Решение № 2087 от 4.11.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 288/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, наречена „въззивна“, подадена от името на „Ваканционно селище „Русалка““ АД, ЕИК 834025737, със седалище и адрес на управление [населено място], район Витоша, [улица], подадена чрез адв. Д. П. – АК Варна, редовно упълномощен срещу Решение № 13 от 15.03.2024 г., постановено по анд № 268/2023 г. по описа на Районен съд Балчик, с което е изменено Наказателно постановление № Т-НП-3/23.02.2023 г., издадено от министъра на туризма. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в изменението на наказателното постановление по отношение на размера на имуществената санкция. Касаторът счита, че съдът няма правомощието на изменя неправилно определената имуществена санкция от 20 000 лева, каквато нямало предвидена в закона, а е бил длъжен да отмени в цялост наказателното постановление. Изложени са оплаквания, че решението не било достатъчно мотивирано. В мотивите на решението били изложени противоречиви изводи, доколкото се касаело за тълкуване на понятия „ограничен“ и „контролиран“ достъп. Твърди се, че инфраструктурата във Ваканционно селище Русалка била частна собственост, в това число и алеите и пътищата, които водели до плажа били собственост на дружеството. Настоява, че имало възможност за свободен и безплатен достъп до плажната ивица и оспорва изводите на районния съд за противното. Моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни. В писмено становище по делото, процесуалният представител на касатора поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции. Ответникът, министърът на туризма, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Събраните писмени и гласни доказателства установявали осъществяване на вмененото нарушение от санкционирано юридическо лице „Русалка“АД – [населено място], а именно, че е ограничило правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морския плаж. Установено било, че на посочената дата, 13.09.2022 г. „Русалка“АД без основание и в нарушение на ЗУЧК е поставило заграждение, с което ограничило правото на свободен и безплатен достъп до неохраняем морски плаж, като е определило и изисквало такса от 8 лева на човек без да има право на това. Предвид факта, че вече били издадени наказателни постановление за предходни нарушения, което е отегчаващо обстоятелство, правилно била наложена имуществена санкция в максимално предвидения размер. Пледира решението на Районен съд - Балчик да бъде потвърдено. Административен съд – Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Районен съд – Балчик е изменил Наказателно постановление № Т-НП-3/23.02.2023 г., издадено от министъра на туризма, с което на „Русалка“ АД е наложена имуществена санкция от 20 000 лева, на основание чл. 22е, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие като е е изменил санкцията на 12 000 лева, представляваща предвидения в закона максимум за повторно извършено нарушение. Видно от мотивите на наказателното постановление, нарушението се изразява в констатирано от контролните органи на Министерството на туризма на 13.09.2022 г. ограничаване от дружеството на правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морски плажове „Русалка бейби“, Русалка централен“ и „Русалка каяк“, в община Каварна, област Добрич. Районен съд - Балчик е разгледал въззивната жалба срещу наказателното постановление въз основа на Определение № 535/22.11.2023 г., постановено по чнд № 1013/2023 г. от ВКС, трето наказателно отделение, с което делото му е било изпратено по подсъдност по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. За да измени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че нарушението по чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които установяват, че „Ваканционно селище „Русалка““ АД е ограничавало достъпа на гражданите до трите морски плажа като е определило и изисквало заплащане на такса в размер на 8 лева на човек без да има право на това. Съдът е обсъдил сроковете, процесуалните правила, компетентността на органите и е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, основания за неговата отмяна. Касационният състав приема, че решението е правилно, законосъобразно и не страда от сочените в касационната жалба пороци, основания за неговата отмяна. Районният съд в мотивите на решението е обсъдил изключително подробно установената по делото фактическа обстановка, съобразно представените доказателства, поради което възражението на касатора, че решението не било мотивирано, са неоснователни. В мотивите на решението са обсъдени начина на организиране на достъпа до процесните плажове и техния статут на изключителна държавна собственост с осигурен свободен достъп. Касационната инстанция намира за неоснователни изложените оплаквания в касационната жалба, че в мотивите на решението се съдържали противоречиви изводи, доколкото се изисквало тълкуване на понятията „ограничаване“ и „контролиране“ на достъпа до морските плажове. По делото няма никакви данни санкционираното дружество да е лице, което да може „да контролира достъпа“ до морските плажове. Въз основа на представените по делото заповеди на министъра на туризма, цитирани в решението, законосъобразно районният съд е констатирал, че процесните три морски плажа са обявени за неохраняеми и не са отдадени под наем или концесия по см. на чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК. В чл. 7, ал. 4 ЗУЧК се предвижда, че единствено министъра на туризма управлява морски плажове или части от тях, за които не е възложена концесия. Това означава, че санкционираното търговско дружество няма никаква законова призната възможност „да контролира достъпа“ до процесните морски плажове, обявени от чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 3 от ЗУЧК за изключителна държавна собственост. Относно твърденията на касатора, че достъпът до плажа не бил ограничен, понеже имало алтернативен обходен маршрут, по който се достигало до същите плажове, касационният състав споделя изцяло изложените съображения на районния съд, с които тези твърдения са отхвърлени като неверни. Поставената на обходния път желязна врата със синджир и катинар, чиято снимка е приложена на л. 38 от делото, е със табела с големи букви „ПРОТИВОПОЖАРЕН И АВАРИЕН ПЪТ. ЗАБРАНЕТО СПИРАНЕТО И ПАРКИРАНЕТО ПРЕД ВХОДА“. Действително не може да се твърди, че виждайки металното ограждение, синджира и катинара и поставената забранителна табела, гражданите ще възприемат възможността да преминат през този затворен път, за да достигнат до морските плажове, ограничени за ползване от касатора с платен достъп. Затова обстоятелството дали катинарът и самото желязно ограждение били заключени или не, е без значение. Неоснователно е възражението, че районният съд нямал право да изменя наказателното постановление, определяйки правилния максимален размер на предвидената в закона имуществена санкция. Действително неправилно наказващият орган, считайки че следва да наложи санкция по реда на чл. 22е, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУЧК, за повторно извършено нарушение от същия вид, в случая трето по ред, е приел, че размерът й е 20 000. Нормата на чл. 22е, ал. 2 от ЗУЧК, както правилно е констатирал и районният съд, предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба [рег. номер] 6000 лв. или имуществена санкция [рег. номер] 12 000 лв. Районният съд, възприемайки съображенията на наказващия орган да определи максимално предвидения в закона размер, е изменил наказателното постановление в частта на грешно посочения размер като е намалил санкцията от 20 000 лева на 12 000 лева. Изменението на наказателното постановление в частта на наложените санкции е изрично предвидено в чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН. Районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че извършването на нарушението е доказано, но наказващият орган е определил неправилно вида или размера на наказанието, респ. санкцията, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление по отношение на наказанието, а не да го отменя като незаконосъобразно. С оглед чл. 84 от ЗАНН правомощието на съда да измени НК се упражнява при ограниченията на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. В случай районният съд е приложил закона за същото нарушение. Затова възраженията, че съдът е следвало да отмени наказателното постановление, поради допуснатата грешка при определяне от наказващия орган на размера на предвидената в закона имуществена санкция, са неоснователни. Споделя се и становището на съда, че правилно наказващият орган е установил наличието на повторност, т.е. на предпоставките за налагане на завишените санкции по ал. 2 на чл. 22е от ЗАНН, като в тази част и по отношение на съображенията за налагане на санкция в максимално предвидения от закона размер от 12 000 лева, касационният състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, препраща към мотивите на Решение № 13 от 15.03.2024 г., постановено по анд № 268/2023 г. по описа на Районен съд Балчик. При извършване на служебната проверка за законосъобразност на решението по чл. 218, ал. 2 АПК във вр.чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК, не се констатирана пороци, представляващи основания за отмяна. По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не се констатираха служебно основания за касиране на съдебния акт по см. на чл. 218, ал. 2 АПК във вр.чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК. Относно разноските, при този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за осъществено процесуално представителство на министъра на туризма, които се определят в размер на сумата от 80 лева на основание чл. 37 ЗПП във вр.чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Административен съд –Добрич, ІІ касационен състав