Решение № 1411 от 14.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1180/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 45-07-1 от 04.01.2023г. на Х.Д.Щ., на длъжност главен директор на Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с което на „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК 115007069, с адрес област Пловдив, община Родопи, с.Крумово, представлявано от •••• К. Г. П. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.143, ал.3, т.3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.16л, ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване, във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. С жалба от К. Г. П. – •••• на „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК 115007069 се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, при допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. С жалбата се представят и съображения по същество на искането. Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от адв.А. Ч. съгласно представено пълномощно, която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си адв.Ч. представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Поиска присъждане на разноски. Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.М.М. съгласно представено пълномощно, която представя становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за събиране на гласни доказателства - разпит на свидетел. В пледоарията си юрк.М. представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП. Поиска присъждане на разноски. Настоящия съдебен състав при Районен съд гр.Пловдив, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок поради което е и ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 08.12.2022г. от актосъставителката С. Б. М. против дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 45-06-7 за това, че в качеството си на летищен оператор с функции на летищна администрация, е извършил на 28.09.2022г. в 14: 21ч. обслужване на два търговски полета, на които в един и същи момент се качмат и слизат пътници, а именно полети с № Н6303 на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ и полет с № W64443 на авиокомпания „Уиз Еър“, с което не са изпълнени мерките заложени в летищната програма за сигурност (ЛПС) на „Летище Пловдив“ ЕАД въведени съобразно изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008г., относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002/Регламент (ЕО) № 300/2008/, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването /Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998/ и Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, а именно – мерките заложени в т.1.0.3, Глава 1 от ЛПС на Летище Пловдив, съобразно изискванията на т.1.0.3, от Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията и т.1.0.3, Глава 1 от НПСГВ с което нарушава чл.16л., ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване, във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. Актът е съставен в присъствието на Б.Г.Б., представител по пълномощно на изпълнителния директор на „Летище Пловдив“ ЕАД, който го е подписал след запознаване със съдържанието на акта, без вписване на възражения относно посоченото в него нарушение. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на представителят на дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи от страна на дружеството не са били представени писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото в него нарушение. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.16л, ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. В издаденото НП по идентичен със съставения АУАН е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на представляващия дружеството на 01.04.2023г. Поради не съгласие с посоченото в НП нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е обжалвано НП. Разпитана като свидетел в съдебно заседание С. Б. М. – •••• в отдел „Авиационна сигурност“ в дирекция „ОАСВПТСПО“, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ потвърди авторството на съставения АУАН № 45-06-7/08.12.2022г. Свидетелката посочи, че летище Пловдив ползва едно специално изключение – в нито един момент не трябва да се засичат обработването на два полета едновременно. Свидетелката посочи, че при инспекция е установено че две въздухоплавателни средства се обработват едновременно на перона, както и че това е недопустимо по европейските регламенти. Свидетелката посочи ме по време на проверката свидетел от страна на дружеството е бил г-н Г. ( ••• на отдел „Сигурност“ на летище Пловдив – Стандартизирана форма за докладване, приложена в Адм.преписка). Свидетелката посочи, че причина за съставяне на акта е че в летищната си програма за сигурност, която е одобрена от ГВА, посочват че няма да бъде допускано такова нещо, т.е те са длъжни да спазват мерките за сигурност които са заявили в ЛПС. Свидетелката посочи, че летище Пловдив не може да обезпечи персонал, който да обработва едновременно два полета, нито като ограда, която да отговаря на височина по норма. Разпитан като свидетел, допуснат от съда по искане на процесуалния представител на въззиваемата страна, К.Л.Г. който посочи, че в екип с актосъставителката били на инспекция на летище Пловдив и са наблюдавали мерките за сигурност за приложение общите стандарти, заложени в националната програма. Свидетелят посочи че поради не изпълнение в пълна степен изискванията за сигурност, а именно че летище Пловдив ползва изключение в програмата като в нито един момент не трябва да има повече от едно въздухоплавателно средство което да се обслужва и на него да се качват и слизат пътници с техните багажи. Свидетел Г. посочи че това което са констатирали на 28.09.2022г е, че в едно и също време в критичните части има две въздухоплавателни средства, което е нарушение на изискванията. Свидетелят посочи че констатациите от инспекцията са били отразени в доклад. Свидетелят посочи че било заснето събитието, нарушението с мобилен телефон. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и последователни. Липсват основания за тяхната критика. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се установяват по несъмнен начин приетите от съда факти, така както са посочени по-горе. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал съдът приема, че по-подробното му обсъждане е ненужно, съгласно разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН. При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е в срок и от надлежното лице. Преценена по същество Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/. При разглеждане на дела по оспорени НП настоящата съдебна инстанция /районният съд/ е винаги инстанция по същество съгласно чл.63в от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно съгласно чл.13, чл.107, ал.2 и чл.чл.313, 314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи разпоредбите на чл.148 от ЗГВ. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В законоустановените срокове по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. На основание приетите по делото доказателства съдът намира, че от обективна страна е безспорно и несъмнено установено не изпълнение мерките заложени в летищната програма за сигурност (ЛПС) на „Летище Пловдив“ ЕАД въведени съобразно изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008г., като на 28.09.2022г. в едно и също време в критичните части на летище Пловдив е има две въздухоплавателни средства от които са влизали и са се качвали пътници, с което е нарушена разпоредбата на чл.16л., ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване, във връзка с чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. Нарушението е надлежно констатирано от свидетелите М. и Г., заснето с мобилно устройство, чийто запис е приложен по делото, както и отразено в съставен Стандартизиран формат за докладване, приложен по преписката. Безспорно е установен и субекта на нарушението „Летище Пловдив“ ЕАД, и като ЮЛ отговорността му е обективна, водеща до налагане на имуществена санкция съгласно чл.83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на административното нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не може да прояви психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите лица. При така установеното нарушение съдът счита, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.143, ал.3, т.3 от ЗГВ, която гласи че се налага Имуществена санкция от 2000 до 10 000 лева на летищен оператор, оператор по наземно обслужване, пълноправен контрольор (регулиран агент), познат изпращач, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който не изпълни предвидените в програмата си за сигурност мерки. Наложената спрямо Летище Пловдив ЕАД имуществена санкция е в размер на 2000 лева, който се явява законодателно определен минимум и който съдът не е в правомощия да изменя като го намалява. По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. С оглед императивната норма на чл.63д ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направените искания от процесуалните представители на страните за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление съдът дължи присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за процеусалния представител на въззиваемата страна. Съобразно предмета на делото, неговата правна сложност, брой заседания и извършени процесуални действия в съдебното следствие съдът счита, че следва да присъди сумата от 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът