Решение № 4410 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 330/2024 г.

Производството с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е въз основа на жалба от В. Г. В. с [ЕГН], адрес: гр.Тръстеник, [улица], чрез адв.О. Б. - АК-Плевен, адрес за кореспонденция: гр.Плевен, [улица], против Ревизионен акт № Р-04001523003360-091-001/22.12.2023г., издаден от П. А. – възложител на ревизията и Г. Г. – ръководител на ревизията към ТД на НАП-гр.В.Търново, в частта потвърдена с Решение №19/15.03.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП). Посочва се в жалбата, че в обжалваната част ревизионният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че В. Г. В. е придобил по наследство дейността на баща си, като е продължил същата като универсален правоприемник. Сочи се, че изводите на директора на Дирекция “ОДОП“, че поради настъпилата смърт на земеделския производител, който не бил регистриран като ЕТ, за неговите наследници не са възникнали задълженията по чл.60, ал.2 от ТЗ. Твърди се, че органът неправилно е смесил понятията фирма и предприятие, като фирма е наименованието, под което търговецът упражнява дейността с съгласно чл.7, ал.1 от ТЗ, а предприятието представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношение – чл.15, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че разпоредбата на чл.60 от ТЗ предвижда прехвърляне на фирмата на съответния търговец, а не предприятието му. Твърди се, че от събраните доказателства в ревизионното производство се установява, че В. Г. не е наследил активи, а е придобил от баща си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и законът в чл. 29а, ал.7 от ЗДДФЛ изрично ги е приравнил към ЕТ. Твърди се, че доказателство за обстоятелството, че е налице наследяване на активите е възстановеното ДДС за 2020г. на В. Г. за период, докато баща му е осъществявал дейност. Сочи се още в жалбата, че методът на облагане с данък за 2021г. зависи от констатациите на органа за начина на облагане за 2020г., поради което въпреки обстоятелството, че за 2020г. констатациите в РА са отменени от директора на Дирекция “ОДОП“ оспорващият излага възражения и в тази част от решението. Твърди се в жалбата, че предприятието е започнало дейност на 01.10.2019г. и стопанската година е приключила на 01.10.2020г. Сочи се, че в периода 01.10.2019г. до 26.06.2020г., когато е починал бащата на жалбоподателя, дейността е била осъществявана от него. След смъртта на баща си В. В. поел предприятието, като наследил дейността на нивото, на което е била т.е. наследил е земи и техника, но заедно с тях права и задължения по повод започнала преди това дейност. Твърди се, че не е налице нова стопанска дейност от страната и В. не е започнал дейността си след регистрацията като нов земеделски стопанин, поради което декларираните приходи и разходи от дейността през 2020г. са по повод дейността на наследеното предприятие. Твърди се, че за отчитане на дейността си В. В. е подал годишна декларация като земеделски производител за цялата 2020г., а не само за периода от датата на неговата регистрация до края на годината т.е. декларирана е дейността на предприятието, а не дейността на новорегистрирания земеделски производител. Поради универсалното правоприемство и заявеното желание на бащата за отчитане приходите и разходите по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ се пренася и за следващите години и този факт не се нуждае от деклариране. Сочи се, че съгласно чл.10 ЗДДС лицето, което получава стоките или услугите, при наследяване е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка включително с правото на приспадане на данъчен кредит и на задължения за извършване на корекция по ползвания данъчен кредит. Твърди се, че в изпълнение на тези разпоредби органите по приходите са възстановили на наследника и дължимото ДДС по СД за предходни периоди. На база наследената дейност е получено и необходимото субсидиране от Фонд „Земеделие“ за годината, в която е приета дейността от В.. В тази насока са и констатациите на органите по приходите в издадения Акт за регистрация по ЗДДС № 150422002359971/20.07.2020г. от главен данъчен инспектор по приходите при НАП-В.Търново, офис Плевен. Твърди се, че по този начин е подходил оспорващия и през следващите години, като е продължил да декларира дейността на предприятието по реда на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ. Посочва се, че при излагане на констатациите в РД, ревизионния акт и решението на директора на Дирекция “ОДОП“, органите по приходите приемат, че е налице „предприятие“ на земеделския производител, като са цитирани проверени оборотни ведомости, счетоводни сметки, приходи от дейността на предприятието, разходи по икономически елементи и др. т.е. съставните части на едно предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени РА № Р-04001523003360-091-001/22.12.2023г. в частта, потвърдена с Решение № 19/15.03.2024г. като незаконосъобразен и бъдат отменени допълнително определените данъчни задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии за периода от 01.01.2021г.-31.12.2021г. в размер на 17 958 лв. и лихви в размер на 3 398, 45 лв. В срока по чл. 163, ал.2 от АПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК отговор от ответника не е депозиран. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява. Представлява се от адв. О. Б.– АК-Плевен с пълномощно по делото. Пълномощникът на страната поддържа жалбата, моли съда да я уважи и представя списък с разноски- л. 288. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Я. Г., която посочва, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК – л. 293. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №19/15.03.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.В.Търново е връчено на жалбоподателя на на 19.03.2024г. по електронен път. Жалбата е подадена чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ ГР-09-730/26.06.2020г. и удостоверение по ч.гр.д.№ 3233/20г. по описа на ПлРС, че В. Г. е единствен наследник на Г. В. Г., починал на 26.06.2020г. Не се спори и относно обстоятелството, че в периода 13.07.2020г. – 23.12.2021г. В. Г. е бил регистриран като земеделски производител, както и е регистриран по ЗДДС на 20.07.2020г. съгласно чл. 132а ЗДДС като ЕТ (съгласно акт за регистрация по ДДС № 1504220023-5997/20.07.2020г.). В тази насока са заверено копие на регистрационна карта, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и справка от регистъра на земеделските стопани – л. 100 – 109 от делото, заверено копие на писмо изх.№ РД-12-02-795-1/14.09.2023г., издадено от Областна дирекция „Земеделие“, приложените към него справки за дейността на земеделски производител и анкетни карти и обяснение от 25.01.2023г. В. Г.; справка с изх.№ РД-12-02-796-1/12.09.2023г. по описа на ОД „Земеделие“ – Плевен. Не е спорно по делото, че доходът на В., предмет на ревизията, е във връзка с осъществяваната от него като земеделски производител стопанска дейност през периода от 01.01.2021г.-31.12.2021г., като съставлява доход от стопанска дейност по чл.10 т.3 от ЗДДФЛ. Не е спорен и размера на този доход, служещ за определяне на годишната данъчната основа за определяне на размера на данъците на лицето по ЗДДФЛ, както и че В. е формирал е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2021г. по реда на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ т.е. като едноличен търговец. Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на писмо изх.№ 02-1200/457/25.09.2023г., издадено от ДФ „Земеделие“, че В. Г. е кандидатствал за подпомагане по директни плащания през 2021г. със заявление с вх.№ 19488062/02.04.2021г., както и са му изплатени в периода 30.11.2020г.-17.12.2021г. суми по СЕПП и ДП акциз прием 2021г. Не се спори относно и обстоятелството, че на В. Г. В. били възстановени недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване общо в размер на 5452, 92 лв., а именно: ДДС за периода от 01.06.2020г.-30.06.2020г. в размер на 1845, 73 лв.; ДДС от 01.04.2020г.-30.04.2020г. в размер на 285, 46 лв. и ДДС от 01.05.2020г.-31.05.2020г. в размер на 3321, 73 лв. В тази насока е и заверено копие на Акт за прихващане или възстановяване № П-04001520127527-004-001/19.08.2020г., поправено с Решение № П-04001520143271-134-001/24.08.2020г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване. Безспорно е по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-0400153003360-020-001/06.06.2023г. от Началник на сектор, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложена ревизия на В. Г. В. с [ЕГН], адрес: гр.Тръстеник, [улица], с регистрация като ЕТ с Булстат 180600951, адрес по чл.8 от ДОПК - гр.Тръстеник, [улица]. Със заповедта били определени длъжностните лица, които да извършат ревизията – ръководител на ревизията Г. инспектор по приходите Г. Г. и старши инспектор по приходите [населено място]. Предметът на ревизията били следните задължения: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 14.07.2020г.-31.12.2021г. Срокът на ревизията бил определен на три месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена на В. Г. В. на 15.05.2023г. Поради прекратяване на служебното правоотношение с Н.С., с Решение № Р-04001523003360-098-001/15.08.2023г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка директорът на ТД на НАП- В.Търново на основание чл.7, ал.3 от ДОПК иззел разглеждането и решаването на Ревизия № 04001523003360 от Н. И. в качеството на възлагащ орган, както и възложил правомощия по възлагане на П. А. при ТД на НАП-В.Търново. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001523003360-020-002/12.09.2023г. срокът за извършване на ревизията бил удължен до 15.11.2023г. Заповедта била връчена на В. на 13.09.2023г. С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-04001523003360/14.07.2023г. са поискани на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК първични, вторични счетоводни документи и регистри за процесния период от задълженото лице. На 17.07.2023г. искането е връчено на В. Г.. С искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-04001523003360-0141-001/09.09.2023г. орган на приходите е изискал информация от ОД „Земеделие“ –Плевен регистриран ли е В. като ЗП. С искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-04001523003360-0141-002/08.09.2023г. орган на приходите е изискал информация от ОД „Земеделие“ –Плевен има ли В. регистрирана земеделска и горска техника, самоходна техника или несамоходни и стационарни машини и съоръжения, използвани в земеделието. С искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-04001523003360-0141-003/08.09.2023г. орган на приходите е изискал информация от Държавен фонд „Земеделие“ –Плевен информация за В. относно плащания по схеми за национални доплащания и схеми за единно плащане на площ. С молба вх.№ 7997/03.08.2023г. задълженото лице е представило документи по опис вкл. декларация за липса на ликвидни и изискуеми задължения към кредитори/доставчици, справка за дългосрочни и краткотрайни инвестиции, справка за вземания от банки и трети лица и др. Безспорно е и се установява от заверено копие на Заповед № 1270/15.11.2021г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, че в т. 1 органи по приходите, компетентни по чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии, е включена в т.8 Н. С. И. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново. Установява се от заверено копие на Заповед № 328/25.07.2023г. на Изпълнителния директор на НАП и заверено копие на Заповед № 651/11.08.2023г. на ИД Директор на ТД на НАП-В.Търново, че след прекратяване на служебното правоотношение с Н.И., в списъка на лицата оправомощени да възлагат ревизии е включена П. Г.. С Ревизионен доклад № Р- 04001523003360-092-001/29.11.2023г., екипът от ревизори констатирали, че ревизираното лице няма регистрация в Агенцията по вписвания. ЗЛ било регистрирано като земеделски стопанин на 13.07.2020г. с регистрационна карта, издадена от ОД „Земеделие“ – Плевен с ЕКАТТЕ на регистрация 73359, която била презаверена от ОД „Земеделие“ –Плевен и за 2021г. Земеделският стопанин е подавал информация за дейността си в ОД „Земеделие„ с анкетни карти и анкетни формуляри. През ревизираният период лицето е извършвало основно следните дейности: отглеждане на пшеница, царевица и слънчоглед, в землището на [населено място], общ.Д.Митрополия. Преди ревизираният период дейността се е осъществявала от бащата на ревизираното лице, който е бил регистриран земеделски производител и след неговата смърт В. Г. наследил обработваемите земи и продължил дейността му. Констатирано от ревизиращия екип било и обстоятелството, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.07.2020г. Органите по приходите установили, че жалбоподателят е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. с вх.№ 1500И0252242/27.05.2021г. и за 2021г. с вх.№ 1500И0306658/16.06.2022г. с декларирана основна дейност – „отглеждане и продажба на зърнени, бобови и маслодайни семена“ (с код 011 по НКИД). В декларациите били декларирани доходи от извършване на дейност като земеделски производител в Приложение № 2, което се попълва за доходи от дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, за които годишната данъчна основа се формира по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. В доклада екипът от ревизори установил, че в подадената декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. няма сложена отметка в клетка 4.1.-новорегистриран земеделски стопанин, който избира за годината на регистрацията да се облага с данък върху годишната данъчна основан по чл.28 от ЗДДФЛ. Нямало и подадена декларация по чл.29а от ЗДДФЛ, а за 2020 и 2021г. ревизираното лице облага доходите си в приложение №2 на подадените годишни данъчни декларации. Ревизорите приели, че подаването на приложение 2 към ГДД по ЗДДФЛ не е единственото условие за прилагане на режима на облагане на доходите по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. Ето защо облагането следвало да се извърши по реда на приложение 3 на годишните данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и придобитите от наследника доходи във връзка с извършваната от него дейност като регистриран земеделски стопанин подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като на основание чл.29, ал.1 т.1 от ЗДДФЛ придобитият доход се намали с разходи за дейността – 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Екипът от ревизори приели за установено, че за 2020 г. са налични доказателства за приходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство с изкл. на доходите от производство на декоративна