Решение № 18150 от 27.9.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. К. П. срещу заповед № 18-11023/04.10.2023г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – [населено място]. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради постановяването й в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в качеството му на собственик на идеална част от ПИ с идентификатор № 68134.626.127 не е бил уведомен и не е взел участие в процедурата по изменение на одобрената кадастрална карта. От територията на неговия имот се отнемала площ от 11 кв.м., която неоправдано се придавала към съседния ПИ с идентификатор № 68134.626.126, а от друга страна с промяната на границите между двата имота се засягали и съществуващите ограда и гараж. По този начин възниквал спор за собственост, поради което, органът е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР и да отложи отстраняването на непълнотата или грешката до решаването на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. Жалбоподателят твърди също, че е извършено и нарушение на чл.70, ал.1 от Наредба № РД-02-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. От представените по преписката доказателства, не се установявало наличието на нито едно от основанията по чл.53 ЗКИР за изменение на одобрената кадастрална карта. Напротив, по този начин се създавала ситуация за възникване на вещноправни спорове със собствениците на ПИ № 68134.626.126, поставяло се в несигурност съществуването на сграда с идентификатор № 68134.626.127.1. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. Т. Г. моли да бъде отменена заповед № 18-11023/04.10.2023г. на началника на СГКК- [населено място], както и да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство. В писмени бележки от 24.09.2024г. са обобщени доводите за незаконосъобразност на административния акт. Ответникът – началник на СГКК – [населено място], редовно призован не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2024г. Депозирано е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва се, че заповедта е издадена от орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената форма и без да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон- чл.54, ал.2 ЗКИР. Заинтересованата страна- Д. К. Б. оспорва подадената жалба, като моли съдът да я отхвърли, поради нейната неоснователност. Заинтересованите страни- М. П. Б., В. П. В., К. В. К. не взимат участие в производството и не изразяват становище по оспорването на акта. Заинтересованите страни – З. С. П.- К. и К. К. К. оспорват жалбата. Твърдят, че не са били уведомени за образуваното административно производство, изцяло са били лишени от възможността да участват в него и да представят своите доказателства. Нямало разминаване в границите на имотите по одобрената през 2016г. кадастрална карта и тези, материализирани на терена. По същество на спора претендират да бъде уважена, като обоснована подадената жалба и да се отмени, поради законосъобразност издадената заповед. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не дава становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод подадено с вх. № 01-297753/26.05.2023г. от Д. К. Б. и М. П. Б. заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори № 68134.626.127, № 68134.626.126, № 68134.626.123, находящи се в [населено място], район „Подуяне“. Д. К. Б. и М. П. Б. са били признати за собственици на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с пл. сн. № 126, кв.357, с площ от 363 кв.м., находящ се в [населено място], район „Подуяне“, [улица], при граници: имот с пл.сн. № 123, имот с пл.сн. № 125, имот с пл. сн. № 127 и улица, видно от констативен нотариален акт № 156, том І, рег. № 5095, дело № 127/23.08.2005г. на нотариус Е. Е., с район на действие СРС. Изменението се процедира въз основа на скица-проект № 15-698110/28.06.2023г. /л. 73-л. 74/. Приложена е и обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице по кадастъра, видно от която целта на проекта е коригиране на границите на имот с идентификатор № 68134.626.126, така че новопроектираният поземлен имот да съответства на поземлен имот с пл. сн. № 126, кад. лист № 319 от архивен кадастрален план, действал до приемането на кадастралната карта. Изложено е, че границите са трасирани и означени на място, за което е съставен протокол. За формиране на границите на проектните имоти са използвани данни от поддържаната информационна система на кадастралните и регулационни планове на Столична община. Приложена е комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор № 68134.626.126, от кадастрална карта на [населено място], район „Подуяне“, одобрена със заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, действащ регулационен план на местност „комплекс Ботевградско шосе“, одобрен със заповед № РД-50-09-136/11.04.1983 г. на главен архитект на София и архивен кадастрален план, поддържан от отдел „Геодезически и кадастрални дейности“, Дирекция „Териториално планиране“ към НАГ. Поземлен имот с идентификатор № 68134.626.126, съгласно одобрената със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Подуяне“ е с площ от 368 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване. За образуваното административно производство са били изпратени уведомления до Р. К. Г., В. П. В. изх. № 24-26500/25.08.2023г. и изх. № 24-19927/28.06.2023г. По преписката не са приложени надлежно връчени съобщения на лицата за стартиралото административно производство. Жалбоподателят К. К. П. и заинтересованите лица З. С. П.- К., К. К. К. и К. В. К. се легитимират въз основа на договор за покупко-продажба от 01.11.2019г., сключен във формата на нотариален акт № 133, том ІV, рег. № 32123, дело № 642/2019г. на нотариус Ц. Г. с район на действие- СРС, за собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.626.127 с площ от 346 кв.м., находящ се в [населено място], район „Подуяне“, [улица], трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване /до 10м./. Съгласно одобрената със заповед № РД-18-4/09.03.2016г. кадастрална карта за територията на Столична община, район „Подуяне“ е отразен имот с идентификатор № 68134.626.127 с площ от 346 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване /до 10м./. Административното производство е приключило с издаването на заповед № 18-11023/04.10.2023г. на началника на СГКК – [населено място]. С нея е одобрено изменение на КККР на район „Подуяне“, приета със заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-698110/28.06.2023г., състоящо се в коригиране на част от североизточната и югозападна граници на имот с идентификатор № 68134.626.126 в съответствие с границите на имот с пл.сн. № 126, кад.лист № 319, от архивен кадастрален план на местност „комплекс Ботевградско шосе“. Уведомление по чл. 61, ал. 1 АПК във връзка с чл. 54, ал. 4 ЗКИР, че е издадена цитираната по-горе заповед, не е било изпратено на жалбоподателя К. К. П.. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице, чийто права на собственост се засягат от акта, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 54, ал. 6 ЗКИР във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на акта, предмет на настоящото производство, освен на основанията, сочени от оспорващия, и на всички такива по чл. 146 АПК. На първо място, заповед № 18-11023/04.10.2023г. е издадена от компетентен административен орган – началника на СГКК – [населено място] /чл. 54, ал. 4 ЗКИР/, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за нейната отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. На второ място, атакуваният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят К. К. П. не е бил уведомен за започналото административно производство, респ. не е бил предизвестен за намерението на административния орган да постанови изменение на кадастралната карта по отношение на собствения му недвижим имот. От страна на ответника не са били предприети никакви, предхождащи оспорената заповед действия по уведомяване на жалбоподателя, с което е нарушена нормата на чл.26 АПК, вменяваща задължение за административния орган да информира заинтересованото лице за провежданото административно производство по чл.54 ЗКИР. Съгласно императивната разпоредба на чл.34, ал.3 АПК, административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и да представят допълнителни доказателства, като определя срок не по-дълъг от 7 дни в който страните могат да правят писмени искания и възражения. В настоящия случай, не е дадена възможност за становище и представяне на доказателства от К. К. П. и останалите съсобственици на ПИ № 68134.626.127- З. С. П.- К., К. К. К. и К. В. К.. На трето място, производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в глава шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че „КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 6 ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания /чл. 51, ал. 7 ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни собственици /чл. 52, ал. 1, т. 3-4 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР „измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изрично изброените в тази норма хипотези. На четвърто място, процесният казус, се отнася за твърдени грешки, които се коригират от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти /чл. 54, ал. 1 от ЗКИР/. При наличието им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект /чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. Жалбоподателят К. К. П. се легитимира като съсобственик на ПИ с идентификатор № 68134.626.127, отразен с площ от 346 кв.м. в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-4/09.03.2016г. Д. К. Б. и М. П. Б. са подали заявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, свързано с отстраняване на непълноти и грешки, представляващи несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти № 68134.626.126, № 68134.626.127, № 68134.626.123. Към заявлението е представен проект в цифров и графичен вид, геодезически заснемания, приложена е и обяснителна записка, изготвени от правоспособно лице. По повод исканото изменение и съгласно скицата- проект, в кадастралната карта за територията на Столична община, район „Подуяне“, ПИ с идентификатор № 68134.626.126, се нанася с увеличена площ от 368 кв.м. на 373 кв.м. От друга страна ПИ с идентификатор № 68134.626.127 се отразява с по-малка площ, а именно: от 346 кв.м. на 335 кв.м. Третият недвижим имот с идентификатор № 68134.626.123, също увеличава своята площ от 344 кв.м. на 350 кв.м. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т. дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. /…/ Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие“. „Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/“ /Решение № 5416 от 28.04.2021г. по адм. дело № 11077/2020г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и Решение № 2539 от 10.03.2015г. по адм.дело № 126/2015г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ, в проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано „местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др.