Решение № 501 от 15.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 769/2021 г.

Производството по делото е въз основа на искова молба от С. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, бул. „адрес” № 121, ет. 4, чрез адв. Г. С., съдружник в АС „Димитров и съдружници”, съдебен адрес, гр. София, ул. адрес № 84, ет. 4, срещу наследниците на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, а именно: С. Р. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ул. адрес № 19, ет. 3, ап. 9; С. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ул. „адрес” № 19, ет. 3, ап. 9 и Р. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр, Благоевград, ул. адрес № 19, ет. 3, ап. 9.

Сочи се с исковата молба че на 13.01.2020г. между С. С. Г.( в качеството му на заемодател) и Д. С. К. (в качеството й на заемател) е сключен Договор за паричен заем, по силата на който на Д. К. е предоставен паричен заем в общ размер от 134 000 лева.

Съгласно чл. 4 от договора за заем предаването на сумата е уговорено да се извърши по следния начин:

1.Извършен превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на 27.12.2019г. на сума в размер от 27 000 лева;

2.В срок до 15.01.2020г. чрез превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на сума в размер от 97 700 лева;

3.В срок до 15.01.2020г. чрез превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на сума в размер от 97 700 лева.;

4.сумата 9 300 лева- в брой на заемателя за покриване на задължения на заемодателя към „Осмо” АД.

Твърди се с ИМ, че в изпълнение на чл. 4 ал. 3 от сключения договор- сумата от 9 300 лева е предадена в брой на заемателя в деня на подписване на договора, а оставащата сума е преведена на посочената в договора банкова сметка на „Осмо” АД с три банкови превода, както следва- на 27.12.2019- сума в размер от 27 000 лева; на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева.

Съгласно чл. 5 ал. 2 от сключения договор за заем, заемателят Д. С. К. е следвало да върне на заемодателя- С. С. Г., сумата 134 000лв. в срок до 02.03.2020г., ведно с лихва в размер на 0, 01 % от стойността на заема.

Поради липса на плащане в уговорения между страните срок, ищецът С. С. Г. е изпратил до Д. К. покана чрез ЧСИ Б.В., per. № 890 с район на действия Окръжен съд Благоевград.

След извършена служебна справка съдебният изпълнител е установил, че заемателят Д. К. е починала, поради което поканата е изпратена до наследниците й, както следва: баща й - С. К., майка й- С. К. и сестра й- Р. К.. И трите покани са връчени от съдебния изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомления.

Исковата претенция е основана на твърдението, че към настоящия момент, предоставеният паричен заем не е върнат на ищеца по делото, поради което се иска от съда, след като се убеди в основателността на искането, да осъдите наследнците на заемателя Д. С. К., а именно- С. Р. К., С. С. К. и Р. С. К., всички на адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес” № 19, ет. 3, ап. 9, да заплатят на ищеца С. С. Г., следните суми:

1.Главница в размер на 134 000 лева;

2.Лихва в размер на -13, 40 лева, изчислена по реда на чл. 5, ал. 1 от договора- 0, 01 %;

3.Законна лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски пред настоящата съдебна инстанция- за държавна такса в размер на 5 360, 53 лева и договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 5 052, 32 лева с включен ДДС, за което ще бъсе представен списък по чл. 80 от ГПК.

С Определение № 991 от закрито съдебно заседание на 17.09.2021г. по настоящото гр.д. № 769/2021г. по описа на ОС, на основание чл. 129 ал.2 от ГПК, съдът е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовности- невнесяне по сметката на ОС Благоевград, сумата от 50лв. за дължимата държавна такса във връзка с предявения по делото иск за мораторни лихви, както и непредставяне по делото на платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по настоящото дело и по сметката на ОС Благоевград; неуточняване на периода на исковата претенция за лихви в размер на 13.40лв.

С молба с вх. № 01501/08.10.2021г. ищецът С. С. Г., чрез пълномощника му- адв. Г. С., е оттеглил предявения иск за мораторна лихва, в размер на 13.40лв., дължим на основание чл. 5 ал.1 от договора за наем.

Съдът е приел, че оттеглянето на акцесорния иск за мораторни лихви от ищеца с изрична молба по делото е процесуално допустимо, доколкото ищецът може да оттегли исковата си молба, без съгласието на ответника по делото, до приключване на първото по делото съдебно заседание/чл. 232 от ГПК/. Ищецът е този който разполага с пълното право да се рапорежда със заявените с първоначалната искова молба искове, чрез които е потърсил съдебна защита. Ето защо искането за оттегляне на предявения акцесорен иск за мораторни лихви по делото е и основателно.

С Определение № 1335 от 23.12.2021г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал оттегляне на предявения с първоначална искова молба по делото от С. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, бул. адрес № 121, ет. 4, чрез адв. Г. С., срещу наследниците на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, а именно: С. Р. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ул. адрес № 19, ет. 3, ап. 9; С. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ул. адрес № 19, ет. 3, ап. 9 и Р. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр, Благоевград, ул. адрес № 19, ет. 3, ап. 9- иск за мораторни лихви в размер на 13.40лв., предявен на основание чл. 5 ал.1 от Договор за паричен заем от 13.01.2020г., като е прекратил производството по гр.д. № 769/2021г. по описа на ОС Благоевград, в тази му част, поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 от ГПК.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответниците- С. Р. К., С. С. К. и Р. С. К., чрез пълномощника им адв. М.Л., с който предявеният иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 124 от ГПК се оспорва като недопустим и неоснователен.

Сочи се с писмения отговор, че видно от твърденията на ищеца и представените по делото писмени доказателства, предаването на заемната сума по Договор за паричен заем от 13.01.2020г., е уговорено в чл. 4 от договора, да се извършва по банкова сметка на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, чийто представител и Член на съвета на директорите е била Д. С. К., като се твърди че при сключването на заема, тя е действала от името и в полза на акционерното дружество. В този смисъл възразява се с писмения отговор, че надлежен ответник по предявения иск следва да е акционерното дружество, а не наследниците на Д. С. К.. Наведено е възражение и за частична недопустимост на предявения иск на друго правно основание. Не се оспорва с отговара на ИМ, че посочените в исковата молба ответници, са наследниците по закон на Д. С. К., но се излагат съображения, че при наследяването, всеки ред от наследниците, изключва наследяването на наследниците от следващия ред. Поддържа се, че наследнцици по закон на починалата, при упражняване на правото на наследяване чрез приемане или отказ от наследството в настоящия случай могат да бъдат само родителите на починалата- С. Р. К. и С. С. К., съобразно чл. 6 от ЗН. Сочи се, че същите съгласно представеното с отговора на ИМ- Решение № 5412/03.07.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РД Благоевград, са приели наследството на дъщеря си по опис, съгласно предвиденото в чл. 61 ал. 2 от ЗН. Възразява се, че участието на наследниците от първи ред- майката и бащата на починалата, изключват наследяване от наследник от следващ наследствен ред, каквато е сестра и Р. С. К., която не е надлежно легитимирана да отговаря по предявения иск.

На посоченото основание, възразява се и срещу редовността на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 2 от ГПК, като се иска заличаването на ответника Р. С. К., тъй като не е надлежен ответник по делото.

С отговора на исковата молба, предявеният иск е оспорен и като неоснователен. Съгласно клаузите на сключения Договор за паричен заем от 13.01.2020г., уговорено е между страните предоставянето на сумата от 134 000лв. като паричен заем, да бъде преведена по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, а връщането на сумата да се преведа по банкова сметка, чиито титуляр е ищеца- С. С. Г.. В този смисъл възразява се от ответника че се касае за вътрешно фирмен заем, сключен между един от членовете на Съвата на директорите, какъвто е бил ищецът и негов представител към онзи момент- Д. С. К.. Навадено е с писмения отговор от ответната страна и възражение за „непаричност“ на сключения договор за заем, тъй като се възразява че няма убедителни доказателства за предаването на сумата от 9 300лв., а сумата от 124 700.00лв. е преведена по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, макар и на различни основания за посочения превод. В този смисъл възразява се, че претендираната сума от 134 000лв. не е получена от наследодателката на ответниците- Д. С. К., в качеството и на физическо лице. Сумата е преведена по сметката на акционерно дружество, на което тя е била представител, но не и на самата нея в качеството и на ФЛ.

Отделно във връзка с възражението за „непаричност“ на договора за заем, наведени са от ответната страна възражения, че въз основа на извлеченията от извършените банкови преводи установява се, че сумата от 27 000 е постъпила по сметката на дружеството на 27.12.2019г., а като основание за извършения превод е посочено- „самолетни билети“, но не и договор за заем. За другите два превода, постъпили по сметката на акционерното дружество- „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••- сумата 75 000лв., преведена на 14.01.2020г. и 22 700лв., преведена на 15.01.2020г. е посочено основание „договор за заем“, но без да е индивидуализиран договора за заем. В този смисъл изцяло се оспорва предаването на заемната сума на заемателя Д. С. К., в качеството и на ФЛ.

С писмения отговор на ИМ възразява се от ответниците чрез техния пълномощник, че при смърт на наследодателя, наследството не преминава по право и автоматично в патримониума на наследниците по закон. След смъртта на наследодателя/ Д. С. К./, към наследяване са били призовани нейните родители- С. Р. К. и С. С. К., на осн. чл. 6 ал. 1 от ЗН/, като същото е следвало да бъде прието- изрично или мълчаливо. Сочи се с отговора на ИМ, че в настоящия случай ответниците С. Р. К. и С. С. К., са приели наследството на починалата си дъщеря- Д. С. К. по опис и на осн. чл. 60 ал. 2 от ЗН- отговарят към кредиторите само до неговия размер. Значението на приемането на наследството по опис е именно да бъде ограничена отговорността на наследниците на починалото лице, до размера на приетото наследство.

Изложени са правни съображения за установена съдебна практика въз основа на Решение № 226/04.04.2018г. по т.д. № 1906/2016г. на ВКС II т.о. на ТК, че преценката относно обема на отговорността на наследниците, приели наследството по опис, се преценява от съда разглеждащ предявения иск срещу тях, като същият има отношение и към пасивната материално правна легитимация по предявения за разглеждане иск пред съда.

С отговора на ИМ се изказва становище, че в настоящия случай предявения иск срещу наследниците на Д. С. К., приели наследството по опис- С. Р. К. и С. С. К., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда, тъй като към настоящия момент активът на наследството е изцяло изчерпан. Недвижимите имоти са продадени на други кредитори на Д. С. К., вместо изпълнение на дължимо парично задължение, банковите сметки с титуляр Д. С. К. са празни и поради това са закрити.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 124 от ГПК, като неоснователен и да бъдат присъдени на ответниците, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

С отговора на ИМ от ответниците се представят писмени доказателства и се иска от съда да бъдат приобщени към доказателствата по делото.

С Определение № 354/25.03.2022г. от закрито съдебно заседание по настоящото гр.д. 769/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответницата Р. С. К., ЕГН ••••••••••, на адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес” № 19, ет. 3, ап. 9, като наследница на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, поради липса на пасивна легитимация по предявения иск по чл. 240 от ЗЗД. Определението в тази му част не е обжалвано в законно установения срок и е влязло в законна сила.

След обявяването на определението на съда по чл. 140 от ГПК, по делото е депозирана допълнителна ИМ от ищеца по делото- С. С. Г., чрез пълномощника му адв. С.. Поддържа се от ищцовата страна предявения иск по чл. 240 от ЗЗД като допустим и основателен. Излагат се съображения, че в чл. 4 от процесния Договор за паричен заем от 13.01.2020г., страните ясно са уговорили начина и времето на предоставяне на паричния заем, като в изпълнение на чл. 4 ал. 3 от договора, сумата 9 300лв. е предадена в брой на заемателя в деня на подписване на договора/който в тази си част съставлява разписка за предадената сума/, а останалите суми са предадени както следва: на 27.12.2019- сума в размер от 27 000 лева; на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева.

Излагат се доводи с ДИМ, че няма фактическа или правна пречка, страните по валидно сключен договор за заем, да се договорят заемната сума да бъде преведена по сметката на трето лице, посочено от заемателя, като това обстоятелство по никакъв начин не отменя поетото от последния задължение да върне получената в заем сума в уговорения между страните срок. При смърт на заемателя, отговорни за неговото задължение са наследниците му по закон.

Оспорват се от ищцовата страна извършените с НА № 178, том І, рег. № 4462, дело № 173 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б. и НА № 179, том І, рег. № 4463, дело № 174 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б., договори за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, с които е била прехвърлена от наследниците С. Р. К. и С. С. К., собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.2 и самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.6, в полза на трети лица/Г.В.К. и Е.М.М./, вместо изпълнение на парично задължение, като оспорването е основано на доводи, че в нотариалните актове не са посочени и приложени никакви доказателства за съществуването на паричните задължения или за основанието им.

С ДИМ се навеждат доводи, че липсват основания за ограничаване на отговорността на наследниците на Д. С. К./ответници по настоящото дело/, до размера на полученото по опис наследство, тъй като е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН. Съгласно цитираната разпоредба наследникът, приел наследството по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества за срок от 5 години след приемане на наследството, като в противен случай същият отговаря за задълженията на наследодателя си неограничено. Поради изложеното иска се от съда на осн. чл. 65 ал.1 от ЗН, да прогласи за нищожни представените от ответника нотариални актове, с които са извършени прехвърляния на наследствени недвижими имоти на трети лица, вместо изпълнение на парично задължение.

Оспорва се с ДИМ и възражението на ответната страна, че актива на наследството на починалата Д. С. К. е изчерпан изцяло, което обстоятелство се опровергава от представените по делото доказателства. Излагат се доводи, че Д. С. К. е притежавала 13 709 броя поименни акции, представляващи 96 % от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Поддържа се от ищцовата страна, че по делото няма представени доказателства наследниците да са предприели действия по продажбата на получените в наследство поименни акции, като видно от справката в ТР, същите не са предприели действия за промяна на вписаните обстоятелства по партидата на дружеството след приемане на наследството на основния акционер в него.

Изложени са доводи, че наследниците на Д. С. К. след откриване на наследството, са теглили парични средства от сметките на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, като поддържа се от ищцовата страна, че тези действия съставляват разпореждане с активи от наследството на Д. С. К., извършено преди приемането на наследството по опис, което изключва ограничаване на отговорността им към кредиторите на починалата, до размера на приетото наследство по опис.

Възразява се, че в наследствената маса на наследството на Д. С. К., следва да се намират и суми от допълнителното пенсионно осигуряване в пенсионно осигурителна компания ДСК Родина и сключена застраховка „Живот” в ЗК Групама застраховане и животозастраховане, като по делото не са представени доказателства дали същите са заявени за плащане и изплатени на наследниците.

Навеждат се доводи с ДИМ, че съобразно представените по делото писмени доказателства, налице са и 5 бр. банкови сметки на името на наследодателката на ответниците- Д. С. К., като по делото не са представени доказателства, че средствата от тях са изтеглени след откриване на наследството.

Поддържа се с ДИМ, че в случай че ответниците са се разпореждали с имущества от наследствената маса на тяхната наследодателка- Д. С. К., след откриване на наследството, то тези техни действия изключват ограничаване на отговорността им към ищеца по делото, до описаното в представеното по делото съдебно решение при приемане на наследството по опис.

С писмено становище по делото от 16.05.2022г. ответниците С. Р. К. и С. С. К., чрез пълномощника им- адв. Л., не възразяват срещу проектодоклада на съда по чл. 140 от ГПК, като се поддържа оспорването на предявения иск по чл. 240 от ЗЗД като недоказан и неоснователен.

Поддържа се от ответната страна, че сключения Договор за паричен заем от 13.01.2020г., не е сключен с наследодателят на ответниците- Д. С. К., в качеството и на ФЛ, като заетата сума не е преведена на физическото лице, а на дружеството „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Видно е от представените с ИМ банкови преводи, че сумата 27 000лв. е преведена по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, с посочено основание „самолетни билети“, т.е. на различно от заявеното от ищеца основание. От извлеченията от банковите преводи извършени по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, съответно на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева, е посочено като основание за превода „договор за заем“, без да е индивидуализирано за кой точно договор за заем се отнася извършения превод- дата, страни и др. Не е посочено също дали тези суми се превеждат като заем на дружеството или се връща получен от „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, паричен заем.

Възразява се от ответната страна, че сумата от 9 300лв. не е предавана в брой на Д. С. К.. В договора е посочено, че такава сума ще се преведе в брой, но не и че е била действително преведена към момента на подписване на договора, поради което оспорва се твърдението на ищцовата страна, че самият договор съставлява частен документ за извършеното предаване в тази си част.

Оспорва се с писменото становище от ответната страна и наведеното възражение за нищожност на договорите, извършени с НА № 178, том І, рег. № 4462, дело № 173 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б. и НА № 179, том І, рег. № 4463, дело № 174 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б., съставляващи прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти от наследствената маса, вместо плащане на задължение, като се излагат доводи, че наследниците са се разпоредили с недвижимите имоти чрез сключените договори за прехвърляне на недвижими имоти, вместо изпълнение, след разрешение, обективирано в Решение № 906946 от 26.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1293/2020г. по описа на РС Благоевград, като се иска от съда да приеме същото като писмено доказателство по делото. Поради изложеното оспорва се искането за прогласяване нищожността на сключените договора за прехвърляне на собствеността на недвижими имоти, вместо изпълнение на задължение, като неоснователно.

Не се оспорва с писменото становище от отватната страна, че наследодателката на страните Д. С. К. е притежавала 13 709 поименни акции или 96% от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Възразява се, че за да бъде довършен фактическия състав на придобиването на акциите от наследниците, е необходимо те да бъдат вписани като акционери в книгата на акционерите, като при АД с налични акции, тя се води в дружеството и вписванията в нея се извършват от лицето/лицата законни представители на акционерното дружество, а при АД с безналични акции- процедурата по вписването се извършва в Централния диспозитар/съгласно изискванията на ЗППЦК/. В този смисъл възразява се от ответната страна, че не е довършен фактическия състав по приемането на акциите от наследниците.

По съществото на делото, поддържа се от пълномощникът на ищеца- адв. С., че предявения иск по чл. 240 от ЗЗД е доказан и основателен и се иска от съда същият да бъде уважен за заявения с исковата молба размер. Излагат се доводи, че липсват основания за ограничаване отговорността на ответниците до полученото по опис наследство от Д. С. К., тъй като е налице пряко нарушение на разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН, съгласно която наследникът, приел наследството по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества за срок от 5 години след приемане на наследството, тъй като в противен случай същият отговаря за задълженията на наследодателя си неограничено. Поддържа се искането съдът да прогласи нищожността на договорите за прехвърляне на недвижими имоти, вместо изпълнение на парично задължение, извършени с НА № 178, том І, рег. № 4462, дело № 173 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б. и НА № 179, том І, рег. № 4463, дело № 174 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б.. Отделно поддържат се от пълномощникът на ищеца доводи, че наследниците на Д. С. К., са се разпореждали с парични суми от банковите сметки с титуляри- „ОССМО“ АД и Д. С. К., като така са изгубили предимството на приемането на наследството по опис.

По съществото на делото, в случай че съдът не уважи възраженията за липса на основания за ограничаване на отговорността на наследниците на Д. С. К., до приетото по опис наследство, поддържа се от ищцовата страна, че по делото по безспорен начин е установено и доказано, както сключването на договор за заем между С. С. Г. и Д. С. К., в качеството им на ФЛ, така и предаването на заемната сума от 134 000лв., като същото е извършено по начина уговорен между страните в чл. 4 от сключения договор.

Развити са правни съображения, че съобразно установената практика в Решение № 226/04.04.2018г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г. на ІІ т. о на ТК, има два възможни подхода:

-при първия подход: при предявен осъдителен иск срещу наследник, приел наследството по опис, съдът постановява решение съобразно събраните доказателства, като размера на отговорността на ответниците- наследници, се съобразява едва в изпълнителното производство. В исковото производство, преценката на основателността на предявения иск, не включва излагане на съображения за обема и размера на полученото наследство по опис, както и преценката дали той би бил достатъчен за удовлетворяване на кредитора за вземането му, като в случай на уважаване на предявения иск, в съдебното решение следва да се посочи, че отговорността на наследниците е ограничена до размера на приетото по опис наследство;

-при втория подход: преценката относно обема на отговорността на наследниците- ответници, приели наследството по опис, задължително следва да се извърши в исковото производство, по предявения срещу наследниците осъдителен иск, тъй като този въпрос е относим към пасивната материалноправна легитимация.

Поддържа се по съществото на делото от пълномощника на ищеца, че от събраните доказателства по настоящото дело се установява, че приетото по опис наследство от Д. С. К., съдържа получено от наследниците след смъртта на наследодателя им- допълнително пенсионно осигуряване от ДСК „Родина”, като сумата е получена на 29.06.2020г. Посочено е още в решението с което е прието наследството по опис, че наследодателят е притежавал 13 709бр. поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Твърди се от ищеца, че дружеството е с внесен капитал от 142 800лв., като по делото няма представени доказателства, наследниците да са предприели действия по продажбата на получените в наследство поименни акции. Поддържа се, че съставът на съда по настоящото дело, в случай че приеме подхода за изследване на обема и размера на приетото по опис наследство, следва да приеме че приетото по опис наследство от наследниците на Д. С. К., съдържа достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора ищеца, основано на сключен между страните договор за заем- получената от ДСК „Родина” парична премия, както и дяловото участие на наследодателя в дружеството „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••.

При изложените съображения, иска се от съда да уважи предявения иск по чл. 124 от ГПК като доказан и основателен. Претендират се и разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Пълномощникът на ответниците- адв. Л., при устните състезания по делото и с представена писмена защита, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен.

Възразява се от ответната страна, че останали са недоказани по делото и двата елемента от фактически състав на договора за заем- както съгласието за сключване на договор за заем, така и фактическото предаване на заемната сума, именно на това основание, а не на някакво друго основание- изпълнение на задължение по друг договор, изпълнение на морален дълг или дарение на дадената парична сума/Решение № 224/21.01.2020г. на ВКС, по гр.д. № 983/2019г. на III г.о. на ГК/ Излагат се доводи, че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявлението на страните и поетите задължения, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга, с огледа на целите на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Възразява се от ответната страна, че представения писмен договор за заем от 13.01.2020г. не установява еднозначно, кой е получил посочената в него сума- Д. С. К. в качеството на ФЛ или „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, чийто представител и член на Съвета на директорите е била към онзи момент Д. С. К.. Акцентира се, че сумата е била преведена по банкова сметка, титуляр на която е „ОССМО“ АД. Изложени са доводи от пълномощника на ответниците, че преведената сума е следвало да се върне отново по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, а не по сметка на която е титуляр С. С. Г.. В този смисъл поддържа се от ответната страна, че в настоящия казус се касае за вътрешно фирмен заем, между членовете на Съвета на директорите на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, а не за сключен договор за заем между ФЛ.

Оспорва се като недоказано от ответниците и реалното предаване на заемната сума на заемателя- Д. С. К./наследодател на ответниците по делото/. Излагат се доводи, че липсват доказателства че сумата 9 300лв. е предадена на ръка, тъй като в договора е предвидено бъдещото предаване на тази сума, като се възразява че в този смисъл че сключения договор за заем в тази му част, не съставлява разписка за предаването на тази сума. Възразява се от ответната страна, че сумата 27 000лв., преведена по сметката на „ОССМО“ АД, на 27.12.2019г. е с посочено основание- „самолетни билети”, като същата не е внесена на основание сключен договор за заем. За останалите преводи- на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева, събраните писмени доказателства сочат, че основанието за техния превод е „договор за заем”, без обаче да е конкретизирано между кои страни и за кой договор за заем става въпрос.Не е ясно също така, дали сумата се дава като заем или със същата се връща сума във връзка с друг договор за заем.

Оспорва се от ответника предявения иск по чл. 240 от ЗЗД като неоснователен, тъй като видно е че ответниците са приели наследството от Д. С. К. по опис, а от събраните по делото доказателства се установява, че приетото по опис имущество е изчерпано изцяло. Становището на ответната страна е че колебливата практика на ВКС за това- в кой момент и от кой орган следва да се извърши преценка относно ограничената отговорност на наследниците, е преодоляна с Решение № 226/04.04.2018г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г. на ІІ т. о на ТК, с което е прието че задължително тази преценка следва да бъде извършена от съда, в рамките на исковото производство, образувано по предявен срещу наследниците осъдителен иск, като този въпрос има отношение и към пасивната легитимация по предявения иск, както и във връзка с неговата основателност. В противен случай би се стигнало до снабдяване на ищеца с изпълнителен лист, за суми надхвърлящи размера на приетото по опис наследство и така би се стигнало до насочване на принудително изпълнение срещу имущество на наследниците, извън обема на приетото по опис от техния наследодател.

Оспорва се искането на ищцовата страна, да отпадне ограничението на отговорността на ответниците до приетото по опис наследство, на осн. чл. 65 ал.1 от ЗН, като се възразява че извършеното разпореждане на наследниците на Д. С. К. с недвижими имоти от приетото наследство, вместо изпълнение на парично задължение, е извършено след дадено изрично разрешение за това от съда, поради което това искане е неоснователно.

От ответната страна се оспорва предявения иск, като се поддържа че събраните доказателства обуславят извода за изчерпан актив на приетото наследство по опис.

Изложени са доводи, че банковите сметки, описани в решението по приемане на наследството по опис са закрити, т.е. в тях липсват парични средства. Приложената справка за движенията по банковата сметка с титуляр „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, не установява действия по разпореждане със средствата на дружеството от ответниците, като наследници на Д. С. К.. Поддържа се от ответната страна, че плащанията по банковите сметки в „Банка ДСК” АД, не установяват действия на разпореждане, а такива на управление, като не се установява по делото от кой са били извършвани. Твърди се в писмената защита по делото, че сметките са захранвани от трето лице, различно от ответниците по делото, а за платената към Нотариалната кантора „Регалиа” сума за „заличаване на ипотека”, липсва по делото информация за лицето/лицата наредили преводите.

Поддържа се по съществото на делото от ответната страна, че сумата за застрахователното обезщетение по сключената на името на Д. С. К. застраховка „Живот”, към ЗК „Групама застраховане и животозастраховане”, в размер на 32 851.22евро, е изплатена на 24.07.2020г. по колекторска сметка на „Банка ДСК” АД, като в отговора до ищеца по делото, изрично е посочено, че липсва плащане на други бенефициенти. Поддържа се, че въз основа на представените по делото два броя призовки от 03.11.2022г. по ИД № 439 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, видно е че е насочено принудително изпълнение- чрез опис, изземване и оценка на 13 709бр. акции от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, приети от наследниците на Д. С. К. по опис, както и чрез наложен запор върху вземанията на наследниците от ЗК „Групама застраховане и животозастраховане” и ПОК „ДСК-Родина” АД, „АЩА” ООД.

Поради изложените съображения, от ответната страна се иска от съда да отхвърли предявения иск по чл. 240 от ЗЗД, като недоказан и неоснователен. Претендират се и разноските пред настоящата съдебна инстанция.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въз основа на доказателствената съвкупност, формирана от събраните по делото писмени доказателства, съдът при самостоятлена оценка и анализ и по вътрешно убеждение съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от писмените доказателства по делото, че между С. С. Г., като заемодател и Д. С. К., като заемател, е сключен писмен Договор за паричен заем от 13.01.2020г. Съгласно чл. 1 от договора, заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 134 000лв., със срок за предаване на заемната сума до 15.01.2020г./чл. 3 от договора/. Страните са уговорили и начина на предаване на заемната сума в чл. 4 от договора, както следва:

1.Извършен превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на 27.12.2019г. на сума в размер от 27 000 лева;

2.В срок до 15.01.2020г. чрез превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на сума в размер от 97 700 лева;

3.В срок до 15.01.2020г. чрез превод по банкова сметка на „Осмо” АД, ЕИК •••••••••, на сума в размер от 97 700 лева.;

4.сумата 9 300лева- в брой на заемателя за покриване на задължения на заемодателя към „Осмо” АД.

В чл. 5 ал.1 от процесния договор за заем, уговорена е между страните възнаградителна лихва, в размер на 0.01% от стойността на заемната сума, а в ал. 2 на същият текст, заемателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с уговорената лихва, в срок до 02.03.2020г., по банкова сметка, за която в договора е посочено че е с титуляр С. С. Г.. По делото са представени от ищеца и приети като писмени доказателства от съда- 3 бр. банкови извлечения за извършени парични преводи, извършени от вносителят С. Г., по сметка с титуляр „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, с които се удостоверява превода по банков път на следните суми: на 27.12.2019- сума в размер от 27 000 лева; на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева. В банковото извлечение от 27.12.2019г., като основание за извършения превод на сумата от 27 000лв. е посочено- „Сам. Билети“. В останалите две банкови извлечения посоченото основание за превода е „Договор за заем“.

Видно е от приетата писмена справка от ТР към АВ по партидата на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, че към датата на подписването на процесния Договор за паричен заем от 13.01.2020г.- заемодателят С. С. Г. и заемателката Д. С. К., са били членове на Съвета на директорите на дружеството-„ОССМО“ АД.

Не е спорно по делото, а установява се и от писмените доказателства/Удостоверение за наследници № 250/17.01.2022г./, че Д. С. К. е починала на 18.05.2020г., като нейни наследници по закон са ответниците по делото- С. Р. К. и С. С. К./нейни баща и майка/.

Тъй като до изтичане на уговорения срок в чл. 5 ал.2 от Договор за паричен заем от 13.01.2020г., сумата предоставена в заем не е върната от заемателя, заемодателят по реда предвиден в чл. 10 ал.2 от договора, е изпратил до наследниците на починалата Д. С. К.- писмо покана, с които ги е уведомил за задълженията на тяхната наследодателка по сключения Договор за паричен заем от 13.01.2020г.и ги е поканил в 7 дневен срок да му заплатят сумата от 134 000лв., по посочена от С. С. Г. банкова сметка, като ги е предупредил че в случай на неплащане, ще потърси правата си по съдебен ред.

Поканата е връчена на наследниците на Д. С. К., на поС.ния им адрес, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, като връчването е извършено по реда на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Б.В., за което по настоящото дело са приложени и приети като писмени доказателства Разписка от 30.06.2021г. и Протокол за удостоверяване на връчване на книжа от 15.07.2021г. и двете изготвени от ЧСИ Б.В.. Не са представени по делото доказателства от които да е видно, че в дадения на С. Р. К. и С. С. К. срок за плащане на дължимите суми по Договор за паричен заем от 13.01.2020г., да е последвало частично или цялостно заплащане на посочената в поканата парична сума на заемодателя С. С. Г./ищец по настоящото дело/.

Ответниците по делото- С. Р. К. и С. С. К., са сезирали на осн. чл. 61 ал.2 от ЗН, във вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН, с молба от 24.06.2020г. до РС Благоевград, с искане за вписване на приемането на наследството на Д. С. К. по опис. С Решение № 5412/03.07.2020г. по образуваното въз основа на молбата ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е допуснал на осн. чл. 61 ал 2 от ЗН, във вр. с чл. 49 ал.1 от ЗН, приемане по опис от наследниците по закон на наследството на Д. С. К., като е описал имуществото от наследствената маса на Д. С. К., както следва:

1.АПАРТАМЕНТ № 3.2. /три точка две/, находящ се в жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи, която е построена в град София, Столична община, район „Студентски”, с настоящ административен адрес: улица „Акад. Борис С.” № 15 /петнадесет/, на трети етаж. на кота + 8.97 /плюс осем цяло деветдесет и седем стотни/, със застроена площ на апартамента от 52.87 /петдесет и две цяло и осемдесет и седем стотни/ квадратни метра, състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухня, една спалня, една тераса, склад и сервизни помещения, при съседи: коридор, апартамент № 3.1, улица, двор и апартамент 3.3, ЗАЕДНО с 1.40% /едно цяло и четиридесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6.80 /шест цяло и осемдесет стотни/ квадратни метра и ЗАЕДНО със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ съгласно скица УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-2931 /четвърти за имот две хиляди деветстотин тридесет и едно/, в квартал № 155 /сто петдесет и пет/ по плана на град София, местност „Студентски град”, целият с площ по скица от 1003 /хиляда и три/ квадратни метра и с площ по доказателствен акт за собственоср от 1054 /хиляда и петдесет и четири/ квадратни метра, при съседи по скица: от две страни улица, УПИ V-2973 и УПИ Ш-2860 за КОО, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том II, per. № 05687, дело № 281 от 2010г., вписан в СВ/АВ с вх. per. № 24315 от 10.06.2010г., Акт 64, том LXII, дело 14030;

1. АПАРТАМЕНТ 3.6. /три.шест/ (АТЕЛИЕ № 1), находяш се в гр. София, район „Студентски”, в жилищна сграда на улица „адрес.” № 15 /петнадесет/, на кота +8, 97 /плюс осем цяло и деветдесет и седем стотни/ метра, със застроена площ от 52, 87 /петдесет и две цяло и осемдесет и седем стотни/ кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, стая. баня с тоалетна, склад и тераса, при съседи: апартамент № 3.7 /три.седем/, коридор, апартамент № 3.5. /три.пет/ и двор, заедно с 1, 40% /едно цяло и четиридесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6, 80 /шест цяло и осемдесет стотни/ кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ IV- 2931 (четвърти отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди деветстотин тридесет и едно) от квартал 155 (сто петдесет и пети) по плана на град София, местност „Студентски град”, целият с площ от 1003 (хиляда и три) кв. м., при съседи: улица, УПИ Ш-2860 (трети, отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди осемстотин и шестдесет), улица и УПИ V-2973 (пети отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди деветстотин седемдесет и три), съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот№ 17, том II, peг. № 3610, дело 132 от 2010г., вписан в СВ/АВ с Вх. peг. № 23586 от 08.06.2010г., Акт № 94, том LX, дело 13586/2010г.;

2.

Участия в търговски дружества, както следва:

2.1. 13709 броя поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, с ЕИК •••••••••;

2.2. 5 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „АЩА“ ООД, с ЕИК •••••••••;

3.

Банкови сметки, открити на името на наследодателя, съгласно Справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице от Регистъра на банковите сметки и сейфове с № БНБ- 51405 от 11.06.2020г., издадено от Българска народна банка за периода от 31.10.2016г. — 10.06.2020г., както следва:

В ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД:

3.1.

Спестовна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута EUR, открита на 17.06.2010г.;

3.2.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 12.08.2010г.;

3.3.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 01.11.2010г.;

3.4.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 02.10.2011г.;

3.5.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 14.05.2018г.

В БАНКА ДСК АД:

3.6.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 13.12.2007г.;

3.7.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута EUR, открита на 14.01.2015г.;

В УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД:

3.8.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута EUR, открита на 13.06.2008г.;

В ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД:

3.9.

Разплащателна банкова сметка с IBAN BG•••••••••, валута BGN, открита на 09.11.2012г.

1. Други 5.1.

Допълнително пенсионно осигуряване в пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Родина“;

5.2.

Застраховка „Живот“ в ЗК „Групама застраховане и животозастраховане“.

След приемане на наследството по опис, ответниците С. Р. К. и С. С. К., са поискали от съда да им разреши извършване на продажба на недвижимите имоти приети по опис от наследството на починалата им дъщеря- Д. С. К.. Съдът е приел искането за допустимо, тъй като не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН пет годишен срок от приемането на наследството по опис и наследниците нямат право да се разпореждат с недвижимите имоти от наследствената маса в полза на трети лица, без изричното разрешение на съда. Същевременно съдът е установил качеството на кредитори на лицата Г.К. и Е.М. на починалата Д. С. К., като е дал разрешение за извършване на разпоредителни действия от страна на наследниците по закон- С. Р. К. и С. С. К., с приетите по опис недвижимите имоти от наследството, като е разрешил на С. Р. К. и С. С. К. да прехвърлят собствеността върху Апартамент № 3.2, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.2 и Апартамент № 3.6- Ателие № 1, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.6, на цена не по- ниска от по-високата от двете- данъчната оценка или пазарната оценка на недвижимите имоти, като получените от продажбата суми послужат за погасяване на вземането на Г.К. от Д. С. К. на стойност 81 000лв. и на вземането на Е.М. от Д. С. К., на стойност 83 000лв.

Въз основа на даденото съдебно разрешение с Решение № 906946 от 26.08.2020г. по гр.д. № 1293/2020г. по описа на РС Благоевград, с НА за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично задължение № 178, том І, рег. № 4462, дело № 173 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б., С. Р. К. и С. С. К., са прехвърлили на Г.В.К., правото на собственост върху Апартамент № 3.2, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.2, вместо връщане на сумата от 81 000лв., представляваща част от наследството на Д. С. К., прието от прехвърлителите по опис.

С приетия като писмено доказателство НА за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично задължение № 179, том І, рег. № 4463, дело № 174 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б., С. Р. К. и С. С. К., са прехвърлили на Е.М.М., собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 3.6- Ателие № 1, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор 68134.1605.2931.1.6, вместо връщане на сумата от 83 000лв., представляващ част от приетото по опис наследство на починалата Д. С. К.. Прието е по делото като писмено доказателство Банково удостоверение за починал титуляр с изх. № 0501-65-001886/21.01.2022г., с което се удостоверява пред съда, че към 21.01.2022г., починалото лице- Д. С. К., ЕГН ••••••••••, няма активни сметки в „Уни Кредит Булбанк“ АД.

Установява се от Удостоверение с изх. № 0101-20-00108/26.01.2022г., че разплащателните банковите сметки с титуляр Д. С. К., ЕГН ••••••••••, към 26.01.2022г. в „Банка ДСК“ АД са закрити. От представеното по делото извлечение за движение по закритите сметки, за периода от 18.05.2020г. до 13.09.2022г./когато сметките са закрити/, установява се че сметките са захранвани от трето лице- Г.В.К., а срещу операциите за заплащане на нотариална такса за заличаване на ипотека към Нотариална кантора „Регалиа“ и такса за вписване към АВ, липсват данни кой се е разпоредил за плащането на тези суми.

Представено е и прието като писмено доказателство по делото- Удостоверение с вх. № 10169/16.09.2022г. по делото от „УниКредит Булбанк“ АД, с което се удостоверява пред съда, че на 04.11.2020г., банкова сметка с титуляр Д. С. К., ЕГН ••••••••••, е закрита. С друго банково Удостоверение с изх. № И-6651#1, издадено от „Първа инвестиционна банка“ АД, удостоверява се пред съда по настоящото гр.д. № 769/2021г. по описа на ОС Благоевград, че разплащателните сметки, умна сметка, спестовен влог и сметка по разплащателна карта/общо 5 бр./, са закрити на 04.02.2021г., като по делото са представени и служебно заверени копия за движенията по закритите банкови сметки. Видно е от извършените движения по закритите банкови сметки, че освен титуляра Д. С. К. приживе, след нейната смърт действия по сметките са били извършвани и от нейната сестра- Р. С. К., която не е измежду наследниците и по закон и поради това не е приемала наследството на сестра си.

По делото е прието като писмено доказателство отговор от ЗК „Групама застраховане и животозастраховане“ с изх. № 20-03-1938/15.09.2022г., съгласно който се удостоверява по делото, че по сключената с починалата Д. С. К., ЕГН ••••••••••, застраховка „Живот“, която е предмет и на приетото по опис наследство с Решение № 5412/03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РС Благоевград, на 24.07.2020г. по колекторска сметка на „Банка ДСК“ АД, в качеството и на единствен и неотменим бенефициар, е извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 32 851.22евро, като изрично е посочено, че не е изплащано обезщетение на други бенифициенти.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства/Удостоверение с изх. № 2-1487 от 20.09.2022г., издадено от ДСК „Родина“/, че наследодателката на ответниците по делото- Д. С. К., ЕГН ••••••••••, е починало осигурено лице в УПФ „ДСК- Родина“, на основание сключен осигурителен договор № 0001810859/07.03.2017г., средствата от който се изплащат при спазване на изискванията на КСО и актовете по прилагането му, при наличието на условията предвидени в чл. 139 от КСО. В удостоверението се сочи, че на осн. чл. 129 ал. 11 от КСО, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица, не подлежат на принудително изпълнение. С друго прието по делото като доказателство- Удостоверение с изх. № 2-1985/06.12.2022г., издадено от ДСК „Родина“, удостоверява се, че въз основа на подадени молби за изплащане при настъпил осигурителен случай пред УПФ „ДСК- Родина“, средствата натрупани по партидата на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, са били изплатени на нейните наследници по закон- С. Р. К. и С. С. К., на 29.06.2020г., по посочени от тях банкови сметки.

Не е спорно между страните по делото, че към момента на откриване на наследството на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, /починала на 18.05.2020г./същата е притежавала 13709 броя поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, които са включени в наследствената маса и въз основа на Решение № 5412/03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РС Благоевград, са приети по опис от ответниците С. Р. К. и С. С. К., като нейни наследници по закон.

По делото са приети като писмени доказателства два броя призовки за доброволно изпълнение, изпратени до длъжниците- С. Р. К. и С. С. К., в качеството им на наследници на починалата Д. С. К., ЕГН ••••••••••, с което се съобщава от ЧСИ С. Я., че по ИД № 439/2022г. образувано по искане на взискателя- „Първа инвестиционна банка“ АД, е насочено принудително изпълнение- ОПИС, ИЗЗЕМВАНЕ И ОЦЕНКА на 13 709 броя поименни акции от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, /приети от наследниците по опис/, като длъжниците са задължени на посочената от ЧСИ дата, да представят на адреса на кантората му в гр. София- наличните поименни акции или заместващите ги временни удостоверения, както и акционерната книга, като на длъжниците е указано, че в случай че наличните акции не бъдат предоставени на посочената дата, същите ще бъдат обезсилени и продадени по реда на чл. 515 ал.1 и ал. 4 от ГПК.

С изпратените призовки за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Я. по ИД № 439/2022г., съобщава се на длъжниците С. Р. К. и С. С. К., като наследници по закон на Д. С. К., ЕГН ••••••••••, приели наследството и по опис, че е наложен ЗАПОР върху вземанията на наследниците, приели наследството на Д. С. К. по опис, в: застраховка „Живот“ в ЗК „Групама застраховане и животозастраховане“ и Пенсионноосигурителна компания- „ДСК- Родина“ АД и „Аща“ ООД.

По допустимостта на предявените искове:

Заявеното основание на исковата претенция от ищеца е с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 124 от ГПК.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че същия е процесуално допустим. За ищеца въз основа на твърденията за валидно сключен договор за заем и за неизпълнение на задължението на заемодателя за връщане на заетата сума, при наличието на просрочени погасителни вноски, съобразно уговорките в процесния договор от 13.01.2020г., безспорно е налице правен интерес от завеждането на иск за връщане на дадената в заем парична сума, както и правната възможност да претендира заплащането на уговорената между страните с писмения договор- лихва за забава. Заемателят е починал след сключването на договора и при липса на изпълнение на поетите с договора задължения от него, отговорността за неизпълнението е върху наследниците му по закон, още повече че ответниците по делото са приели наследството на Д. С. К. по опис.

По основателността на предявения иск:

Спорен по настоящото дело е въпроса налице ли е валидно сключен договор за заем между страните. Договорът за наем има своята регламентация в чл. 240 ал.1 от ЗЗД, където е дадено легалното определение за него. Според тази дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е неформален и реален. Това обуславя извода за момента на сключването му- след постигане съгласието между страните, последвано от реалното предаване на паричните средства на заемателя. Срещу задължението на заемодателя да предаде паричната сума кореспондира задължението на заемателя да я върне в уговорения срок, включително и с лихва, ако такава е уговорена. Фактическият състав на договора за заем включва два елемента- постигнато съгласие за предаване на сума пари или движими вещи. Вторият елемент е реалното им предаване от заемодателя на заемополучателя. В тежест на ищеца съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК е да установи с всички относими и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на договора. Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му./ Решение № 235/27.09.2016г. по гр.д. № 1362/16г., IV г.о. на ВКС, Решение № 142/07.10.2016г. по т.д. № 1601/15г., II т.о на ВКС; Решение № 43/26.03.2015г. по гр.д. № 4638/14г., III г.о. на ВКС, Решение № 174/23.07.2010г. по гр.д. № 5002/08г., IV г.о. на ВКС, Решение № 69/24.06.2011г., по гр.д. № 584/10г., III г.о. на ВКС/.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, в процесуална тежест на ищеца е пълното и главно доказване на изложените факти на които основава искането си, като следва да се докаже съществуването на валидно възникнало правоотношение между страните, основано на писмен договор за заем от 13.01.2020г., предаването и съответно получаването на претендираните суми от наследодателката на ответниците в заем и поемането на задължението на последната като заемател да ги върне в уговорения между страните срок, за което съдът надлежно е дал указанията на страните по настоящото дело, при разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК, с докладите си по делото. Наследниците по закон по закон отговорят за неизпълненото задължение на своя наследодател- да върнат заетата сума ведно с уговорената лихва, в изрично посочения в писмения договор срок, като в случай че са приели наследството по опис, те отговарят до размера на приетото по опис наследство.

При произнасянето си по предявения иск, съдът следва да се ръководи от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петутим. Видно е в настоящия случай, че исковата претенция на ищеца се основава на твърдение за сключен между страните в писмена форма- Договор за паричен заем от 13.01.2020г., който е представен и приет като писмено доказателство по делото.

Договорът за заем съобразно нормата на чл. 240 ал.1 от ЗЗД е двустранен, консенсуален, възмезден и реален договор. За възникване на заемното правоотношение между страните, както и задължението за заемателя за връщане на заемната сума, достатъчно е да се установи с допустимите по ГПК доказателствени средства, че посочената в писмения договор парична сума е предадена от заемодателя на заемателя, като именно предаването на заемната сума като действие обективира основната престация по договора за който страните са постигнали съгласие, като поражда правното действие на сключения договор. Следва да се докаже че даването и получаването на парите са в корелативна връзка. До предаването на паричната сума от заемодателят на заемателя, дори и да е постигнато съгласие между страните за сключването на договор за заем, който е един неформален договор, същият не може да произведе правното си действие с всички предвидени от закона последици от сключването на такъв вид договор.

За съдържанието и основанието на дължимата престация е меродавна волята на страните, която следва да се разкрие чрез тълкуване на клаузите на сключения договор, съобразно правилата, установени в чл. 20 от ЗЗД. Писмените изявления на страните инкорпорирани в сключения от тях писмен договор в настоящия казус са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като безспорно е че същите са насочени към сключване на договор за заем, условията по който страните ясно и точно са определили в писмена форма, която в настоящия случай е само форма за доказване, но не и форма за действителност на сключения договор. В случая е направено волеизявление от страна на заемодателят- С. С. Г., че предоставя на заемателя- Д. С. К., определена парична сума/134 000лв./ без да е посочено за каква цел, като заемателят се задължава да върне сумата, ведно с уговорената законна лихва/чл. 5 ал.1/, в определен с писмения договор срок за връщане на получената заемна сума/до 02.03.2020г./ Волеизявлението на ищеца- С. С. Г. като заемодател, свързано с волеизявлението на ответника- Д. С. К. като заемател, обусловено от уговорения начин за предаването и приемането на посочената в договора парична сума, разкрива според съда недвусмислената воля на страните за сключването на договори за заем. Представеният и приет като писмено доказателство по делото договор за заем е в писмена форма, като материализира в максимална степен постигнатите между страните уговорки, като носи подписите на страните по договора и същият не е оспорен от ответниците по настоящото дело досежно неговата автентичност.

Съобразно установеното от съдебната практика, процесният Договор за паричен заем от 13.01.2020г., по своето естество съставлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по договора- ищеца по делото и наследодателката на ответниците. Той не е оспорен в хода на съдебното производството пред настоящата съдебна инстанция досежно неговата автентичност, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, за изявленията на страните направени в него, която задължава съда да приеме за установено и авторството на изявленията.

В писмения договор не е посочено целта на предоставения паричен заем, но целта за която ще бъдат ползвани отпуснатите като заем парични средства, е без правно значение във връзка със сключения договор за заем, тъй като същата не е съществен елемент от обективна страна към фактическия състав на сключването на такъв вид договор, поради което не подлежи на доказване. Заемателят получава паричен заем и може да ползва сумата за каквито цели намери за добре, но това не го освобождава от задължението да върне дадената му в заем сума на падежа – към момента на изтичане на уговорения между страните срок за това. По аргумент на изложеното без правно значение към настоящия казус е и дали между страните са съществували други правоотношения, тъй като правно релевантен по настоящото дело е момента на сключването на договор за заем и предаването на заемната сума, от който момент за заемателя се поражда задължението за връщане на същата, според уговорените в договора срокове и начини на плащане.

Договорът за заем ще се счита за валидно сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума. Безспорно, следва да е налице съгласие- съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно- за довършването на фактическия състав необходимо е да се докаже че паричната сума по заема за потребление е предадена.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че договора за заем не е сключен от наследодателката на ответниците в качеството и на ФЛ, а като представител на дружеството/„ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••/ в което страните по договора са били членове на Съвета на директорите към момента на неговото подписване. Само поради това че сумата е преведена по сметка с титуляр „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, не обосновава основателността на твърдението на ответната страна, че сумата не е предадена на Д. С. К., а като вътрешно фирмен заем или на друго основание на дружеството по чиято сметка е преведена сумата по банков път.

Видно е от съдържанието на приетия като писмено доказателство Договор за паричен заем от 13.01.2020г., че страните са сключили договора в лично качество, т.е. в качеството им на ФЛ, а не като представители на дружеството- „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, в което към този момент и двамата са били акционери и членове на Съвета на директорите. С. С. Г. като заемодател и Д. С. К. като заемател, са сключили договора като ФЛ и са подписали договора в това си лично качество, без да посочват че действат с представителна власт и от името на дружеството в което са притежатели на акции. При липса на доказана пред настоящия състав на съда представителна власт, следва да се приеме че такава липсва и че страните по договора са действали от собствено име и в качеството си на ФЛ. В това си качество същите са и подписали договора за заем, без да е изрично посочено че действат като представители на „ОССМО“ АД, ЕИК ••••••••• или на друго ЮЛ.

Както вече бе посочено по- горе без правно значение е с каква цел е предоставен паричния заем. Достатъчно е доказването че уговорената заемна сума е преведена реално от заемодателят на заемателя. Без правно значение е и обстоятелството, че страните са договорили паричните средства да бъдат предадени на заемателя по банков път и чрез превеждане по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Именно поради това че Д. С. К. е била представител на дружеството към този момент, същата е имала достъп до банковата сметка на същото и е можела да се разпорежда с паричните средства постъпили по тази сметка, т.е. наследодателката на ответниците е можела да получи сумите преведени чрез банковата сметка на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, като ги изтегли от сметката и се разпореди с тях както намери за добре. Възможно е тя да е искала да получи паричния заем именно във връзка с поемането на нейни задължения към дружеството в което е била акционер, поради което за нея да е било удобно сумите да бъдат получени направо по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••.

Настоящият състав на съда при изясняване на реалния характер на договора за заем, съобрази че предаването в собственост на парите или другите заместими вещи може да бъде извършено и косвено, например чрез депозиране на парите по сметка на заемополучателя у трето лице, или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице /СИ/ по нареждане на длъжника. Въз основа на установената фактическа обстановка, за настоящия съдебен състав се налага извода, че в случая е налице т. нар. "косвен заем", като в този смисъл- Решение № 378/30.12.2014г. по гр.д. № 3020/2014г. на ВКС, ГК., IV г. о. и Определение № 477 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 196/2017 г., II т. о., ТК.

Не могат да бъдат променени изводи на съда във връзка с изясняване на действителната воля на страните и характера на сключения договор за заем е и обстоятелството, че съгласно чл. 5 ал. 2 от договора, връщането на сумата отново е следвало да бъде извършено по сметка, за която от ответната страна се възразява че не е с титуляр-С. С. Г., така както е посочено в цитираната разпоредба на договора. Прието е от съдебната практика поради съображенията, изложени вече по- горе в мотивите към настоящото решение, че заемодателят също може да се съгласи, чрез изрична клауза включена в договора, сумите за погасяване на дадения заем, да бъдат връщани по сметка на трето лице, което не е страна по договора за заем. И в този случай е налице „косвен заем“, тъй като не са елемент от фактическия състав на доказване на сключения договор за заем, мотивите поради които заемодателят е наредил сумите да постъпват по сметката на трето лице, неучастващо в наемното правоотношение.

Реалният характер на договора за заем предпоставя установяване, че заемодателят е предоставил за заемополучателя заеманата сума. Доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца. Предаването на паричните средства е съществен елемент от фактическия състав на договора за заем и без доказването му не е завършен фактическият му състав./ Решение № 136/06.11.2015г. по т.д. № 2483/14г., II т.о. на ВКС/. Установяването на валидно сключен договор за заем между страните по делото, не освобождава ищецът от задължението да установи при пълно и главно доказване реалното предаване на заемната сума, още повече че сумата може да бъде предадена на друго различно основание- ищецът да е изпълнил свое задължение към заемателя или към трето лице; да е изпълнил морален дълг; да е извършил дарение на сумата и др./Решение № 244 от 21.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 983/2019г. на III г.о. на ГК/. Ето защо следва да бъдат безспорно установени по делото, както предаването на сумата, така и че същата е предадена на основание сключения договор за заем.

В настоящия случай с чл. 4 от сключения договор, страните са уговорили времето и начина на предаване на дължимите суми, като заемната цена е следвало да бъде предадена на заемателя чрез няколко превода, част от които по банков път, а един от тях- в брой. Оспорени са от ответната страна както реалното предаване на паричните средства, така и основанието на което това е извършено за част от тях.

Съдът намира за недоказано по делото въз основа на събраните писмени доказателства- предаването на сумата 27 000лв., преведена на 27.12.2019г. по сметката на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••. Видно от заверения препис от банковото извлечение за извършения превод, за този паричен превод е записано като основание- „Сам.Билети“. Недоказано е въз основа на така приетото писмено доказателство, че наредителят на превода- С. Г. е внесъл сумата по сметката на дружеството, именно във връзка със сключения между страните договор за заем от 13.01.2020г., както и че основанието на извършения банков превод е предаването на част от заемната сума на заемателя- Д. С. К.. Сумата е преведена за заплащане на самолетни билети, без да се установява от кого и за какво са ползвани тези билети. След като не се доказва основанието на което е преведена сумата от 27 000лв. по сметката на третото лице- дружеството „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, съдът намира за неуспешно доказано реалното предаване на тази сума на заемателя, при това именно във връзка с процесния по делото договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 ал. 1 от ЗЗД разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240 ал.1 от ЗЗД, разписката служи като доказателство както за сключване на договора, така и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Няма пречка договора и разписката да съставляват части от единен документ. Това е така тогава, когато в писмения договор страните са придали значението на особения документ за вземането по смисъла на чл. 77 от ЗЗД. По характера си разписката съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за съставителя обстоятелства и като такава е пълно доказателство, че неин автор е лицето, от което се сочи че изхожда и за верността на удостоверените в нея изявления за получаване на заемната сума.

Установено е трайно в съдебната практика разбирането, което се споделя и от настоящия състав на съда, че в частта от договора за заем съдържаща изявлението на страните, че заемателят е получил заем от заемодателя/ в случая в размер на сумата от 9 300лв., която е предадена в брой на заемателя/, съгласно уговорката между страните в чл. 4 ал. 3 от договора, съставлява частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на страните за даден факт. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като при оспорване на съдържанието му, не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Опровергаването на такъв именно документ/на договора за заем в тази му част/ е в тежест на страната, която го оспорва, като в случая с оглед на чл. 164 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 3 от ГПК не са допустими свидетелски показания./Решение № 182 от 13.12.2018г. на ВКС по к.гр.д. № 657/2018г./ Доколкото се касае за изявление за предаване на сумата, направено от двете страни по договора в изричната разпоредба на чл. 4 ал. 3 от същия, а договора е подписан и от заемателя, то предаването на заемната сума следва да се счита за доказано, тъй като съставлява признание за неизгоден за наследодателят на ответниците факт, удостоверен в официален диспозитивен документ/договор за заем/, от който категорично се извежда ясно заявената насрещна воля на страните за съвпадащите им волеизямления насочено към сключването именно на такъв договор.

Изложеното до тук от фактическа и правна страна води до извода, че в съответствие с правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК, страната която търси изпълнение по договора заем, а именно заемодателя- ищец по настоящото дело, по пътя на пълно и главно доказване е установила наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, а така също и предаването на сума от 9 300лв. в брой, в деня на подписването на договора за заем. От момента на валидното възникване на облигационното отношение, основано на сключения Договор за паричен заем от 13.01.2020г., за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, по реда и начина уговорен с клаузите на договора/чл. 5 ал. 2/, като сключения договор за заем съставлява редовен частен документ, удостоверяващ поетите от страните по него задължения.

Когато страната твърди изгодни за нея факти, то тя е длъжна и да ги докаже в процеса. Договорът за заем е неформален и за неговото сключване не е необходима писмена или друга специална форма за действителност. Когато обаче договора е сключен за сума по- голяма от 5 000лв., за неговото доказване задължителна е писмената форма/чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК/, като доказването чрез свидетелски показания в този случай е недопустимо/ чл. 164 ал. 2 от ГПК/. Остана изцяло недоказано по настоящото дело, оспорването от ответната страна за непредаване в брой на сумата 9 300лв. към момента на подписване на процесния договор за заем. В доказателствена тежест на страната оспорила този факт е да го установи в процеса, тъй като извлича от него изгодни за себе си правни последици, т. е. в тежест на ответната страна е било е да опровергае факта на плащането в брой, което по настоящото дело не е сторено успешно при пълно и главно доказване.

По делото са представени от ищеца с исковата молба и приети от съда като писмени доказателства извлечения от банковите сметки на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, за извършени плащания на суми с наредител- С. Г., по банкова сметка на дружеството трето лице, както следва: на 14.01.2020г.- сума в размер от 75 000 лева и на 15.01.2020г.- сума в размер от 22 700 лева. Не може да се приеме, че плащане на суми от едно лице на друго става задължително въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си превеждат парични суми на различни правни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, на изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и т.н. При липса на други данни, не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и длъжникът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. /Определение № 1453 от 17.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 4856/2013г., IV г.о., ГК/.

При наличието на различни хипотези относно факта на плащането на една сума по банков път, съдът е длъжен да изследва представеното писмено доказателство в съвкупност с останалите доказателства събрани по делото. Съдът намира, че при представено убедително писмено доказателство/Договор за паричен заем от 13.01.2020г./ за сключен между С. С. Г. и Д. С. К.- договор за заем, както и при посочено конкретно правно основание за превежданите суми- „договор за заем“ в анализираните извлечения от банкови сметки, налице са убедителни писмени доказателства, които в свята съвкупност, водят до логичния извод че двата парични превода на 14.01 и на 15.01.2020г., съставляват превод на част от заемната цена по Договор за паричен заем от 13.01.2020г. за предоставянето и на заемателя. Съдът съобрази, че извършените плащания съответстват по размер на сумата посочена в чл. 4 ал. 2 от договора/97 700лв./, при това са извършения в посочения в цитираната разпоредба краен срок за превеждане на частта от заемната цена. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че посоченото основание „договор за заем“, не е достатъчно за да индивидуализира и уточни правното основание за извършения паричен превод. Не се установи и доказа по делото, между същите страни да е бил сключван и друг договор за заем.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, въз основа на писмените доказателства по делото, че между С. С. Г. и Д. С. К. е сключен валиден договор за заем, обвързващ страните при условията уговорени в него, като съдът счита за безспорно установено и доказано по делото, че същият е произвел правното си действие само относно заемна цена от 107 000лв., тъй като остана недоказано по делото по безспорен начин предаването от заемодателят на заемателя на сумата от 27 000лв., с паричен превод от 27.12.2019г. и по- конкретно че този превод е извършен именно във връзка с процесния по делото Договор за паричен заем от 13.01.2020г.

Едва с подписването на договор за заем между заемодателя и заемателя и след реално предаване на заемната сума, за заемателят възниква задължението за връщане на заетата сума по начините и в сроковете уговорени със самия договор. Доказването на връщането на сумата получена като заем по сключен договор за заем, е в процесуална тежест на ответниците по настоящото дело, които са наследници по закон на заемателя по сключения договор, като са приели наследството на Д. С. К. по опис, поради което са легитимирани да отговарят за нейното задължение до размера на приетото наследство. Не се представиха по делото от ответната страна писмени доказателства, от които да се установява задължението за връщане на получения заем да е било частично или изцяло погасено. Не се и твърди от ответната страна, да е извършвано плащане по това задължение от наследниците на Д. С. К.. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството смъртта на наследодателя, като наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство /Решение № 437 от 17.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 70/2011г., III г. о., ГК/. Установеният с разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗН предел на отговорността се свежда до стойността на актива в приетото наследство. След като задълженията са пасив на наследството, който стойностно се измерва с отрицателни величини, стойността на актива в приетото наследството като положителен актив, се явява единственият реципрочен измерител на лимита, до който приелият по опис наследник ще отговаря за дълговете на наследодателя. Преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него осъдителен иск за неизпълнени задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация./Решение № 226/04.04.2018г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г. на ІІ т. о на ТК/. С цитираното решение на ВКС е прието, че доколкото разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗН има защитна функция, същата намира проявление в правоотграничаващото действие с оглед отговорността на наследника, като същата следва да бъде ограничена само размера на приетото наследствено имущество. При предявен осъдителен иск срещу наследниците за неизпълнено задължение от техния наследодател, въпроса за съществуването и размера на задължението на наследодателя, е включен в предмета на спора, но по него не се формира сила на пресъдено нещо, тъй като ограничаването на отговорността на наследниците по чл. 60 ал. 2 от ЗН не е без правно значение в исковото производство. Ето защо размера на отговорността на наследниците за задълженията на техния наследодател, тогава когато наследството е прието по опис, следва да бъде съобразен от съда в исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение. Макар приемането по опис да не притежава правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, същата има правоограничаващ ефект с оглед отговорността на наследника, приел наследството по опис. При изложените съображения, след като съдът по настоящото дело е признал съществуването на изискуемо и дължимо вземане на ищеца С. С. Г., срещу наследодателят на ответниците- Д. С. К., то следва да извърши оценка на стойността на приетото имущество по опис, като ограничи отговорността на ответниците до размера на тази стойност.

Неоснователно е искането на ищеца за отпадане на ограничението на отговорността на ответниците по делото, до размера на полученото по опис от наследството на Д. С. К., тъй като е налице пряко нарушение на разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН. В цитирания текст на закона е установена забрана за наследниците, приели по опис наследството на своя наследодател, да отчуждават недвижимите имоти от имуществото на наследодателя, за срок от 5 години, считано от приемането на наследството по опис, която забрана включва извършването на всякакви разпоредителни действия с недвижимите имоти, водещи до загубването на правото на собственост върху тях. Законът допуска изключения от тази забрана- за извършване на разпоредителни действия от наследниците приели наследството по опис, с имущество от наследството в полза на трети лица, само тогава когато тези разпоредителни действия са извършени с разрешение на съда. Приема се от съдебната практика, че такова разрешение може да бъде дадено от съда тогава, когато със стойността на отчуждените недвижими имоти са погасява задължение на наследодателя към някой от неговите кредитори. Точно такъв е и настоящия случай. За извършеното разпореждане с недвижимите имоти от наследството на Д. С. К., наследниците и по закон- С. Р. К. и С. С. К., които са приели наследството по опис, са поискали и получили разрешението на съда, което е дадено с Решение № 906946 от 26.08.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1293/2020г. по описа на РС Благоевград, след което са се разпоредили с недвижимите имоти в полза на трети лица, чрез прехвърляне на правото на собственост, вместо изпълнение на парично задължение. Налице е изрично предвиденото в закона изключение от забраната, установена с разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗН, което изключва санкцията за нарушението на императивната разпоредба- отпадане на ограничената отговорност към кредиторите за задълженията на наследодателя им, предвидена при приемането на наследството по опис.

Неоснователно е искането на ищцовата страна за прогласяване на нищожността на договорите, извършени с НА № 178, том І, рег. № 4462, дело № 173 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б. и НА № 179, том І, рег. № 4463, дело № 174 от 02.09.2020г. по описа на Нотариус К.Б.. Забраната на разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН, не се отразява на действителността на извършените от наследниците разпореждания с недвижимите имоти от наследството прието по опис, в полза на трети лица, като извършените разпореждания са действителни. Нарушението на забраната предвидена в чл. 65 ал.1 от ЗН има за санкционна последица само ограничаването на отговорността на наследниците за задълженията на техните наследодатели, само до размера на стойността на наследството прието по опис. Същата няма за правна последица недействителността на разпоредителните действия извършени с недвижимите имоти.

От събраните доказателства по настоящото дело не се установи да е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 65 ал.1 от ЗН и в частта и, където е предвидена законова забрана за извършване на разпоредителни действия с останалите движими имущества от приетото по опис наследство. Не се установи по делото извършване на разпоредителни действия от страна на ответниците- С. Р. К. и С. С. К., както по отношение на банковите сметки на Д. С. К., така и по отношение на останалите имущества от приетото по опис наследство. Установени са действия само по управление на това имущество, които не могат да бъдат основания за активиране на санкцията по чл. 65 ал. 1 от ЗН.

С оглед на приетите разрешение с Решение № 226/04.04.2018г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г. на ІІ т. о на ТК, съдът е длъжен да даде отговор с настоящото решение не само дали са налице активи от имуществото прието по опис от ответниците по делото, но също така ако са налице активи да остойности същите, с оглед преценката за основателност на предявения иск по чл. 240 от ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме за безспорно установено и доказано по делото, че към настоящия момент в активите на приетото по опис наследство, описано с Решение № 5412/03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РС Благоевград, недвижимите имоти са отчуждени с разрешение на съда в полза на трети лица, срещу неизпълнени парични задължения към кредитори на Д. С. К., а банковите сметки на наследодателката на ответниците са без налични парични средства и същите са закрити. Обезщетението по застраховката „Живот“, в ЗК „Групама застраховане и животозастраховане“ е изплатена изцяло на единствения и неотменим бенифициент- колекторска сметка на „Банка ДСК“ АД, поради което и този актив не е наличен към момента на предявяване на настоящия иск в наследството, прието от ответниците по опис.

В наследството по опис са включени участията на Д. С. К. в търговски дружества: 13 709 броя поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, ЕИК •••••••••, както и 5 дружествени дяла, представляващи 50 % от капитала на „АЩА“ ООД, ЕИК •••••••••.

При смърт на наследодателя-акционер, неговите акции преминават по пътя на универсалното правоприемство върху наследниците му, във двете хипотези по закон или по завещание. Определението на чл. 175 ал. 1 ТЗ, съгласно който акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала, определя акцията като: част от капитала на акционерното дружество. Същата може да се разглежда и като книга, удостоверяваща членство в акционерното дружество и като ценна книга. Като ценна книга удостоверява, че факта на участие в капитала на съответното акционерно дружество, като носителят и е притежател на свързаните с това членствени права. Тя предоставя определени права на своя притежател, които той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо останалите акционери, като право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял /чл. 181 ТЗ/ и др. Наличната акция може да се разглежда и като диспозитивен документ, който материализира членството в АД. Съгласно нормата на чл. 177 ТЗ акцията е неделима. Тя обаче може да се притежава от две или повече лица. Когато принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, чрез общ пълномощник. С оглед посоченото по-горе, следва да се приеме безспорно, че при наследяване на акции възниква "съпритежание" между наследниците. При него всички наследници са носители на правата по всяка акция и на основание чл. 177 ТЗ следва да упражняват правата си заедно, като определят общ пълномощник. Наследниците са притежатели на идеални части от акции - от всяка една от поименните акции, притежавани от общия наследодател преди неговата смърт, а не акционери, притежаващи брой акции, равен на следствения им дял. Въз основа на това, наследниците трябва да поискат вписване в книгата на поименните акции на дружеството.

При така изяснените признаци на акцията и с оглед правилото на чл. 177 ТЗ за неделимост на акцията и за съвместното упражняване на правата по нея, когато тя принадлежи на няколко лица, следва да се приеме, че при смърт на акционера по силата на наследственото правоприемство наличната поименна акция и материализираното в нея членствено правоотношение преминава към наследниците му или в случая към наследниците по закон на акционера. При смъртта на Д. С. К., всяка отделна налична поименна акция е станала самостоятелен обект на "съпритежание" или "съсобственост" на ответниците по делото- нейни наследници по закон. Наследниците са притежатели на идеални части от акции- от всяка една от поименните акции, притежавани от общия наследодател преди неговата смърт, а не акционери, притежаващи брой акции, равен на следствения им дял/проф. И. Р., Върху наследяването на налични акции и на членствено правоотношение, списание Н., бр. 3/2017г./ Безпротиворечиво, практиката на ВКС приема, че акциите се наследяват при спазване на общия режим, уреден в ЗН. Съдът обаче намира, че към настоящия момент не е довършен фактическия състав на придобиването на претежаваните от наследодателят- акционер- 13709 броя поименни акции, представляващи 96% от капитала на „ОССМО“ АД, с ЕИК •••••••••. От събраните по делото доказателства не се установява, че ответниците- С. Р. К. и С. С. К., като наследници по закон на Д. С. К., са вписани в книгата на акционерите във връзка с настъпило правоприемство, т.е. към настоящия момент същите на са вписани като акционери, като не е довършен фактическият състав на универсалното правоприемство по отношение на притежаваните от техния наследодател поименни акции. Така към момента на разглеждането на настоящото дело, наследниците С. Р. К. и С. С. К. не са встъпили в членствена връзка с дружеството, в което починалия им наследодател е бил акционер. На практика това прави невъзможно за съда по настоящото дело да определи номиналната стойност на поименните акции. Отделно следва да бъдат изложени съображения, че видно от представените по делото призовки за принудително изпълнение, срещу тези акции е насочено принудително изпълнение по ИД № 439/2022г. по описа на ЧСИ С. Я., чрез извършване на опис, изземване и оценка, още през м. 11.2022г., като към настоящия момент не се доказва че същите са налични в приетото по опис наследство на Д. С. К.. Идентични правни съображения следва да бъдат изложени от съда и по отношение на дяловете на починалата Д. С. К. от капитала на „АЩА“ ООД, ЕИК •••••••••.

В имуществото на приетото по опис наследство, с Решение № 5412/03.07.2020г. по ч.гр.д. № 1040/2020г. по описа на РС Благоевград, е включено и обезщетение за допълнително пенсионно осигуряване, в пенсионно осигурителна компания ДСК „Родина“. Установи се от писмените доказателства, че такова обезщетение след смъртта на Д. С. К., е било изплатено на ответниците, като нейни наследници по закон, без да се конкретизира размера на същото. Съдът намира, че макар и включено в приетото наследство по опис от ответниците по делото, обезщетението за допълнително пенсионно осигуряване не може да бъде обект на принудително изпълнение и да служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на починалата Д. С. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 129 ал. 11 от КСО, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение. Така макар обезщетението за допълнително пенсионно осигуряване, изплатено на наследниците на Д. С. К., да е включено от съда в решението за приемане на наследството по опис, срещу същото не може да бъде насочвано принудително изпълнение и не може да служи за удовлетворяване на признатите по съдебен ред вземания на кредиторите към наследодателят на ответниците по делото.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че възражението на ответника че актива на имуществото от приетото по опис наследство на Д. С. К. е или изчерпан или по отношение на него не може да бъде насочено принудително изпълнение, поради което предявения иск по чл. 240 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ответниците не са материално правно легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателят си, чието наследство са приели по опис./ Решение № 226/04.04.2018г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г. на ІІ т. о на ТК/.

С оглед изхода на делото, следва на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, да бъде осъден ищеца, да заплати на ответниците по делото сумата- 3 370.00лв., съставляваща възнаграждение за адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна защита и съдействие и пълномощно и списък за разноски по чл. 80 от ГПК представени по делото. Съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК с писмена молба по делото от 15.12.2022г., като е приел че на ответниците следва да бъде заплатено минималното адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, за направените от тях разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът