Решение № 656 от 22.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 472/2022 г.
Софийски градски съд22.05.2023 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Х.У. 1 ” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, община Варна, район “Приморски”, местност “••••” № ••, против “А.Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Триадица”, ул. “••••, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 69, ал. 6 от ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 282 157, 68 лева (двеста осемдесет и две хиляди сто петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) с ДДС, представляваща неизплатен остатък за продадена активна електрическа енергия за периода 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г. по фактура № 0000000146/31.01.2022 г., издадена от “Х.У. 1” ЕООД на “А.Е.Б.” ЕООД, сумата в размер на 2 586, 65 лева (две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща законна лихва върху претендираната главница от 282 157, 68 лева за периода от 10.02.2022 г. до 14.03.2022 г., законната лихва върху претендираната главница от 282 157, 68 лева от 14.03.2022 г. до окончателното й плащане, като неоснователни, както и за сумата в размер на 446, 08 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и осем стотинки), представляваща законната лихва за забава върху платената сума по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 133 823, 12 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл., и за сумата в размер на 317, 68 лева (триста и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща законната лихва върху платената сума по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. в размер на 95 303, 72 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл., поради извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 446, 08 лева до пълния предявен размер от 446, 11 лева касателно фактура № 0000000146/31.01.2022 г. и за горницата над 317, 68 лева до пълния предявен размер от 317, 70 лева касателно фактура № ••••••••••/31.01.2022 г., като неоснователни. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Триадица”, ул. “••••, да заплати на “Х.У. 1 ” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, община Варна, район “Приморски”, местност “••••” № ••, сумата от 49, 87 лева (четиридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) – разноски по делото пред СГС. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Х.У. 1 ” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, община Варна, район “Приморски”, местност “••••” № ••, да заплати на “А.Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Триадица”, ул. “••••, сумата от 9 412, 52 лева (девет хиляди четиристотин и дванадесет лева и петдесет и две стотинки) – разноски по делото пред СГС. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 69, ал. 6 от ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът “Х.У. 1” ЕООД, ЕИК ••••, твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, собственик е и оперира вятърна електроцентрала с мощност от 3.075 MW, находяща се в поземлен имот № 77390.21.69 в землището на с. Храброво, община Балчик, област Добрич. Твърди, че ответникът “А.Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••, е лицензиран търговец на електрическа енергия и регистриран координатор на стандартна балансираща група, вписано в Публичния регистър на Независим преносен оператор със статус “активен”, Лицензия № Л-492-15/05.09.2017 г. Твърди, че ищецът и ответникът са сключили Рамков договор от 02.07.2019 г. относно покупко-продажба на електрическа енергия от обекта на ищеца, изменен с Допълнително споразумение № 1/08.02.2021 г. Твърди, че съгласно т. 1.3. от Рамковия договор страните са сключили и Договор от 02.07.2019 г. за участие в стандартна балансираща група, изменен с Допълнително споразумение № 1/04.06.2020 г., Допълнително споразумение № 2/10.11.2020 г., Допълнително споразумение № 3/08.02.2021 г. и Допълнително споразумение № 4/23.06.2021 г., по силата на което ответникът е регистриран координатор на стандартна балансираща група, в която ищцовото дружество е участник. Твърди, че Рамковият договор и Договорът за балансиране са сключени предвид либерализация на електроенергийния пазар и приетите изменения на нормативната уредба с цел преминаването от регулиран към свободен пазар. Твърди, че съгласно чл. 69, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ПТЕЕ производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW продават произведените от тях количества електрическа енергия по регистриран график на организиран борсов пазар чрез физическа доставка след сключване на договор с Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Твърди, че въз основа на Рамковия договор страните са сключили Индивидуална сделка, чиито условия са обективирани в Потвърждение № 3/15.01.2021 г. с ЕСО код на подгрупата в балансиращата група “А.Е.Б.” ЕООД съгласно чл. 100, ал. 6 ЗЕ: 32X0011001015601, като в същото е уговорен срок на доставка: 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г. при единична цена 94 лева/Мвтч. Твърди, че потвърждение № 3 е изменено с Изменение № 1/19.09.2021 г., като срокът на доставка - 31.12.2021 г. е удължен до 30.06.2022 г., а уговорената цена за периода от 01.10.2021 г. до 30.06.2022 г. е в размер на 132, 15 лева/Мвтч. Твърди, че съгласно §34 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.), считано от 01.07.2019 г. производителите на енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност между 1 MB и 4МВ, какъвто е и ищецът, излизат на свободния пазар, като се преминава от преференциални цени към пазарна цена и договор за компенсиране с премия, която премия се определя ежегодно Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. Твърди, че през 2021 г. в резултат на различни пазарни фактори, е налице рекордно повишение на цените на пазарите на електрическа енергия в Европа и региона, като от м. 10.2021 г. почасовата цена на пазарен сегмент “Ден напред” на Българската независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) (IBEX), публикувана на www.ibex.bg, регистрира дневни цени, надвишаващи 550 лева/Мвтч. Твърди, че с Решение № Ц-02/01.01.2022 г. на КЕВР премиите на производителите на ВЕИ, като обекта на ищеца, са определени в размер 0, 00 лева/Мвтч без ДДС, считано от 01.01.2022 г., като референтната цена за производителите на вятърна енергия е определена на 282, 92 лева/Мвтч. Ищецът твърди, че с писмо, връчено на ответника на 14.12.2021 г., го уведомява, че предвид изключителните настъпили промени в пазарната среда не може да продължи изпълнението на Изменение № 1/19.09.2021 г. по посочената в него цена и предлага споразумение за актуализация на цената в Изменение № 1 в размер на почасовата цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден напред”, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg, намалена с таксата за “А.Е.Б.” ЕООД за физическо и финансово управление на потока на електрическа енергия, което да влезе в сила от 01.01.2022 г. до изтичане на срока за доставка в изменение № 1 – 30.06.2022 г. Сочи, че е уведомил “А.Е.Б.” ЕООД, че ако не приеме предложението, то отправя 30-дневно предизвестие за прекратяване на Потвърждение № 3/15.01.2021 г. и Изменение № 1/19.09.2021 г. към него, на основание чл. 17, ал. 3 от Рамковия договор, считано от 15.01.2022 г. и от тази дата до 30.06.2022 г. ще продава произведената от собствените на дружеството ВяЕЦ електрическа енергия на БНЕБ чрез “А.Е.Б.” ЕООД като координатор на балансираща група на основание чл. 100, ал. 6 от ЗЕ. Посочил е, че ответникът може да го уведоми своевременно при нежелание да остане координатор при продажбата на IBEX за посочения период. Твърди, че с отговор, получен на 30.12.2021 г., ответникът заявява, че отхвърля съдържанието на писмото и предизвестието за прекратяване. Ищецът твърди, че е изпратил на ответника и писма от 30.