Решение № 63 от 18.3.2022 г. на Районен съд - Смолян по дело № 1158/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на ••• гр.София против ••••, в която се твърди от ищеца, че на 17.08.2018г, около 19: 00 часа, в гр. Смолян, на ул. „•••“ водачът В. ХР. П. при управление на собствения си лек автомобил марка „•••“, модел „••••" с per. № •••• е попаднала в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което е реализирала пътнотранспортно произшествие. От транспортния инцидент са причинени материали щети на лек автомобил марка „•••“, модел „••••“, с per. № ••••. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП № 1578671 от 17.08.2018г. Твърди се от ищеца също, че към датата на събитието лек автомобил марка „•••“, модел „••••“, с per. № •••• е застрахован по застраховка “Каско” в застрахователното дружество-ищец, съгласно застрахователна полица № 93001710080740, със срок на валидност от 24.09.2017г. до 23.09.2018г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ищцовото дружество е образувана щета № 2001-••••61-18-411497. При извършения оглед на лек автомобил марка „•••“, модел „••••“, с per. № •••• са констатирани увреждания на външна гума Pirelli 255/50/19 50% и алуминиева джанта. В съответствие с установените като вид и степен щети е определено и изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 278 00 лева. Сумата в размер на 278, 00 лева е изплатена на В. ХР. П. с преводно нареждане на 28.08.2018г. Ищецът навежда доводи, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Счита, че тъй като се касае за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от ответника- ••••, следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г. „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя е кметът на съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...’. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок. Според § 1, т. 19 от ДР на ППЗДП "препятствие на пътя" е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Ищецът сочи, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, придобива право на регрес срещу •••• за сумата от 288, 00 лева, от които 278, 00 лева изплатено застрахователно обезщетение, както и 10, 00 лева ликвидационни разходи по щета № 2001-••••61-18- 411497., както и на основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за него възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 83, 05 лв. за периода от 29.10.2018г. до 31.08.2021г. Във връзка с подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1527/2019 година по описа на РС - Смолян. По заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1/06.01.2020 година, срещу която в законоустановения срок •••• е подала възражение. Последното поражда правния интересна ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 288, 00 лева- главница, представляващо изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 83, 05лв.- лихва за забава за периода 29.10.2018г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда-03.09.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски в заповедното и в исковото производство. Ответникът Община Смолян е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като твърди, че в представените по делото доказателства липсва валиден сключен и влязъл в сила застрахователен договор между Застрахователна компания „••• и водача В. ХР. П.. В представеният Анекс №1 към застрахователна полица № 20018009/93001710080740 от дата 05. 10 2017г няма положени подписи на страните, което счита, че води до липсата на волеизявление посочените лица и влизането в сила на допълнителния анекс към договора, за да породи правно действие между тях. Твърди, че не може да се приеме, че е не налице валиден договор по сключен застрахователен договор между „••• и В. ХР. П. и че липсват предпоставките на чл.410, ал.1, т. 1 от Кодекса на застраховане. Според ответника, от изложеното в исковата молба не става ясно местоположението и по-конкретно в коя част на пътното платно се намира твърдяната „необозначената дупка“. Твърди, че посочената улица „•••” е 2 км. По отношение на поведението на водача на автомобила намира за неправилно изплатена сумата от страна на застрахователя, като не дължаща се. Твърди, че съгласно представените доказателства водачът на застрахования автомобил е допринесъл за причиняване на щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато възникне опасност за движението. С уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица 93001710080740 в краткото изложение на начина, по който е станало събитието се описва, че водача се е разминал с друг, като е бил длъжен да спре и изчака насрещно движещият се автомобил. Счита, че това води до извода, че водачът В. ХР. П. е следвало да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Ответникът сочи, че в случая е налице принос в настъпването на вредите от страна на пострадалия до степен, която изключва отговорността на ответника и не е следвало да бъде изплащана посочената сума. Ответникът оспорва факта, че на посочената улица е имало необозначена дупка на пътното платно, която да е допринесла за настъпването на инцидента. Заявява, че оспорва следните представените писмени доказателства: 1.Анекс №1 към застрахователна полица № 20018009/93001710080740 от 05. 10 2017г., поради това, че няма положени подписи на страните, което води до липсата на волеизявление посочените лица и влизането в сила на допълнителния анекс към договора. 2.Наличието на валиден сключен и влязъл в сила застрахователен договор между Застрахователна компания „••• и водача В. ХР. П.. 3.Твърдението, че на улица „•••” се намира твърдяната „необозначената дупка“. 4.Твърдението, че посочената сума е изплатена на правно легитимно лице по сключения застрахователен договор. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на алтернативност се иска да се намали размера на претендираното в исковата молба обезщетение и размера на разноските по водене на делото, поради съпричиняване вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство. В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител.Поддържа иска чрез писмена молба, подадена от процесуалният представител юриск.•••. Ответникът р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си юриск. ••••. Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице, прие за установено следното от фактическа страна: По ч.гр.д.№ 944/2021г., образувано по подадено заявление от ••• гр.София, Смолянският районен съд е издал Заповед № 420/07.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът •••• да заплати на кредитора •••• гр.София сумата от 288, 00 лева –главница, сумата от 83, 05лв.- законна лихва за периода 29.10.2018г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-03.09.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75, 00лв.-разноски по делото, от която 25, 00 лв. за ДТ и 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея ••••, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С Разпореждане №1425/05.10.2021г. съдът е указал на заявителя •••• гр.София, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 14.10.2021г. и на 08.11.2021г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение. Видно от протокол за ПТП №1578671/21.08.2018г. същият е съставен за ПТП на 17.08.2018г. в 19: 00ч. в гр.Смолян, ул.“•••“, в който е описано, че лек автомобил ••• •••• с рег.№ ••••, собственост на В. ХР. П. и управляван от нея при преминаване по ул.“••••“ •••• на участък от пътя –лява крива в наклон при изкачване преминава с дясната част през дупка с размери 30/60/20 см.дълбочина, като в резултат на това е сцепена предна дясна гума марка Пирели с размер 255/50/R19. В протокола за ПТП е отбелязано, че автомобила има застраховка „Гражданска отговорност“ в „••••“ по полица №BG/22/117002518761 с валидност от 05.10.2017г. до 04.10.2018г. Видно от представената преписка, В. ХР. П.- собственик на МПС лек автомобил ••• •••• с рег.№ •••• на 20.08.2018г. е подала заявление до ищцовото дружество –застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпване на 17.08.2018г. на застрахователно събитие- при шофиране по ул.“••••“ се разминала с друг автомобил и влезнал в дупка, при което е срязана предна дясна гума и е изкривена джантата. За увредения автомобил собственикът му / към момента на сключването •••• ••••/ е имал валидна застраховка " Каско" в ЗК „••••" АД, сключена със застрахователна полица №93001710080740, със срок на покритие от 24.09.2017 г. до 23.09.2018 г.С Анекс №1/05.10.2017г. полицата е прехвърлена на нов собственик-В. ХР. П.. Въз основа на подаденото от собственика заявление в ЗК „•••• АД " АД е заведена щета под №2001-••••61-18-411497, по която е извършен оглед и опис на нанесените материални щети по застрахованото МПС, при който са констатирани увреждания по гума външна и джанта алуминиева. С доклад по щета №2001-••••61-18-411497 ЗК „••••" АД е определила ня собственика на увредения автомобил сумата от 278, 00лв.-застрахователно обезщетение, като е спрямо ответника Община ЯСмолян е определена регресна претениця в размер на 278, 00лв.-застрахователно обезщетение и 10, 00 лв. ликвидационни разноски-общо сумата от 288, 00 лв. Сумата от 278, 00лв.-застрахователно обезщетение е преведена по банков път от застрахователя на собственика на автомобила-••• П. на 28.08.2018г., видно от приложеното преводно нареждане / на л.31 от делото/. С регресна покана ищеца е поискал от ответника да му възстанови сумата от 278, 00 лв. изплатена като застрахователно обезщетение за настъпилото на 17.08.2018г. ПТП с материални щети в гр.Смолян, на ул.“Есаил Пархоменко “. Разпитана, свидетелката В.П. сочи, че по пътното платно на ул.“•••“ в гр.Смолян, зад училището е имало огромна дупка, която стояла от много време и всички преминаващи автомобили я заобикаляли.При преминаване с нейния автомобил през дупката на 17.08.2018г. се срязала предната дясна гума и джантата се изкривила. Извикала КАТ, които написали протокол за ПТП. Дупката на пътното платно не била обозначена и обезопасена.На следващия ден забелязала, че в дупката имало поставени няколко чувала с пясък, които стояли доскоро, когато дупката била асфалтирана. От заключението по назначената и изслушана САТЕ се установява, че на 17.08.2018 година около 19: 00 часа в гр.Смолян, В. ХР. П., управлява лек автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№•••• по ул. „••••“. Стигайки до •••• „•••••“ при изкачване в участъка на лява крива, тя внезапно попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размери 30/60 и дълбока 2 0 см., което предизвиква срязване на предна дясна гума и изкривяване на алуминиева джанта.Вида и степента на увреждане на отделните части и системи на лек автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№•••• са: Гума PIRELLI 255/50R19-унищожена и Алуминиева джанта-деформирана. Общата стойност на нанесените щети по лек автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№••••, към 21.08.2018 г., необходима за неговото възстановяване възлиза на 543 лева (петстотин четиридесет и три лева) Щетите по автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№•••• са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП възникнало на 21.08.2018 година и щетите съответстват, както са описани в констативен протокол за ПТП с рег.№ 1578671/21.08.2018 година, така и в списък на констатирани увреждания на МПС от 22.08.2018 година констатирани от експерт на ЗК „••• и заведени по опис на щета 2001-••••61-18-411497. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим. С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането. В случая разгледан по същество искът е основателен и доказан, по следните съображения: На първо място от представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователна полица, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищцовото застрахователно дружество и ••••-собственик на увредения автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№••••. Установи се също от представеното платежно нареждане, че на 28.08.2018г. ищеца- застраховател е заплатил стойността на щетата в размер на 278, 00 лв. на собственика на увредения автомобил. Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.401, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Безспорно по делото се установи, че на 17.08.2018г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от пропадане на лек автомобил марка „•••“, модел „•••••“, с рег.№•••• в дупка, находяща се на пътното платно на ул.”•••” гр.Смолян. Страните не спорят, че улицата е част от общинската пътна мрежа. Пътят е местен по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на ••••, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП. Съобразно чл. 5 правото на собственост се разпростира върху всички основни елементи на пътя, в т.ч. и “обхвата” и пътното платно. Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Според изричната норма на чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно ал.2, служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Според правилника, в неговия чл. 52, ал. 1, препятствията на пътя следва да бъдат обозначени със знак Г11, като знакът се поставя пред препятствието, което водачите могат да го заобиколят. Такова обозначение не се установи да е било поставено от ответника, върху когото пада доказателствената тежест в тази насока. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от ответника ••••, чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно се установи, че по ул.“•••“ на посоченото място- на лява крива до •••• е била налице дупка на пътното платно – необезопасена и необозначена, /свидетеля П./, която съставлява „препятствие“ по смисъла на ЗДвП, създващо опасност и затрудняващо движението на превозни средства, като по този начин е налице неизпълнение от ответника на задълженията, произтичащи от закона. Не се установи наличие на поставени по пътя знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно. За ангажиране на отговорността на •••• е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение -бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване в настоящото производство не е извършено. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите •••• и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин се установи от заключението на вещото лице, че причината за ПТП е преминаването на лекия автомобил през дупка на пътното платно, а тя е резултат от неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътната настилка в изправност и да отстрани своевременно образувалата се на пътя дупка. Следва да се отбележи, че задължение на ответника е за обозначава и обезопасява дупките на пътя с цел осигуряване на безопасни условия за движение, а не е задължение на водачите да знаят съществуващите по пътното платно дупки, за да избягват преминаване през тези участъци. Установи се също и претърпяна вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, чийто размер според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 543, 00лв., която е по-голяма от изплатената от застрахователя сума 278, 00лв. По никакъв начин в настоящото производство не се доказа твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответника •••• по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 288, 00лв. - главница/от която 278, 00 лв. заплатено застрахователно обезщетение и 10, 00 лв. ликвидационни разноски/, сумата от 83, 05лв.-лихва за забава върху главницата за периода 29.10.2018г.-31.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2021 година до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№944/2021г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С оглед изхода на настоящото производство и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на настоящото дело в размер на 445, 00лв., от които 75, 00 лв. за ДТ, 220, 00лв. за САТЕ, 50, 00 лв. депозит за свидетел и 100, 00 лв. за юриск. възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на 75, 00лв., от които 25, 00лв. за ДТ и 50, 00 лв. за юриск.възнаграждение. Предвид изложеното Смолянският районен съд