растителност – 261655, 31 лв.; разходи – 60 %; облагаем доход -104662, 12 лв.; задължителни осигурителни вноски – 843, 84 лв., данъчна основа за доход от друга стопанска дейност – 103818, 28 лв., данък върху данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност – 10381, 83 лв.; дължим данък за внасяне – 10381 лв., като на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени лихви в размер на 2930, 14 лв. С РД за 2021г. било прието, че приходите от дейността на В. като земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство с изкл. на доходите от производство на декоративна растителност – 452918, 60 лв.; разходи – 60 %; облагаем доход - 181167, 44 лв.; задължителни осигурителни вноски – 1577, 52 лв., данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност – 179589, 92 лв., данък върху данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност – 17958, 99 лв. Определен бил дължим данък за внасяне в размер на 17958 лв., като на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и лихви в размер на 3247, 94 лв. РД е връчен по електронен път на В. Г. В. на 04.12.2023г. Срещу РД било подадено възражение от оспорващия, в което взел становище за неправилно приложение на материалния закон. Към възражението било приложено заверено копие от Акт за регистрация по ЗДДС № 150422002359971/20.07.2020г. Видно от последния документ въз основа на заявление по чл. 132а от ЗДДС с вх.№ 152692002316463/15.07.2020г. главен инспектор по приходите в ТД на НАП-В.Търново установил, че като данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС В. има право да се регистрира по чл.132а от ЗДДС и не са налице условията на чл.100, ал.4 от ЗДДС за отказ за регистрация, поради което разпоредил да се регистрира по ЗДДС В. Г., като дата на регистрация се счита датата на връчване на акта. С ревизионен акт № Р-04001523003360-091-001/22.12.2023г., издаден от П. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Г. Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК приели, че за периода 14.07.2020-31.12.2020г. следва да бъде определен допълнително установен от ревизията данък по ЗДДФЛ в размер на 10381, 83 лв., върху който се дължи сумата от 3017, 15 лв. лихва, а за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. – допълнително установен данък в размер на 17958 лв. и лихва в размер на 3398, 45 лв. РА е връчен на 28.12.2023г. по електронен път на ревизираното лице. Срещу РА била подадена жалба с вх.№ 533/08.01.2024г. от В.. С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 19/15.03.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ В.Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите, бил отменен като незаконосъобразен РА № Р-04001523003380-091-001/22.12.2023г., в частта, в която за периода от 14.07.2020г.-31.12.2020г. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. в размер на 10381 лв. и лихви за просрочие в размер на 3017, 15лв., ведно с извършеното прихващане, като преписката била върната на органа по приходите за възлагане на нова ревизия. Със същото решение бил потвърден РА № Р-04001523003380-091-001/22.12.2023г., в частта, в която за периода от 01.01.2021г.-31.12.2021г. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. в размер на 17958 лв. и лихви за просрочие в размер на 3398, 45 лв., като законосъобразен. В решението било прието от органа по приходите, че поради липса на регистрация на Г. Г. като ЕТ съгласно ТЗ е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ТЗ и не е налице поемане на предприето от единствения наследник - В. Г. В.. Ето защо подаването на ГДД за 2020г. за доходите на починалото физическо лице – земеделски стопанин е по избор на неговите наследници и е регламентирано в чл.50, ал. 9 от ЗДДФЛ. Когато не е подадена декларация по чл. 50, ал.9 от ЗДДФЛ задължението за данъчни върху придобитите доходи може да бъде установено с акт по чл.106 от ДОПК. Предвид обстоятелството, че В. не се е възползвал от тази възможност и не е подал декларация по чл. 50, ал.9 от ЗДДФЛ и не е издаден акт по чл.106 от ДОПК, то доходите на починалия земеделски стопанин не се явяват доходи на ревизираното лице и неправилно са включени към доходите на жалбоподателя в ГДД за 2020г. Органът приел още, че В. не се е възползвал от чл. 29а, ал.4 от ЗДДФЛ за ревизирания период, поради което облагането му за отчетния период законосъобразно е извършено по реда на чл.19, ал.1 т.1 от ЗДДФ. Органът приел, че декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ е некоректно подадена, поради което лицето не се е възползвало от правото си по чл. 29а, ал.4 от ЗДДФЛ и правилно органите на приходите са приели, че доходите на лицето следва да се обложат по чл.29, ал.1 т.1 от ЗДДФЛ. Решение № 19/15.03.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ В.