Решение № 10258 от 20.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Вичи – 04“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Г.М., против Решение № 444/18.06.2024 година, постановено по АНД №1355/2025 година по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 817683-[рег. номер]/17.03.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол, с което на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че при издаване на оспореното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че са налице предпоставки за прилагане на правилото на чл. 28 от ЗАНН. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото НП. Дружеството – жалбоподател е депозирал и писмено становище с вх.№11106/08.10.2025 г., в което излага подробни доводи за нарушение на принципа на пропорционалност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация не изразява становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Дружеството е санкционирано за това, че на 13.02.2025 г. в 13: 24 часа при извършена проверка на търговски обект – пицария „Белла Мия“, находяща се в [населено място], [жк], бл. 136, стопанисвана от „Вичи 04“ ЕООД, е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата, във вр. с чл. 184, ал. 4 от ЗДДС като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Видно от издаден фискален бон № 0014931/24.01.2025 г. е отчетена продажба на един брой пица на стойност 18, 00 лв. като продажбата е отразена в данъчна група „Г“ със ставка на ДДС - 9 %, вместо в данъчна група „Б“ със ставка на ДДС – 20%. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. С обжалваното решение съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Изложил е доводи, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил оспореното НП. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С АУАН на жалбоподателя се вменява извършването на нарушение по чл. 27, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Според цитираната разпоредба, лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Жалбоподателят е наказан, тъй като продадените стоки е следвало да се включат в група „Б“, а не в група „Г“, което е установено при извършване на проверката. Съдът намира, че така описаното не е достатъчно от фактическа и правна страна за пълно и точно описание на нарушението при спазване на цитираните норми от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в НП, по никакъв начин не е отразено продажбите на какви стоки и услуги се включват в група „Б” и група „Г”. Това не може да се установи и от текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, тъй като в този текст са посочени единствено съответните ставки – 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин актосъставителят и наказващият орган достигат до извода, че пицата се облага със ставка от 20 %, а оттам попада и в обхвата на буква „Б”. Според чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, ставката на данъка от 20 на сто се определя за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В чл. 66а от ЗДДС се посочват изрично доставката на стоките и услугите, който се облагат със ставка 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. От анализа на тези норми може да се направи извод, че за пълно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението е следвало да се опише представлява ли продажбата на пица доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, която попада в приложното поле на чл. 66, ал. 1 или ал. 2 или в чл. 66а от ЗДДС, като се направят и съответните привръзки. Нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва само конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в паметта на ФУ, но не и съответните видове стоки и услуги, които подадат под съответната група. За пълно описание на нарушението от правна страна е било необходимо да се препрати и към съответната норма от ЗДДС, която свързва съответната доставка на стока или услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган. Горното нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне на АУАН и НП. Същият не е длъжен да прави тълкуването, направено в настоящото съдебно решение, за да стигне до действителната воля на наказващия орган. Тази воля следва да може да бъде определена по ясен и категоричен начин още от текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен елемент от соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти към относимите правни норми, определящи размера на данъчните ставки, то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Бургас Решение №1397/13.02.2025 г., постановено по КАНД №2237/2024 г. по описа на съда. Освен това макар за съставомерността на нарушението да не се изисква настъпване на вреда не може да бъде пренебрегнат фактът, че в случая не са настъпили вредни последици за фиска. Това обстоятелство безспорно се установява от приложената пред Районен съд - Бургас справка декларация по ЗДДС и уведомление от НАП за приемане на справката, видно от която за данъчен период м. 01.2025 г. всички продажби са обложени с ДДС в размер на 20%. На следващо място, не е съобразено обстоятелството, че санкционираното - дружество веднага е отстранило допуснатото нарушение. При извършване на проверката представителя на дружеството е оказал пълно съдействие, като в случая се касае до отчитането в група „Г“ само на една продажба и то на стойност от 18 лв. Очевидно в случая се касае до незначителна грешка, допусната от касатора, като се има предвид характера на извършваната от него дейност в обекта. Относно възражението за неспазване принципа на пропорционалност, съдът съобрази следното: Според решение по дело С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение (също и решение по дело С-77/20, т.40, т.41). В процесния случай няма данни, нито се твърди за извършителя да е настъпило икономическо предимство, тъй като установеното нарушиние не рефлектира положително нито пряко, нито косвено в правната сфера на извършителя, нито пък носи съизмерима в пари вреда за фискалните интереси на държавата. В обобщение, НП е незаконосъобразно, затова обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него НП. С оглед изхода на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер от 1200, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции – по 600 лв. за всяка инстанция. Разноските следва да се възложат в тежест на НАП, част от структурата на която е органът, издал незаконосъобразното НП. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав