Решение № 47 от 14.3.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 390/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№5841/17.06.2024г. от С. З. С. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С., ЖК К с •••••••• против Решение № ••••••••• г., постановено по гр. дело № 31/2023 по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта му, с която се признава за установено по отношение на жалбоподателката, че М. Н. Н. с ЕГН •••••••••• и И. В. Н. с ЕГН •••••••••• – двамата от град Х., ул. Р. •••••••, са собственици в СИО на поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на град Х., одобрен със Заповед № РД - •••••••••• година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: гр. Х., ж р •••••••••", с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ••••••••, ••••••••, •••••••• •••••••••, с номер по предходен план: ••••••••••••, със съседи: •••••••••••••••.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърлят като неоснователни предявените искове срещу жалбопадателката.

В законния срок, от ищците М. Н. Н. и И. В. Н. е подаден отговор на жалбата с вх.№7521/01.08.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да се присъдят на въззиваемите разноските по делото.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му част.

Ищците М. Н. Н. и И. В. Н. са предявили обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.97, ал.1 ЗС срещу С. З. С. с ЕГН •••••••••• от град С., ••••••••••••• С. И. И. с ЕГН •••••••••• с адрес град Х., ул. Р. •••••••••••, Д. И. И. – Л. с ЕГН •••••••••• с адрес град Х., ул. Р. •••••••••••, В. Ж. Г. с ЕГН •••••••••• с адрес град Х., бул. ••••••••••, С. Г. Х. с ЕГН •••••••••• от град Х., ул. А.••••••••••, Р. П. Ш. с ЕГН •••••••••• от град П., ул. П., № •••••••, К. Г. С. с ЕГН •••••••••• от град С, ул. А. К. № •, М. А. И. с ЕГН •••••••••• от град С., бул. Х. ••••••••••, П. К. А. с ЕГН •••••••••• от град Х., ул. Д.••••••••••, М. М. М. с ЕГН •••••••••• и Ж. М. М. с ЕГН •••••••••• – двете от град Х., ЖК Б. ••••••••••, за признаване за установено по отношение на посочените ответници, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на град Хасково, одобрен със Заповед № РД - •••••••••• година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: гр. Х., ж р •••••••••", с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ••••••••, ••••••••, •••••••• •••••••••, с номер по предходен план: ••••••••••••, със съседи: •••••••••••••••.

Тъй като първоинстанционното решение, в частта му, с която исковете на ищците са уважени спрямо С. И. И., с ЕГН ••••••••••, Д. И. И. – Л., с ЕГН ••••••••••, В. Ж. Г., с ЕГН ••••••••••, С. Г. Х., с ЕГН ••••••••••, Р. П. Ш., с ЕГН ••••••••••, К. Г. С., с ЕГН ••••••••••, М. А. И., с ЕГН ••••••••••, П. К. А., с ЕГН ••••••••••, М. М. М., с ЕГН •••••••••• и Ж. М. М., с ЕГН ••••••••••, не е обжалвано от посочените ответници, същото е влязло в сила в тази част. В случая, между ответниците е налице единствено обикновено другарство, поради което и е допустимо решението по делото да не е еднакво спрямо всички тях. Ето защо, предмет на въззивното производство е само искът на ищците срещу С. З. С., с ЕГН ••••••••••, която, с оглед наследствените си права от общия наследодател К. А., е легитимирана по така предявения иск до размер на 1/8 ид. част от собствеността върху процесния имот.

В подадената ИМ, ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на град Хасково, одобрен със Заповед № РД - •••••••••• година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: гр. Х., ж р •••••••••", с площ 2744 кв., въз основа на следните сделки:

1.С Нот акт. за покупко - продажба № •••••••••••г., том ••••••••••••••, вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••••••••г., ищците придобили от ответниците незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № •••••••••, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед№ •••••••г. При сключване на договора, ответниците се легитимирали като собственици с Решение ••••••••г. по гр. д. № •••••••••г. на PC - Хасково.

1. С нот. акт за покупко - продажба № •••• от •••••••••••••••., том ••••, peг. № ••••, дело № ••••••г. на нот. Х К с рег. ••••, вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••/•••••••••••••••., акт № ••••••••••г., ищците придобили от ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ от 800 кв. м. записан с пл. № ••• по кадастъра на местността „К.“, землището на гр. Х, утвърден със Заповед № ••••••г. При сключване на договора продавачът К И П, се е легитимирала като собственик с КНА за собственост № ••••••••••г., за имот, придобит по реда на § 4 „а" и 4 „б" от ПЗРЗСПЗЗ.

3/ С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с № ••• от •••••••••г, том II, peг. № •••4, дело № ••••••г. на нот. Х К с peг. №•••, вписан в СВ - Х. вх. peг. № ••••••••••••г., акт № ••••••••г., ищците са признати за собственици на 198/2068 ид.ч.. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••• в м. „К." по КК на гр. Х, целият с площ 2068 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор № ••••••••.

4/ С нотариален акт за покупко - продажба № •••••••••••, том ••, per. № ••••, дело № ••••••г. на нот. Н Т с per. № ••• вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••••••••••••••••••г., ищците са закупили 677 кв. м., представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••• по КК на гр. Х., с адрес: гр. Х., ж.р. „К.", с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: •••. При сключване на договора продавачите А И С и Г В С са се легитимирали като собственици с КНА за собственост № •••••••••••г., на имот, придобит по реда на § 4 б.„а" и § 4 б.„б" от ПЗРЗСПЗЗ.

5/ С нотариален акт за покупко - продажба № ••••••••••••2015г., том ••••••••••••••••г. на нот. Н Т с per. № ••• вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••, дв. вх. per. № •••••••••••••••., ищците са закупили ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••• с площ 228 кв. м. по КК на гр. Х., с адрес: гр. Х., ж.р. „К.", с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: ••••. При сключване на договора продавачите Г С Д и С В В.а - Д са се легитимирали като собственици с НА № •••••••••.

Твърди се, че така придобитите от ищците недвижими имоти в периода 2004г. - 2015г., са обединени в процесния ПИ ••••••••, с площ 2744 кв. с адрес: гр. Х., ж р •••••••••". Посочва се, че в качеството си на собственици, ищците отстъпили право на строеж на „А Б" ЕООД, с ЕИК •••••••••• върху площ от 1400 кв. м от имота /с нот. акт № •••••••••••••г. на СВ Х./, реализирано от дружеството с построяването на сграда ••••••••.1 и сграда ••••••••.2.

Твърди се също, че след придобиване на правото на собственост върху описаните недвижими имоти, ищците са осъществявали и осъществяват непрекъснато и несмущавано владение върху тях, без някой да оспорва правото им на собственост, заплащат също данъците за имота. Владение върху построените в имота две сгради осъществявало „А Б" ЕООД, което притежава правото на собственост върху тези сгради, ведно с отстъпено право на строеж върху ПИ ••••••••, без някой да е оспорвал тези права на дружеството.

За първи път, проблем, свързан с правото на собственост върху ПИ ••••••••, възникнал, след като ищците получили уведомление изх. № •••••••••• г. от СГКК - Хасково, че във връзка с прилагане на Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „К.", одобрен със Заповед № ••••••••••г. на Областен управител на област Хасково /ОУ - Хасково/ и съгласно Заповеди № ••••••••••••. на Кмета на о Х, е възстановено правото на собственост на наследници на П А А и К А А върху новообразувани имоти с № •••••••.•••• •••• и № ••••••••, издадени на основание § 4к ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ /в сила от 04.12.2021г./, е нанесено изменение в кадастралния регистър на недвижимите в землището на гр. Хасково, в резултат на което, като собственици на ПИ ••••••••, освен ищците, се вписват и наследниците на К А А, конституирани като ответници по делото.

Твърди се, че на ищците не са връчвани Заповед № •••••••г. и Заповед № •••••••••г. на Кмета на о Х, с които е възстановено правото на собственост на наследници на К А А върху новообразуван имот № ••••••••, поради което не са могли да обжалват тези заповеди пред съда. Тези заповеди били издадени въз основа на Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, с която е одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „К." ЕКАТТЕ •••••••, с който се възстановява право на собственост при условията на § 4“б“, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на К. А. върху новообразуван имот с идентификатор •••••••• с площ 2744 кв.м, включващ имоти с №№ ••• •••, •••, и ••• по кадастралния план на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ••••••г., на основание Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково, по заявление вх. № •••••••••••г. Посочва се, че Заповед №ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково също не е обжалвана от ищците в законния 14 - дневен срок от обнародването й в ДВ, поради което ПНИ е влязъл в законна сила относно ПИ ••••••••.

Въз основа на така изложените твърдения се обосновава правният интерес на ищците да предявят срещу ответниците установителен иск за собственост относно ПИ ••••••••.

С подадената ИМ, ищците са поискали, на основание чл. 17 ал. 2 от ГПК, в рамките на настоящото дело, да се осъществи инцидентен контрол относно валидността и законосъобразността на горепосочените административни актове - Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково по заявление вх. № •••••••••••г., Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, Заповед № •••••••г. и Заповед № •••••••••г. на Кмета на о Х.

Ответницата С. С. оспорва предявените срещу нея искове. Поддържа, че със заповед №••••••••••••• г. за поправка на кмета на о Х, наследниците на К. А. са признати за собственици на новообразуван имот с идентификатор •••••••• целият с площ от 2744 кв.м. Заповедите не били оспорени и влезли в законна сила, като са породили своите правни последици в полза на правоимащите лица.

Оспорват се твърденията на ищците за наличие на нарушение на административно процесуалните правила при издаване на Заповед №••••••••••г., издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ в частта на новообразуван имот с идентификатор ••••••••., поради неуведомяване на ищците като заинтересовани лица.

Оспорва се и твърдението, че е допуснато нарушение на материално правните норми на ЗСПЗЗ, като е възстановен застроен имот с нов идентификатор ••••••••.

Намира се за неоснователно и необосновано направеното ищците оспорване по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК на валидността на всички административни актове и действията на административните органи, с които е признато и възстановено правото на собственост върху процесния имот. Поддържа се, че всички оспорени от ищците административни актове по чл. 17, ал.2 от ГПК са валидни и не са налице основания за нищожност и незаконосъобразност на същите, тъй като не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на административно процесуалните правила.

Оспорва се алтернативно предявеното основание за придобИ.е на процесния имот по давност при условията на чл. 79, ал.1 и ал.2 от ЗС, като се посочва, че по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е налице забрана за придобИ.е по давност на имоти, до приключване на административната процедура по възстановяване. В случая, процедурата е приключила със Заповед №•••••••••г. и Заповед №•••••••••г. на кмета на о Х, поради което не е налице основание за изтекла в полза на ищците придобивна давност, дори и да се счита, че е налице добросъвестно владение от тях, тъй като срокът на давността започва да тече след влизане в сила на горепосочените заповеди на кмета на о Х. Към настоящия момент, не били изтекли придобивните давностни срокове, както по ал.1, така и по ал.2 на чл.79 ЗС, поради което прави възражение за придобИ.е на процесния имот по давност.

В подадената въззивна жалба, която съдът съобрази съгласно чл.269, изр.2 ГПК, ответницата С. възразява, на първо място, че по отношение на процесния имот не е настъпил правният ефект, придобивната давност, на която ищците се позовават. Поддържа се, че за придобИ.ето му по давност при условията на чл. 79, ал.1 и ал.2 от ЗС, по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е налице забрана за това до приключване на административната процедура по възстановяване. В случая, процедурата е приключила със Заповед №•••••••••г. и Заповед №•••••••••г. на кмета на о Х. Счита се, че не е налице основание за изтекла в полза на ищците придобивна давност, дори и да се счита, че е налице добросъвестно владение от тяхна страна, тъй като срокът на давността започва да тече след влизане в сила на горепосочената заповед на кмета на о Х, тъй като, до приключването на административната процедура, липсата на индивидуализация възпрепятства установяването на обстоятелството кой е възстановеният имот, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност.

В жалбата се поддържа също, че в конкретния случай, процесните имоти са признати, но не и възстановени на наследници на К А по силата на решението на поземлената комисия, като в него изрично е записано, че това ще стане с ПНИ и компетентността, която се възлага от закона на кмета на съответната община. В този смисъл, се поддържа, че до влизането в сила на акта на административния орган, с който реално се възстановява собствеността, правоимащите собственици, не разполагат с възможността да извършват владелчески действия и най- вече действия на разпореждане с тях.

В жалбата се възразява, че в хода на производството по делото, ищците не са успели в условията на пълно и главно доказване да разколебаят валидното правно основание, на което наследниците на П А А и К А А са признати за собственици на процесните имоти, за които е приет плана на новообразуваните имоти, а още по-малко да докажат претендираното от тях право на собственост върху възстановения на наследници на К. А. новообразуван имот с идентификатор ••••••••, целият с площ от 2744 кв.м., на сочените от тях основания. Поддържа се, че представените от ищците, като основание за собственост нотариални актове, не са породили вещноправен ефект, който да материализира качеството им на собственици.

Възразява се, че неправилно и в нарушение и на процесуалните правила и норми, първоинстанционният съд е приел, че доколкото с отговора на исковата молба, ответницата С. не е направила възражение за пороци, водещи до нищожност на сделката, материализирана с нот. акт № •••••••••г., възражението й в този смисъл, направено по-късно, било преклудирано.

С жалбата се оспорват доводите на първоинстанционния съд по отношение на имотите, закупени от ищците от лица, снабдили се с нотариални актове по реда на §4а и §46 от ПЗР ЗСПЗЗ. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че ал.7 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, по силата на която конститутивният ефект на решението на органа по земеделска реституция се измества към един по - късен момент, а именно - влизането в сила на друг административен акт - заповедта на кмета на общината, има действие по отношение на решения на органа по земеделска реституция, издадени след 30.07.1999г. Сочи се, че законовия текст на ал. 7 на §4к е приет с още с редакцията от ДВ, бр. 98 от 1997г. и че съгласно чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л., какъвто е и настоящият случай. Също така, с измененията на чл. 28 от ПП3СПЗЗ и в редакцията си от ДВ чл. 122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ била приета нова ал.4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по пар.4з ЗСПЗЗ. Следователно, за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Посочва се, че законодателят и относимата за случая съдебна практика в развитието и усъвършенстването на уредбата на земеделската реституция категорично определят, че моментът на възстановяване на собствеността на правоимащите собственици в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, а за ползвателите (по актовете за ползване на такива терени по съответните параграфи) придобиването на право на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Прави се извод, че преди влизането в сила на заповедта на кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършените прехвърлителни сделки са нищожни като цяло и най- малкото попадат в хипотезата на относителна недействителност, до тяхното потвърждаване от придобилия правото на собственост собственик по реституция или ползвател по съответния параграф от ПЗР на ЗСПЗЗ и най- вече не са породили вещно правен ефект.

Възразява се, че ищцовата страна не е направила пълно и главно доказване на плащанията на лицата, снабдили се по реда на §4 с нотариални актове, както към общината, така и към ответниците, в частност към ищцата. Но дори и тези лица да са извършили плащане към общината, те не отговаряли на всички условия за придобиване от тях на процесните имоти и констативните им нотариални актове не доказвали прехвърлителния ефект и правото им на собственост. Освен това, те дори не попадали в ПНИ, от което следвало, че не са придобили собствеността на това основание и че нямали и интерес от повдигането на спор за материално право. Ето защо, освен че не могат да прехвърлят права на собственост, тези лица не могат да прехвърлят на приобретателите си и активна правна легитимация за водене на спор за материално право.

Оспорват се като противоречиви изводите на първоинстанционния съд във връзка с приетата по делото техническа експертиза. От една страна, съдът приел, че процесните имоти са идентични с възстановеният с административния акт на кмета на общината имот на ответницата С., а след това приел, че по делото не се установила пълна идентичност между лозето от 2.7 д/ка в местността „Т.“.

Оспорва се като неправилна и незаконосъобразна преценката на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт, по силата на който на ответницата С. е възстановена собствеността върху имот с площ от 2744 кв.м. в местността „Т.“. Поддържа се, че Заповед №•••••••••г. на кмета на о Х не е нищожна, тъй като е издадена на годно правно основание, а именно - на влязла в сила Заповед №2••••••••г. на областния управител на област Хасково за одобряване на ПНИ. В този смисъл, кметът на о Х, е издал законосъобразен административен акт, тъй като е изпълнил свое задължение, следващо от текстът на чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според който - „За възстановяването, съответно за придобИ.ето, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4“. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че включването на процесния имот в ПНИ е съществено нарушение на материалния закон, водещо до нищожност на атакуваната от ищците заповед на административния орган. Поддържа се, че тази заповед е влязла в законна сила и е възпроизвела вещноправния си ефект, като ищците са имали друг установен за случая законов ред да проведат процедура по оспорването й. Заповед №••••••••••г. на областния управител на област Хасково, в частта на новообразувания имот с идентификатор •••••••• с площ от 2744 кв.м., също била влязла в законна сила и е възпроизвела вещноправния си ефект, а ищците са имали друг установен за случая законов ред да проведат процедура по оспорването й.

В обобщение, жалбоподателката поддържа, че оспорени от ищците административни актове по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК са валидни и не са налице основания за нищожност и незаконосъобразност, тъй като не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на административно процесуалните правила при издаването им.

Като взе предвид направените от жалбоподателка възражения в жалбата, съгласно чл.269, изр.2 ГПК, в съвкупност със събраните доказателства, съдът намира следното:

Съгласно общото правило по чл.154, ал.1 ГПК, по предявените от ищците установителни искове за собственост по чл.97, ал.1 ЗС, в тяхна тежест бе да установят по отношение на ответницата твърденията си, че са носители на правото на собственост върху процесния имот ••••••••, на посочените в ИМ основания. За насрещната страна по предявените искове – ответника С. С., която не носи тежестта на доказването на основанието на иска, е достатъчно да разколебае проведеното от ищците доказване, вкл. посредством установяване на твърденията относно собственото си право на собственост върху спорния имот, изключващо правата на ищците. Тъй като от ответницата не е предявяван насрещен иск за собственост, наведените в отговора на ИМ факти относно правото й на собственост върху спорния имот следва да се обсъдят единствено във връзка с опровергаване твърденията на ищците, че са носители на правото на собственост върху същия.

Съдът намира, че изложената в ИМ фактология относно придобиването на правото на собственост от ищците върху незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № •••••••••, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № •••••••г., земеделски имот от 800 кв. м., записан с пл. № ••• по кадастъра на местността „К.“, землището на гр. Х., утвърден със Заповед № ••••••г., 198/2068 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••••••• в м. „К." по КК на гр. Хасково, целият с площ 2068 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползуване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор № ••••••••, поземлен имот с идентификатор ••••••••• по КК на гр. Хасково, с адрес: гр. Х., ж.р. „К.", с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: •••, поземлен имот с идентификатор •••••••• с площ 228 кв. м. по КК на гр. Х., с адрес: гр. Х., ж.р. „К.", с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: ••••, се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Всъщност, от ответницата С. не се оспорва осъществяването на въпросните сделки, а действителността им, както и вещноправният ефектът от същите, какъвто според нея липсва.

Видно от представения с исковата молба нот акт. за покупко - продажба № •••••••••••••••, вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••••••••г., ищците придобили от М. З. И., ЕГН: •••••••••• (майка на ответниците С. И. И. с ЕГН ••••••••••, Д. И. И. – Л. с ЕГН ••••••••••), М. З. А., ЕГН: ••••••••••, М. А. И. с ЕГН ••••••••••, С. А. М., ЕГН: •••••••••• (майка на ответниците М. М. М. с ЕГН •••••••••• и Ж. М. М. ), конституирани на нейно място по делото на основание чл.227 ГПК), К П А, ЕГН: •••••••••• (баща на ответника П. К. А. с ЕГН ••••••••••), В. Ж. Г. с ЕГН ••••••••••, Д. В. Х.а, ЕГН: •••••••••• (майка на ответника С. Г. Х. с ЕГН ••••••••••), С. З. С. с ЕГН ••••••••••, И Я А. (майка на ответницата К. Г. С. с ЕГН ••••••••••), Р. П. Ш. с ЕГН ••••••••••, незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № ••••••••• по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед№ •••••••г. С оглед направените от ответниците възражения, следва да се прецени дали така сключената сделка е действителна и дали е породила вещно-правни последици.

На първо място, съдът намира, че сделката не страда от пороци, водещи до нейната нищожност, каквито не са посочени и от ответницата С., освен заявеното в 1-то заседание възражение, че същата не е изразявала никога воля да продава имота, каквато било обективирана в горепосочения нот. акт. Това твърдение обаче, съдържащо твърдение за липса на съгласие за сключване на сделката, обаче остана недоказано, при лежаща върху ответницата доказателствена тежест и не се подкрепя от доказателствата по делото.

По отношения на вещнопрехвърлителния ефект от същата, тезата на ответницата за липса на такъв е основана на твърдението, че към този момент, собствеността върху имота от 2, 700 дка, възстановен на наследници на К. А. с Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково още не е била възстановена, тъй като решението на ПК не е имало конститутивно действие, поради което и те не са могли да прехвърлят на ищците, купувачи по сделката, правото на собственост върху частта от имота, с площ 870 кв. м., представляваща урегулиран поземлен имот с пл. № ••••••••• по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед№ •••••••г. В тази връзка, съдът съобрази, че видно от описаните в нот. акт № •••••••••••г. документи, представени при сделката, ответниците са се легитимирали като собственици на продавания имот с Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково, Решение ••••••••г. по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково, Удостоверение №••••••••г. на о Х по чл.13 ППЗСПЗЗ, Решение по гр.дело №•••••••••г. на РС-Хасково, договори за доброволна делба – 2бр., удостоверения за наследници и за дан. оценка.

По делото е представен препис от въпросното Решение ••••••••г. по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково. Видно от същото, ищците, като наследници на К А А, по предявени от тях искове по чл.108 ЗС срещу 4 физически лица и едно ООД, са били признати за собственици на имот с пл. № •••• по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед №•••••••г., с площ 885 кв.м, при граници: имот с пл.№•••••••••• и улица, като ответниците са били осъдени да им предадат владението върху посочения имот. От мотивите на решението е видно, че според удостоверение №••••••••г. по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, издадено от управление „ТРС“ при о Х, имот с пл. № •••• е идентичен с имот с пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г., който е даден по ПМС №21 на Н А М с протокол на ГНС-Хасково от 1956г. За да уважи предявените искове, съдът е приел, че наследниците на К А А, инициирали делото, се легитимират като собственици на посочения имот имот с пл. № ••••, идентичен с имот с пл.№•••, правото на собственост върху който им е възстановено с Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково, с което е възстановена собствеността върху лозе от 2, 700 дка, в м.Т., землището на гр.Хасково, част от което е и имот с пл. № •••• по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед №•••••••г, идентичен с имот с пл.№•••.

Видно от съдържанието на Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, същото е постановено по заявление вх.№•••••••••••г. от А П А за възстановяване правото на собственост на наследници на К А А, бивш жител на гр.Хасково, като на основание чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се признава правото на собственост на наследниците на К А А в съществуващи (възстановими) стари реално граници на следния имот: лозе от 2.700 дка, 8-ма категория, находящ се в терене по §4 на гр.Хасково в местността „Т., заявен с пореден №1 от заявлението и установен с делбен протокол и се възстановява правото на собственост на наследниците на К А А в съществуващи (възстановими) стари реално граници върху същия имот. В решението не са посочени граници на имота, като по-надолу е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Накрая, в решението, като „Забележка“, е посочено, че за издаване на констативен нот. акт и сделки е необходима скица с точните размери на имота.

За да се прецени какво действие има въпросното решение на ПК, следва да се вземе предвид действащата към датата на постановяването му законова уредба, визирана като основание за издаването му.

Съгласно редакцията на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.), действащата към 01.04.1998г., Поземлената комисия се произнася с решение за:

1. възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Поземлената комисия изготвя по искане на собственика и проект на нотариален акт за собственост;

1. възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на поземлената комисия от лицензиран изпълнител след проучване, анкетиране и проектиране. Редът за лицензиране на изпълнителите се определя в наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Планът за земеразделяне се разработва след анкета на не по-малко от половината собственици или техните наследници. Анкетата се провежда по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа;

1. (нова) възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л, в срок до 31 януари 1998 г. Видно от посоченото в решението на ПК правно основание за издаването му- чл.14, ал.1, т.3 ЗСППЗ, в посочената редакция същата предвижда възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л, в срок до 31 януари 1998 г. В тази връзка, в практиката на ВКС (напр. Решение №262/10.07.2012г. по гр.дело №944/2011г. на ВКС, I-во г.о.) се приема, че първоначалната редакция на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./ гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски земи при условията на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998г. Този срок отпада в редакцията на текста, въведена с ДВ бр.88/98г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.68/99г. Според него ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ постановява решение за признаване правото на собственост при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в действащата към този момент редакция на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите в терени по §4, съответно – придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед та кмета на общината, към която се прилага скица на имота. От тази законодателна уредба следва, че решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението. Действително – в чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /ДВ бр.122/97г./ е предвидено изработването на план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е непременно условие за издаване на решение за възстановяване на собствеността. В този смисъл е решение №804 от 23.07.07г. по гр.д.№600/06г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Наличието на конститутивно действие на решенията на поземлените комисии, издадени до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, се приема и в задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК– решение №588 от 29.06.2010г. по гр.д.№1350/09г. на ВКС, І ГО.; решение №106 от 19.05.11г. по гр.д.№1326/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №809/14.01.11г. по гр.д. №1889/09г. на І ГО. Едва след въпросното изменение на закона от 30.07.99г. е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ – първо се издава решение на поземлената комисия за признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея. Тази процедура обаче се прилага само в случаите, при които за конкретния имот не е било постановявано конститутивно решение на поземлената комисия преди 30.07.99г. Следва да се отбележи и това, че заповедта по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ се издава по план на новообразуваните имоти, тъй като това произтича от редакцията на законовия текст. В предходната редакция на текста не се говори за новообразувани имоти, нито за план на новообразуваните имоти, а за изработване на кадастрални планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици, тъй наречените помощни кадастрални планове, по които се индивидуализират възстановените земи.

