Решение № 8098 от 12.11.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 399/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано по жалба на Г. Д. Я., от [населено място] срещу Експертно решение № 90776 от зас.№ 59 от 16.04.2024г. на НЕЛК- специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести. Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с ЕР на НЕЛК се потвърждава определената от ТЕЛК нетрудоспособност в размер на 44%, като същевременно без да се повишава този процент и без да се излагат мотиви за това се определят други различни по вид противопоказания. Моли се за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в съдебното производство разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител. Ответникът по делото - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - редовно призовани, не изпращат представител. В представена по делото чрез процесуален представител молба се моли да бъде отхвърлена жалбата на оспорващия като неоснователна и да бъде оставено в сила процесното ЕР на НЕЛК като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна ТЕЛК към „МБАЛ-Хасково“АД - първи състав, редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания, [населено място]- редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - ТП на НОИ-Хасково - редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Регионална Дирекция“Социално подпомагане“, [населено място] - редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - „Моба „ЕООД, [населено място] - редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление-декларация до ТЕЛК вх.№262023053158179 от 31.05.2023г. Г. Д. Я. е поискал извършване на освидетелстване за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. От ТЕЛК Хасково първи състав е издадено Експертно Решение /ЕР/ №92686 от зас. №160/21.08.2023г., с което след преглед е определена оценка на работоспособността - 44 % ТНР, дата на инвалидизиране – 21.08.2023г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност- 1 г. при водеща диагноза - Неинсулинозависим захарен диабет, Без усложнения и Общо заболяване - Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Решението е съобщено на 21.08.2023г. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от Г. Я. пред НЕЛК с жалба подадена чрез РКМЕ Хасково в частта на оценката трайно намалена работоспособност. С ЕР № 92316 от зас.№ 155 от 31.10.2023г. на НЕЛК Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести е отменено оспореното ЕР и е върната преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване, съгласно посочените същото решение становища на специализираните състави по хирургични, ортопедични и ССЗ по психични, вътрешни и сърдечносъдови болести. С ЕР № 90110 от зас.№ 8 от 11.01.2024г. на ТЕЛК Хасково Първи състав, отново е определен процент на ТНР-44%, посочена е нова дата на инвалидизиране – 11.01.2024г., като водеща диагноза и общо заболяване са посочени „Неинсулинозависим диабет. Без усложнения“. Решението е съобщено на Г. Я. на 11.01.2224г. и е оспорено от последния пред НЕЛК с жалба вх.№ 22288 от 29.01.2024г. С обжалваното ЕР № 90776 от зас.№ 59 от 16.04.2024г. на НЕЛК- Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ болести е определен процент ТНР 44% със срок 1 година – 01.01.2025г., датата на инвалидизиране 11.01.2024г. и са посочени водеща диагноза и Общо заболяване „Неинсулинозависим захарен диабет, Без усложнения“. Жалба срещу процесното решение е депозирана в АдмС-Хасково на 26.04.2024г. и същата е регистрирана с вх. № 3096 от същата дата. Горната непротиворечива фактическа обстановка по делото се установява от приложените по делото документи съставляващи административната преписка. За изясняване на всички релевантни за спора факти по делото, служебно на основание чл. 171, ал.2, изр. 2-ро от АПК е допуснато изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието с оспорване от страна на жалбоподателя. Предвид оспорването и по искане на последния е допуснато изготвяне на повторна комплексна съдебно медицинска експертиза изготвена от вещи лица кардиолог и ендокринолог, заключението по която е прието без оспорване от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е спазен предвидения в чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ срок за оспорване на решенията на НЕЛК пред съда, депозирана е пред местно компетентния административен съд и от лице разполагащо с правен интерес да оспори процесното решение. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, като съобрази следното: Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експретиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010г. по законова делегация от чл.109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е със статут на горестоящ орган по отношение решенията на Териториалните експертни лекарски комисии(ТЕЛК), като съобразно чл. 49, ал.1 от същия правилник НЕЛК следва да действа и се произнася в специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В конкретния случай се обжалва решение на НЕЛК произнесено от специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести, като няма спор, че същия състав е определен съобразно водещата диагноза на оспорващия. Решението следователно е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, вр. с чл. 3, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, вр. с чл. 103, ал.4 от Закона за здравето. Обжалваният административен акт е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е изискуемата писмена форма, мотивирано е и съдържа необходимите реквизити. Съдът намира, отговора на основния спорен по делото въпрос, а именно издаден ли е оспореният акт при съобразяване с материално правните разпоредби на закона, за отрицателен при следните съображения: По смисъла на §1, т.35 от ДР на Закона за здравето "Трайно намалена работоспособност" е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Между страните не е спорно, че жалбоподателя страда от заболявания водещи до необходимост от определяне на процент трайно намалена работоспособност. Спорният въпрос е от какви точно заболявания страда жалбоподателя, какъв съответно е следващият му се процент трайно намалена работоспособност, поради същите заболявания и оттук налице ли са поради заболяванията му противопоказни условия на труд и какви следва да са те. За изясняване на тези спорни обстоятелства, предвид че за същите са необходими специални знания и умения съдът допусна първоначална единична експертиза, а след оспорването й от жалбоподателя и повторна комплексна експертиза. От двете заключения непротиворечиво се установява, че жалбоподателят е с неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения и страда от сърдечно съдови заболявания. Досежно какви са последните между двете експертизи съществуват противоречия. За преценка, кое от двете заключения следва да бъде възприето в тази му част, съдът съобрази че първоначалната експертиза е изготвена от вещо лице - съдебен лекар към МБАЛ-Хасково, а повторната е от изготвена от вещо лице кардиолог и вещо лице ендокринолог, т.е е изготвена от вещи лица чийто специалности, респ. и познания са в областите, релевантни за здравословното състояние на жалбоподателя. Наред с това видно е, от изслушване на вещото лице по първоначалната експертиза, в о.с.з., че същия макар да се е запознал с материалите по делото, не е запознат с цялото медицинско досие на оспорващия, а се е ръководител от диагнозите описани в оспореното решение. Предвид това и като взе предвид, че в повторната експертиза по - пълно и обстойно са описания сърдечните заболявания, съдът намира че по отношение преценката за заболяванията от които оспорващия страда и какъв е следващия му се поради тях %ТНР, следва да възприеме именно заключението по повторната комплексна експертиза. Видно е от същото заключение, че жалбоподателят е е с хронична сърдечна недостатъчност 2-ри функционален клас по НИХА със систолна 43 процента фракция на изтласкване и диастолна дисфункция на лява сърдечна камера, за което са налице данни съдържащи се в медицинското досие на оспорващия. В Приложение № 1, към чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, Част Четвърта, Раздел Първи, т.2.2 е посочено, че при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА със систолна и диасистолна дисфункция следващия се процент трайно намалена работоспособност е 50%. - така както са посочили и вещите лица в заключението си по повторната експертиза. Съгласно т.1.1 от Част 9-та, към Раздел I на цитираната наредба Захарен диабет тип II неинсулинозависим, без усложнения обуславя ТНР в размер на 20%. Съответно и съобразно приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от Наредбата крайния процент трайно намалена работоспособност в този случай, следва да е 54% - така както е посочено в повторната експертиза. Състава на НЕЛК постановил оспореното решение, като не е установил и не е взел предвид, съдържащите се в медицинското досие на жалбоподателя данни, че същия е с хронична сърдечна недостатъчност характеризираща се с лявокамерна систолна и диастолна дисфункция и не е определил съответния му процент трайно намалена работоспособоност за това заболяване съобразно приложимата нормативна уредба, а вместо това е определил по-нисък процент ТНР, е постановил решението си в противоречие с материалния закон, обуславящо отмяната му. За пълнота на изложението, макар и непроменящо крайния изход на спора, но поради наведените съображения в тази насока в жалбата, следва да се посочи че не се споделя оплакването на оспорващата страна, че в обжалваното решение незаконосъобразно са му определени противопоказни условия на труд. Както в изготвеното първоначално заключение по единичната експертиза, така и в заключението по повторната експертиза вещите лица непротиворечиво сочат, че установените сърдечни заболявания на оспорващия налагат определяне на противопоказания на труд и то именно измежду вида посочен в обжалвания акт на НЕЛК. Предвид това съдът кредитира и двете заключения в частта им на отговора по въпрос 3. Съгласно чл. 103, ал.4 от Закона за здравето експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, а според чл. 61, ал.1 т.7 от Наредбата за медицинската експертиза включва и определяне на противопоказаните условия на труд. Ето защо компетентен да даде съответните противопоказания са не само специализираните състави на ТЕЛК, но и тези на НЕЛК, като последните разполагат със законово предвидената възможност да посочат такива, ако и това да не е било сторено от ТЕЛК. Дали ще се съобрази с обективираните от органите на медицинска експертиза противопоказани условия на труд е решение на оспорващия, но това не означава че същите се определят само по желание на освидетелстваното лице. Напротив същите се дават по решение на ТЕЛК/НЕЛК с цел да се информира и предпази лицето, за да не се влошили протичането на съществуващо заболяване и да не се провокира поява на усложнения. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона, поради което ще следва да бъде отменено. Тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 предл. 3 АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя, при отчитане на относимите факти и обстоятелства от значения за случая, и при съобразяване с даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване по прилагането на материалния закон. При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му се присъдят в доказания по делото размер от 1933 лева, от които 10 лева дължимо внесена ДТ, 923 лева внесен депозит за възнаграждение на вещи лица и 1000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024г. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът