Решение № 5448 от 26.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5642/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 17706/09.05.2023 г. (на ДСИ при СРС), подадена от Районна Здравноосигурителна каса – гр. Русе против Разпореждане от 20.04.2023 г. по изпълнително дело № 527/2023 по описа на ДСИ при СРС, с което е върната Заповед № РД-09-1529/12.11.2021 г. с приложенията. В жалбата си взискателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с ГПК и АПК. Поддържа, че Заповед № РД-09-1529/12.11.2021 г. на Директора на РЗОК – Русе, с която били наложени „финансови санкции“ за неизпълнение на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от ГПК предвиждала, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Посочва, че процесната заповед е индивидуален административен акт, който е влязъл в сила. Позовава се на разпоредбата на чл. 268, т. 1 от АПИ според която влезлите в сила индивидуални административни актове са изпълнително основание, а чл. 269, ал. 2 от АПК предвиждал частните взимания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, да се изпълняват по реда на ГПК. Посочва, че съдебната практика приема, че под изпълнение по реда на ГПК се има предвид именно процедурата на принудителното изпълнение по реда на глава 38 от ГПК – чл. 426 и сл. ГПК – изпълнителен процес. Поддържа, че процесната заповед имала изпълнителна сила и представлявала изпълнително основание за събиране на посочените в нея суми, като по силата на чл. 268, т. 1 във връзка с чл. 269, ал. 2 от АПК тя попадала в хипотезата на друг акт, подлежащ на изпълнение по чл. 426, ал. 1 от ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК държавния съдебен изпълнител е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното: Производството по изпълнително дело № 527/2023 по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба на РЗОК – Русе към която е приложен изпълнителен лист от 17.02.2023 г., издаден по адм. д. № 4952/2022 г. по описа на ВАС, с който „В.•“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на РЗОК – Русе разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като при нередовност на молбата могат да бъдат дадени указания за отстраняването й при спазване на разпоредбата на чл. 129 от ГПК. С Разпореждане от 20.04.2023 г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 527/2023 г., след дадени указания по чл. 129 от ГПК, Заповед № РД-09-1529/12.11.2021 г. е върната с приложенията, като изпълнителното производство е продължило по представения от взискателя изпълнителен лист. Съдебният изпълнител е приел, че заповедта на Директора на РЗОК – Русе не е изпълнителен титул по смисъла на ГПК. Връщането на „заповедта на Директора на РЗОК – Русе“ по съществото си представлява акт, с който е върната молбата за образуване на изпълнително дело и с който е прекратено изпълнително производство. Разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предвижда право на взискателя да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Подадената жалба срещу разпореждането, с което е върната молбата, в частта с която е направено искане за принудително изпълнение на заповед на Директора на РЗОК е допустима. Във връзка с доводите на жалбоподателя относно правилността на обжалваното разпореждане, съдът намира следното: Заповедта, с която на длъжника „В.•“ ЕООД е наложена санкция в размер на 11200 лева, представлява индивидуален административен акт (в този смисъл Тълкувателно решение № 5/21.07.2007 г. по т.д № 3/2007 г. на ВАС, който по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК представлява изпълнително основание. В разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от ГПК е предвидено, че частните вземания на държавата (каквото е и процесното вземане) и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Независимо, че с оглед разпоредбата на чл. 268 от АПК административните актове, както и съдебните решения, постановени по АПК са изпълнителни основания, които създават или удостоверяват възникването на административно право на една от страните в административното правоотношение, то е необходимо издаването на изпълнителен лист, когато изпълнението следва да бъде осъществено по реда на ГПК. Само в хипотезата на чл. 276 от АПК изпълнението започва само въз основа на препис от изпълнителното основание. Когато, обаче, изпълнителното основание следва да се изпълни по ГПК, то не може да се пристъпи към изпълнение въз основа на него, а е необходимо издаването на изпълнителен лист. Съгласно чл.426 ГПК изпълнението започва въз основа на изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Други актове, подлежащи на изпълнение, са посочените в чл. 404 ГПК. Влезлият в сила административен акт или решението на административен съд не представлява друг акт, подлежащ на изпълнение, по смисъла на ГПК. Разпоредбата на чл. 276 АПК не може да намери приложение по аналогия, при изричното препращане към ГПК относно събирането на частни парични вземания. Заповедта на директора на РЗОК – Русе, като индивидуален административен акт, който удостоверява на вземане попада в приложното поле на чл. 417, ал. 1, т. 1 от ГПК и въз основа на него може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение. (В този смисъл са Решение № 52 от 29.04.2011 г. по т. д. № 512/2010 по описа на ВКС, I ТО, Определение № 50032 от 11.05.2023 г. по ч. т. д. № 2141/2022 г., по описа на ВКС, I ТО). Следователно съдебният изпълнител правилно е върнал молбата за образуване на изпълнителното дело въз основа на Заповед № РД-09- 1529/12.11.2021 г. на Директора на РЗОК – Русе. Воден от горното, съдът