Търново при ЦУ на НАП било връчено на 19.03.2024г. по електронен път. С жалба от 01.04.2024г. е инициирано настоящето производство по делото. Спори се между страните упражнил ли е оспорващия правото си по чл. 29а, ал.4 вр. чл.28 от ЗДДФЛ, подал ли е декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ респ. приложим ли е общият ред по чл.29, ал.1 т.1 от ЗДДФЛ по отношение на дохода от стопанската дейност на В. в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., дължи ли оспорващият допълнителен данък върху доходите на физическите лица в размер на 17 958 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 398, 45 лв. За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства. Видно от представените заверени копия на декларации по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 1500И252242/27.05.2021г. за финансовата 2020г. и № 1500И0306658/16.06.2022г. за финансовата 2021г. – лист 192 – 201 от делото, в част III на всяка от декларациите е маркирано Приложение № 2 доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, а в Приложение № 2 липсва отбелязване в част II – Данни за дейността на точка 4- Стопанска дейност по чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ и на точка 4.1 – Новорегистриран земеделски стопанин, който избира за годината на регистрация да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Назначена и изготвена е и съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, Г. В. Г. е подал декларация по чл.29а. ал.4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа с вх.№ 155171400100715/17.01.2014 г. - стр. 262. По предоставена справка от ТД на НАМ В.Търново офис Плевен Г. В. Г., с [ЕГН] е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и декларирал получените доходи в Приложение №2 - доходи от стопанска дейност като ЕТ и други доходи от стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, с данъчна ставка 15% както следва: за данъчната 2014 г., с вх.№ 1500И0048443/26.03.2015 г.; за данъчната 2015 г., с вх.№ 1500И0067471/22.03.2016 г.; за данъчната 2016 г„ с вх.№ 1500И0090435/24.03.2017 г.; за данъчната 2017 г., с вх.№ 1500И0117951/28.03.2018 г.; за данъчната 2018 г., с вх.№ 1500И0148396/20.03.2019 г. и за данъчната 2019 г.. е вх.№ 1500И0192743/15.04.2020 г. По получена справка от ТД на НАП В.Търново офис Плевен В. Г. В., с [ЕГН] е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и е декларират получените доходи в Приложение №2 - доходи от стопанска дейност като ЕТ и други доходи от стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, с данъчна ставка 15% както следва: за данъчната 2020 г., с вх.№ 1500И0252242/27.05.2021 г.; за данъчната 2021 г., с вх.№ 1500И0306658/16.06.2022 г.; за данъчната 2022 г., с вх.№ 1500И0364211/23.06.2023 г.: за данъчната 2023 г., с вх.№ 1500И0428805/31.05.2024 г. По предоставена оборотна ведомост от счетоводството на ЗП Г. В. Г. към 27.06.2020г. има салда, подробно описани на л. 272-273 от делото или общо дебит 535847.92 и кредит 535847.92. По предоставена оборотна ведомост от счетоводството на ЗП В. В. Г. към 27.06.2020г. има салда, подробно описани на л. 273 от делото или общо дебит 535847.92 и кредит 535847.92. Незавършено производство към датата на смъртта на Г. В. Г. е в общ размер 97235.90 лв. Няма готова продукция към 27.06.2020 г. Вещото лице е категорично, че размерът на дължимия за 2021 г. данък върху доходите на ФЛ на В. Г. В., ако се извади от приходната част приода получен от продадена продукция, произведена през стопанската 2019/2020г. от наследодателя му, като се приложи реда за облагане по чл.29, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ, е различен от посочения като дължим данък в РА и след представяне на документите на л. 285-287 от делото. По предоставен писмен отговор от Отдел „Прилагане на схеми на „Единица площ" Дирекция „Директни плащания" на ДФЗ за кампания 2020 (стопанската година 2019/2020) кандидатът Г. В. Г. е УРН 241432, е очертал и заявил за подпомагане 76 парцела е обработваеми земи с обща площ от 181.54 ха. Бенефициентът е УРН 241432 Г. В. Г. е получил полагащата му се субсидия за кампания 2020 (стопанската година 2019/2020) на основание подаденото от него заявление за подпомагане. Оторизираната субсидия е преведена на посочената от бенефициента банкова сметка в подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2020. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, предвид съответствието с писмените доказателства по делото вкл. заверени копия на декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, извлечения от банкови сметки на л. 285- 287 и др. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия от лице по чл. 12, ал. 2 т.1 от ДОПК с оглед представената Заповед за възлагане на ревизия № Р-0400153003360-020-001/06.06.2023г. от Началник на сектор, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново и Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001523003360-020-002/12.09.2023г. РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалвания РА са П. Г. – възложител на ревизията и Г. Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид обстоятелството че са част от териториалната дирекция на НАП- гр.В.Търново, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. В тази насока е и справката на л.173 от делото. При провеждането на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 113, ал.2, чл.114, ал.1 изр.1 и чл. 117, ал.1 от ДОПК, като от ревизираното лица са изискани документи и обяснения, приобщени по реда на чл. 115, ал. 3 изр.2 от ДОПК. РД включва изискуемите елементи по чл.117, ал.2 т.1- 10 от ДОПК, връчен е надлежно на ревизираното лице, като последният се е ползвал от правото си по чл. 117, ал.5 от ДОПК и е депозирал възражение, в което е изложил защитната си теза. РА е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в писмена форма по образеца, утвърден от изпълнителния директор на НАП и съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 т.1- 8 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. С оглед на горното съдът приема, че при издаването на РА не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалите правило, обуславящо отмяната му на това основание. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът съобрази следното: Правната регламентация на облагането на доходите на физически лица се съдържа в ЗДДФЛ. Според чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл.8, ал.6 ЗДДФЛ от източник в Република България са и изрично изброени доходи, изчислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. По силата на чл.16, ал.1 ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Физическите лица, извършващи стопанска дейност като ЕТ, са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДФЛ. В същото време обаче по силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона при определяне размера на облагаемия им доход от търговската им дейност се прилагат правила, които са идентични с тези, регламентирани в ЗКПО за юридическите лица. Отчитайки специфичния правен статут на лицата - ЕТ обаче, законът е предвидил и възможност те да могат да ползват в дейността си имущество, придобито в качеството им на физически лица. Предвид изискването на ЗКПО за документална обоснованост на данъчнопризнатите разходи, практическата реализация на тази възможност е свързана със специален нормативноопределен порядък, за ползването на това имущество. Редът за реализиране на възможностите за ползване на лично имущество на физическото лице в дейността му на ЕТ са регламентирани в чл. 27 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 27, ал.1 от закона „Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост, или са част от съпружеска имуществена общност“. Следователно в стопанската дейност на едноличния търговец може да се ползва само имущество, което е негова еднолична собственост или е обект на съпружеска имуществена собственост. Предвид нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да може да ползва имущество, придобито в качеството си на физическо лице, ЕТ следва да заведе това имущество в счетоводството на предприятието си по документално доказаната му цена. В закона не е дадена изрично определение на понятието „документално доказана цена на придобиване” на личното имущество, но казано най- общо това е цената, на която лицето е придобило съответното имущество, и която може да се докаже документално. Когато за дадено имущество няма документално доказана цена, по аргумент на чл.33, ал.6 от закона имуществото би следвало да се заведе счетоводно от ЕТ с нулева стойност. За да се спази изискването на ЗКПО за документална обоснованост за приобщаването на личното имущество на лицето в патримониума на предприятието му на ЕТ това следва да се регистрира с протокол, който в случая изпълнява ролята на първичен счетоводен документ за целите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. За да изпълни тази си роля, съдържанието на протокола следва да бъде съобразено с общите изисквания към първичните счетоводни документи, т.е. следва да съдържа: наименование, номер и дата на издаване; вид на завежданото имущество и документално доказаната цена за неговото придобиване или начина му на придобиване при липса на такава цена. Заведено по този начин в счетоводството на предприятието на ЕТ, личното имущество на физическото лице се превръща в актив на това предприятие и участва в неговия стопански оборот. Документално доказаните разходи, свързани с неговата експлоатация се признават за данъчни цели, а когато то представлява дълготраен актив по смисъла на закона и съответните счетоводни стандарти, за него се начисляват амортизиции при спазване на съответните данъчни и счетоводни разпоредби. В конкретният случай действително през 2020г. след смъртта на неговия наследодател Г. В. оспорващият е станал негов универсален правоприемник, като е придобил собствеността върху предприятието и фирмата на починалия. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че наследникът онаследява и направен избор за облагане пред данъчната администрация, както правилно отбелязва директорът на ТД на НАП-В.Търново в решението си. Видно от заключението на вещото лице наследодателят Г. В. Г. е подал декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа с вх.№ 155171400100715/17.01.2014 т.е. за получения доход през 2013г., но не и през следващите години, когато е подавал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Същевременно декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ оспорващият изобщо не е подавал за 2021г., за която година са определени допълнителни задължения в РА. Съгласно чл. 29а, ал. 1 – ал.3 от ЗДДФЛ физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Облагаемият доход на лицата по ал. 1 се формира по реда на чл. 26, като в него не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл. 14, ал. 2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък; но се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години. Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години. Съгласно чл.29, ал.4 от ЗДДФЛ правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година. Нормата е специална и регламентира само данъчното облагане на доходите от дейността на регистрираните земеделски производители, независимо от това дали би могло да се определят като търговци без регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ или не. Декларацията по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на последващото подоходно облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Посочената декларация е особен вид изключение в данъчното ни право - данъчна декларация, с която определени лица сами избират ред за облагане, доколкото с подаването на тези декларации се дава възможност на тези лица да формират облагаемия си доход по различен ред, както и да бъдат обложени с пряк подоходен данък върху различна данъчна основа. Ако такава декларация не е подадена и лицето попълни приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, то ще следва да се смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена или (при определени условия) въобще не е подадена. Подаването на декларация по ал. 4 на чл. 29а ЗДДФЛ, в която се избира облагане на дохода по ал. 1 (върху годишна данъчна основа по чл. 28 ) е задължително условие (предпоставка), за да бъде приложен този ред. В този смисъл е и утвърдената практика на ВАС - Решение № 15280/10.12.2018 г. по адм. д. № 8443/2018 г. и др., цитирана и в мотивната част на РА. В случая е установено по категоричен начин, че ревизираното лице е извършвало дейност като регистриран ЗП, вписано е като ЕТ и е регистрирано по ЗДДС през 2020г. За 2021 г. лицето е подало декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която са декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ /Приложение №2/. С. В. В. не е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ за процесния период. Ето защо правилен и в съответствие с приложимите норми е обоснованият от административния орган извод за липсата на задължителното условие, регламентирано в чл. 29а ЗДДФЛ, за прилагане на този ред за облагане, а именно липсата на подадена декларация в законоустановения срок – 31.12.2020 г. Пропускът да се подаде посочената декларация не може да се преодолее с конклудентни действия вкл. водене на счетоводство в съответствие с чл.29а, ал.7 от ЗДДФЛ и Закона за счетоводството. Не може да се приеме, че приложимата норма е и чл. 29, ал.6 от ЗДДФЛ предвид липсата на доказателства за изпълнение на предпоставките на чл.29, ал.3 от ЗДДФЛ. В тази насока е изключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза. След като ревизираното лице не е избрало реда за облагане при условията и по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, следва изводът, че избира да се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители се определя, като придобитият доход от производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл. 28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29 - 30 от закона. Предвид гореизложеното, съдът приема, РА е законосъобразен и обоснован, издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са и процесуалните и материалните разпоредби по издаването му. Не са налице и основания и за обявяването му за нищожен. Ето защо жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена изцяло. С оглед изхода по делото, на основание на чл.161, ал.1 изр.12 от ДОПК на ответника се следва присъждане на разноски по депозирания списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК, а именно сумата от 2322 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл.8 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Административен съд гр.Плевен, IX състав,