“. При извършеното коригиране на две от границите на имот с идентификатор № 68134.626.126, по скицата- проект № 15-698110/28.06.2023г. се засягат границата и площта на имот с идентификатор № 68134.626.127. При това положение, дори и да се приеме, че е налице непълнота, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 и ал.4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. „Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019г. по адм. дело № 13934/2018г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020г. по адм. дело № 1232/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“. В конкретния случай, подобно съгласие липсва между Д. К. Б., М. П. Б. и К. К. П., дори напротив изрично жалбоподателят се позовава на възникнал спор за материално право /вж. Решение № 13728 от 04.11.2020г. по адм.дело № 13549/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Ако жалбоподателят е бил уведомен за протеклото административно производство, то той е можел да възрази относно исканото изменение на КККР, като при това положение един от начините е разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при което и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение целеното изменение ще се осъществи ex lege, без да е необходимо издаването на заповед от началника на СГКК- София /чл. 53а, т. 1 ЗКИР; Решение № 4112 от 13.04.2020г. по адм. дело № 1784/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. „Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. /…/ При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т.дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този смисъл, пред Д. К. Б., М. П. Б., К. К. П., З. С. П. – К., К. К. К. и К. В. К. стои възможността да разрешат спорът за материално право пред гражданския съд и едва след това би могло да се претендира изменение на КККР, чрез корекция на североизточната и югозападната граници на ПИ с идентификатор № 68134.626.126 и увеличение на неговата площ на 373 кв.м. Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че имот с пл.сн. № 126, кад.лист № 319, от архивен кадастрален план на местност „комплекс Ботевградско шосе“ е с графична площ от 363 кв.м., по отношение на същата тази площ Д. К. Б. и М. П. Б. се легитимират, като собственици с нотариален акт № 156, том І, рег. № 5095, дело № 127/23.08.2005г., вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 42855, акт № 101, том LLХХІV, дело № 31349/2005г. Ответникът не е провел всестранно и задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата, не е проверил актовете, удостоверяващи правата на собственост на страните, което е довело до издаването на акт, който не отразява действителното правно положение. Органът не се е съобразил с фактическата обстановка и въпреки, че с исканото изменение се създава конкуренция на права, респективно -спор за собственост е издал процесната заповед. Спорът за материално право е отрицателно материалноправно условие за формиране на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, изразяващо се в отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Предпоставка да се одобри промяна в КК би възникнала или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право - чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което би могло да опровергае оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици - чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР, каквото не е налице в настоящия случай / в този смисъл вж. Решение № 11941 от 19.08.2019 г. по адм. дело № 9868/2018г. на ВАС на РБ/. Освен горните съображения, по преписката не се съдържат данни за евентуално несъответствие на границите на ПИ № 68134.626.126, за които е поискано да бъдат изменени спрямо действителното им състояние на терена и то към момента на одобряване на кадастралната карта със заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК. От друга страна, за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР по см. на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР е необходимо да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на страните не се установява да има несъответствие между данните в КККР и действителното им положение към момента. Това означава, че няма грешка по см. на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, която да подлежи на отстраняване по този ред. В случая, несъвпадение в границите и очертанията на недвижимите имоти № 68134.626.126 и № 68134.626.127 в кадастралната карта спрямо реалното им състояние на терена не се установява. Но дори и да е налице такава, то при отнемане на част от площта на имот с идентификатор № 68134.626.127 и промяна на неговите граници, административният орган е следвало да съобрази индицията за спор за материално право. В заключение, началникът на СГКК – [населено място], незаконосъобразно е одобрил изменение на КККР, чрез промяна на площта и границите на ПИ с идентификатори № 68134.626.126, № 68134.626.127, № 68134.626.123, находящи се в [населено място], район „Подуяне“. При осъществяване на предпоставките по ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. и конкретно – разрешаване на спора за материално право, съществува възможност за ново иницииране на производство по изменение на КККР от заинтересованите лица. /Решение № 4537 от 08.04.2021г. по адм. дело № 11726/2020 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. С оглед изхода от делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. Т. Г.. Минималното възнаграждение по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет е 1 250.00 лева, а заплатеното от К. К. П. е 1 000.00 /хиляда/ лева, видно от договор за правна помощ от 22.07.2024г. По сметката на съда е внесена на 01.07.2024г. и държавна такса от 10.00 /десет/ лева, която също трябва да се присъди на оспорващата страна. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,