Решение № 296 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 676/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/. Образувано е по жалба на •• В.П.М., подадена на 19.11.2024г. срещу ЗАПОВЕД № 3735/15.11.2024г. на За Началник ••, с която на основание чл.64 ал.2 от ЗИНЗС е наредено – не преместване на същия от корпуса на •• в ••• В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят, твърди, че наказанието „••“ през м.март 2024г. е заменено от ОС Враца по ЧНдело № 106/2024г. с наказание • от • в размер на •• години. Твърди, че е изтърпял фактически ••• дни, от работа 2м. и 10 дни, от предварителен • 6 дни, има остатък за изтърпяване от •••. Смята, че този срок е напълно достатъчен, за да обоснове преместването му в ••, тъй като отговаря на условията за това. Счита, че заповедта е необоснована и в противоречие на разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. В открито съдебно заседание жалбоподателят •• В.М. участва лично, чрез видеоконферентна връзка и поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че становището на Началник сектор СДВР е неясно в противоречие с изискванията на чл.64 от ЗИНЗС. Ответникът, Началника на ••, чрез юк. Г. Х. в писмен отговор е изложил съображения за неоснователност на жалбата, с искане да бъде потвърдена оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. И злага доводи, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, спазена е процедурата за издаването й, и моли да бъде потвърдена. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Препис от оспорената заповед оспорващият е получил на 18.11.2024г., видно от направеното от него отбелязване върху същата /на л.11 от делото/. Жалбата е подадена лично на 19.11.2024г. /л.4/, следователно е спазен предвидения 14 /четиринадесет/ - дневен срок за оспорване. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият В.П.М. има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят В.П.М. е • за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 от НК •, постановена по НОХ дело № 457/1999г. по описа на ОС Видин на „••“, при първоначален режим на •на наказанието „•“. Начало на наказанието 28.08.1999г., със зачетен предварителен • „••“ в размер на• дни. С определение постановено по ЧН дело № 106/2024г. по описа на ОС Враца, наказанието „••“ е заменено с •••. Изтърпял е фактически •••, от работа •••, от предварителен • • дни и има остатък за •от •••. Във връзка с подадена молба от жалбоподателя В.М. да бъде преместен в• по чл.64 ал.1 от ЗИНЗС и в изпълнение на Определение по адм.дело № 625/2024г. по описа на АдмС Враца, За Началника на •• в изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС изискал и били изготвени от служители при ••: Становище от За ЗНРНОД /•••/ • С. М. от 14.11.2024г. /л.20/, Становище от Началник Сектор СДВР /Социална дейност и възпитателна работа/ И.Ц. от 14.11.2024г. Разгледан е и Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/ • Р.Т. от 11.11.2024г. /л.23-28/. Към административната преписка са приложени освен горните документи и Становище с правно основание чл. 64 от ЗИНЗС /л.19/. В доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.156 от ЗИНЗС на ИСДВР, са анализирани подробно по отношение •• В.М.: 1.Първоначалната обща оценка на риска и профила на криминогенните нужди. Заложените цели в плана на присъдата; 2. Предишна оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и съпоставяне на настоящата оценка на риска и профила с предишното оценяване, Изпълнение плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. Заключението на доклада е, че отношение на •• В.М. дефицитните стойности се запазват в разделите •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е с високи стойности за служителите и останалите •• и се обуславя от правния статус и индивидуалните особености на •• М.. Тези стойности се определят от наличието на •проблеми •••••••••••. Въпреки, че през изтеклата година няма регистрирани деструктивни прояви, такива са вероятни с оглед личностовите му особености. •••••••••••, както от ••, така и от служители. В общуването, както и в молбите, които пише, много често е многословен, ••••••••••••••••••••••••••••••. Регистрира се изходяща кореспонденция до различни институции. Фиксира се върху конкретно събитие или ситуация, като се опитва да го опише и интерпретира, чрез собственото си виждане, в повечето случаи - далеч от реалността. Периодично има неоснователни претенции относно поведението на служителите от НОС и ИСДВР, ••. Системен жалбоподател по въпроси от различно естество Реализираните в •••••••••••••••••••. Л. св. М. е • в резултат от ••, както и в резултат от собственото поведение - ••. Посочените фактори биха могли да провокират подобно • поведение. В становището на Началник сектор СДВР И.Ц.в кратка форма е обобщено поведението на жалбоподателя в /, отчетени са наградите му и поощренията, както и наказанията му, които са влезли в сила. Според Н-к сектор СДВР е налице • ••••. В • история на М. има данни за подобни действия – •••. Тези обстоятелства следва да се имат предвид, както и остатъка от ••, тъй като са предпоставка за непредвидимо поведение, при евентуално пребиваване в по-слабо контролирана среда. С оглед даденото становище за •• М. началник сектор СДВР сочи, че на този етап М. не е подходящ да бъде преместен в •••. Подобно е и становището на • М. от 14.11.2024г. В становището на ЗНРНОД е отчетено реализираните в миналото суицидни опити, които индикират високи стойности на риска от• действия. Отчетен е •• от ••. Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-3735/15.11.2024г. на За Началника на ••, с която е отказано преместване на жалбоподателя •• В.М. •••. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспорената Заповед № 3735/15.11.2024г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – За Началника на ••, упълномощен със Заповед № Л-3270/08.10.2024г. Съгласно тази Заповед, •• Р. В. в качеството на зам.началник в •• е упълномощен с редица правомощия, едно от които да издава заповеди с правно основание чл.64, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС. Заповедта е със срок на действие от 09.10.2024г. до отпадане на необходимостта. При насрочване на съдебно заседание, съдът е задължил ответника да представи информация за дните, в които Началника на •• е бил на работа в периода от 09.10.2024г. до 15.11.2024г. вкл., с оглед изследване на „отпадане на необходимостта“ на Заповед № Л-3270/08.10.2024г. От справка вх.№156/16.01.2025г. е видно, че Началника на •• е бил в отпуск по •от 09.10.2024г. до 19.01.2025г., поради което Заповедта за упълномощаване на За Началника на •е била в сила. Оспорената Заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че •• В.П.М. не следва да бъде преместен в •• от ••. Действително мотивите за възприетото административно решение са пестеливи, но същите се извличат и от изготвените становища, на които органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта. При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл.64, ал.2 и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС процедура, съгласно която Началникът на• се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност /ЗНРОД/ или на началника на съответното •• относно поведението на • по време на изтърпяване на •. Не са ограничени правата на жалбоподателя В.П.М. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед. Обжалваната заповед е издадена и в съответствие, и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, •• с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното •• или в •••, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на •или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в •••. От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на •• в •••, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко• лице при наличие на две предпоставки – ••••••••••••••••••••• Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на ••, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното ••, относно поведението на• по време на ••. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези изисквания са спазени. От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка на поведението на •• по време на изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на •• и от ••, е формиран извод, че независимо от положителната тенденция в поведението на •• М., се приема, че лицето не отговаря, нито на разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, нито на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС. Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на •• В.М. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а именно продължаващ все още риск за обществото, са обусловили формираното у За Началника на •• вътрешно убеждение за липсата на другата материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС - лицето да е показало устойчиво добро поведение. Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК - доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у • по време на ••, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на • по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на •по време на ••. Системата за оценка на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за •••. Обстоятелството дали •• е бил награждаван е без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични доказателства за добро поведение на •. По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя •• В.М., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в •••, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от •• в ••• и тази негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена. След като административния орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на ••, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт. Изложените в съдебно заседание от •• В.М. доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, се явяват несъстоятелни и неоснователни, като твърденията в жалбата не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Основателно се явява становището на ответника, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, при спазена процедурата за издаването й. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя и съдът не следва да се произнася по отношение разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът