Решение № 1053 от 31.5.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 23/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс, във вр. чл. 215, ал. 1 вр. чл. 135 ал. 3 от ЗУТ /Закон за устройство на територията/. Образувано е по ЖАЛБА от С.Й. •••, Т.З.Т. ••• и П.З. •••, чрез пълномощник - • С.Г.•••, срещу Заповед № РД-08-48/01.12.2023г. на Кмета на Община Оряхово, с която е отказано да се разреши изработването на ЧИ /частично изменение/ на ПУП /подробен устройствен план/ - ПРЗ /план за регулация и застрояване/, отнасящ се за ЧИ на ПУР /план за улична регулация/ на ул.•• в участък от о.т.789-822, 797-824 и дворищна регулация и застрояване УПИ /урегулиран поземлен имот/ I – 464 в кв. 228 на гр. Оряхово в съответствие с приложените към Искане вх. № АБ-94-844/24.11.2023г. за разрешаване на изменение на ПУП, задание и примерна скица. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се на първо място относно процесуалната незаконосъобразност, че неправилно е установена фактическата и правна обстановка. Преди влизането на ПУП на гр. Оряхово от 1985г. от УПИ I - 464 са били предвидени за отчуждаване 320 кв.м. с основание „за изграждане на улица“, което е извършено само документално, а не фактически и към настоящия момент липсва изградена улица. Неправилно е възприетото от адм. орган, че „ул.••• е единствената улица за достъп до ПИ с идентификатор 54020.501.460“, което е в противовес, както на скицата на имота, така и на проектантското предложение за изменение на уличната регулация. На второ място се твърди, че мотивите на адм.орган са твърде общи и не противопоставят аргументи, основани на закона и на конкретните факти, които категорично да водят до извод за поставения отказ. От една страна не е взето в предвид направеното от специалиста заснемане, нито е извършен оглед на място, нито адм. преписка е попълнена с необходимите материали, от които категорично би се установила липса на изпълнение на предвиденото мероприятие. По отношение на подробно наведените аргументи от жалбоподателите, не са изложени каквито и да било мотиви и не се анализирани фактите и обстоятелствата, на които отправеното искане се базира, което представлява частична липса на мотиви и неспазване на изискванията по чл. 35 от АПК. От друга страна нарушението води до последица опорочаване на оспорения адм. акт и основание за отмяна на същия по арг. на чл.146 т.3 от АПК. На трето място, че въпреки многото изложени факти и обстоятелства и позоваването на различни, издавани през годините заповеди и пр. правни документи, на практика оспорения акт е лишен от относими към искането мотиви, за което се излагат съображения. И не на последно място нарушение на принципа на съразмерност. Относно материалната незаконосъобразност, че оспорения акт противоречи и на материалния закон. На първо място, че неправилен е извода, че не е изтекъл предвидения в чл. 208 от ЗУТ срок, за което се излагат доводи. На второ място, че неправилен е и извода, че искането препятства достъп до съседен имот. На трето място, че отклонението на направеното предложение с 50 см. от нормативните изисквания, не е основание за отказ, а за указание да се коригира направеното предложение. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В с.з. жалбоподателите и пълномощника не се явяват, като в писмени молби и писмена защита, чрез пълномощника – • С.Г., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата – Кмета на Община Оряхово е ангажирал писмен отговор по жалбата в която излага съображения, че същата е неоснователна. Сочи се, че оспорения акт е законосъобразен, за което се излагат доводи. Иска се отхвърляне на жалбата. Пред съда, чрез пълномощник – • М. Ц., излага доводи за потвърждаване на оспорения акт. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В допълнителни писмени бележки от ответника се излагат съображения за законосъобразност на оспорения акт и отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна Д.К.Л. ••• не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна В.В.И. ••• не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна С.В.В. ••• не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Ц.Р.В. ••• изразява становище в писмо до съда, улицата да остане в същия регулационен план. Сочи, че улицата е неудобна за ползване. Заинтересованите страни не се явяват пред съда и не се представляват. По делото е приложена от ответника административната преписка по издаване на оспорения акт /на л.36-86 от делото/. От страна на жалбоподателите със жалбата са приложени писмени доказателства /л.12-21/. Допълнително от ответника са приложени с писмения отговор също писмени доказателства /л.107-112/. По искане на жалбоподателите е допусната и изготвена СТЕ /съдебно-техническа експертиза, л.138-140/, която не е оспорена и е приета от съда. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, приложените писмените доказателства, заключението на СТЕ и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателите С.Й. •••, Т.З.Т. ••• и П.З. •••, са наследници, съответно - съпруга и дъщери на Х.Д.Ц. •••, починал през 20••г. Същия е бил собственик на УПИ в гр. Оряхово, с площ от 1 000 кв.м. закупен през 1946 г. Към 2016г. имота, намиращ се на ул. •• е с площ от 660 кв.м., тъй 320 кв.м. били предвидени за отчуждаване „за изграждане на улица“ през 1970 г., която улица към настоящия момент не е изградена. С Искане вх. № АБ-94-844/24.11.2023г. /л. 73/ жалбоподателите С.Д., Т.Т. и П.Х., •••, поискали допускане изменение на ПУП, като наследници на собственик на поземлен имот 54020.501.464 по КККР на гр. Оряхово, УПИ № I, кв.228 по ЗРП на гр.Оряхово. Изменение на действащия ПУП-ПЗР на гр. Оряхово, в частта с обхват ул. •• в участък от о.т.789-822, 797-824 и ЗРП на гр. Оряхово, в частта му за УПИ № I-464 в кв.228, на основание ЗУТ. В искането са изложени съображенията въз онова на които се иска изменението – имотът не е отчужден, не е платен, върху закупените 1000 кв.м. са плащани данъци от покупката през 1946 г. до сега. Предвидената за отчуждаване част е оградена през 1992 г., когато се изяснява, че процедурата по отчуждаване не е приключила и двора остава на собственика на имота. Към искането са приложени Задание по чл. 125 от ЗУТ /л. 74-75/, със скица /л. 76/, Нот.акт /л. 78/ и Удостоверение за наследници /л. 77/ Със Становище по чл. 135 ал. 4 т. 1 от ЗУТ /л. 79-81/ ведно с предложение по чл. 124а ал. 2 от ЗУТ, гл.архитект на Община Оряхово предложил на Кмета на Община Оряхово, да издаде отказ за издаване на заповед за разрешаване на изработване на ЧИ на ПУП на ул.••. Основанието за отказа е несъответствие с нормативната уредба на предложеното задание и скица-предложение за изменение на уличната регулация по съществуващата на място ограда, за което в становището-предложение са изложени доводи. Мотивите са два – на първо място неизтекъл срок по чл. 208 от ЗУТ, за който срок е прието, че 10 год., тъй като улицата е част от елементи на техническата инфраструктура и срока следва да тече от влизането на ПУР, одобрен с Решение № 735/25.06.2015г. на Общински съвет - Оряхово, и на второ място – предложената ширина на улицата от 4.00 м. не отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, където е посочена минимална ширина от 4.50 м., също и на чл. 80 ал. 2 от ЗУТ. Със Заповед № РД-08-48/01.12.2023г. на Кмета на Община Оряхово /л.22-23 и л.82-83/ е отказано да се разреши изработването на ЧИ на ПУП - ПРЗ, отнасящ се за ЧИ на ПУР на ул. •• в участък от о.т.789-822, 797-824 и дворищна регулация и застрояване УПИ I – 464 в кв. 228 на гр. Оряхово в съответствие с приложените към Искане вх. № АБ-94-844/ 24.11.2023г. за разрешаване на изменение на ПУП, задание и примерна скица. За мотиви за отказа са посочени две основания – заявителите не са придобили правата по чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ, тъй като срокът от десет години, определен от чл.208 ал.1 от ЗУТ за започване на отчуждителни процедури все още не е изтекъл и предложената промяна на плана, с която се определя минимална ширина от 4.00 м. на част от ул.••, противоречи на чл.80 ал.2 от ЗУТ. В акта е посочено, че е установено, че п.и./ поземлен имот/ 54020.501.464 от КК /кадастралната карта/ на гр. Оряхово е урегулиран в част от УПИ XIII-464, част от УПИ XV-464 и част от УПИ XIV-467 в кв.106 от ПУП на гр. Оряхово, одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 на ОНС /Окръжен народен съвет/ гр. Враца и се намира в източната част на града.Този план е действащ по отношение на вътрешната дворищна регулация. Според плана трите УПИ в кв.106 са без отреждане, но следва да се приеме отреждане „за малкоетажно жилищно застрояване“. По отношение уличната регулация последен действащ план е ПУР, одобрен с Решение № 735/25.06.2015г. на Общински Съвет –Оряхово, като в него е предвидено прокарване на ул. •• в имот 54020.501.1462, публична общинска собственост с начин на ползване „за второстепенна улица", на запад от п.и. 54020.501.464 от КК на гр.Оряхово. Със заповед на Кмета на Община Оряхово № РД-08-28/08.08.2023г. е одобрен ЧИ на ПУП-ПРЗ, отнасящо се за регламентиране на границите и застрояване в УПИ I, кв.228 на ПУР на гр. Оряхово. П.и. 54020.501.464 от КК на гр.Оряхово е вписан в КК и КР, като собственост на наследници Х.Д Ц. на база на нот.акт № 131/02.07.1946г., който е съставен в съответствие с предходен /недействащ сега/ ПУР, одобрен през 1902г., в който не са отразени номер на имот и квартал. В предходния план за регулация одобрен със Заповед № 1693/1959г. на ОНС-Враца /също недействащ сега/, дв. № 1557, урегулиран в парцел I-1557 в кв.91 от този план, е вписан в разписния лист към плана на името на Х.Д.Ц.. Посочено е, че към Искането от 24.11.2023г. на жалбоподателите са приложени Задание и скица, с който се предлага част от улицата да стане след изменение на ширина от 4.00 м. Заповедта на Кмета, ведно със становището на гл. архитект са изпратени на жалбоподателите с писмо /л.84/, като са приложени документи – 3 бр. известия за доставяне, за получаването им /л.35/ Към адм. преписка от ответника са приложени, освен горепосочените документи и: Протокол № 12 от 16.11.1970г. на ГОНС /Градски Общински народен съвет/ - Оряхово /л.39-41/, Решение от 13.07.1992г. /л.42/, Опис на протоколите за отчуждени недвижими имоти /л.43-44/, Протокол № 71 от 17.11.1970г. /л.45-49/, скица /л.51/, Заповед № 628/24.06.1985г. /л.52/, скица /л.53/, Препис-извлечение от Протокол № 73/20.06.2015г. /л.54/, скица /л.55/, искане /л.56/, проект /л.57/, Удостоверение /л.58/, обяснителна записка /л.59-60/, Заповед /л.61-62/, скици /л.63-65/, нот.акт /л.66-67/, Удостоверение за наследници /л.68-69/, нот. акт /л.70-71/ и Заповед /л.72/. Подадена е жалба /л.4-11/ против Заповедта на Кмета, с приложени Нот.акт /л.12-13/, записка за вписване на нот.акт /л.14-15/, Удост. за наследници /л.16-17/, скица /л.18-19/, скица-предложение /л.20/, Искане /л.21/, Заповед /л.22-23/, пълномощно /л.124/ и Договор за правна помощ /л.25/. Към отговора на ответника /л.105/ са приложени: становището на гл. архитект /л.107-108/, Акт от 18.07.2015г. /л.110/ и извадка от ДВ /Държавен вестник/ бр. 53 от 14.07.2015г. /л.111-112/. Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза /л.138-140 и л.146-147/, по поставените въпроси от жалбоподателите – първите три въпроса и от ответника – последните два въпроса е: 1. Терена – частта от имота, предвиден за отчуждаване и за изграждане на улица е със специфични условия – по-голяма денивилация; 2. Няма данни за започнати действия по изпълнение на мероприятието, за което е предвидено отчуждаването; 3. Фактическата ситуация по изграждане на улицата в случай, че границите на имота на жалбоподателите се измести с 0.50 м. навътре в същия, а не както е посочено в скицата-предложение, няма да се измени съществено; 4. Нормативните документи, които регламентират минимално допустимата ширина при изграждане на улица с тротоар и пътно платно са: Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, обн. в ДВ бр.7 от 2018г. и ЗУТ. Не са спазени допустимите изисквания за допустима ширина на улица с тротоар в изготвеното предложение-искане за частично изменение на ПУП и плана на уличната регулация. Тротоара се проектира на база анализ на сградите, които са разположени на улицата; 5. Ако така изготвеното предложение за частично изменение на ПУП /ПУР/ се допусне, то ще затрудни възможността за изграждане на техническата инфраструктура и придвижване на хора и автомобилен транспорт по ул.••, но няма да е невъзможно проектирането им. Съгласно чл. 80 ал. 6 от ЗУТ всички описани изисквания за ширина на платно и тротоари, може да не се прилагат в населени места или части от тях при специфични теренни условия. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лица с правен интерес от обжалването – жалбоподателите С.Д.Т.Т. и П.Х. - заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ, като съсобственици на ПИ 54020.501.464 по КККР на гр. Оряхово, УПИ № I, кв. 228 по ЗРП на гр. Оряхово, обл. Враца. Законоустановения срок за обжалва не на заповедта е 14-дневен, регламентиран в чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, както е посочено и в оспорения акт. Жалбоподателите са уведомен за заповедта съответно на 28.12.2023г. /Д., л.85/ и 08.01.2024г. /Т. и Х., л.85/, като жалбата е подадена по куриер на 09.01.2024г. /л. 26/, т.е. в зако нния ср ок за обжалване. Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Заповед № РД-08-48/01.12.2023г. издадена от Кмета на Община Оряхово, е издадена в съответствие с предоставените на кмета на община по чл. 44 ал.2 от ЗМСМА във вр. чл. 135 ал. 3 вр. ал.1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с оспорения акт е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. По това обстоятелство по делото няма спор. Няма допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 146 т. 1 от АПК. Оспорената заповед е издадена в изискуемата се писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочено е наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта, адресата на акта, фактическите и правните основания за издаване на акта, разпоредителна част в която се сочи какво се отказва, посочен е срока за обжалване и пред кой орган се обжалва. Оспорения акт е издаден при спазване на установената форма. Не са налице отменителни основания по чл. 146 т. 2 от АПК. Няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК при издаване на акта. Налице е становище от гл. архитект съгласно чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ., преди издаване на акта. Заповедта е издадена в едномесечния срок по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Уведомени са заявителите за заповедта. Налице е обаче противоречие с материално-правни разпоредби съгласно чл. 146 т. 4 от АПК, водещи до несъответствие на оспорения акт с целта на закона съобразно чл. 146 т. 5 от АПК. Основателно се явява възражението в жалбата, че оспорения акт е издаден при неправилно установена фактическа и правна обстановка. Видно от приложените към адм. преписка документи, процесния имот е предвиден за отчуждаване с Решение № 142 /л.23/ по Протокол № 12 от 16.11. 1970г. на ГНС – Оряхово, с мотив: „…във връзка с прилагането на регулационния план на града и благоустрояването на улиците – поставяне на бордюри, тротоари. Същите са иззети и следва да се изплатят на собствениците.“ В ксерокопието на документа приложено по делото е размазан израза „ са “ и е възможно и да е „ не са “, но логиката сочи, че „са иззети“. От изложеното в Протокол № 71/17.11.1970г. на „Комисия по § 85 от ППЗПИНМ “ се установява, че е оценена частта на отчужденото дворище на ул.•• собственост на Х.Д Ц. /л.47-48/. Обозначението ППЗПИНМ съответства на Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места, обн. ДВ бр.76/20.09.1960г., отм. ДВ бр.62 / 07.08. 1973г. с Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/. От този документ се установява, че имота е отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ и Правилника по прилагането му /ППЗПИМН/. Тези нормативни актове са отменени. Съгласно обаче чл.39 ал.1 от ЗПИМН /отм./ и § 81 от ППЗПИМН /отм./, недвижимите имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците. По делото няма доказателства, че имота е заплатен, при което фактически и юридически не е налице отчуждаване. Това се потвърждава и от приложеното Решение от 13.07.1992г. на Кмета на Община Оряхово /л.42/, от което е видно, че собственика на предвидения за отчуждаване парцел Х.Д.Ц. е поискал с молба от 29.04.1992г. да му бъдат възстановени 320 кв.м., отнети с Протокола № 71/17.11.1970г. Искането е отхвърлено, като недопустимо. Прието е, че „Щом като сам молителя заявява, че улицата не е прекарана, това означава, че той и сега се владее имота, който е бил отреден за улица“ и не са налице условията за прилагане на разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ /Закона за териториално и селищно устройство/, ЗПИНМ, ЗБНМ /Закона за благоустройство на населените места/, ЗДИ /Закона за държавните имоти/ и ЗС /Закона за собствеността/, обн. ДВ бр.15/21.02.1992г. В случая с това решение тогавашния Кмет на Община Оряхово е приел, че не е налице отчуждаване, тъй като съгласно чл. 1 от горния закон, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. От данните по делото, вкл. и заключението на СТЕ, безспорно се установява, че мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало и към настоящия момент. Неправилни са изложените съображения в оспорения акт, че заявителите не са придобили правата по чл. 134 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, тъй като срокът от десет години, определен от чл. 208 ал.1 от ЗУТ за започване на отчуждителни процедури все още не е изтекъл, като за начална дата е приета датата на влизане в сила на ПУП от 2015г. /18.07.2015г., л.110/, която дата не е посочена изрично в акта. Към момента на предвиденото отчуждаване 1970 г. е действал план за регулация одобрен през 1959г., след това план за улична регулация одобрен през 1985г. Съгласно § 70 от ПЗР на ЗУТ /ДВ бр.61 от 27.06.2007г./ сроковете по чл.208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП, за изграждане на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, текат от 31.03.2001г. В случая срока за започване на предвиденото отчуждаване е изтекъл на 31.03.2011г., т.е. преди да влезе в сила ПУП от 2015 г. Правилно е това становище на жалбоподателите. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на ПУП за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл.134, ал.2, т.1. Налага се несъмнен извод, че оспорената заповед е издадена след изтичането на сроковете по чл. 208 от ЗУТ. В Тълкувателно Решение /ТР/ № 4/02.11.2016 г. по т.д. № 6/2015 г. на ВАС е прието, че изтичането на срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура. ПУП установява държавната или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни и се отнасят до започване, до откриване на процедурата по отчуждаването. Отчуждаването се извършва въпреки волята на собственика, без оглед на това дали е съгласен или не с отчуждаването. Отчуждителната процедура е акт на властническо волеизявление, по силата на който се прекратява дотогавашното право на собственост и възниква собственост в полза на нов публичноправен субект. За да се сложи в действие такъв начин на промяна на собствеността, следва законодателят да е признал преимущественото значение на интересите на онзи, в полза на когото се отчуждава имотът. Затова отчуждването е допустимо само при доказана държавна или общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Само тогава законодателят допуска принудително разместване на собствеността. Това ограничаване на правото на собственост не може да продължи неограничено във времето. Именно затова законодателят е про-гласил юридически срок за започване на отчуждаването, при изтичането на който да се възстанови принципа на чл.17 от Конституцията на Р. България за неприкосновеност на частната собственост. Срокът е преклузивен и фиксира време за започване на отчуждителната процедура. Разпоредбата на чл.208 ЗУТ съдържа две хипотези - въвеждането на дефиринцирани срокове за започване на отчуждаване и втората хипотеза - възможност за собствениците на недвижимите имоти след изтичане на сроковете да искат изменение на ПУП. Нормата на чл. 208 ЗУТ е изменена с ДВ бр. 61/2007 г., с който са изменени разпоредбата на чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, чл.135, ал. 5 ЗУТ и §70 ПРЗ на ЗУТ. На това основание - систематичното и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ в аспект преклузия на предвидените срокове сочи и разпоредбата на §70 ПЗРЗУТ, според която сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31.03.2001 г. Прието е с ТР, че характерът на сроковете, предвидени в чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителна процедура, е преклузивен, а не давностен. Изтичането на преклузивния срок има за последица автоматичното прекратяване на субективното право на публично-правния субект - правото да се започне отчуждаване. Погасява се и насрещното задължение - да се търпи промяна и ограничаване собствеността на частноправния субект. При преклузивните срокове погасителното действие настъпва поради без-действието на носителите на съответните права - в случая на публично-правните субекти да ги упражнят в определен период от време. С изтичането на сроковете се погасява възможността за отчуждаване. В този смисъл са и мотивите на постановеното от Конституционния Съд в Решение № 14/ 15.10.2020 год. по к.д. № 2/2020 год. За да бъде проведено успешно отчуждаване на един имот/част от имот, към настоящия момент, следва да е налице влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост. С израза „подробен устройствен план“ борави приетият през 2001 год. Закон за устройство на територията /ЗУТ/. До приемането на ЗУТ населените места в България се устройват с улично-регулационни планове и с дворищно-регулационни планове. С приемането на ЗУТ отпада понятието дворищно-регулационен план (съответно отпада и понятието дворищно-регулационен парцел) и се въвеждат понятията план за регулация и застрояване – ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване), план за регулация – ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване). Планът за регулация може да бъде и само план за улична регулация – ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост). Улично-регулационните планове са свързани с цялостното благо-устрояване на населените места или части от тях. С улично-регулационните планове части от имоти или цели имоти се отреждат за улици, площади, съоръжения на техническата инфраструктура, корекции на реки, градини, паркове и други обществени мероприятия. В резултат на прилагането на улично-регулационните планове настъпват промени в границите на поземлените имоти и в правото на собственост. От 1905 г. до 1941 г. материята се урежда от Закона за благо-устройството на населените места в Княжество България. През 1941 г. се приема Закон за благоустройството на населените места. През 1949 г. е приет Законът за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/. При първоначалната редакция на чл. 39, ал. 1 недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за обществени мероприятия, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. През 1956 г. е изменен текстът на ал. 1, като отчужденията по улично-регулационния план за обществени мероприятия, вкл. за улици, се считат за извършени от деня на обезщетяване на собственика. Със същото изменение на ЗПИНМ е приета новата разпоредба на чл. 74а, съгласно която разпоредбите на чл. 39, ал. 1 се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, ако недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. На практика с нормата на чл. 74а е уреждала хипотезата на възстановяване на правото на собственост, отчуждено по силата на плана за улична регулация при определени условия – имотът да не е завзет по законния ред или да не е започнало изплащане на обезщетение. Нормата на чл. 74а ЗПИНМ намира приложение по отношение на всички улично-регулационни планове, които са имали пряко отчуждително действие преди приемането на изменението на чл. 39 ал.1 от ЗПИНМ през 1956 г. През 1973 г. се приема Законът за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, който отменя ЗПИНМ. В ПЗР на ЗТСУ в чл. 178 ал.1 и ал.3 е посочено, че за незавършените производства по отчуждаване на недвижими имоти по действащия до сега ЗПИНМ важат правилата на същия закон и разпоредбите по неговото приложени, и сроковете по всички производства, започнали да текат до влизане в сила на този закон, изтичат съгласно досегашните разпоредби, т.е. за незавършилите производства за отчуждаване и обезщетение се прилагат правилата на ЗПИНМ и ППЗПИНМ. Същевременно ЗТСУ борави с терминологията застроителни и регулационни планове. Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за улица по такъв план няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищно-регулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ урежда административната процедура по отчуждаване на имоти за улици – това става със заповед по чл.95 ЗТСУ, в която се определя и обезщетението, като завземането на имота става след обезщетяване, т.е. следва да се провежда отчуждителна процедура и да се издава нарочна заповед за отчуждаване по чл. 95. Отчуждаването за общински или държавни нужди на имот или част от него се извършва с индивидуален административен акт, с който се установява преминаване на собствеността от лицето – собственик на имота в патримониума на общината или държавата. Предвидените с нормите на чл. 93 ЗТСУ и на чл. 262, ал. 1 от ППЗТСУ възможности имат отношение към оценката на имота или частта от него, подлежаща на отчуждаване, а не към самото отчуждаване – т.е. отчуждаването на имоти, собственост на граждани, предвидени за улици, булеварди и площади, вкл. при първоначален регулационен план, не е по силата на плана, а е по силата на изрично волеизявление на административния орган. Когато отчуждаването за улица, булевард или площади е по първоначален регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните не са приложени, в заповедта за отчуждаване се записва, че не се дължи обезщетяване при съобразяване и изчисляване на конкретната отчуждавана част от имота съгласно чл. 262 ППЗТСУ. Изискването за издаване на нарочен акт за отчуждаване налага извод, че планът за улична регулация няма непосредствено отчуждително действие, а то се предпоставя от провеждане на отчуждителна процедура. Това разрешение е възприето и във впоследствие приетият и сега действащ Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и приетото от ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по т.д. № 6/2015 г.: Плановете нямат отчуждително действие. Изтичането на срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура. В случая, както се посочи и по-горе съгласно § 70 от ПЗР на ЗУТ сроковете по чл.208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона ПУП, за изграждане на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, текат от 31.03.2001г. Видно от гореизложеното, процесния имот е предвиден за отчуждаване през 1970 г. при условията на ЗПИНМ, направено е оценяване, но обезщетението не е заплатено и не са започнали предвидените дейности. Същевременно са настъпили законови промени, отмяна на ЗПИНМ със ЗТСУ през 1973 год. и отмяна на ЗТСУ със ЗУТ през 2001г. Със чл.178 на ЗТСУ относно отчуждаванията е удължено действието на ЗПИНМ, а с § 70 ПРЗ на ЗУТ са уточнени сроковете по чл. 208 относно отчуждителните процедури. Съдът приема, че са налице условията по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.132 ал.2 т.1 от ЗУТ, а именно, настъпили съществени промени в обществено-икономическите, и устройствени условия, при които е бил съставен планът и не е започнала процедурата за отчуждаване в срока по чл. 208 от АПК. По отношение втория мотив за отказ, а именно - предложената промяна на плана, с която се определя минимална ширина от 4.00 м. на част от ул.••, че противоречи на чл. 80 ал. 2 от ЗУТ, действително е налице това противоречие, но същото не е мотив за категоричен отказ, тъй като не са проверени изключенията от това правило. Основателно се явява становището на жалбоподателите, че отклонението на направеното предложение с 50 см. не е основание за отказ, а за указание да се коригира предложението. Съгласно заключението на вещото лице – частта от имота, предвиден за отчуждаване и за изграждане на улица е със специфични условия – по-голяма денивилация, като в случай, че границите на имота на жалбоподателите се измести с 0.50 м. навътре в същия, а не както е посочено в скицата-предложение, няма да се измени съществено и ако така изготвеното предложение за частично изменение на ПУП /ПУР/ се допусне, то ще затрудни възможността за изграждане на техническата инфраструктура и придвижване на хора и автомобилен транспорт по ул.••, но няма да е невъзможно проектирането им. Съгласно чл. 80 ал. 6 от ЗУТ всички описани изисквания за ширина на платно и тротоари, може да не се прилагат в населени места или части от тях при специфични теренни условия. По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата е в противоречие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу акта следва да бъде уважена и оспорения акт отменен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. Не са налице условията за отказ поради това, че заявителите не са придобили правата по чл. 134 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, поради това, че срокът от десет години, определен от чл. 208 ал. 1 от ЗУТ за започване на отчуждителни процедури все още е изтекъл, тъй като по делото се установи, че този срок е изтекъл, а по отношение предложената промяна на плана, с която се определя минимална ширина от 4.00 м. на част от ул.••, в противоречие на чл. 80 ал. 2 от ЗУТ, сочещ 4.50 м., следва да се извърши нова преценка, като се укаже на заявителите да коригират направеното предложение или да се прецени не е ли налице изключение по смисъла на разпоредбата на чл. 80 ал.6 от ЗУТ, с оглед специфичните условия – по-голяма денивилация, както сочи заключението на вещото лице по СТЕ по настоящето дело. С оглед на изложеното на основание чл. 173, ал. 2 от АПК оспорения акт следва да бъде отменен и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и посочени по-горе, съгласно чл.173 ал.2 от АПК, като се определи 30 - дневен срок за издаване на съответния административния акт, считано от влизане в сила на решението. При този изход на спора и при своевременно направено искане, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващите следва да бъдат присъдени направените по производството досега разноски – 30, 00 лв. за платена държавна такса, 500 лв. за възнаграждение на експерта и 1 500 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, или общо за разноски сумата от 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/. Определения хонорар на адвоката не е прекомерен с оглед характера на делото и извършените процесуални действия от същия. Община Оряхово, като ЮЛ /юридическо лице/, в чиято структура се намира административният орган, издал оспореният акт, следва да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски, за които са приложени съответните писмени доказателства, че са заплатени. Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК във вр. с чл.173 ал.2 от АПК и чл. 143 ал.1 от АПК, съдът