Решение № 1343 от 18.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3156/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Т.Е. О.ЕООД, представлявано от управителя М. И. В. срещу ЕФ № 8505561225 от 29.07.2022г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП. Жалбоподателят намира, че издаденият ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като моли да бъде изцяло отменен. Навежда доводи за липса на осъществен състав на административно нарушение.Твърди за липса на изрична законова разпоредба предвиждаща възможността за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП към датата на процесното нарушение, за което се търси административна отговорност, поради което моли да бъде отменен поради допуснато съществено процесуално нарушение. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирана е молба по делото, чрез адв. В. В., с която поддържа изцяло изложеното в жалбата и моли за отмяна на ЕФ. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща процесуален или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К. К., в които е изразено становище за законосъобразност на обжалваният ЕФ, доколкото при издаването му не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Отправено е искане за потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното: От фактическа страна и по доказателствата: На 29.07.2022 г., в 11: 49 часа е било установено нарушение № E4FF567941320A83E053021F160A42E7, с ППС влекач „•, с рег. № •, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с общ брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 0, в общ. Аксаково, за движение по път А-2км 418+126, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаване, но платената категория била по-малка от измерената. Предвид горното бил издаден процесния ЕФ № 8505561225, който бил връчен на жалбоподателя на 17.07.2025 г. Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени такива; електронен пакет, писмо от „Интелигентни трафик системи“ с вх № 75397/04.09.2025г. и др., които съдът кредитира изцяло. От правна страна: Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Процесният Електронен фиш с ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, регламентираща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съгласно чл. 167а от ЗДВП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по отношение заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси. В хипотезата за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДВП законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДВП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик /юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП, каквато санкция е наложена на жалбоподателя, в качеството му на собственик. Текстът на чл. 102, ал. 2 от ЗДВП задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. В случая правилно е определен субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството жалбоподател. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДВП е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол такса. Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДВП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДВП е в размер 2500 лева. Същевременно съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Т. е. видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП, това трябва да е предвидено в закон. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДВП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДВП /в редакцията към датата на извършване на нарушението/ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В приложимата редакция на тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, с изменението на ЗДВП - в сила от 13.02.2024 г., нормата на чл. 189ж, ал. 1 е допълнена, като към настоящия момент предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Доколкото обаче, цитираната актуална редакция на нормата има процесуален характер и поражда правно действие занапред, нейното приложение в настоящия казус, за нарушение, извършено на 29.07.2022г. е недопустимо. По отношение размера на наложената глоба по казуса, съдът съобрази и решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024 г. по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011. С решението си СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура, е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер. Доколкото санкционните норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването правото на Съюза, съдът счита, това е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23. Поради гореизложеното съдът намира, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен. По разноските: На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 550, 00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото по делото бяха проведени две съдебни заседания и представянето на молба в първото открито съдебно заседание от процесуалния представител на въззивната страна, наред с изготвянето на жалба, както и предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че платеният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. съответства на извършената работа, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. Възнаграждението следва да бъде платено от въззиваемата страна АПИ. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