Решение № 1569 от 13.12.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1016/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1, предл. трето от ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ. Ищецът А. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••••••••••••••, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца психически и морални страдания вследствие на незаконното му лишаване от свобода за срок от 10 месеца, постановено по НОХД № 95/ 2022г. по описа на Районен съд – Карлово, причинени в следствие на нарушение на чл.5, § 1 от ЕКПЧ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на отчаяние, бездействие, безпомощност и обреченост, причинени вследствие нарушение на чл.5, § 4 от ЕКПЧ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е криминално проявен и многократно осъждан с влезли в сила осъдителни съдебни актове, като всяко едно от наложените му наказания до момента е било изтърпяно. Последното му осъждане е по НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово, съобразно влязло в сила на 22.03.2022г. определение, с което е одобрено споразумение за извършено на 18.01.2022г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, по силата на което на ищеца му е наложено наказание „••••••••••••••••••••••••, което е изтърпяно в периода 18.01.2022г. – 18.11.2022г. в затвора – гр. Пазарджик. Ищецът твърди, че страда от ранна детска възраст до настоящия момент от •••••••••••••••••••••••••••• Твърди, че въпреки множеството опити за лечение посочените заболявания са довели ищеца до състояние на неадекватност, нарушение на мисловния процес, значителни поведенчески отклонения, нестабилно емоционално състояние, параноичност, непредсказуемост, депресивност, неспособност за правилна ориентация в заобикалящата го среда и невъзможност за вземане на решения. С напредване на възрастта психичното му състояние прогресивно се влошава, през годините е направил ••••••••••••••••••••••. Ищецът твърди, че е бил незаконно и произволно лишен от свобода за срок от 10 месеца, тъй като в рамките на воденото срещу него наказателно производството РП – Карлово е проявила бездействие в събирането на доказателства за здравословното състояние на ищеца и в частност дали ищецът е притежавала способността да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърди, че по наказателното производство са били налични данни за нарушеното му психично здраве, но въпреки това не е била назначена психиатрично- психологична експертиза, която да даде експертно заключение по въпроса за неговата вменяемост. Твърди, че психичното му състояние не е позволявало пълноценното му участие в наказателното производство и упражняване правото му на защита. Твърди, че психичните заболявания, от които страда, са го лишили от способността да разбира свойството или значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Твърди, че е наказателнонеотговорно лице поради невменяемост. Ищецът твърди, че вредите, които е претърпял от незаконното изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнените чест и достойнство. По време на целия си престой в затвора ищецът изпитвал неудобства, чувствал се унизен, притеснен, накърнило се социалното му общуване. Също така не му било провеждано лечение по отношение на психичните му заболявания, не приемал никакви медикаменти, което довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние. Ищецът твърди, че баща му – Н. С., е депозирал молба до ОП – Пазарджик, с правно основание по чл.447, т.3 от НПК, за прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което ищецът е изтърпявал в затвора – гр. Пазарджик, като в молбата са били изложени доводи за психичното заболяване на ищеца, представени били медицински документи и било отправено искане за назначаване на психиатрично- психологична експертиза. Твърди, че с постановление на ОП – гр. Пазарджик, постановено по пр.пр. № 1475/ 2022г., било отказано прекъсването на наказанието, наложено по НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово, като прокурорският акт бил потвърден от АП – Пловдив и от ВКП. В случая постановените прокурорски актове не подлежат на съдебен контрол, с оглед на което ищецът не е разполагал с възможността в рамките на производство пред съда да бъде постановено неговото временно освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение. Твърди, че постановените от органите на ответника откази за прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода и пренебрегването на здравословното състояние на ищеца представляват незаконосъобразни действия, с които здравето на ищеца е било поставено в сериозен риск. Ответникът е проявил бездействие относно задължението си да извърши пълно, всестранно и обективно изследване на относимите факти в производството по реда на чл.447, т.3 от НПК, като не е била назначена психиатрично- психологическа експертиза, която да даде експертно заключение по въпроси, свързани със здравния му статус, необходимостта от провеждане на лечение и възможността