Г., с брат му В.Я., снаха му Пенка и със сестра му М..Всички те живеели в съседни къщи на разстояние 15-20м. от дома на А. и Й., а бабата живеела в постройката до тях.Всеки от членовете на разширеното семейство демонстрирал ангажираност и съпричастност към факта, че детето В. е настанено в приемно семейство.Всеки от тях заявил, че ще оказват необходимата подкрепа на майката и бащата за полагане на добри грижи за детето.След извършени съвместни координирани действия и обмен на информация между ОЗД Септември и ОЗД Велинград, със заповед № 1302-ЗДЗД-3237/26.09.2016г. на директора на ДСП Велинград, била прекратена предприетата мярка за закрила по отношение на детето В.Й.Я. – настаняване в професионално приемно семейство, поради реинтеграцията му в биологичното семейство.На 09.02.2017г. майката на детето, по време на гостуването й на роднини в гр. Ихтиман, повторно упражнила физическо насилие над него.В резултат на побоя детето било прието за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ гр. София.Със заповед № ЗД/Д-РА-С-009/27.02.2017г. на Директора на ДСП Септември малолетния В. бил настанен спешно в професионалното приемно семейство на И. В. Т. и Д. Н. Т. от гр. Пазарджик.Детето било взето от болничното заведение от представител на ОЗД Септември и транспортирано до гр. Пазарджик, където в присъствието на началник ОЗД Пазарджик и представители на Областен екип по приемна грижа, било предадено на приемното семейство.Твърди се, че майката е причинила на детето си освен физическа болка и емоционално страдание.При изписването му от болничното заведение то било видимо неспокойно.Плачело, реагирало с негативизъм и прояви на физическа агресия към лицата, които го съпровождали – бащата, социалния работник от ОЗД Септември и началник ОЗД Пазарджик, изразяваща се в удряне, скубане, хапане.В тази връзка били предприети действия за насочването му към социална услуга в КСУДС Пазарджик, с цел оказване на психологическа подкрепа за справяне с преживяното насилие.Във връзка със започнато досъдебно производство № 46/2017г. по описа на РУ на МВР Ихтиман срещу А.Ж.Ц., ЕГН •••••••••• за това, че на 09.02.2017г. в частен дом в гр. Ихтиман е причинила средна телесна повреда на сина си В.Й.Я., нанасяйки му удари в областта на главата, е извършена комплексна съдебно-психиатрична експертиза на извършителката.При експертното изследване не били установени качествени отклонения в душевния живот на А.Ц..Същата била психично здрава, относително социоабилна, с добри комуникативни умения и лесно можела да спечели доминираща позиция в общуването.Обичала да бъде активна и да използва благоприятните обстоятелства, за да „движи нещата“, но лесно можело да бъде раздразнена и имала относително нисък праг на фрустрация.Емоционално при нея била налице тенденция към експлозивно отреагирване на емоциите, импулсивност и лабилност.Не били установени данни за особено състояние на съзнанието при А.Ц. във времето около деянието.Заключението на експертното изследване е, че към момента на деянието освидетелстваната е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Искането към съда е да постанови решение, с което да лиши от родителски права А.Ж.Ц., ЕГН •••••••••• по отношение на детето й В.Й.Я., ЕГН ••••••••••, спрямо което същата е упражнила физическо насилие.При повторно извършения от нея, в ясно съзнание, акт на физическо насилие над детето, тя го привела в безпомощно състояние и застрашила здравето и живота му. В хода на производството подадената искова молба се поддържа от ищеца. Явилият се представител на РП Пазарджик изразява становище за основателност на исковата молба. Ответницата А.Ц. не оспорва иска и изложените обстоятелства в исковата молба. Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Видно е от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Пазарджик, че детето В. А. Ц. е родено на •••г. от А.Ж.Ц., ЕГН •••••••••• – майка и баща според удостоверението за раждане – неизвестен. Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че по повод подаден сигнал от О „ЗД“ гр. Пазарджик изх. № ЗД-ЗД 11/485/29.06.2015г. за извършено физическо насилие над детето В. А. Ц. е извършвана проверка от РП Пазарджик.С Постановление от 10.12.2015г. е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена, като е прието наличието на данни за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, но не и наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. В приложения социален доклад и писмените доказателства по делото се съдържат данни, че майката А.Ц. живее на семейни начала с биологичния баща на малолетния В. - Й. Я. в бащиния му дом в гр. Септември.По време на престой на майката и детето в ДО към МАЛ гр. Пазарджик през м. юли 2015г., А.Ц. е нанесла побой над бебето В..Подаден е сигнал от персонала на отделението, вследствие на което детето е било взето от майката и настанено в приемно семейство в гр. Велинград.А.Ц. е била задържана в полицията, но впоследствие освободена.Й. Я. е изявил желание да полага грижи за детето и е подал заявление за припознаване.Двамата с А.Ц. подали заявление за реинтеграция на детето.В началото на 2016г. А.Ц. била насочена за ползване на социална услуга: „Подкрепа за осъществяване на реинтеграция“ за период от 3 месеца и впоследствие след отчетени положителни резултати при проведеното социално проучване, били предприети действия за реинтеграция на детето В.Й. Я. в биологичното му семейство. Като писмено доказателство по настоящето дело е приложена епикриза, издадена на 27.02.2017г. от Клиника по неврохирургия УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, от която е видно, че детето В.Й.Я., ЕГН •••••••••• е било прието в болничното заведение с тежка черепно-мозъчна травма.Установени са множество контузии с подкожни хематоми и охлузвания по главата. След подаден сигнал от дежурния лекар при УМБАЛ „Пирогов“ гр. София е образувано досъдебно производство № 46 по описа за 2017г. на РУ на МВР гр. Ихтиман срещу А.Ж.Ц., ЕГН ••••••••••, за това че на 09.02.2017г. в гр. Ихтиман, Област Софийска в частен дом на ул. „•••••••“ № • е причинила средна телесна повреда, нанасяйки удари в областта на главата на малолетния В.Й.Я., ЕГН •••••••••• – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. В настоящето производство явилият се представител на РП Пазарджик в съдебно заседание изразява становище, че исковата претенция е доказана и установените обстоятелства обуславят особено тежък случай по см. на чл. 132, ал.1, т.1 от СК във вр. с чл. 131, ал.1 от СК.Поддържа, че е налице виновно поведение от страна на А.Ц., което обуславя опасност за здравето на малолетния й син В., поради което същата следва да бъде лишена от упражняването на родителските права над него. Ответницата А.Ц. в съдебно заседание твърди, че има силни нерви, не може да се владее и затова така се държи.Имала намерение да се лекува, но не искала повече да се грижи за детето.Възнамерявала да даде съгласие за осиновяването му. В съдебно заседание е изсшлушана и Анна Кьосекова – социален работник в О „ЗД“ гр. Септември, която е работила по случая след получаването на втори сигнал за упражнено физическо насилие над малолетния В.Я..Същата сочи, че било извършено социално проучване на кръга от роднини на бащата и възможността да поемат грижите за детето.Установило се, че всички членове на разширения семеен кръг са с нисък социален статус, с много деца и материално затруднени.Поради това като най-целесъобразно детето било настанено в приемно семейство в района на Д „СП“ Пазарджик, за да има възможност за контакти с бащата.Той проявявал желание, но в момента се въздържал да иска реинтеграция на детето, тъй като ходел на работа и през това време нямало кой да поеме грижите за малолетния В..Бащата отказвал да се среща и чува с майката.Към момента предстояло изясняването на здравословен проблем на детето и наличието на последици от побоя, бил записан час при невролог.При предаването на детето на приемното семейство, то имало агресивно поведение към бащата и към социалния работник.След настаняването разбрали, че детето се е успокоило. При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявения иск за лишаване от родителски права е с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК.Съдът намира същия за основателен и доказан. Съгласно чл. 132, ал. 1 т. 1 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато поведението му представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда. В настоящия случай се касае за особено тежък случай по см. на чл. 132, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК.Установено е наличието на противоправно поведение от страна на майката на малолетния В., което създава риск за живота, здравето и отглеждането му.Безспорно беше установено в тази насока, че детето е в много ниска възраст, въпреки което същата е упражнила физическо насилие над него, представляващо лека телесна повреда.Въпреки заявеното желание за корекция в поведението й и предоставяната социална услуга с тази цел, А.Ц. отново е упражнила физическо насилие над сина си, в резултат на което му е нанесла средна телесна повреда.Същата е причинила на детето си не само физическа болка, но и емоционално страдание.Това й поведение я прави опасна за здравето на детето. Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 132, ал.1, т. 1 от СК и ответницата следва да бъде лишена от родителски права по отношение на детето си В.Я.. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от СК във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето.Поради това и с оглед данните по делото следва да бъде определен режим на лични отношения между майката и малолетното й дете всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 часа до 12, 00 часа в присъствието на социален работник или психолог. Майката следва да бъде осъдена да заплаща и месечна издръжка в полза на малолетното си дете в размер на 115 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.В тази насока съдът съобрази данните по делото, че майката няма постоянни трудови доходи и не е установено месечно в какъв размер реализира такива, поради което счита, че същата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в установения от закона минимум месечно.Съдът приема, че във възможностите й е да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата имайки предвид трудоспособната й възраст. При този изход на делото следва да се осъди ответницата да заплати ДТ от 165, 60 лева върху размера на присъдената издръжка. По изложените съображения Пазарджишки Районен съд