Решение № 211 от 1.7.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 760/2024 г.

производство е образувано за нарушение извършено на 27.04.2023 година. Доколкото, по отношение на административно-наказателните производства следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютната погасителна давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на административното нарушение, т.е следва извод, че абсолютната погасителна давност по отношение на административно наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия момент. Относно наведеното от възражение с довод за непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършената деятелност и твърденията за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, настоящата инстанция не споделя тази позиция. Съобразно цитираната разпоредба от директивата, "държавите- членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. "Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според настоящия състав, българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДВП, така и в Закона за пътищата, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административно наказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в абсолютен размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателя е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил анулиран. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е пристъпил към ангажиране на отговорността, доколкото не е налице соченото от жалбоподателя противоречие с правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Не се споделя възражението касателно чл. 28 от ЗАНН. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се установява, че по отношение на извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения. Освен това настоящият съдебен състав намира за необоснован довода на изложен в жалбата срещу ЕФ за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като чл. 189з от ЗДвП като специален закон изрично изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че напълно основателно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение и му е наложено наказание. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ. С оглед изложените съображения, ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При този изход на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80, 00 лева. Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът