Решение № 2622 от 30.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2940/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20213525 от 18.11.2021 г. СРС, 175 с-в, по гр.д.№ 5873/21 г. е отхвърлил предявения от И. С. А. срещу М. П. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на следното задължение на И. С. А. спрямо М. П. К., а именно: да премахне направения отвор и поставената врата за пряк вход към мазе № 5 на северната фасадна стена на сградата с вход за двора от ул. „Самоков“ /„Мальовица“/ и да премахне и направеното към посочения вход диференцирано стълбище с навес, заемащо част от дворното място, което мазе е издадено напред спрямо линията на сградата от север и е със съседи: север- дворно място, запад-зимнично помещение и двор, изток-двор и коридорно помещение след стълбище за зимничния етаж, юг- зимнично помещение- преходно за достъп до мазе № 5 и зимнично помещение в южна посока до ул. „Граф Игнатиев“, и да възстанови целостта на фасадата на сградата от север в частта за мазе № 5 и дворното място пред това мазе, за което задължение е издаден изпълнителен лист от 08.12.2011 г. въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 186/2002 г. на СГС и е образувано изп.д. № 20218510400029 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата- И. С. А. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и необосновано.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд не е приложил чл.99 ЗС.Излага доводи, че правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие и че се е позовала на придобивна давност върху сервитут за периода от 1992 г.Твърди, че изграждането на стълбите към мазето й е извършено съобразно действащата към онзи момент нормативна уредба /чл.56, ал.3 и ал.5 ЗТСУ /отм./, чл.43 ЗС и чл.44 /отм. 2011 г./ ЗС и ПУРНЕС/.Твърди, че въззиваемата е собственик по реституция, като заповедта за отписване от актовите книги за държавни имоти № РД-57-140 е от 01.07.1992 г. и към момента на изграждане на стълбите е в процедура по възстановяване на собствеността, исковата молба по гр.д.№ 8619/1997 г. на СРС, 50 с-в е от 28.11.1997 г. и от изграждане на стълбите към мазето до предявяване на иска са изтекли повече от 5 години /чл.79, ал.2 ЗС/.Позовава се и на нарушение на чл.97 ЗС и чл.98 ЗС, като поддържа становище, че позоваването на придобивна давност може да се прави във всеки един момент от процеса.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски. Ответницата по въззивната жалба- М. П. К. оспорва същата.Твърди, че наведените в нея доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решене са неоснователни.Поддържа становище, че с оглед поведението на взискателя по изпълнителното дело и въззиваема страна в настоящото производство не може да се направи обоснован извод, че правото на собственост е изгубено на основание чл.99 ЗС и че ищцата е придобила права.Твърди, че съдът е сезиран с установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи изпълнение, тъй като изпълняемото право е погасено по давност.Изпълнителният титул е за заместими действия, необходими за възстановяване на нарушено право на собственост съгласно влязло в сила решение по негаторен иск, което не се погасява по давност независимо от периода от време, изтекъл след влизане в сила на решението, чието изпълнение се цели, поради което правилно съдът е приел, че нормите на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД са неприложими, а направеното в хода на производството възражение за изтекла в полза на ищцата придобивна давност е неотносимо.Твърди, че въпросите, касаещи законосъобразността или не на изграденото в имота стълбище, поставеният навес и направеният отвор за пряк достъп към мазе № 5, поставеният навес и направеният отвор за пряк достъп към мазето, са решени със сила на пресъдено нещо в производството, чието изпълнение се търси с атакувания изпълнителен титул и изложените доводи в тази връзка са неотносими.Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дИ.е в производството, по което е издаден изпълнителният титул.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищцата- И. С. А. твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.12.2011 г. въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 186/2002 г. по описа на СГС, II-а с-в, е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне отвор с врата за достъп до собственото й мазе при съседи: север-двор, запад-двор, общ с ответницата коридор и мазе на ответницата, юг-ул. „Граф Игнатиев“ и запад-мазе-склад на ответницата; да премахне стълбището към описаната врата, да възстанови целостта на фасадата и дворното място пред мазето. На 24.01.2021 г. е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20218510400029 от 07.01.2021 г., образувано въз основа на посочения изпълнителен лист.Твърди, че изпълняемото право по изпълнителния лист не съществува и е погасено по давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист-08.12.2011 г. до датата на образуване на изпълнителното дело-07.01.2021 г. е изтекъл период от над 9 години и един месец.С молба от 10.02.2021 г. ищцата е уточнила, че е погасено по давност единствено изпълняемото право за непаричното задължение по изпълнителния лист.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата М. П. К., че правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 186/2002 г. на СГС, по който е образувано изп.д. № 20218510400029 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което ищцата е осъдена да премахне направения отвор и поставената врата за пряк вход към мазе № 5 на северната фасадна стена на сградата с вход за двора от ул. „Самоков“ /ул. „Мальовица“/ и да премахне и направеното към посочения вход диференцирано стълбище с навес, заемащо част от дворното място, което мазе е издадено напред спрямо линията на сградата от север и е със съседи: север – дворно място, запад – зимнично помещение и двор, изток – двор и коридорно помещение след стълбище за зимничния етаж, юг – зимнично помещение – преходно за достъп до мазе № 5 и зимнично помещение в южна посока до ул. „Граф Игнатиев“ и да възстанови целостта на фасадата на сградата от север в частта за мазе № 5 и дворното място пред това мазе, не съществува поради погасяването му по давност. Ответницата- М. П. К. оспорва иска с твърдения, че изпълняемото й право произтича от петиторен иск, предявен по реда на чл.109 ЗС и че вещните права не се погасяват по давност, като същият принцип се прилага и по отношение на правото на принудително изпълнение.Твърди, че направеният отвор и поставената врата за пряк вход към мазе № 5 й пречат да упражнява правото си на собственост и нарушава структурата и фасадата на сградата.Отворът е изграден без строителни книжа в нарушение на & 9, ал.1, т.5 от Наредба № 6 за използване и представяне на недвижимите имоти паметници на културата.Твърди, че сградата разполагала с вход към мазетата, който ищцата може да ползва свободно и необезпокоявано и да достига до собственото си мазе. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. От представените по делото писмени доказателства е установено, че с решение от 14.06.2011 г., влязло в сила на 28.10.201 г., СГС, II-А с-в, по гр.д. № 186/2002 г. е отменил решение от 27.04.2000 г. по гр.д. № 8619/1997 г. на СРС, 50 състав в частите, с които е отхвърлен иска с правно осонвание чл.109 ЗС, предявен от П.Г.К. срещу Ц. Т.а А. и И. С. А. за солидарното им осъждане да премахнат в определен от съда срок, не по-дълъг от един месец, считано от влизане в сила на решението, направения отвор и поставената врата за пряк вход към мазе № 5 на северната фасадна стена откъм двора на сградата, находяща се в гр.София, ул. ••••, построена в парцел XIV от кв.447 по плана на гр.София, м. „Центъра“ и направеното към посочения вход диференциално стълбище, заемащо част от дворното място, вместо което е постановил решение, с което е осъдил И. С. А. по иск на М. П. К. на основание чл.109, ал.1 ЗС да премахне направения отвор и поставената врата за пряк вход към мазе № 5 на северната фасадна стена откъм двора на сградата с вход за двора от ул. „Самоков“ /„Мальовица“/ и да премахне и направеното към посочения вход диференциално стълбище с навес, заемащо част от дворното място, което мазе е издадено напред спрямо линията на сградата от север и е със съседи: север- дворно място, запад- зимнично помещение и двор, изток-двор и коридорно помещение след стълбище за зимничния етаж, юг- зимнично помещение- преходно за достъп до мазе № 5 и зимнично помещение в южна посока до ул. „Граф Игнатиев“ и да възстанови целостта на фасадата на сградата от север в частта за мазе № 5 и дворното място пред това мазе.Сградата се намира в гр.София, ул. ••••, построена в парцел XIV от кв.447 по плана на гр.София, м. „Центъра“, ••••, построена в парцел /УПИ/ XIV от кв.447 по плана на гр.София, м. „Центъра“. На 08.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист от СРС, 50 с-в въз основа на решение от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 186/2002 г. на СГС. На 06.01.2021 г. М. П. К. е подала молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 08.12.2011 г.Въз основа на молбата на 06.01.2021 г. е образувано изп.д.№ 20218510400029 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ с район на действие-СГС. Липсват данни за предходни образувани изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист. От заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Д.М. е установено, че стойността на видовете работи, необходими за премахването на изграденото външно стълбище пред процесното мазе, както и за възстановяване на сградата и двора, е 1 479 лв. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 05.10.2021 г., първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане релевираното в същото съдебно заседание искане от страна на ищцата съдът да признае в нейна полза изтекла придобивна давност върху ограниченото вещно право на преминаване през чужд /съсобствен/ имот за периода от 1992 г. до настоящия момент. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дИ.е в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Първоинстанционният съд е приел, че негаторният иск е част от петиторната защита на правото на собственост и правото на иск по чл. 109 ЗС не се погасява по давност.Съдът се е позовал на разясненията, дадени с ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, съгласно които искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, както и на мотивите на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС /т. 1/, в които е посочено, че искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е иск за собственост.Изложил е съображиния, че съгласно чл. 110 ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, по давност се погасява правото на принудително изпълнение на вземания, независимо от техния правопораждащ факт.Приел е, че правото на принудителното изпълнение на заместими действия, необходими за възстановяване на нарушеното право на собственост на взискателя съгласно влязло в сила решение по негаторен иск, не се погасява по давност, поради което твърдяната от ищцата погасителна давност не е текла за периода от влизане в сила на решението до датата на образуване на изпълнителното дело и е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск като неоснователен. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Искът по чл.109 ЗС е иск за защита на вещно право.С оглед абсолютния им характер вещните права не се погасяват по давност, а се изгубват съгласно чл.99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът им се откаже от тях.Исковете за собственост също не се погасяват по давност /определение № 1153/13.03.2024 г., гр.д.№ 2575/23 г., ВКС, II ГО; определение № 548/12.06.2020 г. по гр.д.№ 890/20 г., ВКС, III ГО; определение № 763/02.07.10 г., гр.д.№ 306/10 г. на ВКС, IV ГО; решение № 904/23.02.2010 г., ВКС, IV ГО, гр.д.№ 2929/08 г./.Същият принцип се прилага и за правото на принудително изпълнение, когато то има за предмет вещни права.Погасява се правото на принудително изпълнение за вземания, които произтичат от облигационни правоотношения между страните, но не и когато правото на принудително изпълнение касае вещни права /в този смисъл-определение № 548/12.06.2020 г. по гр.д.№ 890/20 г., ВКС, III ГО/.Поради това изтеклият срок от издаването на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело не погасява по давност изпълняемото право, произтичащо от съдебно решение по иск за собственост. Доводите, изложени във въззивната жалба, че ищцата е придобила по давност сервитут, както и че е спазила нормативната уредба при извършване на преустройството, са неотносими към спора по настоящото производство, което има за предмет установяване погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист.Следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК е недопустимо пререшаването на спор, разрешен с влязло в сила решение.Поради изложеното като не е приел за разглеждане възражението на въззивницата искане за признаване на изтекла в нейна полза придобивна давност върху ограниченото вещно право на преминаване през чужд /съсобствен/ имот, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата сумата от 300 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Водим от горното съдът