да бъде проведено адекватно такова в условията на затвора – гр. Пазарджик; не е била сезирана медицинската комисия на ГД „Изпълнение на наказанията“, която е компетентна в случая да даде своето експертно становище за здравословното състояние на ищеца и пребиваването му в пенитенциарно заведение. Твърди, че е бил незаконно лишен от правната възможност в рамките на производство пред съда да бъде постановено неговото временно освобождаване във връзка с необходимостта от провеждане на лечение, в резултат на което претърпял обичайните и характерни неимуществени вреди, които произтичат пряко и непосредствено от нарушението на чл.5, § 4 от ЕКПЧ, поради липсата на правно средство за защита, което да му позволи да поиска разглеждане на законосъобразността на лишаването му от свобода. Ищецът твърди, че изпитвал чувство на отчаяние, безсилие, безпомощност и обреченост, защото след като бил несправедливо лишен от свобода за значителен период от време, не му е била дадена възможност от ефективно оспорване на лишаването му от свобода пред съда. В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло – по основание и по размер. Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за преживените от него душевни страдания, стрес и притеснения, които да са в резултат от действията на органите на Прокуратурата. Развива доводи, че българското законодателство не предвижда процесуален ред за разглеждане пред съд на исканията за временно прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода за провеждане на лечение. Излага аргументи, че в наказателното производство правата на ищеца са били надлежно съхранени, тъй като същият е имал защитник в съдебната фаза. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната. Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното: По допустимостта на исковете. Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По основателността на исковете. За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът трябва да докаже при пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) нарушение на права, предоставени му от чл.5, §1 и §4 от КЗПЧОС от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ субекти – разследващи органи, прокуратура или съд; 2) претърпени от ищеца вреди; 3) наличие на причинна връзка между поведението на посочените субекти (разследващи органи, прокуратура или съд) и претърпените вреди. По иска по чл.2, ал.1, т.1, пр.трето от ЗОДОВ вр. чл.5, §1 от КЗПЧОС. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1, пр.трето от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, §1 от КЗПЧОС. Цитираната норма от КЗПОСЧ предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в посочените в нормата случаи и в съответствие с процедурите, предвидени в закона, като един от тези случаи на изключение (когато лицето може да бъде лишено от свобода) е, когато лицето е законно лишено от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда (чл.5, §1, б „а“ от КЗПЧОС). От приложеното по делото НОХД № 95/ 2022 г. по описа на РС – Карлово се установява, че с Определение, постановено в о.с.з. от 22.03.2022г., е одобрено споразумение, по силата на което ищецът се признава за виновен, че е извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 18.01.2022г. в гр. Карлово без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца. Цитираното споразумение има характер на присъда, постановена по наказателното дело. От данните по наказателното дело се установява, че ищецът е бил защитаван от адвокат, на същия е бил назначен служебен защитник. От материалите по наказателното дело, в това число ДП № 24/ 2022г. по описа на РУ на МВР Карлово, се установява, че по делото няма каквито и да е било данни ищецът да е страдал от психични или неврологични заболявания, тъй като същият не е съобщил за такива, както и няма обективни данни, че той страда от такива, съответно приема медикаменти и провежда лечение. В тази връзка не се установяват твърденията на ищеца, че по наказателното дело са фигурирали данни за нарушеното му психично здраве, които са били неглижирани от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.3 и т.4 от НПК експертиза е задължителна, когато съществуват съмнения относно вменяемостта на обвиняемия, както и относно способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. Както беше посочено по- горе няма данни за психични или други заболявания на ищеца, а за да възникнат съмнения по смисъла на чл.144, ал.2 от НПК, при която хипотеза ще е налице задължение за органите на прокуратурата да назначат психиатрична експертиза, е необходимо да има сведения – изявление на ищеца, писмени документи, постъпила информация от трети лица или други сведения, които да сочат, че лицето има заболявания, които подставят под съмнение неговата психична годност да участва пълноценно в наказателното производство и да упражнява правото си на защита. При така установеното от фактическа страна се мотивира извод, че не е налице бездействие от страна на РП – Карлово в събирането на доказателства за здравословното състояние на ищеца и в частност дали същият е притежавал способността да разбира свойството или значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Прокуратурата няма задължение да събира във всички случаи доказателства за здравословното състояние на обвиняемия, в частност относно неговата вменяемост, а само когато има данни по делото, които пораждат съмнения относно неговата вменяемост и неговата способност с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. А в случая такива данни не се установят да са били налични докато наказателното производство е било висящо. Следва да се посочи, че освен, че ищецът не е съобщил, че страда от заболявания, такава информация не е предоставена от близките на ищеца, които по време на воденото срещу ищеца наказателно производство не са проявили ангажираност във връзка със здравословното състояние на ищеца и статуса му на лице, което е било задържано под стража. От данните по наказателното дело се установява, че на 18.01.2022г. ищецът е задържан от органите на МВР, на 21.01.2022г., с определение, постановено по ЧНД № 35/ 2022г. по описа на РС- Карлово на ищеца му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която мярка е останала до одобряване на споразумението в о.с.з. от 22.03.2022г. по НОХД № 95/ 2022г. по описа на РС- Карлово, след което ищецът е приведен за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Съдът не кредитира като достоверни показанията на св. Н. Д. баща на ищеца, събрани в настоящото производство, че той не е знаел, че срещу ищеца има повдигнато обвинение, понеже никой – от полицията или от съда не го били уведомили, тъй като в показанията си /о.с.з. от 16.10.2023г./ свидетелят твърди, че преди последния случай, когато ищецът е бил осъден, той е живеел заедно със свидетеля и с братята си и че докато е течало наказателното производство ищецът е бил у дома, в къщата. Казаното противоречи на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че от 18.01.2022г. до привеждане в изпълнение на присъдата, ищецът е бил задържан, по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Предвид на това, че към онзи момент ищецът е бил пълнолетен, то разследващият орган няма законово задължение да уведоми родителите му, че същият е задържан и срещу него се води наказателно производство. От прието по делото писмено доказателство – молба от св. Д., баща на ищеца, до Окръжна прокуратура от дата 17.05.2022г. /л.73/, се установява, че същият е разбрал – не ясно кога, след направена справка в РС Карлово, по НОХД № 35/ 2022г., че синът му е бил задържан, впоследствие изтърпява наложеното му наказание лишаване, както и че по наказателното дело не били назначени съдебно- психиатрични експертизи. С цитираната молба бащата на ищеца съобщава за заболявания на ищеца, като прилага и медицинска документация, които заболявания според него не позволят на ищеца да търпи наказание „лишаване от свобода“ и прави искане ищецът да бъде освободен от изтърпяване на наложеното му наказания. Това са първите сведения относно здравословното състояние на ищеца. По каква причина, при условие че ищецът е бил задържан и с месеци е отсъствал от дома на баща си, на по- ранен етап, докато производството е било висящо, ищецът не е потърсен от роднините си, както и същите не са предоставили сведения било на прокурора, било на назначения служебен защитник за психичните заболявания на ищеца, за необходимостта от провеждане на постоянно лечение и всичко останало, относимо към физическото му и психическо състояние, остава неизяснено. В обобщение следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява бездействие на страна на РП – Карлово, доколкото за същата не са били налице данни, че ищецът страда от заболявания и съответно да има основание по см. на чл.144, ал.2, т.3 от НПК да назначи в досъдебната фаза или да поиска в съдебна фаза допускане на съдебно – психиатрична експертиза. От гореизложеното следва, че за периода 18.01.2022г. до 18.11.2022г. ищецът не е бил лишен от свобода за срок от 10 месеца в нарушение на чл.5, §1 от КЗПЧОС, тъй като същият е бил законно лишен от свобода по силата на постановена от съда присъда. С оглед на това искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. чл.5, §4 от КЗПЧОС. Тезата на ищеца е, че предвид здравословното му състояние са налице обстоятелства, които налагат изтърпяването на наказанието да бъде прекъснато, и като е постановен отказ за това, то продължаването на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се явява незаконно лишаване от свобода, което обаче не подлежи на съдебен контрол съгласно националното ни законодателство. Именно липсата на възможност за съдебно обжалване на отказа на прокуратурата да прекъсне изтърпяването на наказанието лишаване от свобода представлява нарушение на чл.5, §4 от КЗПЧОС, тъй като е налице липса на правно средство за защита, което да му позволи да поиска разглеждане на законосъобразността на лишаването му от свобода. В резултат на това – необоснованите откази на прокуратурата да прекъсне изтърпяването на наказанието и липсата на правно средство защита, ищецът е претърпял неимуществени вреди - изпитвал е чувство на отчаяние, безпомощност и обреченост, защото е несправедливо лишен от свобода, без да има възможност за ефективно оспорване на лишаването му от свобода пред съда. Съгласно чл.5, §4 от КЗПЧОС всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. В настоящия случай ищецът е лишен от свобода на законно основание, а именно: сключено по наказателното дело споразумение, одобрено от съда и което има характер на присъда, постановена по наказателното дело. Съгласно последната ищецът осъден на 10 месеца лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.447, т.3 от НПК изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения – до неговото оздравяване. Органът, компетентен да прекъсне наказанието, съгласно чл.448, ал.1 от НПК, е окръжният прокурор по местоизпълнието на наказанието. Отказът на прокурора не подлежи на съдебен контрол, предвид на което отказът подлежи на обжалване пред непосредствено по- горестоящата прокуратура, на основание чл.143, ал.1 от ЗСВ. За да бъде уважен иска, то следва да е налице причинна връзка между поведението на прокуратурата и претърпените от ищеца вреди, в резултат на установеното нарушаване на правата на ищеца, предоставени му от чл.5, §4 от КЗПЧОС. Такава връзка в случая не се установява, като обстоятелството, че законодателят не е предвидил в българското законодателство правна възможност отказът на прокурора да прекъсне изпълнението на наказанието лишаване от свобода да подлежи на съдебен контрол, само по себе си не обосновава отговорността на държавата по ЗОДОВ. Това е така, защото не са налице действия и/ или бездействия на посочените в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ субекти – разследващи органи, прокуратура или съд, които да представляват деликт и съответно в резултат на тях да са настъпили вреди за ищеца. На следващо място съгласно българското законодателство в преценката на окръжния прокурор по местоизпълнение на наказанието е дали постанови прекъсване на изпълнението на наказанието или да остави без уважение искането, като за същия няма задължение да назначи съдебно- медицинска експертиза, както и да сезира медицинската комисия при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Изцяло по усмотрение на прокурора е, въз основа на установените обективни данни по образуваната във връзка с искането пр. преписка, да прецени дали е необходимо да бъде назначена СМЕ за изясняване на обстоятелството дали е налице тежко заболяве на лишения от свобода, което е несъвместимо с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и не може да бъде лекувано в условията на здравните заведения при ГД „ИН“ при МП. В настоящия случай видно от данните по образувана пр. преписка, както и от здравния картон на ищеца /л.114- л.119/ се установява, че при извършените на ищеца прегледи в Затвора гр. Пазарджик – на 04.05.2022г. (когато постъпва) и на 09.06.2022г. ищецът не е имал оплаквания. Не са констатирани обективни находки, които да сочат на съществуващо тежко заболяване по см. чл.447, т.3 от НПК. Извън тези два прегледа ищецът не е посещавал медицинския център в затвора. Няма регистрирани ••••••••••• •••••••••••, както и ищецът не е съобщил за такива, включително когато е постъпил в затвора, не е съобщил да има каквито и да е било оплаквания, свързани със здравословното му състояние. Ищецът не е съобщил, че приема медикаменти, които трябва да продължи да приема по лекарско предписание и по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. При така установените данни се мотивира извод, че не е имало медицински основания за прекъсване изпълнението на наказанието поради влошено здравословно състояние на ищеца, предвид и на което отказите на прокуратурата не са необосновани. Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗИНН към ГД „ИН“ се създава медицинска комисия, която е с консултативни функции и която съгласно т.2 от цитираната разпоредба дава заключения по жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения към местата за лишаване от свобода срещу откази да се предложи или продължи прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини. Не е предвидено обаче нормативно задължение за нейното сезиране при постъпило искане за прекъсване на изпълнението на наказанието, респ. отказ да бъде прекъснат. По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В частта за разноските. С оглед изхода от спора – неоснователност на исковете, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани. На основание чл.10, ал.2 вр. с чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 30 лв., определено възнаграждение за допуснат на ищеца при режим на призоваване свидетел, което е изплатено от бюджета на съда, с оглед разпоредбата на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ. Мотивиран от горното, съдът