Решение № 39917 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9873/2025 г.

Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на М. М. А. С., [държава], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 10, подадена чрез адв. Т. Л., съдебен адрес: [населено място], [улица], ап. 1, против Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 973/04.09.2025 г., издадена от Началник отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи , с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ на М. М. А. С. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ – [държава], като на основание чл. 39б, ал. 1 във връзка с чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ е определен срок от 30 (тридесет) дни за доброволно напускане на страната. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, като се сочи, че връщането му до страната на произход би изложило живота му на риск, тъй като е ноторно известно, че в [държава] войната продължава макар и вече между други групировки и организации. Твърди се, също така, че оспорващият е търсещ закрила, подал е молба до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и молба за убежище до Президента на [държава], които предхождат издаването на оспорената заповед. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, оспорващият, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Л., поддържа жалбата и сочи, че М. М. А. С. следва да остане в страната на основание чл. 84, ал. 6 от ЗУБ. Излагат се съображения, че лице, търсещо закрила, не може да бъде принудително върнато в страна, в която животът му е изложен на опасност, във връзка с което следва да бъде съобразено и становището на ВКБООН от месец декември 2024 г., в което се призовава сирийските бежанци да не бъдат връщани принудително, предвид ситуацията. Не се претендират разноски. Ответникът Началник отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи , в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на издадената заповед. Административен съд София - град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 31.07.2024 г. М. М. А. С. е подал молба за предоставяне на международна закрила в [държава] до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С Решение № 12654/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението на Председателя на ДАБ при МС е оспорено от М. М. А. С. пред Административен съд София-град. С решение № 3378 от 01.02.2025 г., постановено по адм.д. № 191/2025 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с окончателно решение № 7442 от 07.07.2025 г., постановено по адм.д № 3336/2025 г. по описа на Върховен административен съд, е отхвърлена жалбата на М. М. А. С. срещу Решение № 12 654/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС. С писмо рег. № 513000-58215 от 13.08.2025 г. на СДВР ДАБ при МС уведомява Дирекция „Миграция“ при СДВР, че с решение № 7442 от 07.07.2025 г., постановено по адм.д № 3336/2025 г. по описа на Върховен административен съд, се отхвърля жалбата на М. М. А. С. срещу Решение № 12 654/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, чужденецът е осигуряван от ДАБ при МС, регистрационната му карта е със статут унищожен, като последният известен адрес, посочен в регистрационната карта, е в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 10. По делото е представена докладна записка № УРИ 5392Р-855 от 04.09.2025 г. от ВПД началник група 01 „КПЧ-СНМ“ при отдел „Миграция“ – СДВР до Началник на отдел „Миграция“ – СДВР относно налагане на ПАМ по ЗЧРБ на чужд гражданин с отнет хуманитарен статут в [държава]. В докладната записка се сочи, че в отдел „Миграция“ – СДВР е постъпило писмо рег. № ПМЗ-ОК-2179 от 04.08.2025 г. по описа на ДАБ при МС, с което се уведомява, че чуждият гражданин М. М. А. С., роден на [дата]., гражданство [държава], [ЛНЧ] е подал молба за международна закрила с вх. № ОК13-1373/31.07.2024 г., издадена му е регистрационна карта № 826092828 от 02.05.2025 г., като с Решение № 12 654/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС на лицето е отказана международна закрила в [държава]. Извършена е проверка на адрес от служители на Отдел „Миграция“ при СДВР, при която е установен друг чужд гражданин. След проведен телефонен разговор с М. М. А. С., в който същият е заявил, че се намира далече от адреса, на 27.08.2025 г. лицето се е явило в Отдел „Миграция“ при СДВР, където лично му е връчено съобщение, с което се уведомява за започналото производство за налагане на принудителна административна мярка, като му е указано, че в 7-дневен срок може да представи възражения, обяснения и допълнителни доказателства. Съгласно установено в горепосочената докладна записка при извършени справки в информационната база на МВР е установено, че лицето не е подало заявление за продължително пребиваване, няма данни за нова виза, няма нова адресна регистрация и няма регистрирани данни за преминаване през ГКПП. Предложено е на основание чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ спрямо М. М. А. С. да бъде издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ и на основание чл. 39б, ал. 1 и във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ да бъде определен срок от 30 тридесет дни за доброволно напускане на страната. До М. М. А. С. е отправено съобщение с рег. № 51300-61507 от 27.08.2025 г., връчено лично на лицето на 27.08.2025 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК същият е уведомен, че спрямо него започва производство за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ във връзка с отказан хуманитарен статут, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК в срок от 7 дни от съобщението може да представи допълнителни възражения, обяснения и доказателства в отдел „Миграция“ – СДВР. В отдел „Миграция“ не е получен отговор от лицето, не са представени възражения и допълнителни доказателства. На 01.08.2025 г. М. М. А. С. е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила до Председателя на ДАБ при МС, към която е представен договор за наем на недвижим имот. С решение № 65-ОК от 19.08.2025 г. на Интервюиращ орган при ДАБ при МС на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ последващата молба на лицето не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е оспорено по съдебен ред пред Административен съд София-град, във връзка с което е образувано адм.д. № 9345/2025 г. по описа на АССГ, което към настоящия момент не е приключило. С оспорената в настоящото производство Заповед УРИ № 5392 ПАМ – 973/04.09.2025 г., издадена от Началник отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи , на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, ал. 4 от ЗЧРБ на М. М. А. С. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ – [държава], като на основание чл. 39б, ал. 1 във връзка с чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ е определен срок от 30 (тридесет) дни за доброволно напускане на страната. Като мотиви за издаване на оспорената заповед е посочено, че същата се издава за това, че по отношение на чужденеца има Решение № 12 654/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут и мотивите, изложени в докладна записка № УРИ 5392Р-855 от 04.09.2025 г. Оспорената заповед е съобщена лично на оспорващия на 05.09.2025 г. Жалбата е подадена в Административен съд София-град на 16.09.2025 г. При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. В конкретния случай оспорената заповед е подписана ЗА Н. О. „Миграция“ от старши инспектор И. И.. Със Заповед № 513з-9426 от 06.12.2018 г. Директорът на СДВР е оправомощил Началника на отдел „Миграция“ при СДВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация. В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 се посочва държавата, в която мярката ще бъде изпълнена. При настъпване на основателни причини данните относно държавата могат да бъдат променяни от органа, който е издал заповедта. Издателят на заповедта И. И., на длъжност Началник на 01 група „Продължително, краткосрочно пребиваване и съгласуване“ в сектор „Незаконна миграция“ към Отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, във връзка с разрешен платен годишен отпуск е определена като заместник на Началника на Отдел „Миграция“, считано от 01.09.2025 г. до 05.09.2025 г. със Заповед № 513з-10377 от 29.08.2025 г. на Директора на СДВР. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед се нарежда заместване на отсъстващия титуляр от друг служител, като за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Във връзка с горното съдът приема, че на 04.09.2025 г. издателят на оспорената заповед старши инспектор И. И. е издала заповедта в качеството си на Началник на отдел „Миграция“ по заместване (Заповед № 513з-10377 от 29.08.2025 г.) и при делегирани правомощия със Заповед №513з-9426 от 06.12.2018 г. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК за писмена форма и реквизити, в това число правни и фактически основания. Мотиви към заповедта се съдържат и в в докладна записка № УРИ 5392Р-855 от 04.09.2025 г., цитирана в заповедта и съставляваща неразделна част от нейните мотиви. В конкретния случай заповедта е мотивирана с наличие на решение за отказан хуманитарен статут на М. М. А. С., т.е. с наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществено да са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил заповед в противния смисъл. Чужденецът се е запознал с административният акт и адекватно е организирал защитата си, с което е спазено изискването по чл. 12, т. 1 от Директива 2008/115/ЕО за предоставяне на информация относно съществуващите правни средства за защита. В хода на съдебното производство е предоставена възможност на жалбоподателя да даде обяснения с цел изясняване на всички относими факти и обстоятелства, както относно личното му положение, така и по отношение на сигурността в страната на произход, както и да представи доказателства. Правилно е приложен и материалният закон.