Решение № 13042 от 14.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11812/2024 г.

Производството е по реда на чл. 226 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на решение № 12619 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2032 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение, с което е отменено решение № 146 от 05.01.2024 г., постановено о адм. дело № 8454 по опуса за 2021 г. на Административен съд – София град (АССГ), Трето отделение, 49 – ти състав, с което е отменено Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по жалбата на „ВЕДЖЕТЕЙБЪЛС” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], офис 3, представлявано от управителя А. С., чрез адв. М. С., със съдебен адрес [населено място], [улица], и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С жалбата се иска посочено УП да бъде отменено като незаконосъобразно и немотивирано. Посочва се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалния закон. Инвокират се доводи, че УП е немотивирано, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Оспорващият излага съображения, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК императивно предвижда че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, което означава, че при неизпълнение на това изискване, актът е незаконосъобразен поради допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че в УП не са изложени правни основания за издаването му. Подчертава се, че посочена единствено разпоредбата на чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), която не представлявала основанието за отказ за изплащане на заявената субсидия. Жалбоподателят заявява, че според него всички заявени площи са допустими за подпомагане. Не на последно се обръща внимание на обстоятелството, че в таблицата на стр. 3 от акта е налице сума в размер на 849, 29 лв., за която не било ясно на какво основание е прихваната. Допълнително се излагат съображения по съществото на спора. В хода на съдебното производство жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа жалба и предлага да се уважи по изложените в нея доводи. Претендира разноски за трите инстанция, съгласно представен списък, без адвокатското възнаграждение за настоящето производство. Депозира писмено становище. Ответникът – Заместник изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юрк. В., която оспорва жалбата, предлага да не се уважава, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Административен съд София - град, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Настоящето производство е образувано във връзка с решение № 12619 от 21.11.2024 г. по адм. дело № 2032 по описа за 2024 г. на ВАС, Пето отделение, с което са дадени следните указания: „При новото разглеждане на делото съдът следва да установи предмета на спора, да разпредели изрично доказателствената тежест и даде указания на страните по реда на чл. 171, ал. 5 АПК за обстоятелствата от значение за делото, за които не сочат доказателства, вкл. за допълнителна СТЕ, извърши собствени фактически установявания, анализ на доказателствата и изведе въз основа на същия съответни правни изводи“. По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 604061 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.). На 30.04.2019 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 22/230519/95083 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за млади земеделски стопани (МЗС); Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10); Екологично земеделие (Мярка 11) и Компесаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). В заявлението са посочени земеделски парцели и конкретно заявени култури за всеки един от тях, като са приложени изискуемите от нормативните актове документи. С УП изх. № 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г. по описа на ДФЗ жалбоподателят е уведомен, че по подаденото от него заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните площи и резултатите са детайлно описани в приложения доклад. Това писмо е получено от оспорващия на 10.11.2021 г., видно от Известие за доставяне ИД PS6300018P1SH (л. 146). Срещу УП е подадено възражение от Р. М. с вх. № 01 – 262 – 6500/1253 от 14.12.2021 г., на което е отговорено с Уведомително писмо изх. № 01-262-6500/1253#2 от 28.01.2022 г., с което са отхвърлени възраженията. На 05.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо изх. № 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г. от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, по силата на което е оторизирана сума по всяка от заявените от жалбоподателя схеми и мерки. В Таблица № 1 от уведомителното писмо са направени намаления на исканите суми както следва: за Подмярка 13.2/НР – 0 лв.; за СЕПП – 1250, 57 лв.; за СПП – 58, 98 лв.; за СП (други) – 3530, 29 лв.; за ЗДП – 384, 82 лв.; МЗС – 41, 81 лв. и за Възстановяване от ФД – 0 лв. В Таблица № 2 на извършени плащания, са посочени прихванати суми и/или удържан данък общ доход в размер на оторизираната сума по дати и мерки, както следва: за СЕПП – 16.12.2019 г. – 8815, 83 лв. и прихваната сума – 849, 29 лв.; за Подмярка 13.2/НР 2 – 19.12.2019 г. – 1048, 50 лв.; за СП (други) – 17.03.2020 г. – 13471, 46 лв.; за СПП – 23.03.2020 г. – 4057, 62 лв.; за ЗДП – 14.04.2020 г. – 6051, 67 лв.; за СЕПП – 04.06.2020 г. – 143, 21 лв.; за МЗС – 08.06.2020 г. – 2876, 89 лв.; за СП (други) – 29.06.2020 г. – 466, 05 лв. и Възстановяване от ФД – 03.09.2020 г. – 458, 29 лв. Като мотиви административния орган е посочил следното: Общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ПЗПЗ. В Таблица № 1 са структурирани по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. На първо място е посочено намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8§1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6§2, буква е), т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията и съгласно чл. 65, §2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/, във връзка с чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За последните две основания изрично е посочено, че за кампания 2019 не е прилагано такова. Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за всяка една от схемите. В Таблица 2 са посочени извършените плащания по заявената схема/мярка за подпомагане. Датата, на която е извършено плащането; Оторизираната сума – сумата посочена в колона 6 на таблица 1; Прихваната сума – отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспадната суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ; Удържан данък общ доход – отразява данъка, който на основание чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа у внася от ДФЗ, в качеството му на администратор на съответната помощ. В изпълнение на дадените задължи указания с решение № 12619 от 21.11.2024 г. по адм. дело № 2032 по описа за 2024 г. на ВАС и с оглед категорично изразеното единодушно становище на страните по делото съдът не назначи нова експертиза, а пристъпи към повторно изслушване на вещото Р. К., който отговори подробно и изчерпателно на поставените му уточняващи въпроси. Разясни кои декларирани имоти от оспорващия и по какви причини не отговарят на изискванията за 2019 г. Експертът пред съда и страните разгледа приети по делото цветни снимки на процесните имоти и на тяхна база повторно потвърди заключението си. При така установената фактическа обстановка Административен съд София град, 8 –ми състав направи следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 168 АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. При извършената служебна проверка съдът установи, че актът е издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавния фонд „Земеделие“ П. С., опровомощена съгласно Заповед № 03-РД/2891 от 16.06.2021 г. на Изпълнителният директор на Държавния фонд "Земеделие" да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Във връзка с указанията, дадени от ВАС, жалбоподателят в съдебното заседание, проведено 12.02.2025 г., изрично заяви, че не оспорва прихваната сума с процесното УП, тъй като нейната дължимост е влязла в сила. Актът е постановен в нарушение на изискването за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, трябва да е и мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт като нарушение на неговата форма. В настоящия случай в УП само в две изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на И. (л. 156, адм. дело №8454/21).Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите. В случая в оспореното УП в Таблици 1 и 2 са посочени: искани суми – оторизирани суми – намаления – изплатени суми. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления като само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление. Този порок в оспорения административен акт не може да бъде заменен с приетата в предходното разглеждане на спора, предмет на адм. дело. № 8454/21 г. на АССГ, експертиза както и от дадените обясненията от вещото лице Р. С. (изготвил експертизата) пред настоящия съд. Видно от самото заключение, както и от казаното от експерта пред съда, то така не се дават разяснения относно констатираното с УП, а същото реално се мотивира, тъй като вещото лице описва кои имоти и по каква причина са квалифицирани като недопустими площи. По отношение на сумата в размер на 849, 29 лв., прихваната с обжалваното УП и посочена на ред 1, колона 4 на таблица 2 жалбоподателят представя Определение № 5686 от 30.07.2021 г. по адм. дело № 2775 по описа на АССГ, Трето отделение, 34 състав, оставено в сила с Определение № 10709 от 21.10.2021 г. по адм. дело № 10366 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Видно от съдържанието на влязлото в сила определение посочената сума е била определена за довнасяне с Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/274 от 02.06.2020 г., влязло в сила на 01.07.2020 г., когато е изтекъл срока за неговото обжалване, т.е. година и един месец преди издаването на обжалваното УП. Основателно е възражението на жалбоподателя, че по никакъв начин не се установява от мотивите на обжалвания административен акт, че прихващането е направено във връзка с влязлото в сила Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/274 от 02.06.2020 г. Липсата на изложение в тази връзка отново представлява нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Независимо от това по време на съдебното заседание, проведено на 12.02.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателя изрично заяви, че не поддържа жалба в тази й част, поради което съдът намира, че в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна в поддържаната й част, а оспореното УП следва да бъде отменено в оспорената част и преписката върната за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2019 година с друг административен акт, в който съобразно чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК административният орган да изложи фактически и правни основания, които дават възможност на адресата на акта да разбере мотивите за взетото решение и да бъде осъществен съдебен контрол за съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски само за първото разглеждане на спора пред АССГ по адм. дело № 8454/2021 г., съгласно представения списък, но е и в частта на претендираното такова за пред ВАС, тъй като в хода на касационното производство не е било искано присъждането на разноски. За настоящата инстанция не са поискани разноски. Така мотивиран, Административен съд София - град, ІІІ отделение, 8 състав