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. за среща и предоговаряне на сключените между страните договори. Твърди, че на 31.01.2022 г. ответникът е изпратил на ищеца сетълмент за продадените количества електроенергия за периода 01.01.2022 г. - 31.01.2022 г., в който е приложена цена за целия м. януари 2022 г. в размер на 132, 15 лева/Мвтч от Изменение № 1/19.09.2021 г. Твърди, че за доставените количества електрическа енергия за периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г. вкл. е издал фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. на стойност от 95 303, 72 лева с ДДС по цената от Изменение № 1 от 19.09.20221 г. в размер на 132, 15 лева/Мвтч. Твърди, че за доставените количества електрическа енергия за процесния период от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г. вкл. ищецът е издал фактура № 0000000146/31.01.2022 г. на стойност от 415 980, 80 лева с ДДС по цена в размер на почасовата цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден напред”, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg. Твърди, че цената е изчислена на база среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден напред” на БНЕБ на база индивидуалния профил на обектите на ищеца за периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г., която е в размер на 410, 78 лева/Мвтч. Твърди, че това следва поради отправеното от ищеца с писмото от 14.12.2021 г. предизвестие за прекратяване на Изменение № 1/19.09.2021 г. към Потвърждение № 3/15.01.2021 г. от Рамковия договор, настъпило на 14.01.2022 г. в 23: 59 часа. Ищецът твърди, че с оглед на това за периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г. той е продавал доставената елелектрическа енергия чрез ответника в качеството му на коордннатор на балансираща група на организиран борсов пазар на основание чл. 100, ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗЕ и чл. 69, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ПТЕЕ. Твърди, че гореописаните фактури са получени от ответника на 03.02.2022 г. и не са платени в уговорения срок от 5 работни дни от датата на издаване на фактурата, т.е. до 10.02.2022 г. Твърди, че на 21.02.2022 г. ответникът е заплатил сумата от 229 126, 84 лева. В уточнителна молба от 04.04.2022 г. твърди, че доколкото ответникът не е посочил какво погасява, то ищецът счита изцяло погасена сумата по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. Твърди, че по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. е извършено частично плащане в размер на 133 823, 12 лева с ДДС, като остава дължим остатък от 282 157, 68 лева с ДДС, който се претендира от ищеца по настоящото дело. Твърди, че поради забавата за заплащане на сумите по гореописаните фактури, ответникът му дължи сумата от 317, 70 лева, представляваща законната лихва върху платената със забава сума по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. в размер на 95 303, 72 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. (датата на извършеното плащане), както и сумата от 446, 11 лева, представляваща законната лихва за забава върху платената със забава сума по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 133 823, 12 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. (датата на извършеното плащане). Твърди, че ответникът му дължи и сумата от 2 586, 65 лева, представляваща законна лихва върху претендирания остатък от главницата по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. от 282 157, 68 лева за периода от 10.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба. Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 282 157, 68 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък за продадена активна електрическа енергия по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. за периода 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г. съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 69, ал. 4 и ал. 6 от ПТЕЕ и договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019 г., законната лихва върху претендираната главница от 282 157, 68 лева от датата на подаване на исковата молба (14.03.2022 г.) до окончателното й плащане, сумата от 2 586, 65 лева, представляваща законна лихва върху претендирания остатък от главница по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 282 157, 68 лева за периода от 10.02.2022 г. до 14.03.2022 г., сумата от 446, 11 лева, представляваща законната лихва за забава върху платената със забава част от сумата по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 133 823, 12 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. (датата на извършеното плащане), както и сумата от 317, 70 лева, представляваща законната лихва върху платената със забава сума по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. в размер на 95 303, 72 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. (датата на извършеното плащане). Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В дадения срок ответникът “А.Е.Б.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че всички сключени между страните договори, включително рамковия договор, са действащи и обвързват страните. Сочи, че е изправна страна по договорите. Оспорва за ищеца да е възникнало вземане в претендирания размер, основаващо се на претенция по някой от съществуващите договори. Сочи, че в случая производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници реализира енергията чрез ответника, въз основа на Потвърждение № 3 към Рамковия договор и Изменение № 1 към него. Твърди, че така се извършват две сделки: ВЕИ-производител – координатор, при която цената е въпрос на свободно договаряне между страните, и последваща сделка координатор – борса, където се прилага съответната борсова цена, с оглед изпълнение на изискването на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ. Сочи, че този механизъм функционира от началото на договорните отношения между страните и след 15.01.2022 г. не е настъпила промяна в него. Сочи, че договорът за покупко-продажба на електрическа енергия не е прекратен за процесния период, нито към датата на подаване на отговора на исковата молба. Поддържа, че писмото от 14.12.2021 г., изпратено от ищеца, не може да прекрати на основание чл. 17.3. от Рамковия договор индивидуални сделки, вече сключени по същия договор, каквото е Потвърждение № 3 и Изменение № 1 към него. Сочи, че изрично в чл. 17.3., изр. второ от Рамковия договор е предвидено, че сключените сделки остават валидни и съществуващи, докато насрещните им задължения бъдат напълно изпълнени, т.е. ищецът е длъжен да продава на ответника електрическа енергия за договорения период (до 30.06.2022 г.) на договорената единична цена (132, 15 лева/Мвтч). Сочи, че едностранното изявление по чл. 17.3. от Рамковия договор не би могло да засегне вече сключената сделка, нито да измени/прекрати същата. Сочи също, че в писмото от 14.12.2021 г. и последващите писма ищцовото дружество не е изразило изрично искане за прекратяване на договора, без условия, а иска да измени сключената сделка по Потвърждение № 3. Сочи, че едва когато между страните не е постигнато изменение на сключената индивидуална сделка ищецът е решил да поддържа позицията си за прекратяване на Изменение № 1/19.09.2021 г. към Потвърждение № 3. Сочи, че това не отговаря на договорения механизъм за прекратяване, уреден в чл. 17.3. от Рамковия договор. Оспорва като неотносими към спора причините, които ищецът изтъква да изменението, доколкото същият търси реално изпълнение по договорно задължение. Сочи също, че ищецът не е изчислил дори правилно датата на прекратяване, тъй като в чл. 17.3. от Рамковия договор изрично се посочва, че искането следва да се отправи в срок не по-рано от 30 дни от желаната дата на прекратяване на договора и при спазване на сроковете за смяна на балансираща група съгласно приложимото законодателство. Сочи, че искането за прекратяване на Рамковия договор, за да отговори на предвидените в Рамковия договор (чл. 17.3.) задължителни изисквания и за да породи търсеното с него действие, може да бъде направено само за прекратяване към първо число на месеца, както е предвидено в чл. 100, ал. 4 от ПТЕЕ. Наред с това, искането за прекратяване следва да съдържа срок, който кумулативно да включва минималния срок от 30 дни по чл. 17.3. и срока, необходим за смяна на балансиращата група, т.е. в случая да бъде съобразено дали искането до оператора на електроразпределителната мрежа (“Електроразпределение Север” АД) е подадено до или след 10-то число на месеца, с оглед изискванията на чл. 103, ал. 3 от ПТЕЕ. Сочи, че ищцовото дружество е заявило промяна на балансиращата си група, считано от 01.03.2022 г., поради което Рамковият договор не може да бъде прекратен едностранно преди тази дата и това е най-ранната възможна дата за прекратяване на договора. Сочи, че поради това направеното изявление за прекратяване, съдържащо се в писмото на ищеца от 14.12.2021 г., е невалидно и не може да породи никакъв ефект. Прави възражение на основание чл. 293, ал. 2 от ТЗ за нищожност на изявлението за прекратяване поради липсата на посочена надлежна дата за прекратяване на Рамковия договор, което е задължително изискване съгласно договора. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за участие в балансираща група е сключен на основание чл. 100, ал. 6 от ЗЕ. Сочи, че с договора от 02.07.2019 г. за участие в стандартна балансираща подгрупа ищцовото дружество е прехвърлило на “А.Е.Б.“ ЕООД отговорността за балансиране на собствената му ВяЕЦ “Храброво 5”, съгласно чл. 11, т. 9 и чл. 19 от ПТЕЕ. Сочи, че този договор не урежда отношения, свързани с покупко-продажба на електрическа енергия, нито плащания, свързани с нея, и предявената претенция от ищеца не може да се основава на този договор. Сочи, че в изпълнение на изискванията на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ, между страните е сключен договор (Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1), по силата на който ответникът е изкупувал произведената от ищеца електрическа енергия на уговорената фиксирана цена и я е продавал след това на борсата, включително и след 15.01.2022 г. без промяна, както е описано по-горе. Сочи, че нито посочената от ищеца норма на чл. 100, ал. 6 от ЗЕ, така и чл. 69, ал. 4 вр. с ал. 6 от ПТЕЕ не могат да създадат автоматично, без страните да са изразили валидно съгласие, някакви договорни отношения. Сочи, че между страните няма договор, от който да произтече задължение за ответника за заплащане на претендираната цена на електрическата енергия в процесния период. Сочи, че изцяло е заплатил закупената електрическа енергия за м. януари 2022 г. съгласно договорената единична цена (132, 15 лева/Мвтч) и не дължи претендираната главница. Ответникът оспорва като неоснователна и претендираната лихва. Сочи, че с платежно нареждане от 08.04.2022 г. е заплатил законовата лихва за забава върху платената на 21.02.2022 г. цена на закупената електрическа енергия за месец януари 2022 г. В дадения срок ищецът подава допълнителна искова молба, в която поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Ищецът уточнява, че е останал участник в балансиращата група с координатор ответника поради изричното противопоставяне на заявление за смяна на координатор на балансираща група от 10.02.2022 г. – с нов координатор “С.Е.” ЕООД, направено от ответника по реда на чл. 103 от ПТЕЕ пред мрежовия оператор. Сочи, че след като ищецът е останал участник в балансиращата група на ответника, дори индивидуалната сделка по Потвърждение № 3 за доставка по фиксирана цена за процесния период да е прекратена, договорните отношения между страните са императивно уредени в чл. 100, ал. 6 от ЗЕ във вр. с чл. 26а и чл. 69, ал. 4 и 6 от ПТЕЕ, поради което налице е законова презумпция за наличието на договор за изкупуване между ищеца производител и ответника координатор на балансиращата група, в която ищецът участва, за продажбата на организиран борсов пазар. Сочи, че по този начин облигационните отношения между страните за процесния период след 15.01.2022 г. са установени от закона. Твърди, че ако цената не е определена или не е уговорено как ще бъде определена, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Сочи, че страните са в трайни търговски отношения и не се спори за закупените количества електрическа енергия по фактурата, а и законът е установил задължителен ред за продажба на електрическа енергия от ВЕИ, то налице е сделка за търговска продажба по почасовата цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден напред”, публикувана от БНЕБ за процесния период. Ищецът твърди нищожност на клаузата за цената на доставена електрическа енергия по Изменение № 1 към Потвърждение № 3, която не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден нанред”, публикувана от БНЕБ, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – чл. 100, ал. 6 и ал. 4 вр. с ал. 1 от Закона за енергетиката, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Твърди, че придобиването от ответника на правото да реализира огромен марж от неколкократно по-високата цена на организирания борсов пазар, без да е направил никакви разходи за производството на продадената електрическа енергия противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът поддържа твърденията, че е прекратено Потвърждение № 3 и Изменението към него на основание чл. 17.3. от Рамковия договор с 30- дневно предизвестие и с посочената от него дата. Сочи, че прекратяването на индивидуалната сделка за продажба по фиксирана цена (каквато по закон не съществува при този тип продажби) не е обвързано с нормативните срокове за смяна на балансираща група. Твърди, че е спазена формата за действителност на изявлението за прекратяване съгласно уговореното в Рамковия договор и същото е валидно извършено, като е спазен и срокът за предизвестие. Сочи, че не е договорено между страните да се тълкува, че прекратяването не отменя задължението за доставка на цялото количество произведена електрическа енергия до 30.06.2022 г., както сочи ответникът. Твърди, че ако клаузата на чл. 17.3. от Рамковия договор се тълкува съгласно соченото от ответника, то същата е нищожна поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Сочи, че това означава неотменимо задължение за реално изпълнение до края на периода 30.06.2022 г. на индивидуалната сделка Потвърждение № 3 и Изменението към него. В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва доводите на ищеца, изложените в допълнителната искова молба. Поддържа, че чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ не установяват някакъв императив за договорни отношения касателно своите адресати, както и касателно приложимата между производителите и координаторите на балансиращи групи цена на изкупуване. Сочи, че не е налице задължителен модел, по който ВЕИ производители с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW задължително сключват с координатора си договор по чл. 100, ал. б ЗЕ, по силата на който договор произведената от тях електрическа енергия се предлага от координатора на балансиращата група на енергийната борса, а на тях задължително им се изплаща борсовата цена от пазарен сегмент “Ден напред”. Сочи, че произвежданата от ВЕИ електрическа енергия може да се търгува не с координатор, а свободно, но в последния случай следва да е спазено изискването за борсата да бъдат осигурени необходимите количества електрическа енергия в съответствие с изискването на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че ответното дружество се явява само посредник за продажбата на организирания борсов пазар. Сочи, че моделът, уговорен в отношенията между ответника и ищцовото дружество (ВЕИ производител), на практика е обичайният модел в сектора, т.е. сключени дългосрочни договори на ВЕИ производител с лицензирани търговци/координатори на балансиращи групи за изкупуване на електрическа енергия по фиксирани цени, които не са обвързани с борсовата динамика. Сочи, че изрично е посочил, че не приема издадените от ищеца процесни фактури. Поддържа, че извършеното от ответното дружество плащане не е свързано с процесните фактури, а е въз основа на Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1, както е записано в основанието на самото платежно нареждане от 21.02.2022 г. (по фиксирана цена от 132, 15 лева/Мвтч без ДДС). Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за определяне на цената. Сочи, че разпоредбите на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 и ал. 1 от ЗЕ не забраняват сключването на процесния договор, нито договарянето на покупната цена за продаваната електрическа енергия. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за цена поради противоречие със закона и поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че уговорената между страните в Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1, цена не е нулева и поради това няма как да противоречи на добрите нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че след като ответникът не е възразил срещу оставането на ищеца в неговата балансираща група, то по смисъла на чл. 292 от ТЗ ответникът се е съгласил, че след настъпилото прекратяване на индивидуалната сделка продажбата на произведената електрическата енергия от централата на ищеца е по борсовата цена, каквато била и законовата регламентация. Сочи, че не е налице законова регламентация в този смисъл и цената на сделката между ищеца и ответника за покупко-продажба на електрическа енергия подлежи на свободно договаряне. Сочи също, че не е налице прекратяване на индивидуалната сделка за процесния период и приложение намира договорената между страните цена. Сочи и че ответникът многократно е оспорил изрично приложимостта на борсовата цена на сегмента “Ден напред” в отношенията между страните, поради което не е налице мълчаливо приемане по смисъла на чл. 292 от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на разпоредбата на чл. 17.3. от Рамковия договор поради накърняване на добрите нрави, с оглед нарушение на принципа за справедливост в търговските правоотношения. Излага доводи относно начина на изчисляване на 30-дневния срок по чл. 17.3. от Рамковия договор. Поддържа, че договорът не може да бъде прекратен едностранно преди датата, към която участникът в балансираната група е заявил смяната на координатора пред оператора на електроразпределителната мрежа, т.е. дори и предизвестието за прекратяване на индивидуалната сделка по Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1, да била породила последици, това нямало как да е станало преди 01.03.2022 г., поради което предявената претенция за процесния период е неоснователна. С допълнителната искова молба ищецът е предявил при условията на евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 307 от ТЗ за изменение и съответно за прекратяване на Рамковия договор, които с определение от 01.08.2022 г. не са приети от съда за разглеждане в настоящото производство, тъй като не попадат в нито една от лимитативно посочените от законодателя норми, предвиждащи последващо съединяване на искове в съдебното производство. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът приема от фактическа страна следното: По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик и оперира вятърна електроцентрала с мощност от 3.075 MW, находяща се в поземлен имот № 77390.21.69 в землището на с. Храброво, община Балчик, област Добрич, която е присъединена към електроразпределителната мрежа. По делото е представено разрешение за ползване № СТ-05- 637/23.04.2014 г., издадено от Началника на ДНСК – гр. София за гореописаната вятърна електроцентрала от един ветрогенератор. С представеното по делото Решение № Л-492/05.09.2017 г. на КЕВР е прекратена предходна лицензия на “А.Е.Б.” ЕООД от 12.09.2007 г. и е издадена на “А.Е.Б.” ЕООД лицензия № Л-492-15 от 05.09.2017 г. за извършване на дейността “търговия с електрическа енергия”, с включени права и задължения на “координатор на стандартна балансираща група” и “координатор на комбинирана балансираща група”, за срок от 10 години. Представен е от ищеца Рамков договор относно покупко-продажба на електрическа енергия от 02.07.2019 г., сключен между “Х.У. 1” ЕООД, като продавач, и “А.Е.Б.” ЕООД, като купувач, изменен с Допълнително споразумение № 1/08.02.2021 г., който урежда общите условия за продажбата, покупката, доставката и приемането на активна нетна електрическа енергия в количествата, сроковете, за обектите на Продавача, и съгласно отделните Индивидуални сделки. Съгласно чл. 3.1., изр. първо от Рамковия договор, всяка индивидуална сделка се сключва в писмена форма, чрез писмено потвърждение за предмета на индивидуалната сделка, изпратена от продавача до купувача. Съгласно чл. 4.1. от Рамковия договор, цената за закупената/продадена енергия за всяка отделна индивидуална сделка за съответния уговорен период на доставка, се договаря от страните в индивидуална сделка, като цената за количеството закупена/продадена енергия се определя в лева/Mwh. Съгласно чл. 5.1. от Рамковия договор, продавачът, съгласно условията и срока на този Рамков договор и на Индивидуалната сделка, се задължава ексклузивно за периода на доставка на сключената Индивидуална сделка да доставя на купувача цялото количество активна нетна електрическа енергия, произведена от обекта на продавача, в съответствие със съгласуваните и регистрирани дневни почасови графици, до точката или точките на досгавка, посочени в съответната Индивидуална сделка. Съгласно чл. 5.3. от Рамковия договор, количествата на нетната активна закупена/продадена енергия за всяка отделна Индивидуална сделка се определят от страните в Mwh, като периодът на доставка, мощностите и прогнозните количесгва на електрическата енергия се определят, съгласно приложение 1 - Потвърждение за Индивидуална сделка. Съгласно чл. 6.1. от Рамковия договор, купувачът, съгласно условията на Индивидуалната сделка, се задължава да приеме доставката и заплати за уговореното количество активна нетна електрическата енергия в сьответствие със сьгласуваните и регистрирани дневни почасови графици доставена до точката или точките за доставка, посочени в съответната Индивидуална сделка. Съгласно чл. 17.3. от Рамковия договор, същият може да бъде прекратен едностранно по искане на всяка от страните с отправянето другата страна на предварително писмено предизвестие в срок не по-рано от 30 дни от желаната дата на прекратяване на договора (“Дата на прекратяване”) и при спазване на сроковете за смяна на балансираща група съгласно приложимото законодателство. В този случай договорът продължава да бъде правнообвързващ за страните до момента, в който, но само по отношение на, всички права и задължения, които вече са възникнали от и са в сила спрямо договора преди датата на прекратяване бъдат напълно изпълнени от двете страни. Представено е и допълнително споразумение № 1/08.02.2021 г. към гореописания Рамков договор, с което страните допълват с нова ал. 5 разпоредбата на чл. 17 от Рамковия договор, че договорът или сключените, но неизпълнени изцяло, индивидуални сделки могат да бъдат прекратени от купувача с писмено уведомление до продавача при прекратяване на договора за балансиране на основание чл. 4.9 от същия. Уговорено е също, че в този случай всяка от страните ще има право да получи обезщетение за всички сключени, но все още неизпълнени изцяло Индивидуални сделки, като обезщетението ще бъде изчислено от купувача и ще бъде в размер, равен на разликата между цената на електрическата енергия на пазарен сегмент “Ден напред” на борсовия пазар, опериран от “Българска независима енергийна борса” ЕАД, за съответния час на доставка, и уговорената цена за всяка Индивидуална сделка, умножена по недоставеното количество електрическа енергия съгласно дневните почасови графици по прекратените Индивидуални сделки. Представено е по делото сключено между продавача “Х.У. 1” ЕООД и купувача “А.Е.Б.” ЕООД Потвърждение № 3/15.01.2021 г. съгласно Рамковия договор от 02.07.2019 г., с което се удостоверява сключването на Индивидуална сделка между продавача и купувача за покупко-продажба на активна нетна електрическа енергия за срок на доставка: 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г., при единична цена: 94 лева/Мвтч, количество – дневен почасов график. В раздел “Други условия” от Потвърждение № 3 е договорено, че купувачът заплаща на продавача договорената единична цена за определеното по-горе количество електрическа енергия за обекти ВТЕЦ “Х.У.”, като в случай, че произведеното от продавача количество електрическа енергия надвишава или е по-малко от определеното в “Дневен почасов график”, продавачът урежда отношенията си във връзка с такъв излишък/недостиг съгласно договора си с координатора на балансираща група, като купувачът няма никакви задължения или отговорност в тази връзка съгласно настоящата Индивидуална сделка. Представено е от ищеца и Изменение № 1 от 15.01.2021 г. на Потвърждение № 3, с което страните продължават срока на доставката и изменят единичната цена, както следва: срок на доставка - 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., при единична цена: 94 лева/Мвтч за периода 01.07.2021 г. – 30.09.2021 г. и при единична цена: 132, 15 лева/Мвтч за периода 01.10.2021 г. - 30.06.2022 г. Не се спори по делото, че между ответника, като координатор, и ищеца, като участник/член, е сключен Договор от 02.07.2019 г. за участие в стандартна балансираща подгрупа, изменен с допълнителни споразумения № 1/04.06.2020 г., № 2/10.11.2020 г., № 3/08.02.2021 г. и № 4/23.04.2021 г. Съгласно чл. 1.1. и чл. 1.3. от този договор, членът прехвърля отговорността за балансиране на неговите обекти на координатора, като с договора се определят правилата за участие в балансиращата група на координатора и методиката на разпределение на общия небаланс в рамките на балансиращата група между членовете на балансиращата група. Съгласно чл. 2.1. и чл. 2.2. от горецитирания договор, координаторът определя и изчислява небалансите на члена в рамките на балансиращата група чрез използване на методиката, описана в Приложение № 1, и при прилагане на общите разходи за балансиране на всички членове на подгрупата съгласно методологията от Приложение № 1. Представен е също и договор за компенсиране с премии № ВЕИ- 158/04.07.2019 г., сключен между Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС) и “Х.У. 1” ЕООД, като производител, съгласно който ФСЕС компенсира с премия производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на премията, дължим за нетното специфично производство на електрическа енергия, като размерът на премията за Мвтч електрическа енергия се определя от КЕВР по реда на §34, ал. 2 от ЗИД на ЗЕ като разлика между определената до влизането в сила на ЗИД на ЗЕ преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. Представена е кореспонденция между страните. Представено е писмо с изх. № 7/14.12.2021 г., изпратено от ищцовото дружество до “А.Е.Б.” ЕООД, в което ищецът с оглед рекордното увеличение на цените на пазарите на електрическа енергия в Европа и региона и предвижданата нулева премия за компенсирането на цената на енергията от възобновяеми източници, предлага на ответното дружество да се споразумеят за актуализация на цената по Изменение № 1 на Потвърждение № 3 в размер на почасовата цена на IBEX на пазара “Ден напред”, намалена с таксата на ответника за физическо и финансово управление на потока на електрическа енергия. Ищецът уведомява също, че в случай, че не получи положителен отговор от ответника с приемане на горното предложение, то писмото да се счита за предизвестие за прекратяване на Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021 г. към Рамков договор, в съответствие с чл. 17, ал. 3 от Рамковия договор, считано от 15.01.2022 г., като от тази дата и до 30.06.2022 г. ще продават произведената от собствените им ВяЕЦ електрическа енергия на БНЕБ чрез ответното дружество като координатор, както е посочено по-горе, а при нежелание на ответника да остане координатор при продажбата на IBEX за посочения период – молят да ги уведоми своевременно. Представено е от ответника писмо от 23.12.2021 г., изпратено от него до ищцовото дружество, в което оспорва съдържанието и предизвестието за прекратяване, посочени в писмо с изх. № 7/14.12.2021 г., като сочи, че няма основание за прекратяване на изменение № 1 към Потвърждение № 3 и/или на договора. Посочено е, че са сключили Изменение № 1 към Потвърждение № 3 като търговски жест и в знак на цененото сътрудничество между страните, както и че писмото на ищеца представлява неоправдан опит да не се спазят договорните ангажименти по договора и Изменение № 1 към Потвърждение № 3. В представеното писмо с изх. № 8/30.12.2021 г., изпратено от ищцовото дружество до “А.Е.Б.” ЕООД, се оспорва позицията на ответника, потвърждава се от ищцовото дружество желанието да продължи да доставя електрическа енергия по Потвърждение № 3, но не на цената, определена в него. В писмото е посочено, че се поддържа позицията относно Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021 г., заявена в предходното писмо. Предлага се да проведе лична среща в периода 10-13 януари 2022 г., на която да бъдат обсъдени възможностите за прекратяване на Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г. и евентуално Потвърждение № 4 от 23.04.2021 г. и Изменения № 1 от 19.09.2021 г., ако това е желанието на ответното дружество. Представени са от ищеца и фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. за произведена енергия за периода 01.01.2022 г. – 14.01.2022 г. за посочено количество при единична цена от 0, 13215 kWh, и фактура № 0000000146/31.01.2022 г. за произведена енергия за периода 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г. за посочено количество при единична цена от 0, 41078 kWh, издадени от “Х.У. 1” ЕООД на получателя “А.Е.Б.” ЕООД. Представени са по делото протокол за отчет на произведената и постъпилата в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ВяЕЦ на ищеца за м. януари 2022 г., както и справки и писма във връзка с това. Представено е от ищеца и платежно нареждане от 21.02.2022 г. за платената от ответника към ищеца сума в размер на 229 126, 84 лева за м. януари 2022 г. (на л. 73 от делото). Представено е от ответника платежно нареждане от 08.04.2022 г. за платена от ответника към ищеца сума в размер на 827, 40 лева, с основание – лихва за забавено плащане за м. 01.22 г., Потвърждение № 3, Изменение № 1 от 19.09.21 г. (на л. 188-190 от делото). Представен е от ищеца годишен доклад за дейността и финансов отчет на “А.Е.Б.” ЕООД към 31.12.2021 г. По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-икономическата експертиза на вещо лице Р. С., съгласно което с оглед получената информация от Фонд “Сигурност на Електроенергийната система” се констатира, че за периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г. доставената електрическа енергия от ищеца на ответника е 600 982 kWh, за което е издадена фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. на стойност 95 303, 72 лева с ДДС; за периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г. доставената електрннеска енергня от ищеца на ответника е 843 884 kWh, за което е издадена фактура № 0000000146/31.01.2022 г. на стойност 415 980, 80 лева с ДДС. Посочено е, че по предоставена информация от ФСЕС в подадената месечна справка за м. 02.2022 г. са посочени от ответника и двете процесни фактури, с посочените в тях количества доставена ел. енергия, като по отношение на фактура № 0000000146/31.01.2022 г. от ответника са направени две забележки. Вещото лице дава заключение, че по официални общодостъпни данни на интернет сайта на БНЕБ - www.ibex.bg, за периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г., действащата среднопретеглена цена на борсата за сегмент: “Ден напред” е 425, 16 лева без ДДС за 1 Mwh. Посочва, че съгласно приложената фактура № 0000000146/31.01.2022 г. посочената в нея цена за процесния период 15.01.2022 г. - 31.01.2022 г. е 410, 78 лева за 1 Mwh без ДДС. Вещото лице дава заключение, че изчислената стойност на продадената електрическа енергия за периода 15.01.2022 г. - 31.01.2022 г. от ищеца на ответника при прилагане на изчислената среднопретеглена цена на борсата за сегмент: “Ден напред” се получава 358 785, 72 лева без ДДС или 430 542, 86 лева с ДДС. Изчислената стойност на продадената електрическа енергия за периода 15.01.2022 г. - 31.01.2022 г. от ищеца на ответника при прилагане на посочената от ищеца цена се получава 346 650, 67 лева без ДДС или 415 980, 80 лева с ДДС. Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на страните по делото с полученото плащане от ответника към ищеца от 21.02.2022 г. за сумата от 229 126, 84 лева е закрито вземането по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. в размер на 95 303, 72 лева и с остатъка от плащането в размер на 133 823, 12 лева е закрито частично вземането по фактура № 0000000146/31.01.2022 г., в резултат на което по нея е останал неплатен остатък в размер на 282 157, 68 лева. Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в НАП се констатира, че фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. и фактура № 0000000146/31.01.2022 г. не са включени в дневника на покупки по ЗДДС на ответника, за периода от м.01.2022 г. - м.09.2022 г. вкл. и по тях ответника не е ползвал данъчен кредит. Вещото лице дава заключение, че изчислената законна лихва върху главница от 95 303, 72 лева по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл. е в размер на 317, 68 лева; законна лихва върху главница от 133 823, 12 лева (погасената част по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. с плащането на 21.02.2022 г.) за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл. е в размер на 446, 08 лева; законна лихва върху главница от 282 157, 68 лева за периода от датата на падежа 10.02.2022 г. до 14.03.2022 г. вкл. е в размер на 2 586, 44 лева. Вещото лице дава заключение, че стойността на доставената електрическа енергия от ищеца на ответника за м. януари 2022 г. (1 444, 866 Mwh) по договорената между страните цена (132, 15 лева за 1 Mwh без ДДС) е 190 939, 04 лева без ДДС или 229 126, 84 лева с ДДС. Констатираното едно плащане от ответника на ищеца на 21.02.2022 г. в размер на 229 126, 84 лева кореспондира и покрива стойността на доставената от ищеца електрическа енергия за месец януари 2022 г. по договорената между страните цена от 132, 15 лева без ДДС. Вещото лице дава заключение, че при ищеца издадените фактури №№ ••••••••••/31.01.2022 г. и 0000000146/31.01.2022 г. са осчетоводени. При ответника същите не фигурират, а извършеното плащане в размер на 229 169, 84 лева на 21.02.2022 г. е осчетоводено по кредита на сметка 401 с основание: “Храброво; Изменение № 1 от 19.09.2021”. Вещото лице дава заключение, че съгласно приложените към отговора на исковата молба доказателства ответникът е извършил на 08.04.2022 г. плащане по банков път на сума в размер на 827, 40 лева с основание: “Лихва за забавено плащанеза 01.22 Потвържд. 3 Измение №1 от 19.09.21”. Вещото лице дава заключение, че от извършена проверка в Българска независима енергийна борса и съгласно получен писмен отговор дружеството “Х.У. 1” ЕООД не е регистриран като търговски участник на нито един от пазарните сегменти, администрирани от БНЕБ съгласно правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия, поради което не може да бъде предоставена изисканата информация. По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза на вещо лице Р. С., депозирано на 27.03.2023 г. Вещото лице дава заключение, че от извършената допълнителна проверка в БНЕБ и съгласно получения писмен отговор се установява, че за периода от 15.01.2022 г.до 31.01.2022 г. на платформите, оперирани от “БНЕБ” ЕАД, не е извършена продажба от участник с ECO код № 32X001100101560I. Вещото лице дава заключение, че за периода от 15.01.2022 г.до 31.01.2022 г. в “БНЕБ” ЕАД няма регистриран участник “Х.У. 1” ЕООД. Вещото лице дава заключение, че за периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г. няма регистриран договор за продажба на електрическа енергия между “БНЕБ” ЕАД и “Х.У. 1” ЕООД с ECO код № 32X001100101560I, както и няма регистриран договор за продажба на електрическа енергия между “БНЕБ” ЕАД и “А.Е.Б.” ЕООД с ECO код № 32X001100101560I. Дава заключение, че няма реализирани сделки на платформите на “БНЕБ” ЕАД за периода 15.01.2022 г. – 31.12.2022 г. по EIC кодове: 32X0011001001560I и 32X001100101512Т, а само по EIC код: 32X0011001014937 (продавач) и 32X001100101076N (купувач – “БНЕБ” ЕАД) - 20727, 7МВч на сегмент “Ден напред”. Вещото лице в табличен вид представя реализираните продажби на електрическа енергия на БНЕБ по количество и цена в периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г., с продавач “А.Е.Б.” ООД и данни кои лица са купувачите. Вещото лице дава заключение, че от предоставените документи се констатира, че цялата процесна електрическа енергия, произведена от ищеца в периода от 15.01.2022 г. до 31.01.2022 г., е реализирана/продадена на БНЕБ на сегмент “Ден напред”. Представени са от страните и фактури касателно балансираща енергия (излишък и съответно недостиг) за различни периоди, както и платежни нареждания във връзка с начислените суми. Съдът намира, че същите са ирелевантни за предмета на спора, който касае цената на доставената от ищеца електрическа енергия за периода 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г., а не правоотношения на страните в балансиращата подгрупа. Представени са от ищеца документи, свързани промяна на координатора на балансираща група от м. февруари 2022 г., които съдът намира за неотносими за предмета на спора, доколкото не касаят процесния период 15.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Поради същите съображения неотносими към предмета на делото се явяват и представените от ищеца Потвърждение № 4/23.04.2021 г. към Рамковия договор, изменено с Изменение № 1/20.09.2021 г., отнасящо се за период на доставка 01.07.2022 г. – 31.12.2026 г. Неотносими са и представените от ищеца оферта от 27.05.2022 г. и допълнително споразумение № 6/25.11.2021 г. с трето за делото лице – “Енерджи МТ” ЕАД, тъй като не рефлектират върху разглежданите между страните по делото правоотношения в процесния период. Останалите писмени доказателства съдът намира също за неотносими към предмета на спора. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 69, ал. 6 от ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В областта на енергетиката Република България осъществява политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, което съответства на целите по Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използавено на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впослествие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. С промените в Закона за енергетиката (ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.) се доразвиват законовите регламенти за либерализация и конкурентноспособност на енергийнния пазар, които следват политиката на Европейския съюз в тази област, в частност Директива (ЕС) 2019/944 от 05.06.2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. По този начин се цели да се намали държавната помощ в сектор енергетика от възобновяеми източници, предоставяна чрез определяните от КЕВР преференциални цени съгласно ЗЕВИ, което е в съответствие с насоките от 05.11.2013 г. на ЕК за постигане на вътрешния пазар на електрическа енергия и за използване на механизми за сътрудничество за постигане на целите за енергията от възобновяеми източници при по-ниски разходи (С(2013)7243 final), обяснителния меморандум към предложение на ЕК от 23.02.2017 г. COM
767 final, 2016/0382 (COD). В случая отношенията между страните са уредени от разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електрическа енергия, издадени от ДКЕВР (обн. ДВ. – бр. 66 от 26.07.2013 г.) в редакцията, действаща към датата на възникване на правоотношенията. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЕ, сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Съгласно чл. 91, ал. 2, изр. първо от ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЕ , действащата редакция към процесния период, сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми източници за количествата по чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия, координатори на балансиращи групи, крайните клиенти и операторите на електропреносната, електроразпределителните и затворените електроразпределителни мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение. Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗЕ , сделките по ал. 1, които се сключват от производители на електрическа енергия с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение, както и сделките по ал. 2 и 3 се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ , производители по чл. 162а и производители с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW по ЗЕВИ може да продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор на балансираща група. В този случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Аналогично в чл. 69, ал. 6 от ПТЕЕ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ПТЕЕ, електроенергийният пазар включени различни взаимносвързани елементи, включително пазар на електрическа енергия чрез двустранни договори, сключени извън борсовия пазар на електрическа енергия (т. 1), борсов пазар на електрическа енергия (т. 2), др. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ПТЕЕ, търговските участници сключват сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени и/или регулирани цени за всеки отделен интервал на доставка. Договорът за продажба на електрическа енергия е един от изрично уредените в ПТЕЕ договори на пазара на електрическа енергия (чл. 11, т. 4 от ПТЕЕ). Договорът за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени се сключа между производител на електрическа енергия и търговец на енергия (чл. 15, ал. 1, б. а) от ПТЕЕ). В случая не се спори по делото, че между страните е сключен Рамков договор от 02.07.2019 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, изменен с Допълнително споразумение № 1/08.02.2021 г. Въз основа на Рамковия договор е сключено между страните Потвърждение № 3/15.01.2021 г., изменено с Изменение № 1/19.09.2021 г. Между страните не се спори и относно количествата доставена от ищеца като ВЕИ производител и закупена от ответника електрическа енергия от енергийния обект електроцентралата на ищеца за процесния период 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г., както е посочено количеството във фактура № 0000000146/31.01.2022 г. Основният спорен въпрос по делото касае цената, която е дължима от ответника на ищеца за извършената покупко-продажба на електрическата енергия за процесния период. С оглед твърденията и възраженията на страните следва да бъде разгледан въпросът за характера на сключения между тях рамков договор и индивидуалната сделка въз основа на него. Неоснователни са твърденията на ищеца, че за процесния период се дължи за продаденото количество електроенергия цената на БНЕБ на сегмент “Ден напред” на основание Договор от 02.07.2019 г. за участие в стандартна балансираща подгрупа, който бил сключен съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ. Видно от разпоредбите на горецитирания договор, същият представлява договор за балансираща група по смисъла на чл. 11, т. 9 вр. с чл. 56в от ПТЕЕ. С този договор ищецът е прехвърлил отговорността за балансиране на ответното дружество като координатор на стандартна балансираща група, за да ограничи своята отговорност за небаланси (недостиг/излишък) на произведената от неговия обект електрическа енергия. Този договор се подчинява на горецитираната регламентация, а не е договор по чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 11, т. 17 от ПТЕЕ. В случая по отношение на произведената от ищеца и продадена на ответника електрическа енергия действа сключеният между страните Рамков договор от 02.07.2019 г. и процесната индивидуална сделка въз основа на него - Потвърждение № 3/15.01.2021 г., изменено с Изменение № 1/19.09.2021 г., които представляват договор по свободно договорени цени извън регулирания пазар съгласно чл. 11, т. 4 вр. с чл. 15, ал. 1, б. а) от ПТЕЕ. Това следва от действителната обща воля на страните при тълкуване на договореностите съгласно чл. 20 от ЗЗД. Възникналите облигационни правоотношения между страните са такива по договор за покупко-продажба на електрическата енергия, произведена от ищеца производител, при единична продажна цена от 132, 15 лева/Мвч за периода 01.10.2021 г. – 30.06.2022 г., включващ процесния период. Така направените уговорки между страните по договора имат силата на закон за тях, съгласно чл. 20а от ЗЗД. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между тях (така в Решение № 28/01.03.2017 г. по гр.д. № 60094/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). Поради това неоснователни са доводите на ищеца, изложени в писмените бележки, че рамковият договор бил такъв по чл. 11, т. 17 от ПТЕЕ, т.е. договор за поръчка. Такова тълкуване на отговаря на договореностите между страните, обективиращи възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на електрическа енергия, намиращо основанието си в чл. 11, т. 4 от ПТЕЕ. Ищецът се позовава на прекратяване на Рамковия договор и на Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г., изменено с Изменение № 1 от 19.09.2021 г., на основание чл. 17, ал. 3 от Рамковия договор, направено с 30-дневно едностранно предизвестие, обективирано в писмо с изх. № 7/14.12.2021 г., считано от 15.01.2022 г. Съдът намира, че в случая касателно процесния период не е настъпил ефекта на прекратяване на договора. От една страна, изявлението на ищцовото дружество е поставено под условие, като ищецът иска едностранно да измени вида и характера на облигационната връзка с ответника, което е недопустимо. От друга страна, в писмо на ищеца № 8/30.12.2021 г. се предлага среща за обсъждане на възможностите за прекратяване на Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г. и Изменение № 1 към него, ако това било желанието на “А.Е.Б.” ООД. Следователно в процесния период 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г. между страните продължава да действа и да е обвързващо Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г., изменено с Изменение № 1 от 19.09.2021 г., с уговорената в същото цена на доставената електрическа енергия. Дори и хипотетично да се приеме, че рамковия договор е прекратен на основание чл. 17, ал. 3 от същия, което съдът не приема по изложените съображения, то приложение би намерила уговорката в изречение второ на същата разпоредба. Съгласно него, в този случай договорът продължава да бъде правнообвързващ за страните до момента, в който, но само по отношение на, всички права и задължения, които вече са възникнали от и са в сила спрямо договора преди датата на прекратяване бъдат напълно изпълнени от двете страни. Индивидуалната сделка, обективирана в процесното Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г., изменено с Изменение № 1 от 19.09.2021 г., е сключена преди прекратяването на договора и изпълнението по нея не е приключило, поради което същата обвързва страните до пълното й изпълнение. Неоснователни са твърденията на ищеца за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 17, ал. 3 от Рамковия договор в частта, че договорът продължава да бъде правнообвързващ за страните по отношение на вече възникналите преди прекратяването сделки. Нищожността на разпоредбата се преценява към датата на сключване на един договор. В случая процесният рамков договор е съобразен с възможността за подобряване планирането на генериращите мощности и обезпечава в определена част електроенергийната система на страната. Това не се приравнява на невъзможност за разваляне, както твърди ищецът, а е уговорено продължаване на вече поетите ангажименти с оглед реалното изпълнение на други поети ангажименти при сделките с електрическа енергия в страната. Това следва от целите на рамковия договор – ответникът да изкупува цялото произведено от ищеца производител количество електрическа енергия по дневен часови график. С оглед горното и с цел осигуряване поетите ангажименти във връзка със Закона за енергетиката, съдът намира, че не се установява клаузата да противоречи на добрите нрави и поради това да е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Ищецът твърди нищожност на клаузата за цената на доставена електрическа енергия по Изменение № 1 от 19.09.2021 г. към Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г., която се сочи да не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазарен сегмент “Ден нанред”, публикувана от БНЕБ, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – чл. 100, ал. 6 и ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗЕ. Основание за нищожност на договорна разпоредба при противоречие със закона е налице, когато същата противоречи на конкретна императивна правна норма, тъй като диспозитивните норми не са от порядък да бъдат накърнени. Нормите на чл. 100, ал. 6 и ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗЕ не са императивни по своя характер, а диспозитивни такави. Самият законодател в чл. 91, ал. 1 и др. от ЗЕ дава възможност да се сключват сделки с електрическа енергия по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Следователно законодателят е предвидил възможност за сключване на сделки, освен на борсовия пазар, и при свободно договорени цени, какъвто е разглежданият случай между страните. В чл. 100, ал. 6 от ЗЕ законодателят използва глагола “може”, от което също следва, че нормата е диспозитивна по своя характер. Поради горното съдът намира, че не е налице твърдяното основание за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на разпоредбата, определяща договорената цена между страните, поради противоречие със закона. Ищецът твърди нищожност на клаузата за цената на доставена електрическа енергия по Изменение № 1 към Потвърждение № 3, и поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е налице не при всяка нееквивалентност на престациите, а при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и при такава съществена нееквивалентност на престациите, при която едната от тях е пренебрежително малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприетите морални норми, въплъщаващи общественото разбиране за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните (така в Решение № 50062/01.12.2022 г. по т.д. № 278/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 156/10.02.2021 г. по т.д. № 2451/2019 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.). В случая с Изменение № 1 към Потвърждение № 3 за периода 01.10.2021 г. - 30.06.2022 г. единичната цена на електрическата енергия е увеличена от 94 лева/Мвтч на 132, 15 лева/Мвтч, т.е. същата не е нулева или пренебрежително ниска. Договорът между страните предвижда продължително действие, независимо от движението на цената на електрическата енергия на БНЕБ (волатилността на пазара). За целия период на инвидуалната сделка производителят получава две основни преимущества - изкупуване на цялата произведена от него електроенергия по дневни почасови графици, авансово плащане и плащане на енергията по единична цена, която не се влияе от колебанията на пазара. От друга страна, при насрещната престация ответникът е поел търговски риск да изкупува електроенергията на предварителна договорена цена за целия период, независимо от колебанията на пазара. Поради горното и предвид принципа на свобода на договоряне между страните по чл. 9 от ЗЗД, не може да се приеме, че клаузата за уговорена единична цена на доставена електрическа енергия по Изменение № 1 към Потвърждение № 3 противоречи на добрите нрави. Същата е действителна и обвързваща страните по договора. По изложените съображения съдът намира, че в правоотношенията между страните в процесния период не намира приложение претендираната от ищеца почасовата цена на пазарен сегмент “Ден напред”, публикувана от БНЕБ, нито посочената от ищеца единична цена във фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 0, 41078 лева/kWh. В процесния период 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г. за доставената от ищеца електрическа енергия се прилага договорената от страните единична цена в размер на 132, 15 лева/Мвтч или 0, 13215 лева/kWh, съгласно Изменение № 1 от 19.09.2021 г. към Потвърждение № 3 от 15.01.2021 г. За доставеното количество електроенергия от 843 884 kWh съгласно фактура № 0000000146/31.01.2022 г. по договорената единична цена от 0, 13215 лева/kWh се дължи общата цена от 111 519, 27 лева без ДДС или 133 823, 12 лева с ДДС. Между страните не се спори и се установява от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, че тази сума е платена от ответника на ищеца на 21.02.2022 г., т.е. преди подаване на исковата молба. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 282 157, 68 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък за продадена активна електрическа енергия по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. за периода 15.01.2022 г. – 31.01.2022 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Поради отхвърлянето на главния иск за сумата от 282 157, 68 лева, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху претендираната главница от 282 157, 68 лева от датата на подаване на исковата молба (14.03.2022 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 2 586, 65 лева, представляваща законна лихва върху претендираната главница от 282 157, 68 лева за периода от 10.02.2022 г. до 14.03.2022 г. В случая се претендира от ищеца законната лихва за забава върху платената сума по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. в размер на 133 823, 12 лева с ДДС и върху платената сума по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. в размер на 95 303, 72 лева с ДДС за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. (датата на извършеното плащане). Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, законната лихва върху сумата от 95 303, 72 лева по фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл. е в размер на 317, 68 лева, а върху погасената главница от 133 823, 12 лева по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл. е в размер на 446, 08 лева. Видно от представеното от ответника платежно нареждане от 08.04.2022 г. и от заключението на експертизата, ответникът е заплатил на ищеца законна лихва за забавеното плащане за м. януари 2022 г. в размер на 827, 40 лева. С така извършеното плащане са погасени дължимите лихви в общ размер на 763, 76 лева за периода от 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл. Поради обстоятелството, че в хода на процеса – на 08.04.2022 г. ответникът е заплатил законната лихва от 446, 08 лева върху дължимата главница по фактура № 0000000146/31.01.2022 г. и съответно дължимата законна лихва от 317, 68 лева върху дължимата главница по фактура № 0000000146/31.01.2022 г., за периода 10.02.2022 г. до 21.02.2022 г. вкл., съдът намира, че в тази част претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени поради извършеното в хода на процеса плащане, а за горницата над 446, 08 лева до пълния предявен размер от 446, 11 лева касателно фактура № 0000000146/31.01.2022 г. и за горницата над 317, 68 лева до пълния предявен размер от 317, 70 лева касателно фактура № ••••••••••/31.01.2022 г. същите следва да бъдат отхвърлени като недоказани и поради това неоснователни. По разноските: Съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 28 011, 53 лева, от които 11 420, 33 лева –държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице, както и 6 451, 20 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение на Адвокатско съдружие “С. и съдружници”, 2 300 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение на адвокат К. Л. и 7 240 лева – адвокатко възнаграждение на адвокат А. М., като плащането на адвокатските възнаграждения са представени доказателства съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължи заплащане на таксите и разноските и възнаграждение за един адвокат. В настоящото производство от ищеца са представени три договора за правна защита и съдействие, сключени с различни лица. В Определение № 147/31.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1494/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., І Г.О., е прието, че макар в договора за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ, доверието е изключително важно, възможността за избор и в този случай не следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. Без значение е дали участвалите повече от един адвокат са действали последователно във времето, или едновременно, другата страна при неблагоприятен изход от спора за нея, дължи разноски само за един адвокат. Предвид така цитираната съдебна практика и доколкото отговорността за разноските по едно дело е обективна безвиновна и същата не може да служи за неоснователно обогатяване на една от страните по него, то по аргумент от нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при определяне на разноски се взема предвид първият договор за предоставяне на адвокатски услуги от 21.02.2022 г., сключен между ищцовото дружество и Адвокатско съдружие “С. и съдружници”, представлявано от адвокат Г. С. (находящ се на л. 526 от делото). В предмета на договора е посочено, че се възлага подготовка на исковата молба и процесуално представителство до етапа преди провеждане на първо съдебно заседание, но в представеното по делото пълномощно от 25.02.2022 г. за адв. С. – адвокат от Адвокатско съдружие “С. и съдружници” (находящо се на л. 16 от делото) е възложено изготвяне на искова молба и процесуално представителство до приключване на делото на последна инстанция. Поради това съдът намира, че адвокатското съдружние е могло да си договори допълнително възнаграждение, за което не са представени доказателства по настоящото дело. Да се вземат предвид договорите на другите двама адвокати, би довело до заобикаляне на закона, ограничаващ отговорността на насрещната страна за разноски само за един адвокат. Поради горното съдът намира, че възражението на ответника е основателно и при определяне на дължимите на ищеца разноски следва да се взема предвид само адвокатското възнаграждение по договора с Адвокатско съдружие “С. и съдружници” в размер на 6 451, 20 лева с ДДС. Съдът дължи да разгледа и направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в действащата редакция към датата на сключане на договора от 21.02.2022 г., възлиза на 7 240, 16 лева без ДДС или 8 688, 20 лева с ДДС, предвид данните във фактурата за регистрация по ЗДДС. Договореното възнаграждение на ищеца по първия договор за адвокатски услуги е в по-малък размер и съответно не се явява прекомерно, поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Доколкото плащането на претендираната лихва в размер на 763, 76 лева, представляваща дължимата такава върху цената за закупената електрическа енергия за периода 10.02.2022 г. – 21.02.2022 г. вкл., е извършено след подаване на исковата молба – 14.03.2022 г., съдът приема, че с неизпълнение на паричното задължение в срок ответникът е станал повод за завеждането на делото за тези суми. Поради това независимо от отхвърляне на претенциите в този размер, ответникът следва да понесе съответната част от разноските по делото. С оглед на горното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 49, 87 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете поради извършено плащане в хода на процеса. Съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 9 438 лева, от които 750 лева – депозит за вещо лице и 8 688 лева с ДДС – адвокатко възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в горецитираното тълкувателно решение. С оглед на горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 9 412, 52 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете поради неоснователност.
Цитирани разпоредби
50- чл. 69, ал. 4
- чл. 100, ал. 6 ЗЕ
- чл. 20 ЗЗД
- чл. 100, ал. 6
- чл. 11, т. 9
- чл. 17, ал. 3
- чл. 17
- чл. 34
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 100, ал. 4 ЗЕ
- чл. 100, ал. 1 ЗЕ
- чл. 91, ал. 1 ЗЕ
- чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 9 ЗЗД
- чл. 100, ал. 4 ПТЕЕ
- чл. 103 ПТЕЕ
- чл. 103, ал. 3 ПТЕЕ
- чл. 11, т. 4 ПТЕЕ
- чл. 11, т. 17 ПТЕЕ
- чл. 19 ПТЕЕ
- чл. 2, ал. 1 ПТЕЕ
- чл. 4, ал. 1 ПТЕЕ
- чл. 56 ПТЕЕ
- чл. 69, ал. 6 ПТЕЕ
- чл. 292 ТЗ
- чл. 293, ал. 2 ТЗ
- чл. 307 ТЗ
- чл. 326, ал. 2 ТЗ
- чл. 327, ал. 1 ТЗ
- чл. 1
- чл. 100, ал. 4
- чл. 100
- чл. 11, т. 4
- чл. 15, ал. 1
- чл. 162
- чл. 2
- чл. 26, ал. 1
- чл. 26
- чл. 3
- чл. 4
- чл. 5
- чл. 6
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 79, ал. 1
- чл. 91, ал. 1
- чл. 91, ал. 2