Решение № 63 от 19.6.2024 г. на Районен съд - Девин по дело № 418/2023 г.

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1 т.9, т. 10, т. 11, вр. с чл. 19 ал.1 от ЗПК. Предявени са насрещни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 26, чл. 86 от ЗЗД; при условие на евентуалност - иск чл. 55 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД; чл.82 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД. В исковата молба ищеца твърди, че на на 09.03.2023г. ищеца е сключил Договор за кредит № OL00076• с дружеството „К.” ЕООД, с ЕИК: •••••••••. Предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 500.00 лева, със срок от 30 дни. Съгласно условията по договора, лихвения процент на кредита е 0.00 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 0.00%. Дължимата обща сума по договора е в размер на 610.00 лева, което само по себе си прави договора недействителен, тъй като е посочен ГПР 0.00%, а в същото време дадената в заем сума от 500 лева не съответства на общата стойност на плащанията на кредита от 610.00 лева. В договора била включена като дължима от ищеца сумата от 110.00 лева, представляваща такса за експресно разглеждане. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съображенията му в тази насока са следните: 1. Сумата от 110.00 лева, представляваща такса за експресно разглеждане е недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че същото не се дължи и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. такса за експресно разглеждане; 2. Счита, че в договора е посочен ГПР 0, 00%, като общата сума дължима от потребителя е по-висока от дадената в заем сума, което поставя потребителя в заблуда чрез посочването на грешен ГПР още изначално при сключване на договора за кредит. Така посочения годишен лихвен процент /ГПР/ от 0.00 е нереален. Ищеца твърди, че от всичко изложено е видно, че е налице некоректно посочване на годишния процент на разходите по кредита, с което е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е Решение № 79 от 15.01.2019 г. по в. гр. д. № 1780/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив; Решение № 691/29.05.2019г. постановено по в.гр.д. № 755/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, VII гр. състав. Счита, че е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК. Ищеца твърди, че в конкретния случай в ГПР по сключения договор за кредит, не е включена дължимата такса за експресно разглеждане на документи, неустойката. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Счита, че това несъответствие на посочения в договора с действителния годишен процент на разходите, се дължи на обстоятелството, че в него не е включен разходът за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение целта на посочената договорна клауза - за заплащане от кредитополучателя на такса за бързо разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че при сключване на договора за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Ищеца твърди, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. При сключването на договора за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посочения в договора размер на годишния процент на разходите не съответства на действително уговорения такъв и е нищожна. От изложеното се налага изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК се явява нищожен. В този смисъл е Решение № 121 от 02.02.2022г. постановено по гр.д. № 3010/2021г. на Окръжен съд - Пловдив, VII гр.с. Счита, че освен горното клаузата по от договора за паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка с месечен размер от 256 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Моли съда да признае за установено по отношение на „К.” ЕООД, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., 14•• р-н Т., бул. „В.“ № ••, ет. •, ап. ••, представлявано от Р. Н. Т., че Договор за кредит № OL00076• от 09.03.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В условията на евентуалност, моли съда да обяви за недействителна клаузата на чл. 5 от Договор за паричен заем № OL00076• от 09.03.2023г, претендира за разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който намира иска за допустим, като подаден от лице с правен интерес, но счита исковата молба за нередовна. Счита, че с иска се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № OL00076• от 09.03.2023г. в изпълнение на който от дружество „К.“ ЕООД е отпуснало в полза на ищеца В. потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Срокът, в който В. е следвало да върне кредита е 30 дни. Твърди се, че според сключения договор, ищецът дължи такса експресно разглеждане в размер на 110 лв., която клауза се счита за нищожна, понеже е сключена в нарушение на нормите на чл.10а, чл. 11, чл. 10 от ЗПК. Твърди се, че ГПР е нереален, понеже е посочен че е 0, 00%, но се дължи добавка от 110 лв„ която надхвърля стойността на ГПР съгл. чл. 19 от ЗПК. Допълнително се релевира, че клаузата по договора за паричен заем, е по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка е месечен размер от 256 лв.е сключена в нарушение на Директива ЕО 2008/48, -транспонирана в ЗПК. Счита, че твърдението няма никаква връзка сфактите по делото, така неустойка или каквато и да било нито е уговаряна, нито фигурира в документ, подписан между страните, поради което намира подобно поведение за акт на недобросъвестност, доколкото се цели подвеждане на съда и страните в спора. Изразява становище по иска, както следва: 1./ Намира иска за допустим, като подаден от лице е правен интерес от търсената защита, но счита исковата молба за нередовна. Не става ясно кой е този чл. 5 от Договор № OL00076• от 09.03.2023г., чиято нищожност се иска да бъде прогласена от съда. Чл. 5 се намира на стр. 11/56 в раздел „Предмет на договора“ и гласи: чл. 5 случай на направено частично плащане сумите се погасяват в следния ред: разноски, лихва главница; 2./Счита, че обстоятелствената част на твърденията от ИМ нямат връзка е цитираното позоваване в текста. Поради изложеното не става ясно всъщност коя разпоредба от договора се иска да бъде прогласена за недействителна и на какво основание. Предвид изложеното намира, че съдът е сезиран с единствено искане за прогласяване на нищожност на целия договор за индивидуален потребителски кредит /Договор № OL00076• от 09.03.2023г./ на основанието, визирани от ищеца в т.1 на стр. предпоследна от подадената от него ИМ; 3./ Ищецът по същество признава иска за частично основателен /само досежно текста на точка 5/пет/ на стр.1-ва от договора: „Такса експресно разглеждане: 110 лв., макар и не „а заявеното от ищеца основание- чл. 26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД. т к. от редакцията на чл. 26 от ЗЗД се вижда, че, цитира: чл. 26. „Нищожни са договорите, кои противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.“; 3.1. Счита, че видно от текста на изложението на ИМ, че се визира противоречите императивни норми на ЗПК, регламентиращи максималния размер на ГПР, други твърдения свързани е третото предложение на ал.1 на чл. 26 /визирана в текста на ИМ/ не са изложени. Респ. явно се има предвид наличие на основанието „заобикаляне на закона“, като хипотеза, релевираща нищожност на сочения договор; 3. 2. ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г., сключен от страните при условията, описани в исковата молба, за които факти, не спори и моли съда да ги определи за безспорни с доклада по чл. 146 от ГПК, в т. 5 на заглавната страница и в Приложение № 1 - Погасителен план към чл. 27, ал.1 от този договор е уговорено от страните, че заемът общо в размер на 610 лв., в т.ч. 500 лв.- главница и 110 лв. такса бързо разглеждане, ще бъдат издължени от ищеца еднократно /1 вноска/ в срок до 30 дни или датата на падежа е: 08.04.2023 г. /чл. 35 от ИДПК/. От изложеното в първия абзац на ИМ, че дължимата сума от 610 лв. води до несъответствие на определения ГПР, които действително е уговорен на 0.00%, т.е. явно се визира нищожност именно на тази уговорка от договора; 3.3. Счита, че ако изложеното в т.3.2. съвпада с тезата на ищеца, намира този иск на посоченото правно основание за основателен и го признава именно на това основание и в тази му част. Предвид факта, че дружество „К.“ ЕООД, обаче не е дало никакъв повод за завеждане на делото, счита че следва да се приложи и моли да бъде приложена разпоредбата на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК, като разноските в производството по този иск се оставят в тежест на ищеца. Предявен е насрещен иск от „К.“ ЕООД срещу Д. М. В., респ. няколко обективно кумулативно съединени за общо разглеждане насрещни иска, за следното: 1. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 26 и чл. 37.4 от ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г., с чл. 86 от ЗЗД, а при условие на евентуалност - иск чл. 55 ЗЗД, предл. първо, второ или трето и иск по чл. 86 от ЗЗД; 2. Обективно кумулативно съединен иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 от ЗЗД. Фактически и правни основания за иска чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 25, 26 и чл. 38.4 от Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № OL00082• от 31.07.2023 г.: 1. Не спори, че с ищеца е сключен ИДПК № OL00076• от 09.03.2023 г. по силата на същия в полза на В. е отпусната сума в размер на 500.00 лева със срок окончателно погасяване от 30 дни /с падеж на връщане - 08.04.2023 г./ Сумата по отпуснатия кредит е била преведена в полза на В. на 09.03.2023 г., чрез разчетна експозиция на И. с разписка № 20000000342700649 от 09.03.2023 г., 11.04 часа за сумата от 500.00 лева и такса: 3.77 лева. Не се твърди от ищеца, че сумата не е получена от него, не се твърди също, че е върната на кредитора. Счита, че действително с договора е уговорено сумата по кредита да се олихвява с 0.00% лихвен процент, а годишния процент на разходите да е 0.00% и сумата да се издължи общо – на един брой погасителна вноска на падежа и съгласно погасителния план по чл. 27, ал. 1 от Договора за заем. Тези условия обаче обвързват страните само ако облигационното правоотношение по сключения договор се развие и приключи точно и добросъвестно, съобразно уговореното в него – т.е. с връщане на заемната сума на падежа от заемополучателя на дружеството – кредитор. 