Съгласно редакцията на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, (Изм. и доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.), посочен в процесното решение на ПК като основание за издаването му, действаща към 01.04.1998г, „Поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон - и от техническата служба на общината.“ В тази връзка, с Тълкувателно решение № 1 от 1997г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК, касаещо въпроса за действието на решенията на общинските поземлени комисии - конститутивни или декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието на права, възстановени по силата на закона, е даден отговор, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

В мотивите към посоченото ТР, ВКС приема следното:

С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот.

Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници- чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници е план за земеразделяне.

От цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна, може да се направи извод, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., каквото е и настоящото, имат конститутивно действие.

В редица свои решения обаче, ВКС приема, че в някои случаи, решения на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., нямат конститутивно действие, тъй като в същите липсва достатъчна индивидуализация на имота, върху който е възстановено право на собственост, чрез посочване на границите му.

Така например, в Решение №•••••••г. по гр.дело №1889/2010г. на ВКС, I-во г.о. се приема следното:

В първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението и с ДВ бр.28/92г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива изисквания са въведени с последващите изменения на текста – ДВ бр.45/95г. и ДВ бр.89/97г. Едва след изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. е предвидено, че поземлената комисия не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г., имат конститутивно действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/95г. – и на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира, като това се извършва било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, било по друг начин. По отношение на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен ефект. В сравнително малък брой случаи обаче, възстановеният имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези решения. Настоящият състав приема, че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение и да приема, че искът е преждевременно предявен. Това важи особено в случаите, когато е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползувателите, които са изкупили имота. Очевидно в тези случаи не би могло да се издаде такава заповед и за бившите собственици. За тях остава възможността да установят правата си по съдебен ред, чрез предявяване на иск за собственост на възстановения имот, като в съдебното производство установят кой точно е той.

В обобщение, като съобрази цитираната практика на ВКС, съдът намира, на първо място, че в конкретния случай, Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково, само по себе си, няма конститутивно действие, тъй като описанието на възстановения на наследници на К. А. имот, при което липсват граници или номер по предходен план за територията, на която се намира, е пречка за точната му индивидуализация. Съответно, след като в процесното решение П К Х не е налице индивидуализацията на имота чрез посочване на реалните му граници, със същото не е възникнало правното качество на обекта на собствеността и затова то няма конститутивно действие, а единствено се признава правото на възстановяване на собствеността върху описания в същото имот, независимо че в същото е записано и че се възстановява правото на собственост. Както се посочи обаче по-горе, след издаването на решението на •••••••••г., наследниците на К А А са предявили искове по чл.108 ЗС срещу 4 физически лица и едно ООД, по които, с влязло в сила Решение ••••••••г. по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково, са били признати за собственици на имот с пл. № •••• по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед №•••••••г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г., при граници: имот с пл. №•••••••••• и улица, като ответниците са били осъдени да им предадат владението върху същия.

Ето защо и като съобрази цитираното по-горе Решение №•••••••г. по гр.дело №1889/2010г. на ВКС, I-во г.о, според което, дори когато, поради недостатъчна индивидуализация, решението на ПК няма конститутивно действия, ако в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е имотът, съдът не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение, настоящата инстанция намира, че с оглед успешното провеждане на предявените от ищците искове за собственост в производството по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково, основани на възстановеното им с процесното решение на ПК-Хасково право на собственост, е налице конститутивно действие на същото по отношение възстановяването на собствеността върху на имот с пл. № •••• по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед №•••••••г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г. Следователно, при сключената с нот акт. за покупко - продажба № •••••••••••••••, вписан в СВ - Х. с вх. peг. № ••••••••••г., ищците са придобили от ответниците собствеността върху незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № •••••••••, по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № •••••••г., т.е. сделката имала вещноправен ефект.

Дори ако хипотетично се приеме обаче, че Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Х. не е породило конститутивно действие дори предвид съдебното установяване на правото на собственост на наследници на К. А. в производството по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково върху дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № •••••••••, по плана на гр. Х., идентичен с имот пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г., то без съмнение, след като при сключване на сделката за този имоти, продавачите са се легитимирали с влязло в сила решение на поземления комисия и съдебно решение по иск за собственост, купувачът И. В. Н. е придобил този имот на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателите му не са собственици. Съответно, от момента на придобИ.ето му е имал качеството на добросъвестен владелец на така придобития имот, като заедно със съпругата му М. Н. са упражнявали владения върху имота повече от 5г. (за което сочат показанията на св.З. и св.Ч, на които съдът дава вяра), с оглед на което са го придобили по давност, на основание чл.79, ал.2, вр. чл.70 ЗС.

В случая, доколкото се касае за надлежно индивидуализиран в съдебното производство по гр.дело №•••••••••г. на PC – Хасково имот, като местоположения, площ, номер и граници, част от възстановения с решението на ПК от ••••••• г. на наследници на К. А. имот – лозе от 2, 700 дка в м.Т., то неоснователно е възражението на ответницата С. че по отношение на него не е настъпил правният ефект на придобивната давност, на която ищците се позовават. В случая, в полза на ищците е изтекла придобивна давност, тъй като е била налице индивидуализация на част от възстановения на наследници на К. А. имот, представляваща дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № •••••••••, по плана на гр. Хасково, идентичен с имот пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г., по отношение на който имот е могло и е било упражнявано владение от ищците след придобИ.ето му.

По отношение на придобития от ищците на •••••••• г., с нот. акт за покупко - продажба № •••• том ••••, peг. № ••••, дело № ••••••г. на нот. Х К земеделски имот от 800 кв. м., с планоснимачен № ••• по кадастъра на местността „К." в землището на гр. Х., утвърден със Заповед № •••••• година, съдът констатира, че при извършването на сделката, продавачът К И П се е легитимирала като собственик с констативен нотариален акт за собственост № •••••••••• година, том •••••••••••, дело № •••••• година, за имот, придобит по реда на § 4 „а" и 4 „б“ от ПЗРЗСПЗЗ. Видно от съдържанието на въпросния КНА № ••••• година, представен по делото, при съставянето му, нотариусът е констатирал извършено плащане на стойността на имота, в размер на 31 800 лева, внесени по сметка на Община – Хасково с вносна бележка № •••••••• година. Записано е също, че актът е съставен по повод искане на о Х, отправено с писмо №••••••••••г., към което са приложени скица на имота и препис от решение №••••••••••г. по гр.дело №••••••г. на Хасковския окръжен съд.

Предвид изложеното, настоящата инстанция, след като съобрази, че така направените от нотариуса констатации, обективирани в КНА, са извършени в кръга на службата и компетентността му по чл.569, т.2, вр. чл.587, ал.1 ГПК, намира, че същите са обвързващи за настоящия съд относно така удостовереното право на собственост, респ. на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, а именно – че по отношение на К И П е осъществен фактическия състав на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същата е придобила собствеността върху имот земеделски имот от 800 кв. м., с планоснимачен № ••• по кадастъра на местността „К." в землището на гр. Хасково, утвърден със Заповед № •••••• година. От описаните в КНА документи и факти, може да се направи извод, че е осъществена процедурата по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при която ползвателят К И П е придобила имота по §4, като е заплатил стойността му чрез общината. Ето защо, съдът приема, че същата е била носител на правото на собственост върху същия при продажбата му на ищците на •••••••• г., с нот. акт за покупко - продажба № •••• том ••••, peг. № ••••, дело № ••••••г. В тази връзка, според мотивите на ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. № 11 по описа за 2012 г. на ВКС, ОСГК, издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези доказателства, нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК, нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

В настоящия случай, при лежаща върху ответницата доказателствена тежест, същата не е доказала, че праводателката на ищците по горепосочената сделка К И П не е била или е престанал да бъде собственик, т.е. не е опроверган правният извод на нотариуса за принадлежността на правото на собственост в нейна полза. Ето защо, сделката е породила вещноправен ефект в полза на ищците.

Същите съображения са относими и към сделката, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба № •••••••••••••••••••••••••••, вписан в СВ - Хасково с вх. per. № ••••••••••••••••••••г., с която ищците са закупили 677 кв. м., представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••• по КК на гр. Х., с адрес: гр. Х., ж.р. „К.", с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: •••.

При сключването й, продавачите А. И. С. и съпругата му Г. В.а С.а са се легитимирали като собственици с КНА за собственост № •••••••••••г., на имот, придобит по реда на § 4 б.„а" и § 4 б.„б" от ПЗРЗСПЗЗ. Видно от въпросния нот. акт, представен по делото, в същия е отразено, че се признава А. И. С. за собственик на горепосочения имот, на основание § 4 б.„а" и § 4 б. „б" от ПЗРЗСПЗЗ и че пазарната цена на същия, определена от о Х с протокол от 15.02.1994г. е в размер на 984 лв, внесена по сметка на о Х при ОББ Хасково с ордер №2/18.04.94г. Посочено е, че при съставяне на КНА са представени решение на РС-Хасково от ••••••••г. по гр. Дело №••••••г., протокол от •••••••••г. на К по Т. - Х., протокол от 15.02.1994г. на о Х, вносна бележка за плащане на имота от 18.04.1994г. по сметката на о Х и др. Освен че така описаните в КНА документи сочат на осъществена процедура по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при която ползвателят е придобил имота по §4, като е заплатил стойността му чрез общината на бившия собственик, в случая по делото не бе проведено от ответницата насрещно доказване, с което да се оправергае удостоверената от нотариуса принадлежност на правото на собственост.

В обобщение, съдът приема, че и при двете горепосочени сделки, при които ищците са закупили имоти от лица, легитимиращи се като собственици с КНА за собственост на имоти, придобити по реда на § 4 б.„а" и § 4 б.„б" от ПЗРЗСПЗЗ, последните са били титуляри на правото на собственост, с оглед на което същото е преминало в патримониума на ищците.

Относно придобитите от ищците 198/2068 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••••••• в м. „К." по КК на гр. Хасково, целият с площ 2068 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор № ••••••••, те се лигитимират като собдственици с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ••• от ••••••••• година, том II, peг. № •••4, дело № ••••••г. на нотариус Х К, въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена проверка. Касае се за ид. части от имот с идентификатор ••••••••• в м. „К." по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед РД-•••••••••г., със стар идентификатор ••••••••, целият с площ 2068 кв. м. Предвид изложените по-горе съображения относно легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, съдът намира, че по делото не бе проведено от ответника С. доказване, оправергаващо удостовереното от нотариуса по реда на чл.587, ал.2 ГПК право на собственост на ищците с въпросния КНА по отношение на 198/2068 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••••••• в м. „К." по КК на гр. Хасково, целият с площ 2068 кв. м. Правните съображения на жалбоподателката, че институтът на придобивната давност в случая не е приложим не могат да бъдат споделени, тъй като се касае за ид. част от реално съществуващ по кад. карта от 2006г. поземлен имот, който не е възникнал за първи път с приетия през 2019г. ПНИ, поради което и е могло да бъде упражнявана фактическа власт върху същия с намерение да бъде своен. Обстоятелствата в конкретния казус, че едва с приемането на ПНИ от 2019г., няколко имота, които ищците са придобили в периода 2004-2015г., са обединени в процесния имот, който впоследствие е възстановен на наследници на К. А. със заповед №•••••••••г. на Кмета на о Х, не изключват възможността отделните имоти, от които е конституиран въпросния новообразуван имот, да бъдат предмет на упражнявано владение до този момент, тъй като няма законова забрана за това. В тази връзка, настоящата инстанция споделя възприетото в съдебната практика становище, че не може да тече придобивна давност върху имот, подлежащ на реституция, преди приключване на административната процедура по възстановяването му на бившите собственици, с оглед принципа, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск. В случая обаче, ищците са придобили отделни имоти, съществуващи по действащите кадастрални планове, от трети лица, които са имали самостоятелни права върху тях, както и по давност. Същевременно, точното местоположението на възстановеното на наследници на К. А. лозе от 2, 700 дка в м.Т. не е определено с решението на ПК от 01.04.1998г., а едва с приемането на ПНИ през 2019г., поради което не може да се приеме, че придобитите преди това от ищците, по законоустановения ред, 5 имота, са представлявали „подлежащ на реституция имот“ и придобИ.ето им по давност е било невъзможно. Отделно от това, предвид данните от обсъденото по-горе Решение ••••••••г. по гр. д. № •••••••••г. на PC – Хасково, постановено по заведени от наследници на К. А. искове по чл.108 ЗС срещу 4 физически лица и едно ООД, по които, наследници на К. А. са били признати за собственици на имот с пл. № •••• по плана на гр. Х., одобрен със заповед №•••••••г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл.№••• по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №••••••г., попадащ във възстановения им впоследствие новообразуван имот с идентификатор ••••••••, целият с площ от 2744 кв.м., може да се направи извод, че още тогава наследници на К. А. са имали удостоверение от управление ТРС при о Х по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, в което са били посочени имотите, върху които попада възстановената им с решението на ПК от 01.04.1998г. нива от 2, 700 дка, а именно – имот пл.№•••, с площ по графични данни 775 кв.м., имот с пл.№•••, с площ по графични данни 690 кв.м, имот с пл.№ •••, с площ по графични данни 885 кв.м, всички по кад. план на м.“К“, одобрен със заповед №••••••г. Следователно, те са могли да се бранят срещу упражнявано от трети лица владение върху тези имоти или срещу други действия, смущаващи правата им, което на практика са осъществили по отношение на един от имотите - имот с пл.№••••, кв.••• по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №•••••••г., със предходен пл.№ •••, посредством заведените и успешно проведени искове по чл.108 ЗС в производство по гр.дело №•••••••••г. на PC – Хасково.

По отношение на ПИ с идентификатор •••••••.••••• с площ 228 кв. м. по КК на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ж.р. „К.“, с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с номер по предходен план: ••••, по делото е представен нотариален акт № •••••••••••••••• II, peг. № ••••••••••г. на нотариус Н Т, с който продавачите Г С Д и С В-В.а Д са прехвърлили на ищците собствеността върху горепосочения имот срещу заплащане на цена от 3000 лв. Видно от съдържанието на нотариалния акт, продавачите са се легитимирали като собственици на продаваемия имот с нотариален акт № •••••••••••. том ••••••••• година, който също също е приобщен към доказателствения материал по делото. От същия е видно, че Г С Д е придобил имота от Б Г Г. и Д Д Г. за сумата от 950 лв.

По делото е приет като доказателство НА № •••••••••••••, дело № •••••••г. на нот. Х К с peг. №, от който се установява, че Н А Л и Д М Л са дарили на ищцата М. Н. Н., тяхна дъщеря, неурегулиран поземлен имот с пл.

№ ••• с площ 1000 кв.м. Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ, налице е идентичност на лозе с площ 2.700 дка, в местност „Т.“, предмет на Решение № •••••••••• г. на ПК - Хасково, с дворни места с планоснимачни номера ••• •••, •••, ••• и част от ••• по кадастралния план на местност „К.“, град Хасково, одобрен със Заповед No. ••••••• г. Според заключението, налице е идентичност на лозе с площ 2.700 дка, в местност „Т.“ и с ПИ с идентификатор •••••••• по действащата КККР на град Хасково. В заключението е посочено също, че част от дворно място с планоснимачен номер ••• по кадастралния план от 1988 година е идентично ( застъпва ) с лозето от 2.700 дка в местност „Т.“. Застъпената част е с площ 198 кв.м и е оцветена в светлозелен цвят на приложената към СТЕ комбинирана скица. Към датата на одобряване на КККР, дворни места с планоснимачни номера ••• и ••• по КП от 1988 г. са нанесени на КК като един поземлен имот с ид. •••••••••, целия с площ 2068 кв.м. Част от този имот ( с ид. 744.477 ) в размер на 198 кв.м, нанесена на приложената комбинирана скица в светлозелен цвят, попада в контура на лозето от 2700 кв.м. Тези 198 кв.м са част от дворно място с планоснимачен номер ••• по кадастралния план от 1988 г. Според СТЕ, имотът с площ 228 кв.м, закупен от ищците с НА No. •••••• г. (с планоснимачен номер ••• по КП от 1988 г. и ид. •••••••.••••• по КККР от 2006 г.) е идентичен с лозе с площ 2.700 дка в местност „Т.“, предмет на Решение No. •••••••••• г. на ПК - Хасково и съответно е включен в площа на ПИ с ид. •••••••• от 2744 кв.м, съгласно плана на новообразуваните имоти.

Съдът кредитира заключението на СТЕ като компетентно и обосновано.

От констатациите и отговорите в същото може да се направи извод, че придобитите от ищците с обсъдените по-горе 5 сделки в периода 2004-2015г. имоти са идентични с процесния имот ПИ с ид. •••••••• от 2744 кв.м, съгласно плана на новообразуваните имоти. От обясненията на вещото лице при приемането на СТЕ се установява, че изводът за идентичността на ПИ с ид. •••••••• от 2744 кв.м, съгласно плана на новообразуваните имоти, с лозе с площ 2.700 дка в местност „Т.“, възстановен на наследници на К. А. с Решение № •••••••••• г. на ПК – Хасково, не се базира на данните от стари планове и карти, а единствено на извършено анкетиране на бившите собственици или техни наследници, извършено през 1999г. Поради това, вещото лице заявява, че не може да бъде напълно категоричен относно идентичността на имота, описан в решението на ПК, с този по ПНИ. Доколкото обаче съгласно относимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, установяването на границите на подлежащите на възстановяване имоте е допустимо да се извършва чрез анкетиране, при липса на информация за това в други източници – напр. аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни, установяване на границите на възстановения на наследници на К. А. имот по този начин не е в нарушение на закона.

В тази връзка обаче, видно от изискания пред първата инстанция от о Х протокол за извършено анкетиране със собственици (наследници) на земеделски земи, непризнати от ПК с мотив „попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище Хасково, по заявление №•••••• от наследници на К. А., за имот лозе с площ 2, 700 дка, VII кат, в м.Т., въз основа на анкета с М. З. И., са записани имоти с пл.№•••, ••• и •••. Впоследствие, при съставяне на регистъра към плана за новообразуваните имоти, за процесния имот с идентификатор •••••••• са записани стари пл.№ •••, •••, ••• и •••, като по делото няма доказателства за извършено допълнително анкетиране, което да обоснове записването и на имот пл.№••• като част от новообразувания имот •••, съответстващ на лозе с площ 2, 700 дка, VII кат, в м.Т.. А както се посочи по-горе, при приемане на заключението, ВЛ е пояснило, че идентификацията на точното местоположение на лозе с площ 2, 700 дка, VII кат, в м.Т. е направена само на база извършено анкетиране, поради което и се налага извод относно незаконосъобразност на приетия в тази част ПНИ, одобрен със Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, според който ПИ с идентификатор •••••••• по действащата КККР на град Хасково попада върху с дворни места с планоснимачни номера ••• •••, •••, •••. Още повече, предвид установеното по делото обстоятелство, че в новообразувания имот с идентификатор •••••••• попада и част от имот с пл. № ••• по кадастралния план на местност „К.“, град Хасково, одобрен със Заповед No. ••••••• г., който също не е посочен при извършеното анкетиране, но на практика е включен във възстановения на наследници на К. А. със заповед №•••••••••г. имот с идентификатор ••••••••.

В тази връзка, според вещото лице по СТЕ, при изработване на ПНИ, в частта му относно този имот са допуснати нарушения на техническите изисквания относно изработването му, одобрени със ЗАПОВЕД № РД-••••• от ••••••••г. на МЗГ (ЗАПОВЕД № РД- ••• от •••••••• г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г., изразяващи с в това, че в колона 8 от регистъра към ПНИ не са вписани собствениците към този момент, които разполагат с документ за собственост към момента на обнародване на ПНИ.

В тази връзка, видно от т.2.11 от горепосочената заповед, представена по делото, обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003г., Регистърът на новообразуваните имоти съдържа: б) данни за собственика/ползвателя: име, ЕГН и постоянен адрес на собственика - когато правото на собственост върху имота е възстановено/придобито или е извършена сделка с трето лице, преди да е изработен планът на новообразуваните имоти, и има издаден нотариален акт; В настоящия случай, обаче, въпреки наличните публични данни в Агенция по кадастъра и в Сл. по вписванията относно собствеността на ищците върху имоти с пл.№ •••, •••, ••• и •••, те не са записани в регистъра към ПНИ.

Нещо повече, съгласно т.4.2 от горепосочената заповед, Кметът на общината издава заповед по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за придобИ.е, съответно за възстановяване на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти. Според т.4.4. от същата обаче, не се издават заповеди по т. 4.2 за новообразувани имоти, за които преди изработването на плана са издадени нотариални актове. В настоящия случай, такива нот. актове безспорно са били издадени в полза на ищците, въз основа на законно сключени сделки с трети лица, поради което заповед по по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ не е следвало да бъде издавана. На практика, с издаването й, в нарушение на установените със заповедта на МЗГ правила, кметът на о Х е предизвикал спор за собственост, като не е съобразил наличието на вещни права върху процесния новообразуван имот, предхождащи приемането на ПНИ. Нещо повече, във въпросния имот е налице и изградено законно строителство – 2 сгради, собственост на трети лица, които дори в първоначалния вариант на заповедта на кмета на о Х също са били възстановени на наследници на К. А., които неправомерен резултат е бил в крайна сметка избегнат чрез издаване на заповедта за поправка на ОФГ на заповед •••••••••г..

Във връзка с горните констатации и като взе предвид, че с подадената ИМ, ищците са поискали, на основание чл. 17 ал. 2 от ГПК, в рамките на настоящото дело, да се осъществи инцидентен контрол относно валидността и законосъобразността на горепосочените административни актове - Решение № •••••••••г. на ПК – Хасково по заявление вх. № •••••••••••г., Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, Заповед № •••••••г. и Заповед № •••••••••г. на Кмета на о Х, съдът намира следното:

От материалите по делото не може да се направи извод за невалидност на горепосочените административни актове, тъй като всеки от тях е издаден от оправомощените за това по закон органи в кръга на компетентнтостта им. Досежно законосъобразността им, проверката по реда на чл.17, ал.2 ГПК е допустима, тъй като ищците не са били участници в административните производства по издаването им.

По отношение на законосъобразността Решение № •••••••••г. на ПК – Х. по заявление вх. № •••••••••••г., съдът не констатират пороци, макар, че както се посочи по-горе, същото не е породило, само по себе си, конститутивен ефект поради липсата на индивидуализация на границите и местоположението на възстановения имот лозе от 2, 700 дка.

Следва да се направи обаче извод за незаконосъобразност на Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, в частта й, с която е одобрен ПНИ по отношение на новообразувания имот с идентификатор ••••••••, тъй като са допуснати съществени нарешения в процедурата при идентификацията на имота, свързани с констатираните по-горе обстоятелства, че при проведените анкети са установени само част от имотите, които фактически попадат в площта на новообразувания имот •••, а на практика са възстановени и други имоти, за които няма извършено анкетиране, нито е налице друг способ за доказване на съпричаността им към подлежащия на възстановяване имот. Освен това, са допуснати съществени нарушения и при съставяне на регистъра към ПНИ, където за този новообразуван имот ••• не са отразени носителите на вещни права върху същия съгласно общодостъпните данни от АГКК и АВп, а именно – ищците, за които по делото безспорно се установи, че са придобили такива в периода 2004-2015г., преди приемане на ПНИ.

Извод за незаконосъобразност следва да се направи и по отношение на издадената Заповед № •••••••••г. на Кмета на о Х, тъй като, от една страна, нарушенията при изработване на ПНИ, свързани с липсата на отразяване на собствениците на имотите, попадащи в новообразувания имот, както и относно непълната идентификация на възстанования от ПК имот, рефлектират и върху нея, а от друга – тъй като е издадена в нарушение на на т.4.4. от ЗАПОВЕД № РД-••••• от ••••••••г. на МЗГ (ЗАПОВЕД № •••••• от •••••••• г. на МРРБ), предвид данните за издадени преди това нотариални актове, в които случаи кметът на Община Хасково не е следвало да се издава заповед по §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В заключение, предвид установените по делото собственически права на ищците по отношение на спорния имот с идентификатор ••••••••, придибити в периода 2004-2015г., от една страна и от друга, с оглед незаконосъобразността на Заповед № ДС - •••••••••г. на Областен управител на област Хасково, в частта й, с която е одобрен ПНИ по отношение на новообразувания имот с идентификатор ••••••••, както и на Заповед № •••••••••г. на Кмета на о Х, с която на наследници на К. А. е възстановена собствеността върху новообразуван имот с идентификатор ••••••••, жр К., землище гр.Х., с площ 2744, поправена със заповед №1854/21.10.2021г. за поправка очевидна фактическа грешка, се налага извод за основателност на предявения от М. Н. Н. с ЕГН •••••••••• и И. В. Н. с ЕГН •••••••••• – двамата от град Х., ул. Р. •••••••, иск да бъде признато за установено по отношение на С. З. С. с ЕГН •••••••••• от град София, ЖК К с ул. Х и № ••••••••, че ищците са собственици в СИО на поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на град Х., одобрен със Заповед № РД - •••••••••• година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: гр. Х., ж р •••••••••", с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ••••••••, ••••••••, •••••••• •••••••••, с номер по предходен план: ••••••••••••, със съседи: •••••••••••••••.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, Решение № ••••••••• г., постановено по гр. дело № 31/2023 по описа на Окръжен съд - Хасково, ще бъде потвърдено в обжалваната част, с която се признава за установено по отношение на С. З. С. с ЕГН •••••••••• от град София, ЖК К с ул. Х и № ••••••••, че М. Н. Н. с ЕГН •••••••••• и И. В. Н. с ЕГН •••••••••• – двамата от град Х., ул. Р. •••••••, са собственици в СИО на поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на град Хасково, одобрен със Заповед № РД - •••••••••• година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: гр. Х., ж р •••••••••", с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ••••••••, ••••••••, •••••••• •••••••••, с номер по предходен план: ••••••••••••, със съседи: •••••••••••••••.

Тъй като настоящата инстанция като цяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, ще се препрати към тях, на основание чл.272 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, С. З. С. с ЕГН •••••••••• от град София, ЖК К с ул. Х и № •••••••• ще бъде осъдена да заплати на М. Н. Н. с ЕГН •••••••••• и И. В. Н. с ЕГН •••••••••• – двамата от град Х., ул. Р. ••••••• сторените пред настоящата инстанция разноски от 3 000 лв за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът