Решение № 984 от 3.6.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Бийч ризорт“ ЕООД, ЕИК 206060846, със седалище в гр. Силистра, адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ 41, ет. 5, представлявано от управителя И. С. Т., чрез адв. М. К., ДАК, против Решение № 70/ 09.12.2024 г. по НАХД № 140/ 2024 год. по описа на Районен съд – Балчик. Касаторът не е доволен от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено. Оспорва наличието на нарушение. Прави възражение, че съдът не е обсъдил и анализирал доказателствата в пълнота, поради което неправилно е приел, че нарушението е доказано. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява управителят, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Настоява, че административнонаказателното производство не е протекло в съответствие със ЗАНН и спецификата на случая. Според процесуалния представител на жалбоподателя противоречи на процесуалния закон изслушването на жалбоподателя от ИТ и впоследствие използване казаното от него като мотив за решението на административнонаказващия орган. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от юриск. Н., който оспорва жалбата. Настоява, че в преписката се съдържат достатъчно доказателства – трудов договор, отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м.юли 2023 г. в дружеството, за които сочи, че са представени от жалбоподателя при проверката. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, ако има поискано такова. Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита жалбата за неоснователна. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С Наказателно постановление № 08-2400074/79 от 13.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич касаторът е бил наказан за това, че при извършената на 29.02.2024 г. проверка на място и след преглед на представените на 05.03.2024 г. и 25.03.2024 г. документи е установено, че в качеството си на работодател е допуснал полагането на труд при повече от 7 часа дневно работно време от М. Е. М. (лице, което не е било навършило 18 години и е заемало длъжността „барман“ в стопанисвания обект). Нарушението е извършено на 04.07.2023 г., установено е на 25.03.2024 г. и е доказано от данните, обективирани в трудовия договор, ведомостите за заплати, присъствената форма и сведенията от трети лица. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 305, ал. 3 от Кодекса на труда, за което на основание на чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „БИЙЧ РИЗОРТ“ЕООД - гр. Силистра е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Стигнал е до извод, че в наказателното постановление са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение, а конкретните обстоятелства по нарушението се установяват от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. Според РС е налице административно нарушение, тъй като дружеството, в качеството си на работодател и стопанисвайки хотел „Casa di Fiore“ в с. Кранево, на 04.07.2023 г., е приело на работа непълнолетно лице, като го е назначило на работа на 8 – часов работен ден в нарушение на чл. 305, ал. 3 от КТ, според който работното време на ненавършилите пълнолетие деца е 7 часа дневно. При този анализ РС е извел, че административнонаказващият орган е взел предвид всички относими обстоятелства, че размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен в законовия минимум от 1500 лева и в резултат, че наказаното лице правилно е било санкционирано с атакуваното наказателно постановление. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е установена правилно при спазването на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства, като е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. В случая е установено, че в качеството си на работодател касаторът е допуснал полагането на труд при повече от 7 часа дневно работно време от непълнолетния М. М.. Проверката е извършена на място и по документи. От събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се налага изводът, че е извършено посоченото нарушение, за което правилно на касатора на основание на чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, който е минималният по закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение с изслушването на работника пред Инспекция по труда. Няма забрана за изслушване на лицето. Не е налице нарушение и с проведения разпит на свидетеля М. М., който междувременно е навършил пълнолетна възраст. Вярно е, че той е жалбоподател и би могъл да даде обяснения, но в тях е щял да изложи същите факти, като тези, дадени като свидетел. Освен това неговите показания се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – в подписания между него и работодателя трудов договор е уговорено работно време от 8 часа на ден. В приложената в първоинстанционното производство форма за отчитане на явяването и неявяването на работа в хотел „Casa di Fiore“ за месец юли 2023 г., надлежно подпечатана и подписана от управителя, също е отразено, че М. М. е заемал длъжността „барман“ и е работил в редовна смяна, която е обхващала 8 – часов работен ден. Правилно е отразено, че има извършено нарушение на 04.07.2023 г., след като в трудовия договор изрично е указано, че началната дата на престиране на труд е 04.07.2023 г., а трудовият договор е подписан от двете страни и надлежно подпечатан. Тази дата фигурира и като първа дата на работа в Справката за реално положен труд, представена от дружеството относно работещите в обекта, вкл. за лицето М. М.. Същата е началната дата и във формата за отчитане явяване и неявяване на М.. РС е изложил ясни аргументи относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и относно спазването на всички процесуални правила при извършването на проверката и съставянето на АУАН, които настоящата съдебна инстанция приема изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях. Предвид конкретните обществени отношения относно запазването здравето на непълнолетните работници случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен. Правилно районният съд е приел, че нарушението е индивидуализирано до степен, в която санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава, съответно, че наказаното лице е имало качеството на работодател, който на отразената в АУАН и НП дата е приел на работа непълнолетното лице М., назначил го е на работа на пълно работно време от 8 часа, с оглед на което е сторил единствено правилния извод, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, като е допуснало непълнолетно лице да работи повече от законно допустимите часове. Обстоятелството, че в Справката за реално положен труд е отразена два часа почивка, не променя факта, че в трудовия договор е уговорено пълно работно време от 8 часа. Няма представено разпределение за 7 – часови работни смени, а във формата за отчитане са отразени смени от 11, 12, 8 часа дневни смени и 5 часа нощен бар. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установи да страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане на последния следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева). Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,