Решение № 4795 от 12.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9460/2021 г.

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК •••••••, срещу К. П. Д. ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 ТЗ, за установяване съществуване на вземане за сумата 250 000 евро, представляваща част от изискуема и непогасена главница по договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.11, 2008г., Анекс 2 от 28.01, 2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21, 08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., слючени между кредитодателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД, и солидарния дръжник К. П. Д., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 47631/2019г. на СРС, ГО, 171 състав, на основание извлечение от счетоводните книги на Банката за размер на дълга към 29.07.2019г. Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск с проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, срещу която длъжникът К. Д. е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.07.2008г. между ищеца "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредитополучателя "Д. К." ЕООД и ответника К. Д., в качеството на солидарен длъжник, бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката отпуснала на кредитополучателя "Д. К." ЕООД кредит в размер до EUR 1 000 000 с краен срок за погасяване - 25.05.2018г. Съгласно чл.8.1, чл.8.2 и чл.8.3 от Договора за кредит ответникът К. Д., в качеството на Солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. Сочи се, че неразделна част от договора за кредит са подписаните от кредитополучателя "Д. К." ЕООД и солидарния длъжник К. Д. Анекс 1 от 27.11.2008г., Анекс 2 от 28.01.2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21.08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.12.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г. Твърди, че кредитополучателят "Д. К." ЕООД е усвоил отпуснатия кредит в пълен размер в периода от 12.02.2009г. до 28.07.2010г. Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит за ползвания кредит кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва (редовна, възнаградителна) в размер на тримесечен EUROBOR, увеличена с 2, 75 пункта надбавка. В същата разпоредба на договора за кредит страните са договорили, че след издаване на Разрешение за ползване/респ. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на финансирания инвестиционен обект, кредитополучателя ще заплаща на банката годишна лихва в размер на тримесечен EUROBOR, увеличена с 2, 5 пункта надбавка. Съгласно чл.1 от Анекс № 1 от 27.11.2008г. към договора за кредит, считано от датата на сключване на анекса, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 5% пункта надбавка годишно. Съгласно чл.1 от Анекс № 4 от 21.08.2009г. към Договора за кредит, страните се съгласяват, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 4% пункта надбавка годишно. С Анекс № 8 от 25.05.2010г. страните се споразумели, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 2, 5% пункта надбавка годишно. Съгласно чл.4 от Анекс № 11 от 28.05.2012г. към Договора за кредит, страните се съгласили, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на едномесечния EURIBOR, увеличен с 7, 6 пункта надбавка. С Анекс № 12 от 05.12.2012г. страните се съгласяват, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на едномесечния EURIBOR, увеличен с 5 пункта надбавка.

Съгласно чл. 3.6. от Договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по предоставения кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на тримесечен EURIBOR увеличена с 13 пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.

Лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита (включително първия и без последния ден от този период), като лихвата се плаща ежемесечно на 25-то число на месеца, за който се отнася.

Съгласно чл.4.2 от Анекс №11 от 28.05.2012г. към Договора за кредит, Кредитополучателят се задължава да заплаща лихвата ежемесечно на 5-то число на всеки месец, за който се отнася.

С последният Анекс № 12 от 05.12.2012г. към Договора за кредит, страните приели за установено, че към датата на подписването му задълженията на Кредитополучателя/Солидарния длъжник към Банката по процесния договор за кредит включват следните суми:

• редовна главница в размер на 782 200 евро;

• просрочена главница в размер на 59 400 евро, дължима и неплатена на 05.11.2012г.

• просрочена лихва в размер на 9 562, 80 евро, начислена за периода от 05.09.2012г. до 04.11.2012г. вкл.

Ищецът сочи, че на 30.03.2017г. е направено последното погасяване по кредита със сума в размер на 277 128, 85 лева, като с тази сума са погасени 1790, 20 лв. разноски към ЧСИ, 116 547, 09 евро - присъдена главница и законна лихва в размер на 24 231, 33 евро. Наведен е довод, че на датите на падеж: 07.05.2013г.; 05.06.2013г., 05.07.2013г., 05.09.2013г., 07.10.2013г.; 05.11.2013г.; 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.;

07.07.2014г.; 05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.;

05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.;

06.07.2015г. нито кредитополучателя, нито солидарният длъжник са платили на банката ищец дължимите вноски за главница, лихви и комиионни за управление на кредита.

Твърди се, се "Райфайзенбанк (България)" ЕАД обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми по Договора за кредит и анексите към него, за което ответникът К. П. Д. е уведомен лично на 26.08.2015г. Сочи се още, че през 2016г. банката ищец се е снадила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист издаени по ч. гр. д. № 544/2016 г. на РС Варна, по което за сумата 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в размер на 748604.89 евро по процесния договора на кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2016г., слещу длъжниците „Д. К." ЕООД, „Л. К.“ АД и ответника К. Д.. След подадено възражение от длъжиниците, банката ищец предявила иск по реда на чл.422 ГПК, като с в.с. Решение по т.д. №8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, предявената претенция била изцяло уважена.

В законоустановения срок и по реда на чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. П. Д., чрез адв.П. П., пълномощник. Наведен е довод за недопустимост на исковата претенция, предвид обстоятелството, че с решение по т.д. №8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, също е уважен иск за сумата от 200 000 евро, представляваща част от главницата по същия договор за кредит. Според ответника нито в производството по т.д. № 8514/2016г. по описа на СГС, ТО, нито в настоящото – е уточнено каква и коя част от цялото вземане се претендира. Ответникът поддържа, че не следва да отговаря за дълга на „Д. К.“ ЕООД, тъй като ищецът е реализирал дадените от длъжника по договор обезпечения и се е удоволетворил напълно. Поддържа още, че по изпълнително дело № 20157120401642 на ЧСИ И.С., ищецът е получил от разпродадено имущество на длъжника „Д. К.” ЕООД сумата от 615 841.89 лв., която сума не е отразена в исковата молба като погасяваща дълга.

Ответникът твърди, че по изп. дело № 113/2016 г. на ЧСИ Д.а П.-Я., per. №711, с район на действие ОС - Варна, образувано на 11.02.2016 г. по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на Районен съд гр. Варна, против длъжниците „Д. К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „Л.П." ЕООД, ЕИК •••••••, „Л. К.“ АД, ЕИК •••••••, „СД Л.“ АД, ЕИК ••••••• и К. П. Д., които са осъдени солидарно да заплатят сумата от 200 000 евро представляваща част от изискуема главница по договор за кредит, изпълнението е насочено върху ипотекирания в полза на ищцовата банка недвижим имот на длъжника, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4022.8, находящ се в гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Караулницата“, като ищецът е получил от разпродадено имущество на длъжника „Д. К.” сумата от 158 380, 36 лв. Твърди още, че по изп. дело № 20168410401426/2016 г. на Н.М., ЧСИ с район на действие СГС, per. № 841, за периода от 17.06.2019 г. до 17.07.2019 г. са изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр. София, с административен адрес ж.к. „Лагера", бул. „•••••••, а именно: МАГАЗИН № 3, на партерен етаж със застроена площ от 191.60 и МАГАЗИН (търговско помещение), на партерен етаж, със застроена площ от 176, 62кв.м. В полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД по изп. дело № 20167110400113 по описа на ЧСИ Д. Я. е изплатена сумата от 64 681.31 лева – главница, както и 3 952.87 лева - законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до датата на предявяване на разпределението.

Сочи още, че „Д. К.” ООД е прехвърлило на банката собствеността върху движими вещи - 6 000 артикула, стоки - източници на светлина и осветителни тела, съхранявани в склад с адрес: гр. Аксаково на стойност 2 300 431 лв., както и движими вещи, стоки - източници на светлина и осветителни тела, прехвърлени на банката от страна на „Л.П.”, които са се съхранявали в склад с адрес гр. Аксаково на стойност 72 104 лв.

С Обява С-400-642428-002 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен кредитор е обявила търг за продажба на активи на „Д. К.”, с начална тръжна цена от 242 600 лева. С получената цена от търга не са погасявани суми от дълга на „Д. К.”. С Обява С-400-642428-003 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен кредитор е обявила търг за продажба на активи на „Д. К.”, с начална тръжна цена от 50 100 лева. С получената цена от търга не са погасявани суми от дълга на „Д. К.”. Твърди, че от страна на дружество „Л.П.” е извършено погасяване на дълга на „Д. К.” към „Райфайзен банк” на 25.03.2013г. със сумата от 88 700 лева.

Ответникът излага, че не е извършено погасяване на дълга на дружество „Д. К.” от страна на „Райфайзен банк”, със сумата от 950 000 лева. Сочи се, че същата сума банката е удържала от извършените плащания на дружество „Т.-СОП“ към дружество „Д. К.” по договор между двете дружества за строителството на Околовръстен път София - „Северна тангента”. Тези удържани от сметката на „Д. К.” плащания не са отразени при „Райфайзен банк” като плащане за погасяване на дълга. Твърди, че процесният договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем незаконосъобразно. Навежда възражение, че претендираното вземане е погасено по давност.

В срока и по реда на чл. 372 ГПК ищецът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, чрез юрк.М. А. е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва наведените от ответника възражения, вкл. и тези срещу допустимостта на иска предявен по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът сочи, че в заповедното производство по гр.д.№ 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл.418 ГПК, въз основа на представения документ по чл.417 т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга. Наведен е довод, че в представения документ по чл.417 т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги се съдържат всички необходими данни индивидуализиращи претендирато вземане, вкл. общия размер на дължимите суми индивдуализирани като вид, размер и период, частта от дълга, за който банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 544/2016 г. на РС Варна, както и остатъкът от дълга, за който няма издаден изпълнителен лист, вкл. и главница в размер на 498 604.89 евро. Сочи, че по силата на в.с. Решение №1526/ 18.07.2018г. постановено по т.д. № 8514/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав е уважен частичен иск за вземане, произтичащо от процесния договор за банков кредит и анексите към него, поради което съгласно т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по т.д. №3/ 2016г. на ОСГТК на ВКС е формирана СПН по правопораждащите факти при друг иск за защита на вземането произтичащо от същото право. Ищецът поддържа, че предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващ исков процес да се оспорва основанието на вземането. По тези съображения счита за недопустими възраженията на ответника за погасяване на дълга със суми постъпили по изпълнителни дела, вкл. с Протокол за разпределение от 08.03.2017г. по ИД №20157120401642 на ЧСИ И.С., както и твърденията за погасяване на дълга на 25.03.2013г. от трето лице „Л.П.“ със сумата 88 700лв. Излага, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена, поради неплащане на 27 броя погасителни вноски по процесния договор за кредит, предсталяващи неизпълние към кредитора съгласно чл.432 от ТЗ и чл.10.3 от Договора за кредит. Оспорено е като неоснователно възражението за погасителна давност, с оглед обстоятелството, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила на 19.11.2015г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 16.08.2019г.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът Д. е депозирал допълнителен отговор на ИМ, в който оспорва наведените от ищеца доводи с ДИМ. Оспорва, предявения от ищеца иск по т.д. № 8514/2016г. по описа на СГС да е бил заявен като частичен, както и да е формирана СПН за целия дълг. Оспорва остатъка от задължение за главница, за която няма изпълнителен лист да е 498 604, 89лв. Поддържа, че към датата на предявяване на частичното искане от 250 000 евро, остътък не съшествува, т.к. е погасен изцяло.

В хода на делото на 14.07.2022г. в ТР е вписана промяна на фирмата на ищеца от „Райфайзен банк /България/” АД на “Кей Би Си Банк България“АД. В последствие в о.с.з. на 13.06.2013г., с оглед вписано в ТР по партида на ищеца вливане и настъпило по реда на 262 от ТЗ универсално правоприемство на 10.04.2013г. на страната на ищеца, на основание чл.227 от ГПК като ищец в процеса е конституирана „О.Б.Б.“ АД.

В о.с.з. ищцовата банка, чрез пълномощнка юрк.Д. Й. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В о.с.з. ответникът Д., чрез пълномощниците адв.П. П. и адв.Д. Г. оспорва предявените искове. С молба вх.№83424 /24.07.2024г. моли за прекратяване на производството, с довода, че е налице процесуална пречка по см. чл.299, ал.2 ГПК, поради идентичност на предмета и страните по т.д. № 8514/2016г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав и тези в настоящото производство.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, се установява, че на 16.08.2019г. пред СРС е подадено заявление на „Райфайзен банк /България/” АД, за издаване на заповед да изпълнение по чл.417 ГПК срещу К. П. Д. за сумата 250 000 евро част от изискума главница в общ размер на 582 057, 80 евро дължима по Договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.11, 2008г., Анекс 2 от 28.01, 2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21, 08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., сключени между кредитодателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД, и солидарния дръжник К. П. Д., ведно със законна лихва от 16.08.2019г. до изплащането, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. В приложеното извлечение от счетоводните книги на „Райфайзен банк /България/” АД, е отразено задължението на кредитополучателя и солидарните длъжници към 29.07.2019г. произтичащо от договор за кредит от 16.07.2008г. и анексите към него, както следва: изискума главница - 582 057.80 евро, в т.ч. остатъкът от дължима главница, за който няма издаден изпълнителен лист, вкл. главница в размер на 498604.89 евро, сумата 83 452.91 евро присъдена главница по ч.гр.д.№544/2016г. на РС Варна, просрочена лихва 65 978.99 евро, наказателна лихва 296 987.26 евро, такси и разноски в общ размер на 864 487.36 евро. /л.11-л.12 от приложеното ч.гр.д. № 47631/2019г./ На 13.09.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника К. П. Д. /ответник в исковия процес/ да заплати на кредитора /ищец в исковия процес/ сумата от 250 000 евро, представляваща част от изискума главница по договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г. На 13.09.2019г. е издаден и изпълнителен лист срещу длъжника, видно от отбелязванто върху документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката./л.11 / Длъжникът Д. е уведомен за издадената заповед и изпълнителен лист на 11.05.2021г. с връчване на ПДИ по и.д.№4444/2020г. на ЧСИ Н.М., като на 09.06.2021г. - в срока по чл.414, ал.1 ГПК е подал възражение по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС. Предвид постъпилото в срок възражение заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл.415, ал. 1, ГПК, като в законоустановения едномесечен срок банката ищец е предявила иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който е предмет на настоящото производство.

За установяване на вземанията си ищецът представя договор за банков кредит от 16.07.2008 г., подписан от „Д. К.“ ЕООД, представлявано от от управителя Д. в качеството на кредитополучател, както и от ответника К. П. Д., в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД. Съгласно договора „Райфайзен банк /България/” АД предоставя на кредитополучателя кредит в размер в размер до 1 000 000 /един милион/ евро с краен срок за погасяване на кредита 25.05.2018 г. След подписване на този договор страните сключват и 12 анекса към договора: Анекс 1 от 27.11, 2008г., Анекс 2 от 28.01, 2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21, 08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г. /л.33-л.53, том 1 от делото/ От приетия неоспорен Анекс № 12 се установява, че страните по договора са приели, че към 05.12.2012г. - датата на подписване на анекса, задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник към банката са 782 200 евро – редовна главница, 59 400 евро - дължима и неплатена на 05.11.2012 г. просрочена главница и 9 562.80 евро - просрочена главница за периода 05.09.2012 г. до 04.11.2012 г. /л.54 - л.56, том 1 от делото/ От прието в препис ч. гр. д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в, се установява, че на 19.01.2016 г. ищцовата банка подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу „Д. К.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД, „Л. К.“ АД, „СД Л.“ АД и К. П. Д. за сумата: 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в общ размер на 748 604, 89 евро по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс 1 от 27.11, 2008г., Анекс 2 от 28.01, 2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21, 08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.12.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до изплащане на вземането. Заявителят претендирал и направените в заповедното производство разноски. В заявлението като обстоятелства, от които произтича вземането за главница от 200 000 евро е посочено неплащането на изискуеми задължения по договора за главница, а именно месечни погасителни вноски, с падеж, настъпил към датата на подаване на заявлението. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 544/2016 г. по описа на РС- Варна, ГО, 16 с-в, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №291/20.01.2016г. въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК и изпълнителен лист от 20.01.2016 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да платят на банката сумата: 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в общ размер на 748 604, 89 евро по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и анексите към него, съгласно извлечение от счетоводните книги на „Райфайзен банк /България/” АД към 18.01.2016г., ведно със законна лихва от 19.01.2016г. до изплащането, както и сумата 14220.32 лева разноски по делото.