2. Счита, че в настоящия случай това не се е случило. В. не е върнал никаква част от предоставената му сума по ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г. нито на падежа, нито до момента. В. не е заплащал също и уговорената от страните в т. 4 от договора: „такса за експресно разглеждане“ в размер на 110.00 лева, чиято нищожност желае да се прогласи от съда с настоящия иск и за основателността, на които направили признание. След като В. не е върнал никаква част от предоставената му сума по ИДПК № OL00076• от 09 03 2023г нито на падежа, нито до момента, той дължи същата на „К.“ ЕООД ведно е обезщетение за забава. Това обуславя правото и интереса на кредитора, да предяви иск, с който да поиска от съда да осъди В. /ответник по насрещния иск/ да заплати предоставената сума по главница по договора в размер на 500 лв., както и разноските за заплащането на сумата по превода от 3.77 лв. Счита, че при условие на евентуалност, ако съда уважи иска на ищеца по чл. 26 от ЗЗД по отношение на целия или на някаква част от ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г. или ако приеме, че същият е престанал да обвързва страните, доколкото право на кредитора е да го развали /чл.37.6 от договора/, моли на основание чл. 55, предл. първо, второ или трето от ЗЗД, ответникът В. да бъде осъден да върне на „К.“ ЕООД сумата от 500 лв. и сумата за такса по превода- 3.77 лв. получена без или на отпаднало основание. Счита, че неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни отношения. По силата на ретроактивното действие на прекратяване на договора по чл. 37.6, даденото по договора подлежи на връщане, като дадено на липсващо или отпаднало основание. Към всеки от исковете по т.1 или т. 2, ищеца претендира също и законната лихва върху главницата - от датата на настоящия отговор до датата на окончателното и изплащане. Правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се прилага без да се прави разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение, в случая неоснователно обогатяване. Предпоставки за приложението му, са наличието на парично задължение и на забава. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от следващия ден, след определения му краен срок. В случая деня на падежа е 08.04.2023 г., а 09.04.2023 г. е денят на забава. На основание чл. 86 от ЗЗД, при забава от падежа, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от деня на забавата (09.03.2023 г.) до 05.01.2023 г., забава 270 дни, а размерът на законната лихва, изчислена с помощна лихвен калкулатор на НАП възлиза на 52.56 лв. Фактически и правни основания по иска за обезщетение за вреди с пр. основание чл. 82, вр. с чл. 79 от ДДД: 1. Твърди, че отговорността на кредитополучателя и ответник по предявения насрещен иск, произтича от нормативно закрепения в чл. 63, ал. 1, ЗЗД принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно съгласно закона и добрите нрави. Счита, че обезщетението по чл. 82 ЗЗД, при неизпълнение на договорно задължение, ако длъжникът е недобросъвестен, обхваща всички преки и непосредствени вреди в двете им проявни форми - претърпяна загуба и пропусната полза /Р.№ 192 от 20.01.2011г. по г.д.№1057/2009г., Т.К., II Т.О. на ВКС/. 1.1. Счита, че претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляването на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение- това е определената законна лихва, претендирана от ответната страна по-горе. 1.2. Намира, че пропусната полза е вид имуществена вреда, изразяваща се в нереализиране на възможността, кредиторът да увеличи имотното си състояние. Пропусната полза е това увеличение на имуществото, което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си /цитирано Р. № 192 от 20.01.2011г. по г.д.№1057/2009г., Т.К., II Т.О. на ВКС/. 2.Счита, че предвид, че към датата на отговора по иска по чл. 131 ГПК, както и към настоящия момент, кредитът не е върнат /налице е пълно неизпълнение/, т.е. не е платена нито главницата, нито таксата, която се твърди нищожна, същият е обявен за изискуем, а договорът е прекратен на основание чл. 37.4 и 37.6 от същия /поради забава повече от 60 дни/ и е предприета настоящата процедура по съдебното му събиране от ищеца. 3.Счита, че в случая дружество- ищец по насрещният иск за обезщетение, като финансова институция по чл. За от Закона за кредитните институции, чиято дейност се урежда от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, сключва договори за предоставяне на потребителски кредити с цел формиране на печалба от възнаградителната лихва, таксите и др. разноски, обхванати от компонента Годишен процент на разходите по предоставените индивидуални потребителски кредити /„ГПР“/. Последният пък се определя по формулата съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК и на осн. чл. 19, ал.4 от ЗПК, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В сключения от страните договор, ГПР е уговорен да е „0%“, но при условията на коректно развитие и приключване на облигационното отношение, каквото не е налице по вина на ответника по иска, понеже е налице пълно неизпълнение. Предвид изложеното, кредиторът има право да замести и да приложи по право императивни разпоредби на закона /чл. 9 и чл. 20 от ЗЗД/. Счита, че съда ще прецени реалния размер на пропусната полза с крайния си акт по делото. Твърди, че за ищеца по този иск, пропуснатата полза да увеличи имуществото си за периода на неизпълнение възлиза на 5-кратния размер на законната лихва по просрочени кредити, т.е. това е сумата, която кредиторът би реализирал ако предостави средствата по процесния ИДПК при обикновени и установени от закона, практиката, добрите нрави - условия в полза на коректен кредитополучател, а последният изпълни точно и добросъвестно договора си към кредитора, като именно това са условията, при които обичайно се договарят и сключват кредити на кредитния пазар за бързи кредити. Счита, че в случая, както е отбелязано, кредитът е в просрочие от 09.03.2023 г - не е правено искане за разсрочване или удължаване на същия, както предполага чл. 28 от ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г., завеждането на иск срещу кредитора, намира за допълнителен акт на недобросъвестност от неизправния длъжник. Твърди, че за периода на забава от 09.03.2023 г. до 05.01.2024 г. с помощта на лихвен калкулатор на НАП, законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД възлиза на 52.56 лв., а петкратният й размер съгл. чл. 19, ал.4 от ЗПК възлиза на 261, 25 лв. - цена на насрещният ни иск по чл. 82 от, във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Моли съда на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 26 и чл. 37.4 от ИДПК № OL00076• от 09.03.2023г., с чл. 86 от ЗЗД, а при условие на евентуалност - иск чл. 55 ЗЗД, предл. първо, второ или трето и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника по иска- Д. М. В. от гр. Д., обл. Смолян за сумата от 500 лв. - главница по прекратен поради неизпълнение от потребителя договор за потребителски кредит, както и такса за превода от 3, 77 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на иска до окончателното й изплащане, както и на чл. 82, вр. с чл. 79 от ЗЗД, да осъди ответника Д. М. В. от гр. Д., обл. Смолян за сумата 261.25 лв. - иск за обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза на дружеството, поради недобросъвестното и неправомерно поведение на потребителя по договора. Моли да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, по списък и доказателства. В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С молба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. С. П. поддържа исковата молба и оспорва насрещната исковата молба, поддържа отговора на насрещния иск, излага подробни съображения в писмена защита. В о. с. з. ответникът не се явява и не изпраща представител. С молба от ответника, чрез процесуалния му представител – адв. К., оспорва иска, поддържа насрещната исковата молба, излага подробни съображения по същество. Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че между ищеца Д. М. В. и „К.” ЕООД, ЕИК: ••••••••• е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № OL00076• от 09.03.2023 г. за сумата от 500.00 лева, със срок за окончателно погасяване 30 дни, с падеж 08.04.2023 г. Според погасителен план по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00076• от 09.03.2023 г. - главницата по кредита е 500.00 лева, сума по вноска – 610.00 лева, в т. ч. такса експресно разглеждане – 110.00 лева, с дата на вноска – 08.04.2023 г. От ответника е представена разписка за извършено плащане, за паричен превод в полза на Д. М. В. – сумата в размер на 500.00 лева. От ответника е представена справка към 05.01.2024 г. за състоянието на дълга по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00076• от 09.03.2023 г. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: сумата по отпуснатият кредит е била преведена в полза на Д. М. В. на 09.03.2023г., чрез разчетна експозиция на И. П. е разписка № 20000000342700649 от 09.03.2023г. в 11: 04 часа за сумата от 500, 00 лв. и такса 3, 77 лв. Кредитополучателят не е плащал нищо по договора от дата на усвояване 09.03.2023г. и съответно нищо не му е връщано. Размерът на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.03.2023г. до 05.01, 2024г. е в размер на 52, 57 лв. Размерът на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.04, 2023г. до 05.01.2024г. е в размер па 47, 65 лв. Размерът на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.03.2023г. до 20.05.2024г. е в размер на 78, 62 лв. Петкратният размер на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.03.2023г. до 05.01.2024г. е в размер на 52, 57 лв., 5 х 52, 57 = 262, 85 лв. Петкратният размер на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.04, 2023г. до 05.01.2024г. е в размер на 47, 65 лв., 5 х 47, 65 = 238, 25 лв. Петкратният размер на законната лихва за забава върху главница от 500, 00 лв. за периода от 09.03.2023г. до 20.05.2024г. е в размер на 78, 62 лв., 5 х 78, 62 = 393, 10 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. Съдът намира, че предявените искове по чл.124 ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК са основателни и доказани, по следните съображения: Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Безспорно е и не се оспорва от ищеца по автентичност, че между ищеца Д. М. В. и „К.” ЕООД е сключен Договор за кредит № OL00076• от 09.03.2023г. за сумата от 500.00 лева- главница, такса експресно разглеждане – 110.00 лева, при годишен лихвен процент – 0.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/- 0.00 %, с падеж – 08.04.2023 г. Безспорно е, че ищецапритежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице. В договора е посочено годишен лихвен процент /ГЛП/ 0.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/- 0.00%. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, както е в конкретния случай. Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. Посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № OL00076• от 09.03.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По насрещните искове с правно основание чл. 79 ал.1 т.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД; чл. 55 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД; по чл. 82, вр. с чл. 79 от ЗЗД: С оглед уважаване на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК по отношение на Договор за потребителски кредит № OL00076• от 09.03.2023г. предявеният иск не следва да се разглежда с правно основание чл. 79 ал.1 т.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, а меродавен е предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 55, предл. първо от ЗЗД, който е основателен по следните съображения: За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от ангажираните доказателства се установи, че по Договор за потребителски кредит № OL00076• от 09.03.2023г. сключен между страните, с разписка № 20000000342700649 от 09.03.2023г. чрез разчетна експозиция на И. П. от ищеца в полза на ответника е преведена сумата от 500.00 лева и е заплатена такса 3.77 лв. Ответника не е плащал по договора от дата на усвояване 09.03.2023г. и съответно нищо не му е връщано. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. Установи се, че плащането е извършено въз основа на обявен за нищожен договор, по който платената от ищеца сума е получена от ответника без основание и следва да бъде върната на ищеца, доколкото не се доказа наличие на основание да бъде задържана. Ето защо, искът с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сума в размер на 500.00 лева, ще следва по арг. чл. 23 ЗПК да бъде отхвърлен иска в частта относно претенцията на ищеца против ответника за заплащане на такса от 3.77 лева. Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата в размер на 500 лева, считано от датата на предявяване на иска – 02.11.2023г. до окончателното плащане на задължението. Иска за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск, ищеца претендира за законна лихва. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед уважаването на иска в размер на 500 лева, ответника дължи на ищцата законна лихва върху главницата от 500.00 лева, считано от датата на предявяване на иска - 02.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Насрещният иск по чл. 82, вр. с чл. 79 от ЗЗД за сумата 261, 25 лв. - иск за обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза на дружеството, поради недобросъвестното и неправомерно поведение на потребителя по договора. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Не са налице основанията за уважаване на насрещния иск по чл. 82, вр. с чл. 79 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца по насрещния иск, че ищеца е претърпял вреда в размер на 261.25 лева, представляваща за обезщетение за претърпяна загуба и пропусната полза на дружеството, поради недобросъвестното и неправомерно поведение на потребителя по договора. Поради това неоснователен като недоказан се явява предявеният насрещен иск. По разноските: Ищеца В. претендира за разноски в размер на 50 лева – държавна такса и сумата в общ размер от 1200 лева – адвокатски хонорар по трите иска /по 400 лева/, в т.ч. и насрещния. Ответната страна претендира за разноски от 1550 лева, от които адвокатски хонорар по трите насрещни иска в общ размер от 1200 лева – /по 400 лева/; 50 лева – държавна такса; 300 лева – депозит вещо лице. Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се осъди ответника „С. к.“ ООД да заплати на ищеца В. направените разноски 50.00 лева - държавна такса. Процесуалния представител на ищеца претендира за адвокатското възнаграждение в общ размер на 1200.00 лева - по 400.00 лева по отделно за трите иска. Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ по предявените искове съответства на минималните възнаграждения, дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се уважи сумата от 400.00 лева адвокатско възнаграждение съобразно фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, извършените процесуални действия по събиране на доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. С. П. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищеца в размер на 400.00 лева. Насрещната претенция е уважена отчасти, с оглед което, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се осъди ответника В. да заплати на ищеца по насрещните искове „К.” ЕООД разноски в размер на 450.00 лева, представляващи 50.00 лева - държавна такса, 400.00 лева - адвокатско възнаграждение. ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД