Решение № 564 от 2.4.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 82/2025 г.

Производство по реда на чл. 268 и сл. Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е по жалба подадена от „РОДНА ИНДУСТРИЯ-91“ ЕООД, ЕИК: 835015265, адрес: гр. Попово, бул. „България“ № 108, чрез пълномощника си адв. Ц. Н. Д., против Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което жалба срещу действията на публичния изпълнител по оповестяването на търга, обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С250025-162-0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело /ИД/ № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, е оставена без разглеждане като недопустима. Счита, издаденото Решение за незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма; при съществено нарушение на административнопроизводствените правила; при противоречие с материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Сочи в жалбата, че предмет на подадената жалба до директора на ТД на НАП - Варна, са действията на публичния изпълнител по ИД № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, а не изготвянето и връчването на актовете по ИД. Решението е издадено при неспазване на установената форма, предвид липсата на фактическите основания за издаването на акта. Решението е постановено при противоречие с материалноправните разпоредби: Обжалваните действия на публичния изпълнител са осъществени от него при упражняването на правомощията му по ДОПК и като такива са действия по извършване на публична продажба на недвижими имоти. Тези действия са част от процедурата по провеждане на публичната продажба, а като цяло - от принудителното изпълнение по събиране на публични държавни вземания, регламентирано в Дял четвърти от ДОПК и доколкото не са изрично изключени от контрол и няма предвиден специален ред за оспорването им, подлежат на контрол за законосъобразност в регламентираните срокове, на основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК и по реда на Глава двадесет и седма от същия кодекс, и на контрол за нищожност - без ограничение във времето, на основание чл.266, ал.1 ДОПК, вр. чл.160, ал.5 ДОПК, вр.чл.144, ал.2 ДОПК. Принудителното изпълнение по ИД № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, обективирано в действията на публичния изпълнител, е насочено към част от производствено - техническата база на Инсталацията за изработване на керамични продукти - тухли, чрез изпичане в един брой рингова пещ, експлоатирана от „Родна индустрия - 91“ ЕООД гр.Попово. Решението е постановено при съществени нарушения на административно - производствените правила: От процесиите действия на публичния изпълнител и от приложените по ИД писмени документи, не става ясно за дружеството - длъжник, публичният изпълнител кой подход по чл. 238, ал. 4 ДОПК е избрал - този по т. 2. продажба на групи от вещи, които обичайно се продават заедно; или този по т.3. - продажба на обособени части от предприятие, тъй като никъде в документите това не се споменава, а от процесиите действия на публичния изпълнител не може да се направи обосновано предположение и/или извод за избрания подход. В Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С250025-162-0000205/17.01.2025 г., както и във всички предходни съобщения за продажба чрез търг с тайно наддаване на публичния изпълнител, не е посочено правното основание за определения начин на продажба. Счита, че публичният изпълнител е следвало да опише, оцени и обяви всички сгради и съоръжения от действащата Инсталация за изработване на керамични продукти - тухли, чрез изпичане в един брой рингова пещ, за която е издадено КР, съгласно чл.117, ал.1 от ЗООС, от страна на министъра на ОСВ. Извършените действия се явяват нищожни. Дори и да се приеме, че сградите са самостоятелни обекти, със самостоятелни функции, отново не са налице условията на чл. 238, ал. 4, т. 2 и 3 от ДОПК, при наличието на които публичният изпълнител би могъл да извърши продажба на групи от вещи, включваща само част от самостоятелните сгради, тъй като обявените за продан обекти не представляват група вещи, които обичайно се продават заедно, нито обособена част от предприятието, която може да функционира самостоятелно. При извършване на описа на 22.11.2024 г. публичният изпълнител П. не е описал тази рингова пещ, която функционира и за дейността на която е издадено КР, съответно същата не е оценена по нейната пазарна стойност. При извършването на описа не са описани и съответно не са оценени и следните и съоръжения, които са разположени и трайно прикрепени към поземлен имот с КИД57649.503.3741. Неизясняването на относимите факти, относно всички сгради и съоръжения, включени в обхвата на действащата инсталация за изработване на керамични продукти - тухли, чрез изпичане в един брой рингова пещ, за която има издадено КР, и несъобразяването на обстоятелството, че тухларната представлява една цялост, създава предпоставки за произволно и незаконосъобразно определяне на имотите и сградите, изнасяни за продажба, криещо сериозна опасност притежаваното от дружеството имущество да бъде реализирано на цена, която е много по-ниска от пазарната такава. В тази връзка, процесното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на общото изискване за пълно, всестранно и правилно изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, довело до липсата на произнасяне по предмета на оспорване - конкретни действия на публичния изпълнител. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДОПК /частен случай на изискването, установено в чл. 35 от АПК/ решаващият орган, в случая директорът на ТД на НАП - Варна, е следвало да разгледа подадената до него жалба по същество и да се произнесе въз основа на данните по преписката и представените доказателства. Ринговата пещ е съоръжение, което е трайно прикрепено към двата ПИ, в които е разположено: ПИ идентификатор №57649.503.3740 - необявен за публична продан и ПИ идентификатор №57649.503.3741 - обявен за публична продан. Тя не е преместваем обект. Извършването на публична продан е второто действие по реализиране на този способ за принудително изпълнение, контролът за законосъобразност от страна на решаващия орган следва да включва проверка за съответствието на оспорените действия с изискванията на ДОПК, както и проверка дали са извършени необходимите предхождащи обявяването на продажбата действия и актове с подготвителен характер, административният орган дължи произнасяне по всички наведени твърдения, факти и обстоятелства, в това число и преценка за законосъобразността на действията по ИД, свързани с определяне на окончателната оценка, извършено с Разпореждането от 15.01.2025 г. Като не е съобразил релевантните факти и обстоятелства, изискващи прецизен и обоснован анализ на процесуалните действия по ИД и е оставил без разглеждане жалбата срещу посочените в жалбата действия на публичен изпълнител, без да извърши проверка за тяхната законосъобразност и преценка за тяхната нищожност, директорът на териториалната дирекция е постановил решението си в нарушение на процесуалния закон. Съдът от фактическа и правна страна намира следното: Жалбоподателят обжалва Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна. Административният орган е приел, че се обжалват действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, изразяващи се в „Обявяването на продажба на недвижим имот“ по реда на чл. 251 и сл. от ДОПК. Това действие на публичния изпълнител е обективирано в Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване изх.№ С250025-1П-0000217/17.01.2025г. Административният орган се е позовал, че съгласно чл. 243, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител има задължението да разгласи издаденото съобщение. Визирано е, че е образувано изпълнително дело № 25120001466/2012г. за принудително събиране на задължения в размер общо на 1 751 408.64 лв. Публичен изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е започнал процедура по насрочване на търг за продажба на имуществото на длъжника - недвижими имоти в гр. Попово - поземлени имоти, производствени и складови сгради. Прието е, че издаденото съобщение съдържа реквизитите, посочени в чл. 243 от ДОПК, като е изпълнено изискването да бъде съобщено на длъжника, с което се изчерпва предмета на контрол върху това действие според адм.орган. Съгласно чл. 243, ал. 1 от ДОПК, съобщението за продажба трябва да посочва наименованието на органа, който го издава, номера на изпълнителното дело, начина, времето и мястото на продажбата, времето и мястото за оглед, други условия, свързани с определения начин на продажбата. Алинея 2 на посочения текст от ДОПК регламентира, че съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските. Съобщението по чл. 243 от ДОПК е да уведоми длъжника за насрочената продажба и представлява подготвителен акт на действията по провеждане на търга. Обосновани са изводи, че съобщението не представлява властническо изявление и не засяга правата и не създава задължения за длъжника, поради уведомителния му характер. С издаденото съобщение не се обективират действия по принудителното изпълнение на публичното задължение, а същото представлява предпоставка, за да се предприемат такива и респективно съобщението по чл. 243 от ДОПК не е акт, който подлежи на обжалване по реда на глава Двадесет и седма "Защита срещу принудителното изпълнение" от ДОПК. Отделно е прието, че процесуална предпоставка за обжалване е наличието на правен интерес за обжалване, като понятието “правен интерес” е процесуалноправно, което означава правна необходимост да се предотврати настъпването на породените от обжалвания акт неблагоприятни за жалбоподателя правни последици или да се премахнат тези последици, ако те са настъпили. Посочено е, че към момента за лицето липсва правен интерес от обжалване на горепосочените действия на публичен изпълнител, обективирани в Съобщение изх.№ С250025-1И-0000217/17.01.2025г. доколкото те са с уведомителен характер. Липсата на правен интерес от обжалване произтича от естеството на самото съобщение. Съобщението за обявяване на продажба чрез търг съдържа в себе си само уведомяване за предстоящите действия и подготовка за провеждането на търга. Същото не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него не се създават нови права или задължения за данъчния субект, поради което липсва и необходимост от предотвратяване на неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. Изложеното обосновава липсата на правен интерес от обжалването. Като краен резултат е постановено Решение №25/31.01.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което жалба срещу действията на публичния изпълнител по оповестяването на търга, обективирани в Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С250025-162-0000205/17.01.2025 г., издадено от П. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Търговище по изпълнително дело /ИД/ № 25120001466/2012 г. по описа ТД на НАП - Варна, офис - Търговище, е оставена без разглеждане като недопустима. В основното производство е налице акт, по който няма произнасяне по същество предвид приемането на жалбата за недопустима. Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е в срок, от страна, която има правен интерес от оспорване, срещу акт, който подлежи на оспорване на основание чл. 268, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1 вр. чл. 256, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК – от директора на компетентната териториална дирекция на НАП по седалището на жалбоподателя, който е местно юридическо лице – от директора на ТД на НАП Варна. То е постановено в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и при спазване на административнопроизводствените правила. При неговото издаване процесуалният закон е приложен правилно. Жалбата на дружеството правилно е преценена от решаващия орган като процесуално недопустима и на това основание е оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съобщението не притежава белезите на индивидуален административен акт, а представлява само процедурен акт, елемент от производството по провеждането на продажбата, който не подлежи на самостоятелно обжалване – арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Според чл. 266, ал. 1 от ДОПК длъжникът може да обжалва действията на публичния изпълнител в 7-дневен срок от извършване на действието. Тази норма е обща и в нея не са конкретизирани действията, подлежащи на оспорване. В конкретния случай се обжалват съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, което е част от производството по продажба, приключващо с акт за възлагане по реда на чл. 251 – чл. 253 от ДОПК. Когато публичният изпълнител е определил продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията ( чл. 251, ал. 1 от ДОПК ). Отделно от това, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ДОПК регламентира, че съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските. С оглед законовата регламентация настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на ответника по жалбата, че целта на съобщението по чл. 243 от ДОПК е да уведоми длъжника за насрочената продажба и представлява подготвителен акт на действията по провеждане на търга. Следователно съобщението не представлява властническо изявление, не засяга правата и не създава задължения за длъжника, поради уведомителния му характер. Това съобщение не представлява действие по принудителното изпълнение, а е елемент от законово регламентирания ред за задължително уведомяване на длъжника преди започване на търга. Предвид горното, правилно директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че в жалбата до директора на ТД на НАП – Варна са наведени доводи по същество, които обаче са ирелевантни за спора и съдът не следва да ги обсъжда по същество, тъй като касаят самата процедура по извършване на търга, която не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника, то на същия се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Производството по чл. 266 - чл. 268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, във връзка с, ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00 лв. (сто лева). Водим от горното съдът,