Решение № 1325 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Л. В. Л. от [населено място] срещу мълчалив отказ на ректора на Тракийски университет [населено място] за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление на жалбоподателя с вх. № 8002 от 09.12.2024 г. Жалбоподателят твърди, че със заявление вх. № 8002 от 09.12.2024 г., подадено до ректора на Тракийски университет [населено място], поискал да получи по електронен път на посочен в заявлението имейл информация относно наемане на жилищна сграда в Кралство Мароко за нуждите на Тракийски университет [населено място], но до датата на подаване на жалбата – 27.12.2024 г., исканата информация не му е била предоставена, макар съгласно ЗОДОИ срокът за изпълнение на административната слуга да е 14 дни и в случая да е изтекъл на 23.12.2024 г. Поддържа, че на основание ЗОДОИ има право на достъп до поисканата информация и няма правно основание този достъп да му бъде отказан, тъй като се иска информация, касаеща целесъобразността и отговорното изразходване на публични средства в големи размери, както и отговорното стопанисване на придобития с тях ресурс. По тези съображения моли обжалваният мълчалив отказ да бъде отменен, като незаконосъобразен, като се признае правото му на достъп до поисканата информация и бъде осъден ответника да му я предостави в поисканата форма на достъп.

Ответникът – Ректорът на Тракийски университет [населено място], редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 8002 от 09.12.2024 г. жалбоподателят Л. В. Л. е поискал от ректора на Тракийски университет [населено място] на основание чл. 24 и чл. 41е, ал. 1 от ЗОДОИ да му бъде предоставена по електронен път на посочен в заявлението имейл информация относно наемане на жилищна сграда в Кралство Мароко за нуждите на Тракийски университет [населено място], като му бъде отговорено писмено на следните въпроси:

1. Има ли сключен договор за наемане на жилищна сграда в Кралство Мароко за нуждите на Тракийски университет [населено място], кога е подписан и с какъв срок? 2. Какви са характеристиките и локацията на наетия имот? 3. Какъв е размера на месечния наем на имота? 4. Кой е собственикът на наетия имот? 5. Използвани ли са посреднически услуги при наемането? 6. Директно със собственика ли е сключен договора или е подписан за преотдаване от посредник? 7. Генерират ли се допълнителни разходи за подръжка и стопанисване на наетия имот? Кой изпълнява тази задача? До 27.12.2024 г., когато е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, и към момента поисканата информация със заявление вх. № 8002 от 09.12.2024 г. не е предоставена на жалбоподателя от ректора на Тракийски университет [населено място], а и не се твърди да му е предоставена.

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По съдебен ред е оспорен мълчалив отказ на ректора на Тракийски университет [населено място] да предостави на жалбоподателя информация относно относно наемане на жилищна сграда в Кралство Мароко за нуждите на Тракийски университет [населено място]. Въпросната информация е квалифицирана от поискалото я лице като обществена такава, предвид което по силата на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове.

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес, като подател на искането за достъп, е засегнат от оспорения отказ, и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. На основание чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ ректорът на Тракийски университет [населено място] е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на заявлението, т. е. до 23.12.2024 г. Като не се е произнесъл в този срок, а и към момента, е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе, т. е. до 23.01.2025 г. включително – присъствен ден. В случая жалбата е подадена в срок – на 27.12.2024 г. За жалбоподателя е налице и правен интерес от оспорване на мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, свързан с качеството му на член на гражданското общество, адресат на ЗДОИ, който има право на гарантиран достъп до обществена информация във връзка с възможността да си създаде собствено мнение относно прозрачността на работата на съответните институции при разходване на обществени средства. След като същият е подал заявление в изискуемата от закона форма за достъп до такава информация, то е налице и правен интерес от оспорване на мълчалив или изричен отказ за предоставяне на същата. В противен случай би се достигнало до превратно тълкуване на ЗДОИ и съответно субективно ограничение на неговото действие, каквото не е предвидено. Предвид предмета на регулиране и целта на ЗДОИ, със същия е въведен специален ред за предоставяне на достъп до информация от задължения орган, който изключва прилагането на общите правила на АПК. Така в чл. 37 от ЗДОИ изрично са предвидени основанията за отказване на достъп до обществена информация и наличието на предходен влязъл в сила отказ на административния орган не е между тях. Обратно, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ основание за отказ да се предостави информация, но не и за отказ да се разгледа искането, е налице само когато достъп до исканата обществена информация вече е разрешен на заявителя и то в периода през предходните шест месеца, а такива данни липсват.

По изложените съображения съдът намира, че подадената от Л. В. Л. е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Легалната дефиниция на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ като задължени да предоставят обществена информация субекти са определени: публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации – т. 1, като дефиницията на „публичноправна организация“ се съдържа в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗОДОИ; физическите и юридическите лица, извършващи дейност, финансирана от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми – т. 2, като в същия текст е въведено и ограничение на понятието „обществена информация“ по отношение на тези лица, като е определено, че такава е само информацията за дейностите им, финансирани по някой от посочените начини. Висшите учебни заведения в Република България по правноорганизационната си форма са юридически лица – чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО), като държавните висши училища, каквото е Тракийски университет [населено място], се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет – чл. 13, ал. 1 от ЗВО.

Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая компетентен орган, който следва да се произнесе по отправеното искане по смисъла на посочената разпоредба, е ректорът на Тракийския университет като законен представител на задължения субект – чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗВО.

С оглед на гореизложеното заявлението на жалбоподателя се явява отправено до лице, компетентно да вземе решение за предоставянето или отказването на достъп до исканата информация, но въпреки това по него не е било извършено произнасяне в установения от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ срок. Макар да е безспорно, че се касае за производство по издаване на индивидуален административен акт, при анализ на уреждащите го разпоредби на специалния закон, се налага изводът, че в това производство административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок от подаване на заявлението. Това изискване се извежда от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, с които се въвеждат изисквания за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, такива към формата и съдържанието му, както и за начина на връчване на решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона за писмено произнасяне по заявлението. В този смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 14024 от 24.11.2014 на ВАС по адм. д. № 2819/2014 г., VII о. и др. По подаденото от Л. Л. заявление от 09.12.2024 г. задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е бил длъжен да проведе производството по предоставяне на достъп до обществена информация, като извърши всички, вменени му от процесуалния кодекс и специалния закон административнопроизводствени действия, съобразявайки се със задълженията си по чл. 28 и сл. от закона. В рамките на производството органът следва да прецени дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп, дали не са налице основания за предприемане на действия за защита интересите на трети лица и едва след това да се произнесе по реда и във формата, предвидени в чл. 28 или чл. 38 от ЗДОИ, т. е. характерът на исканата информация и редът, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай, че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, той следва да изложи мотиви в тази насока. В тези му процесуални действия задълженото по закона лице не може да бъде заместено от съда при провеждането на административното производство и решаването на въпроса, с който то е било валидно сезирано. Правомощието на съда, посочено в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от закона, намира приложение единствено в хипотезата, когато задълженият субект се е произнесъл с мотивирано решение за отказ, провеждайки в цялост административното производство и прилагайки някоя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.

По изложените съображения съдът намира, че мълчаливият отказ на ректора на Тракийски университет [населено място] да предостави обществена информация по заявление вх. № 8002 от 09.12.2024 г., подадено от Л. В. Л., е незаконосъобразен, поради неспазване на задължително установената в специалния закон форма за отказ и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване, предвид което същият следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на задълженото лице за постановяване на изричен акт по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като му бъде определен 7-дневен срок за това, считано от датата на съобщаване на настоящото решение, което не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на постановяването му.

Водим от горните мотиви, Административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК