Решение № 157 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Директорът на ТП на НОИ Видин с решение № 1040-05-26/04.12.2024г. е отхвърлил жалбата на К. Н. Н. от Видин против разпореждане № Д-05-999-00-0002654429/05.11.2024г., като неоснователна, респ. е потвърдил същото. С него ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Видин е разпоредил спиране на производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е 20242768363 за периода от 11.10.2024г. до 09.11.2024г. Същият е недоволен от постановеното разпореждане и решение и излага съображения за незаконосъобразност на административния акт и иска да бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди представените доказателства, доводите на страните и законосъобразността на атакувания АА, намира за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 118 КСО 14-дневен срок от активно легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните причини: На 04.11.2024г. в ТП на НОИ Видин за Н. е подадено удостоверение по образец с данни за правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност с болничен лист № Е 20242768363/17.10.2024г. издаден от ЛКК към медицински център „Биомед-99“ ЕООД Видин. Директорът на ТП на НОИ Видин е депозирал жалба с изх. № 1029-05-2325 от 05.11.2024г. срещу решението на ЛКК по болничния лист. Според изложено съда прави следните правни изводи: Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му в предписаната от закона форма и в съответствие с административно производствените правила и материалния закон. В чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО е предвидено, че длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. В случая са налице предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, тъй като същият е обжалван, видно от приложеното писмено доказателство. Спорът за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на същия лист обезщетение за временна неработоспособност, с оглед на което постановеното спиране е законосъобразно. Основанието за спирането на производството по изплащане на паричното обезщетение - обжалване на акта на медицинската експертиза определя и срока на спиране: до приключване на производството по обжалване. Компетентността за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е предоставена на органите на медицинската експертиза по чл. 111 ЗЗ, поради което преди тяхното произнасяне не е възможно признаване на право и определяне размер на парично обезщетение за временна неработоспособност. Предвид гореизложеното неоснователна е подадената жалба. Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ответника направените деловодни разноски, изразяващи се в ю.к. възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Видин