Решение № 675 от 4.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1412/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдът е сезиран със жалба от Й. Н. Я. ЕГН•••••••••• от г••• против Наказателно постановление № ••• г. на Началник група в ОДМВР Б., Сектор „П.П“ Б., с което на основание чл.183, ал.4, т.13 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 50 лв. за нарушение на чл.80а, ал.2, т.10 ЗДвП. Систематизираният преглед на оплакванията в жалбата /озаглавена като „възражение“ до Началник с-р „ПП Б. и до РС-Б./, обективират несъгласие с описаната в обжалваното наказателно постановление фактология. Изтъкват се възражения относно същностното предназначение на мястото на преминаване на управляваното от жалбоподателя индивидуално електрическо превозно средство, което според субективните възприятия на жалбоподателя не представлява „площ, предназначена за пешеходци“, тъй като „се пресича на 6 места от автомобили-задблокови и подземни паркинги, платен частен паркинг, зареждане на магазини и заведения и паркирани на тротоара автомобили“. Постъпило е писмено становище от упълномощеният представител на АНО, в което се отстоява позиция за неоснователност на жалбата и реализираната в случая обективна и субективна съставомерност на нарушението по чл.80а, ал.2, т.10 ЗДвП в съответствие с фактическото описание на нарушението, изложено в НП. В о.с.з.жалбоподателят, редовно призован, се явява, като настоява за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Посочва, че не отрича, че на процесната дата се е движил по тротоар, но счита, че не е допуснал нарушение, т.к. мястото не е обозначено като пешеходна зона. За административно –наказващият орган, редовно призован, се явява, гл.юрк.Ж., която заявява, че поддържа писменото си становище и настоява да се потвърди наказателното постановление. Сочи, че не поддържа искането за разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, отчитайки доводите и възраженията в жалбата и прилагайки правилата на формалната и аргументативна логика, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от приложените на л.4 доказателства относно връчването на НП на жалбоподателя на 06.03.2023г. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С Постановление от 16.09.2022 г. по пр.пр.№6501/2022 г. на БРП е прекратено наказателното производство по ДП №зм-324/2022 г. по описа на ••• РУ на МВР-Б. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 28.05.2022 г. при ••• при управление на МПС –л.а., марка „•••“, модел „•••“, Д РЕГ. №••••, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като допуснал ПТП с индивидуално електрическо превозно средство, марка ••• и по непредпазливост причинил на Й. Н. Я. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на черепа. С изчерпателна в качествен аспект детайлизация са мотивирани фактическите аспекти от позицията на прокурора, като на база събраните, анализирани и проверени доказателсвени източници и резултати от приложени доказателствени способи- Автотехническа експертиза, в съдържателен план е аргументирана позицията му по фактите.Обосновано е фактическо и доказателствено-оценъчно становище относно времето, конкретното място, с неговия статут и естество на инкриминираното транспортно произшествие, авторството и механизма на Д.ието, в т.ч. установимият обективен фактор на съвина и съпричиняване от жалбоподателя в настоящото производство. В мотивировъчната част на прекратителното постановление е формирано заключение, че осъществилото се на 28.05.2022 г. ПТП е предизвикано, както от виновното поведение на водача на автомобила „•••“ ••• с рег. №••••, управляван от Д. С. А., който излизал от подземен гараж на бл.••• и за да достигне до бул. „А.К.“ преминава през пешеходна зона със скорост 17 км/ч, така и от поведението на Й. Н. Я., който се движил с индивидуално електрическо превозно средство, марка “•••” по пешеходната зона със скорост 10 км/ч. В аналитичната част на постановлението е възприето становище, в чийто логически базис са вложени специализирани изводи от назначената авто-техническа експертиза, според което реализираното виновно неправомерно поведение от водача Д. С. А. в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат се свежда в това, че при излизане от крайпътна територия /подземен гараж/ не е пропуснал движещото се отдясно наляво пред автомобила индивидуално електрическо моторно превозно средство, марка “•••”, a от др.страна произшествието би било предотвратимо от водача Й. Я., ако беше спазил разпоредбите на закона, забраняващи управлението на пътното превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци. Ръководейки се от нормативно регламентираната алтернатива в чл.36, ал.2 ЗАНН, съгл. която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е издал процесното наказателно постановление. На база влезлия в сила прокурорски акт и събраните писмени доказателства /в т.ч. Докладна записа от мл.автоконтрольор в С-р „ПП“- ОД МВР Б., Констативен протокол от ПТП с пострадали лица от 28.05.2022 г. в 10.44 ч. на вход-изход от подземен паркинг на бл. №•••, схема на ПТП №20/28.05.2022 г./АНО е преценил, че изброените писмени източници предоставят достатъчна по своя обем обосновка в услуга на извода, че жалбоподателят Й. Н. Я. като водач на индивидуално електрическо превозно средство с поведението си е осъществил състав на административно нарушение по чл.80а, ал.2, т.10 ЗДвП, като управлявал превозното средство по площ, предназначена за пешеходци /между бл.••• и бул. „А.Г.К.“. При така установеното фактическото описание на обективните и субективни съдържателни характеристики на нарушението по чл.80а, ал.2, т.10 ЗДвП, АНО приложил санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.13 ЗДвП и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лв. Описаната по-горе фактическа обстановка намира своята солидна логическа и доказателствена опора в приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, в т.ч. изисканите от Община Б.- схема, обозначаваща „Участък между бл.••• в ж.к.“М.р.“ и ул.А.Г.К.“ в гр.Б. и служебно набавената разпечатка от Google maps, фиксираща пространствено обекти и местоположение от мястото на реализиране на нарушението, които се намират в единна и непрекъсваема логическа верига и преценени по своя доказателствен интензитет намират съдържателно потвърждение от приобщените при разпита на съставителя на констативния протокол за ПТП гласни доказателствени средства, които в информативно направление поддържат фактическа теза, че на посочените в НП дата и място, към момента на възникване на вредоносното събитие, жалбоподателят Й. Я. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство по тротоар, представляващ площ, предназначена за пешеходци“. Свидетелят е категоричен, че мястото на което се е движил жалбоподателят Я. с индивидуално електрическо средство представлява изграден тротоар, обособен с бордюр от пътното платно.Тези показания са в смислово и информационно единство с показанията на св.Д. А. /другият участник в ПТП/, който уточнява, че зад автобусната спирка пред бл.••• в ж.к.М.р. се намира алея, представляваща площ, предназначена за пешеходци, която не е обозначена със знак или маркировка, но изглежда като тротоар. При съвкупната преценка и интерпретация на събрания по делото доказателствен материал според настоящия съдебен състав се явява доказана и обоснована възприета от АНО фактическа теза относно извършеното нарушение, като на обозначените в НП дата и място предвид спецификата и статута на мястото, което макар и формално да е необозначено с пътен знак или маркировка, представлява „тротоар“, който съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 6 от ДР на ЗДВП и по своето конкретно типизирано предназначение за ползване за преминаване единствено от пешеходци е „площ, предназначена за пешеходци“, ОТ ПРАВНА СТРАНА: От гледище на предписанията в нормативния регламент на чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и обвързващите разяснения в т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС съдът извършва цялостен и независим контрол върху законосъобразността на атакуваното наказателно постановление като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление. В настоящия случай издаденото при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН НП е съставено от материално и териториално компетентен орган по арг. на на чл.189, ал.12 ЗДвП и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.на министъра на МВР. Съдът намира, че при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, от гледище на задължително лимитирания нормативен минимум реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. НП в съдържателно-формално отношение съдържа точна, пълна, и изчерпателна фактическа конкретизация на характеристиките на нарушението - описано е нарушението /време, място, начин на реализиране/ и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и е индивидуализирана съотносимата санкционна норма, въз основа на която е определено административното наказание. Фактическото описание на нарушението и юридическите параметри на административнонаказателната отговорност са изчерпателно детайлизирани. Спазено е формалното съответствие с нормативния стандарт за ясно и непротиворечиво обвинение, съхраняващо и гарантиращо възможностите за пълноценно разбиране на обвинението и ефективно организиране на правото на защита. Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаване на НП. Разпоредбата на чл.80а, ал.2, т.10 ЗДвП предписва, че на водача на индивидуално електрическо превозно средство е забранено да управлява превозното средство по площите, предназначени за пешеходци.В случая не е спорно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят се е движил с индивидуално електрическо превозно средство марка ••• /тротинетка/. На база обсъдените единни и непротиворечиви гласни доказателствени средства от разпита на свидетелите Д. А. и К. М., на база приобщения снимков материал и постъпилата справка от Община Б., съдът приема, че мястото на движение на жалбоподателя между бл.••• в ж.к.М.р. и бул. „А.Г.К.“ е необозначено за движение на индивидуални електрически превозни средства, а същото е предназначено за пешеходци, тъй като представлява тротоар. Легалната дефиниция на индивидуално електрическо превозно средство е заложена в § 6, т. 18б от ДР на ЗДВП (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), според която същото представлява пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Съгласно чл. 80а, ал. 1, т. 2 от ЗДВП(Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава - възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДВП на водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци. Видно от приложената схема от Община Б., и преди всичко на база гореобсъдените съдържателни характеристики на показанията на свидетелите М. и А. площта между бл.••• и бул. „А.Г.К.“ представлява тротоар. Същият не притежава сигнализация, пътен знак или маркировка, изрично указваща на предназначението му, но с оглед неговото функционално типизирано предназначение и характеристики на изградена надлъжна част от пътя, същият е функционирал и е могъл да бъде възприет именно според родовото си предназначение – като площ, обособяваща и отграничаваща се от платното за движение, предназначена само за пешеходци. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДВП тротоарът представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В конкретния случай движението на жалбоподателя по тротоара между бл.••• в ж.к, М.р. и бул. „А.Г.К.“, представляващ "изградена надлъжна част от пътя, и предназначена само за движение на пешеходци", съдът прие за безспорно доказано от гледище на конкретни фактически параметри- време, място на осъществяване на нарушението, характеристики на площта, предназначена само за движение на пешеходци като „тротоар“ и авторство, а оглед което същото изпълва изцяло законовите компоненти от съдържателната нормативна рамка на административното нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДВП. Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.13 ЗДвП, предписваща, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2 и 3. Предвид фиксираният размер на наказанието глоба, не подлежи на съдебно разискване и индивидуален коментар самостоятелно въпросът за справедливостта на наказанието. С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено. При този изход на спора с оглед изричното изявление на процесуалния представител на наказващия орган, че не поддържа искането за разноски, съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган. Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Б.кият районен съд, LXVти наказателен състав