Предвид постъпилото в срок възражение по ч. гр. д. № 544/2016 г. на ВРС, след дадени от съда указания на заявителя, в законоустановения срок банката ищец е предявила иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуване на вземането от 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница по договор за банков кредит от 16.07.2008г., за която сума е издадена ЗНИ №291/20.01.2016г. по чл.417 ГПК.

С Решение №1526/ 18.07.2018 по т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, е признато за установено по предявените от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК •••••••, срещу „Д. К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „Л. К.“ АД, ЕИК ••••••• и К. П. Д., ЕГН •••••••••• положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „Д. К.“ ЕООД, „Л. К.“ АД и К. П. Д. дължат солидарно „Райфайзенбанк (България)” ЕАД сумата от 200 000 евро главница, представляваща неизплатена част от главница по договор за банков кредит по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс 1 от 27.11, 2008г., Анекс 2 от 28.01, 2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21, 08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012 г., формирана от сбора на месечни погасителни вноски, с падежи, съответно 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.;

07.07.2014г.; 05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.;

05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.;

06.07.2015г.; 05.08.2015г.; 07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г., ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума срещу „Д. К.“ ЕООД, „Л. К.“ АД и К. П. Д., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.01.2016 г., по ч. гр. д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна. Решение №1526/ 18.07.2018 по т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 състав е влязло в сила на 24.10.2018г.

От приетото, неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещо лице Д. Г. се установява, че усвоената сума от кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД, съгласно Договора за банков кредит №1 от 16.07.2008г. и анексите към него е в размер на 1 000000.00 евро. При извършената проверка вещото лице е установило, че дължимите вноски за главница на датите на падеж: 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.; 07.07.2014г.; 05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.;

05.12.2014г.; 05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.;

05.06.2015г.; 06.07.2015г.; 05.08.2015г.; 07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г. не са платени към датите на падежа и към датата на обявяване на продсрочна изискуемост - 19.11.2015 г. В заключението на ССчЕ е обсонован извод, че изискуемата и непогасена главница Договора за банков кредит №1 от 16.07.2008г. и анексите към него към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.08.2019 г. е в размер на 582 057.80 евро, формирано от следния сбор: 498 604, 89 евро предсрочно изискуема главница + 83 452, 91 евро остатък непогасена присъдена главница. Формиране на задължението в обща размер на 582 057, 80 евро е подробно представено в Таблица №3 от заключението./л.518 – л.519, том 2 от ССчЕ / На въпроса по задача 4 относно извършените плащания, вещото лице констатира, че по Договора за кредит от датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 19.11.2015 г. до датата на проверката в банката се констатира, че са извършени погасявания по договора в размер на 393 442, 37 евро и 14 135, 95 лева, подробно представени в Таблица №4 от заключението. Пояснява още, че след 19.11.2015 г. са погасени следните задължения по договора за кредит, а именно:

• на 24.03.2017г. с постъпила сума от доброволно плащане в размер на 50 000.00 евро, с която сума са погасени следите задължения:

• 13 886, 00 EUR - вноска за главница просрочена на 06.04.2015 г.;

• 13 886, 00 EUR - вноска за главница просрочена на 05.05.2015 г.;

• 13 886, 00 EUR - вноска за главница просрочена на 05.06.2015 г.;

• 8 342, 00 EUR - вноска за главница просрочена на 06.07.2015 г. частично погасена;

На 30.03.2017г. са постъпили сума в размер на 140 778, 42 евро и 1 790.20 лева, с които суми са погасени следните задължения:

• 1 670, 20 лева - разноски;

• 120, 00 лева - разноски - 24 231, 33 EUR - погасяване на законна лихва;

• 116 547, 09 EUR – погасяване на главница.

Приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

По почин на ответника е допусната допълнителна ССчЕ, в която вещото лице е изследвало извършените в хода на принудително изпълнение по ЗОЗ разпределения от депозитаря А. В.П., от ЧСИ Д.а П.-Я. и от Р.Т. синдика по несъстоятелността на ЕООД „Д. К.“ и по т. д. № 1999/ 2016г. на СГС.

Вещото лице сочи, че според предоставените протоколи за разпределние и платежни нареждания ЧСИ Д.а П.-Я. е разпределила към Райфайзенбанк България, следните суми:

• 2 719, 20 лева- по протокол заразпределяне от 18.12.2018 г.;

• 147 191, 80 лева - по протокол заразпределяна от 18.12.2018 г.;

• 68 633, 58 лева - по протокол за разпределяне от 07.03.2022 г. (след датата на образуване на настоящото гр. дело 9460/2021г.);

По отношение на депозитаря А. П., е отразено, че от същата към „Райфайзенбанк България“ ЕАД са постъпили 460 521.02 лева. Сочи се, че сумата е постъпила на 21.01.2014г. по сметка с титуляр ЕООД „Д. К.“. Вещото лице е констатирало, че от страна на Р.Т. - синдика по несъстоятелността на ЕООД „Д. К.“ и по т. д. № 1999/ 2016г. на СГС, към „Райфайзенбанк България“ ЕАД е наредена сума в размер на 330 332, 90лева.

След извършена проверка и анализ на представената по делото счетоводна документация в отговора на задача 7 вещото лице Г. е обосновало в заключението на ДССчЕ, че със сумите преведени от депозитаря А. П. към ищцовата банка, като заложен кредитор всъщност са погасени задължения по четири кредита, както следва:

• По процесния Договор за банков кредит №1 от 16.07.2008 г. са погасени 84 407, 42лв.;

• По Договор от 27.11.2008г., обезпечаващ издаването на банкови гаранции – сумата 59 633, 77лв.;

• По Договор забанков кредит от 16.08.2006г. - сумата 47 146 лв.;

• По Договор зареволвиращ банков кредит от 16.08.2006 г. – са погасени 269 333, 32лв.

Погасените задължения по четирите банкови кредита със суми постъпили от депозитаря А. В.П., от ЧСИ Д.а П.-Я. и от Р.Т. - синдика по несъстоятелността на ЕООД „Д. К.“ са подробно онагледнени в Таблица № 7 в заключението на Допълнителната ССчЕ./л.610-л.611, том 2 от делото/ При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът намира заключението на Допълнителната ССчЕ за подробно и обективно дадено, но съдържащо данни за други правоотношения по договори за кредит, извън процесния, които са ирелевантни за настоящия спор относно съществуване вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявеният в настоящето производство положиителен установиттелен иск по реда чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, има за предмет установяване дължимост на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д. № 47631 /2019г. по описа на СРС. Положителният установителен иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като същия се явява процесуално допустим.

Наведеното от ответната страна възражение за недопустимост на исковата претенция по смисъла на чл.299, ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че с решение по т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, е уважен иск за сумата от 200 000 евро, представляваща част от главницата по същия договор за кредит, съдът намира за неоснователно. Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС „.. за да се прекрати по-късно образуваното дело по частичен иск, е необходимо двете дела да са изцяло идентични - да са между едни и същи страни, на едно и също основание и за една и съща част от вземането, т. е. по-късно образуваното дело да е за същата част от вземането, за която е предявен частичният иск по по-рано заведеното висящо дело.“ Такава обективна и субективна идентичност, между частичния иск предмет на търг.д.№ 8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в и частичния иск предмет на настоящото исково производство, не е налице.

Частичният иск предмет на т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, е предявен за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 544/ 2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в, а именно сумата: 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в общ размер на 748 604, 89 евро по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и анексите към него, ведно със законна лихва от 19.01.2016г. до изплащането, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, съгласно извлечение от счетоводните книги на „Райфайзен банк /България/” АД за рамера на дълга към 18.01.2016г.

Частичният иск премет на настоящото исково производство е за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, а именно сумата 250 000 евро, част от изискума главница в общ размер на 582 057, 80 евро дължима по Договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г. и анексите към него, ведно със законна лихва от 16.08.2019г. до изплащането, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, за размера на дълга към 29.07.2019г.

Предвид изложеното, налага се извод, че предмет на двата иска са различни части от вземането за главница по Договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г. и анексите към него, които са индивидуализирани, както в заявленията на „Райфайзенбанк Бйлгария“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, така и документа по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, за размера на дълга към две различни дати.

По същество:

В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален.

С доклада по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК на страните е указана доказателствената тежест, вкл. и че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че има валиден договор за кредит, сключен между него и кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД, по който е предоставен кредит в размер на претендираната като главница сума. Следва да установи и обстоятелството, че ответникът К. П. Д. е поел задължение с този договор да отговаря като солидарен длъжник за изпълнението на поетите от кредитополучателя задължения.

Съвкупният анализ на приетите по делото писмени доказателства –договор за кредит от 16.07.2008 г. и сключените 12 анекса към него сочи на извод, че между ищеца и кредитополучателя „Д. К.“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, съгласно което ищецът се е задължил да предостави кредит, като е постигнато съгласие усвояването кредитополучателят да усвои и върне кредита до 25.05.2018 г. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът К. Д. има качеството на съдлъжник по процесния договор за кредит, съответно е поел задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от договора за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/ - арг. от т. 8 от договора. Ответникът Д. е подписал и анексите към договора за кредит в качеството си на солидарен длъжник на кредитополучателя. Уговорка за поемане от Д. на солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя има характер на самостоятелно съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Доколкото това съглашение има акцесорен характер спрямо основното задължение, то и неговата съдба зависи от съдбата на основното задължение. Ако по различни правни причини това основно задължение не е породено или е отпаднало, то това ще доведе до същите последици и спрямо акцесорното съглашение за солидарността. В случая се установи наличието на валидно основно задължение, съответно следва да се счита за установено и съществуването на задължението на Д. по договора, което е с акцесорен характер.

Както бе отбелязано през 2016г. банката ищец се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. № 544/2016 г. на РС Варна, а именно за сумата 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в размер на 748 604.89 евро по процесния договор на кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2016г., слещу длъжниците „Д. К." ЕООД, „Л. К.“ АД и ответника К. Д.. След подадено възражение от длъжиниците, банката ищец предявила иск по реда на чл.422 ГПК, като с влазло в сила Решение по т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, предявеният по реда на чл.422 ГПК частичен иск за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в, а именно сумата: 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в общ размер на 748 604, 89 евро по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и анексите към него е изцяло уважен.

Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Според тълкувателните указания по ТР №3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Предвид на цитираните указания правоизключващите възражения на ответника, както и възраженията за незаконосъобразно обявяване на предсрочна изискуемост по процесния кредит в настоящото производство са изцяло преклудирани.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява факта за усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя. Установява се и дължимостта на главницата в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение. Устонови се от приетото неоспореноо заключение на ССчЕ, че изискуемата и непогасена главница Договора за банков кредит №1 от 16.07.2008г. и анексите към него към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.08.2019 г. е в размер на 582 057.80 евро, формирана от следния сбор: 498 604, 89 евро предсрочно изискуема главница, както и 83 452, 91 евро остатък непогасена присъдена главница. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не ангажира доказателства процесните месечни погасителни вноски за главницата да са платени към датата на заявлението.

Възраженията за погасяване на част от процесната главница със суми постъпили от принудително изпълнение са неоснователни, тъй като направени плащания в хода на образувано принудително изпълнение не се вземат предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Предвид указанията по т.9 от ТР№4 / 18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене висковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпилислед подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Наведеното при евентуалност възражение за погасителна давност, се явява също неоснователно, с оглед установеното, че предсрочната изискуемост по процесния кредит договор за кредит е настъпила на 19.11.2015г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 16.08.2019г.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, за установяване на съществуване ня вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 47631/2019г. на СРС е доказан по основание и в претендирания размер, като следва да се уважи.

По разноските:

Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Такива са разноските от 9829, 15 лв., в заповедното производство, от които 9 779, 15лева заплатена държавна такса и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото производство такива се следват в размер на 10 879, 15лв., от които 9779, 15 лева заплатена държавна такса в исковото производство, 800лева депозит за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 590, том 2 от делото/.

По изложените съображения, съдът