Решение № 3433 от 18.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на ЕТ „К. И.“, ЕИК 202539315, против решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по отношение на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер 162 824, 74 лв. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. П. Н., поддържа, че атакуваният административен акт следва да бъде обявен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като е издаден в противоречие с решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила решение № 1050/05.04.2024 г. по адм. дело № 691/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АСБ), с което единствено е отменено по жалба на ЕТ „К. Ижбехова“ решение № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, което има същия предмет като предмета по настоящото дело. Сочи се, че нито решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, нито решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ съдържат диспозитив за връщане на преписката за ново разглеждане. Сочи също, че тези решения обвързват страните и не допускат ново разглеждане на въпроса за изпълнението на ангажиментите на ЕТ „К. И.“ към ДФЗ по Договор № 01/312/03004 от 10.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и че е недопустимо сега оспорваното решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. да се обосновава с мотивите към решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, тъй като тези мотиви не се ползват със силата на пресъдено нещо. Претендират се разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ, представляван от юрк. Д. Х., оспорва жалбата. Поддържа, че оспорваният административен акт е издаден съобразно указанията, дадени с решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, според които мотивите на АСБ за липса на неизпълнение на договорни задължения, обуславящи налагане на финансова корекция, са неправилни. Отбелязва, че ВАС е счел, че не приема съображенията на АСБ за форсмажорни обстоятелства, обуславящи непостигане на застъпените в одобрения бизнес план показатели и че решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ е правилно само като краен извод, но по други мотиви, изложени в решението на ВАС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Поддържа се възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Относно допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 1596/27.03.2025 г. по делото, което продължава да поддържа. Оспорваното решение има за предмет наложена финансова корекция по отношение на жалбоподателя, в качеството му на бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ. Този акт подлежи на оспорване по реда на АПК на основание чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, респ. жалбоподателят като бенефициер има правен интерес от съдебна защита на основание чл. 147, ал. 1 от АПК срещу акта, с който се засягат негови имуществени интереси. Жалбата е подадена на 28.02.2025 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото актът е съобщен на 17.02.2025 г. (л.13). Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК. Не са налице основания по чл. 159 от АПК, недопускащи решаването на делото по същество. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните не се спори по следните, установени в административното производство, факти и обстоятелства, въз основа на приобщените и приети по делото писмени доказателства: ЕТ „К. Ижбехова“ е ползвател по Договор № 01/312/03004 от 10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. (Договор). Договорът е сключен между ЕТ „К. И.“ и ДФЗ на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29/2008). Съгласно чл. 1 от Договора, негов предмет е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) от ДФЗ на ползвателя за изпълнение на одобрен проект № 01/312/03004 от 31.05.2013 г. Предметът на проекта (бизнес план) е изграждане и обзавеждане на къща за гости в [населено място] (л.48). Размерът на БФП е определен в Договора до 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проекта. Не е спорно, че предоставената по проекта БФП е 162 824, 74 лв., изплатена на ползвателя на 22.12.2015 г. Не е спорно, че в одобрения проект (бизнес план) са заложени очаквани годишни приходи от нощувки за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от 96 900 лв. за всяка година, както и нива на устойчива заетост от три броя заети лица (едно място за административен персонал и две места за производствен персонал) за всяка от тези години. Не спорно, че с Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/312/03004/3/01/04/01 от 18.02.2020 г., издаден от ответника по делото, по отношение на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на предоставената по Договора БФП от 162 824, 74 лв. Този АУПДВ е издаден от фактическа страна с твърдение, че е налице неизпълнение на проекта по отношение на реализираните приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и на заложените показатели за заетост от три работни места, а от правна – поради неспазването на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. С решение № 1348/24.08.2020 г. по адм. дело № 306/2020 г. по описа на АСБ е отменен АУПДВ № 01/312/03004/3/01/04/01 от 18.02.2020 г. като немотивиран по отношение на размера на заложените приходи за нощувки, вида, степента и продължителността на неизпълнението на проекта. С решение № 4669/13.04.2021 г. по адм. дело № 13576/2020 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 1348/24.08.2020 г. на АСБ само като краен резултат. В касационното решение е прието за доказано по делото, че изпълнението на бизнес плана в частта му за приходите средно аритметично за трите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е под 20 %, както и че в този период са разкрити две работни места от изискуемите три. Прието е, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като АУПДВ е основан на неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл. 70, ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ, предполагащ налагане на финансова корекция по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ (л. 404). Нито решение № 1348/24.08.2020 г. на АСБ, нито решение № 4669/13.04.2021 г. на ВАС постановяват връщане на преписката за ново разглеждане. При съобразяване с мотивите към решение № 4669 от 13.04.2021 г. на ВАС и „в изпълнение“ на това решение (л. 247), на 19.07.2021 г. от страна на ДФЗ е открито производството по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, приключило с решение за налагане на финансова корекция (РФК) № 01/312/03004/3/01/04/02 от 15.09.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по отношение на жалбоподателя е наложена 100% финансова корекция върху изплатената по Договора БФП от 162 824, 74 лв. РФК е издадено при условията на делегация на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ към издателя на РФК. Корекцията е наложена от фактическа страна отново за това, че е налице общо под 20 % изпълнение на индикаторите за приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и че в този период са разкрити две работни места от изискуемите три, а от правна - отново поради неспазването на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора и на основание чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008 г. Размерът на финансовата корекция е определен на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Правилата). С решение № 411/09.03.2022 г. по адм. дело № 921/2021 г. по описа на АСБ по жалба на настоящия жалбоподател е отменено РФК № 01/312/03004/3/01/04/02 от 15.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Решението е постановено при незачитане на мотивите на решение № 4669 от 13.04.2021 г. на ВАС, в които е прието за доказано неизпълнение на одобрени индикатори (приходи и устойчива заетост) по см. на чл. 70, ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ, предполагащ налагане на финансова корекция по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ във вр. с изпълнение на приходите към проекта средно за трите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от под 20 %, както и изпълнени две работни места от изискуемите три. АСБ е приел, че нито в нормативен акт, нито в Договора или одобрения проект е установено задължение за постигане на точно определени стойности за приходи и заетост, поради което не е налице неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора. Приел е, също така, че общото изпълнение на приходите за трите години е 20, 79 %, а относно заетостта, че ДФЗ не е отчел, че преценката за изпълнение може да бъде направена единствено за срок от 10 години и че е налице увеличение на конкурентната среда в община Гърмен. (л.385). С решение № 10265/14.11.2022 г. по адм. дело № 4304/2022 г. на ВАС едновременно е оставено в сила решение № 411/09.03.2022 г. на АСБ, но при коригиращи мотиви, и е „допълнен“ изхода на спора чрез изпращане на делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на размера за връщане на получената финансова помощ, „съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.“. В това касационно решение отново е прието за доказано по делото, че изпълнението на приходите към проекта средно за трите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е под 20 %, както и че са изпълнени две работни места от изискуемите три. Прието е също, че това изпълнение е в противоречие с т. 4.12 и т. 4.18 от Договора. В мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС се приема по отношение на неизпълнението на индикатора заетост, че „за това нарушение правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване сума – 10 % от предоставената финансова помощ, за което са изложени и обосновани мотиви в оспорения административен акт“. Същевременно в мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС по отношение на неизпълнението на индикаторът за приходи е посочено, че неправилно е определена подлежащата на възстановяване сума и че са правилни изводите на АСБ относно липсата на изложени основания (мотиви) по чл. 46, ал.2 от Наредба № 29/2008 г. за определения размер на корекцията от 100% от БФП, при условие, че не е налице пълно неизпълнение. В мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС изрично е указано, че за определяне размера на корекцията „не могат да послужат“ Правилата, тъй като: „…разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП не е приложим, тъй като … в настоящият случай ЗУСЕСИФ не е приложим. Оспореното решение не е и акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл.27, ал.7 от ЗПЗП), породи което коментираните правила и на това основание не могат да намерят приложение.“. След изпращане на преписката за изпълнение на съдебното решение и в изпълнение на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС е издадено РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което по отношение на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 155 106, 84 лв., представляваща сбор от определените размери на корекциите за неизпълнение на индикаторите по Договора за приходи (138 824, 37 лв.) и устойчива заетост (16 282, 47 лв.). Корекцията от 16 282, 47 лв. за неизпълнение на индикатора за устойчива заетост е определена като вече потвърдена с влязло в сила решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС. Корекцията от 138 824, 37 лв. за неизпълнение на индикатора за приходи е определена при отчитане мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, че общото средно изпълнение на индикатора за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 14, 74 %, респ. средното неизпълнение е 85, 26 %, че е налице неспазването на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора и че на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. следва размерът на корекцията да се определи като 85, 26 % от БФП, изплатена по Договора. С решение № 1050/05.04.2024 г. по адм. дело № 691/2023 г. по описа на АСБ по жалба на настоящия жалбоподател е отменено РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. АСБ е приел, че актът е издаден при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, че е постановен от компетентен орган, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че установеното по делото изпълнение на 14.74 % от индикаторите за приходи и 64.81 % за заетост по Договора, не може да доведе до налагане на финансова корекция, тъй като не е реалистично да се очаква на третата година къщата за гости да работи при пълно натоварване, че неизпълнението засяга само една от целите на проекта и че увеличаването на конкурентната среда в О. Г. е форсмажорно обстоятелство. На практика, решението на АСБ е постановено при незачитане на задължителните указания, съдържащи се в мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, че корекцията от 16 282, 47 лв. за неизпълнение на индикатора за устойчива заетост по проекта е правилно определена с РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г., както и че е доказано между страните, че е налице средно изпълнение на индикатора за приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от 14, 74 %, че е налице неспазването на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора и че корекцията спрямо индикатора за приходи следва на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. да се определи като 85, 26 % от БФП, изплатена по Договора. С решение № 12494/19.11.2024 г. по адм. дело № 6559/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ като краен резултат. В касационното решение е прието, че са неправилни мотивите на АСБ, че „в случая въобще не е налице неизпълнение на договорно задължение, обуславящо налагането на финансова корекция, както и че установеното от административния орган непостигане на застъпените в одобрения бизнес план показатели /приходни и за устойчива заетост/ се дължи на форсмажорно обстоятелство, предпоставящо ползвателят да бъде освободен от отговорност за неизпълнението“. Същевременно този касационен състав, аналогично на АСБ, като отчита, че РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, респ. че решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС е задължително за органа и ЕТ „К. И.“, приема, че въпреки това така издаденото РФК е незаконосъобразно, тъй като този касационен състав не бил обвързан от мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, тъй като мотивите на това решение не се ползвали със сила на пресъдено нещо. В мотивите на решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС се приема, че размерът на финансовата корекция по случая на ЕТ „К. И.“ е следвало да бъде определен съгласно Правилата като приложимо материално право, предвиждащо даването на правна квалификация на установените неизпълнения, определяне на размера на подлежащата на възстановяване за всяко от тях и спазване на правилото на най-големя размер по чл. 3, ал. 1 от Правилата. Нито решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ, нито решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС постановяват връщане на преписката за ново разглеждане. Съобразявайки се с мотивите към решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, на 10.01.2025 г. от страна на ДФЗ е открито отново производството по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, за което ЕТ „К. И.“ е надлежно уведомен. С възражение от 17.01.2025 г. ползвателят на БФП сочи, че решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС не съдържа диспозитив за връщане на преписката на ДФЗ за ново разглеждане и определяне на размер на финансова корекция, поради което няма основание за провеждането на ново административно производство. Със сега оспорваното решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на ЕТ „К. И.“ е наложена 100 % финансова корекция върху изплатената по Договора БФП от 162 824, 74 лв. Корекцията е наложена от фактическа страна за това, че е налице средно изпълнение от 14.74 % на индикаторите за приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съгласно установеното между страните с решение № 411/09.03.2022 г. на АСБ, оставено в сила с решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, както и че в този период са разкрити две работни места от изискуемите три спрямо индикатора за устойчива заетост. От правна страна, финансовата корекция е наложена поради неспазването на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора и на основание чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. За неизпълнение на индикаторите за приходи е определена корекция в размер на 100 % от предоставената БФП или 162 824, 74 лв. Този размер е определен на основание т. 30 от Правилата. За неизпълнение на индикаторите за устойчива заетост е определена корекция в размер на 10 % от предоставената БФП или 16 282, 47 лв. Този размер е определен на основание т. 18 от Правилата. Крайният размер на корекцията от 162 824, 74 лв. е определен на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и чл. 3, ал. 1 от Правилата. В хода на съдебното производство не се оспорват фактическите констатации на ДФЗ, въз основа на които е издадено решението за корекция. Жалбоподателят не твърди, че е реализирал по-високи приходи, респ. че е изпълнил задълженията си по наемане на персонал. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт, респ. основателността на жалбата: Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изрично е посочено, че решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ се издават от изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая като основание за определените финансови корекции към всяка нередност е посочена нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрени индикатори. При така установеното и като отчита писмената форма на акта и съответствието му с изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК - посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, актът е надлежно датиран и подписан, съдът намира оспорвания акт за издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съдът не възприема доводите за нищожност, обосновани с липсата на основание за пререшаване на въпроса за отговорността на ползвателя на БФП, по причина, че решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ, оставено в сила с решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, не съдържа диспозитив за връщане/изпращане на преписката по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК. Макар страните по спора за законосъобразността на РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. да са едни и същи с тези в настоящото производство и да са еднакви фактите, при които са издадени двата акта, то е налице разлика по отношение на правните основания, при които са издадени тези актове относно реда и начина за определяне размера на финансовата корекция. Постоянна е практиката на ВАС, според която е допустимо след съдебна отмяна на административен акт да се издаде нов акт към същия адресат и при същите факти, ако новият акт има различно правно основание, което не е било част от отменения вече административен акт. Този подход обикновено се аргументира от позицията, че по арг. от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС (т. 18) силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл, а отводът за пресъдено нещо изисква пълно тъждество на предмета, вкл. правните основания. Следователно, защото РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. не е мотивирано с приложението на Правилата, а настоящото решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. е мотивирано с тези Правила, то съдът следва да приеме, че е налице различен предмет, поради което новият административен акт не е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение № 1050/05.04.2024 г. на АСБ, оставено в сила с решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС. Същевременно обаче настоящият съдебен състав приема, че решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради издаването му в противоречие със силата на пресъдено нещо, следваща се от влязлото в сила решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС. Съгласно чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК, решението трябва да съдържа какво постановява съдът. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС е постановено при упражняване на съдебни правомощия при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Тези правомощия предполагат, че съдът дава „задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона“. В съдебната практика са инцидентни случаите, когато „задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона“ се извеждат и са конкретно и точно посочени в съдържанието на решението (диспозитив) по см. на чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК, за да станат част от това „какво постановява съдът“. Общото правило е, че тези указания се посочват в мотивите по чл. 172а, ал. 2 от АПК на решението, но се постановява диспозитив за изпращане/връщане на преписката на органа „съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение“. Решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС е пример за спазване на това общо правило. Правомощието по чл. 173, ал. 2 от АПК има своето приложение единствено в административното съдопроизводство, респ. общото правило за изпращане/връщане на преписката на органа за съобразяване със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебно решение, също има приложение единствено в административното съдопроизводство. Същевременно правилата за съдържание на съдебните решения по чл. 172а от АПК и по чл. 236 от ГПК, респ. чл. 189 от ГПК (отм.) са аналогични. Въпросът дали мотивите на съдебните решения са част от силата на пресъдено нещо, или не са е разрешен с т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС. Там е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, и че единствено диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо, както и че мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) не са част от него. Отрича се, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не са източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Настоящият съдебен състав няма да зачете като обвързващи мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, тъй като същите не са постановени във връзка с приложението на чл. 173, ал. 2 от АПК, за което се каза, че има приложение единствено в административното правораздаване, а също така и защото тълкувателното решение по подразбиране не може и не отчита наложената като общо правило възможност в административното правораздаване указанията по тълкуване и прилагане на закона да са част от мотивите на съдебното решение, а не изрична част от самото решение като диспозитив. Да се приеме обратното и да се зачетат разрешенията по тълкувателното решение на ОСГК на ВКС като краен правен резултат би довело до два неприемливи извода, засягащи ефективността на административното правораздаване. Първият е, че следваното общо правило в практиката на административните съдилища е в пряко нарушение на чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като, за да имат сила на пресъдено нещо, задължаващите указания по тълкуване и прилагане на закона трябва да са част от съдебното решение като диспозитив, а не да са част от неговите мотиви. Тук следва да се посочи, че приложението на това общо правило никога не е било обект на критика за несъответствие с целите на ефективното и ефикасно административно правосъдие, както и че този подход, при който силата на пресъдено нещо обхваща и мотивите на решение по административен спор, се следва и в практиката на СЕС, когато този съд разглежда именно административни спорове. Съгласно тази практика „…отменителните решения, постановени от юрисдикциите на Съюза, щом станат окончателни, се ползват с абсолютна сила на пресъдено нещо. Такава сила има не само диспозитивът на отменителното решение, но и мотивите, които представляват необходимата опора на диспозитива и поради това са неразривно свързани с него“, както и че „…силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по подразбиране са разрешени със съдебно решение (виж. т. 46 и т.47 от решение по дело C-225/17 P, т.70 и т. 71 от решение по дело C-248/17 P и цитираната там съдебна практика). Вторият неприемлив извод е, че ако указанията по тълкуване и прилагане на закона не са част от мотивите, то те не биха били задължителни, тъй като не са част от силата на пресъдено нещо. Този извод обаче просто би лишил от смисъл съществуването на правомощието по чл. 173, ал. 2 от АПК, респ. би лишило от смисъл и целта на правилото на чл. 177, ал. 1 от АПК да разреши спора по обвързващ и задължителен за страните начин, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. При така изложеното, съдът намира, че мотивите на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС се ползват с абсолютна сила на пресъдено нещо, наред с неговия диспозитив, доколкото именно от там се извлича как е разрешен спорът и с кои задължителни за страните указания следва те да се съобразят при и по повод спора им за основанието и реда за налагане на конкретната финансова корекция. Същевременно да се приеме, че само в хипотеза на чл. 173, ал. 2 от АПК мотивите на съдебното решение имат сила на пресъдено нещо, но не и в случаите, когато спорът се решава по същество, е логически неиздържано. В този смисъл, съдът намира, че мотивите на решение № 12494/19.11.2024 г. също се ползват с абсолютна сила на пресъдено нещо, наред с неговия диспозитив, доколкото именно от там се извлича как е разрешен спорът и при какво обвързващо за страните търкуване на закона. Според този съд дали окончателно съдебно решение е правилно, или не е не може да бъде предмет на обсъждане, респ. този съд не може да подлага на съмнение нито правилността на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, нито на решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС. По аргумент от правилото на чл. 244, ал. 2 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, само състав (в случая петчленен на ВАС) в производство по отмяна на влезли в сила решения има правомощие да определи между две окончателни решения кое е неправилното. Да се приеме друго означава да се отрече силата на пресъдено нещо на съдебно решение и то извън реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Следователно настоящият състав е дължен да приеме за правлини мотивите на очевидно противоречащите си касационнни решения. Същевременно, защитата, която е дадена чрез правилото на чл. 177, ал. 2 от АПК, срещу всеки опит за издаване на акт или извършване на действие в противоречие с влязло в сила решение на съда е абсолютна и като такава тя не се интересува от последваща оценка за правилността на това решение. В този смисъл, отказите на АСБ, постановявайки решение № 1050/05.04.2024 г., и на ВАС, постановявайки решение № 12494/19.11.2024 г., е явна форма на незачитане на силата на пресъдено нещо на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, което незачитане е основано на преценка за правилността на мотивите относно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, при които е упражнено вече правомощието по чл. 173, ал. 2 от АПК за връщане на преписката, респ. основано е на несъгласие с тези задължителни указания. Именно правилото на чл. 177, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК предопределя, че обхватът на съдебната проверка спрямо административен акт, който е издаден в изпълнение на задължителни указания по чл. 173, ал. 2 от АПК, е ограничен единствено до точното изпълнение на тези указания. Аналогично на изпълнителните производства по Дял Пети на АПК, имащи за изпълнително основание влязъл в сила съдебен акт, или на производствата за установяване и наказване на нарушение по чл. 304 във вр. с чл. 306 от АПК, проверка за правилност на съдебния акт е недопустима. Крайният резултат от това да се приеме за допустимо, че при последваща съдебна проверка за законосъобразност на административен акт, който е издаден в изпълнение на задължителни указания по чл. 173, ал. 2 от АПК, извършващият тази проверка съдебен състав може да преразгледа правилността на тези указания, чието спазване е било обвързващо за издателя на административния акт, е въвеждане на непредвидено в чл. 239 от АПК основание за отмяна на последиците от влязъл в сила съдебен акт по преценка на друг съд. Подобна форма на пряк контрол върху указанията, дадени във влязъл в сила съдебен акт, е суспенидране на силата на пресъдено нещо, което не може да бъде обяснено по друг начин освен като непредвидено правомощие за съда, извършващ последващата проверка, да дестабилизира настъпилата правна сигурност относно вече разрешения правен спор между същите страни. Изложеното до тук обаче поставя въпроса как и дали е следвало да бъде зачетена силата на пресъдено нещо от ответника, с която се ползват едновременно мотивите на влязлото в сила решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС и противоречащите му мотиви на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, относно приложението на Правилата. Според този състав ответникът няма легитимно основание да упражни правомощия в защита на финансовия интерес на ЕС чрез оттегляне на БФП по Договора и възстановяването й от ползвателя докато в правния мир съществува едновременно силата на пресъдено нещо както на решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, така и на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС. Това е така, защото двете решения имат еднаква тежест (в мотивите си) за страните и са еднакво обвързващи по отношение на реда за определяне на финансовата корекция, но нито ответникът, нито жалбоподателят, нито този състав, нито при последваща касационна проверка на настоящото решение може легитимно да бъде подложена на съмнение правилността на което и да е от двете. Като краен резултат, изборът на ответника да се позове на мотивите към решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, което решение няма силата да отмени силата на пресъдено нещо, следваща решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, води до извод, че сега разглежданото РФК е издадено в противоречие с решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС, поради което е и нищожно по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК. Нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК не може да бъде изключена като приложима докато в правния мир решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС се ползва със сила на пресъдено нещо. Мотивите към решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС не могат обективно да „освободят“ ответника от задължителните указания на решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС. Нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК задължава съда в квалификацията на порока на сега разглежданото РФК и друг изход освен обявяването му за нищожно би бил недопустим. На последно място, изборът на ответника да се позове на мотивите към решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС не е обоснован спрямо следващото се от силата на пресъдено нещо в мотивите на това решение утежняване в положението на жалбоподателя, тъй като чрез прилагане на Правилата общата сума на корекцията на предоставената БФП е 162 824, 74 лв., която е по–висока от общия размер на корекция по отмененото РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. за 155 106, 84 лв. Нито финансовите интереси на ЕС, нито практиката на СЕС по чл. 47 от ХОПЕС (виж. напр. § 4 от решение на СЕС по дело C-455/06), нито националната ни практика и закон (чл. 271 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК) допуска с цел правилното прилагане на дадена общностна разпоредба да се достига до резултат, който би довел до отклоняване от установения принцип на забрана за влошаване положението на търсещия съдебна защита (reformatio in pejus). Неспазването на този принцип е в противоречие с принципа за спазване на правото на защита, с принципа на правната сигурност и с принципа на защита на оправданите правни очаквания, които стоят в основата на тази забрана. Следователно поставянето на ЕТ „К. И.“ като частноправен субект, който се е защитавал срещу РФК № 01/312/03004/3/01/04/03 от 01.06.2023 г. за 155 106, 84 лв., но е постигнал отмяна на този акт чрез силата на пресъдено нещо на решение № 12494/19.11.2024 г. на ВАС, която сила от своя страна и задължава ответника да приложи друг ред за определяне на финансова корекция, който ред видно от настоящото РФК предполага по–висок краен резултат, е недопустимо, дори да се приеме, че прилагането на Правилата по принцип е в съответствие с чл. 27, ал. 10 от ЗПЗП във вр. с чл. 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК, обжалваното решение № 01/312/03004/3/01/04/04 от 11.02.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ следва да бъде обявено за нищожно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 4 309, 40 лв., от които 1309, 40 лв. държавна такса по делото и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от ДПЗС от 08.04.2025 г. заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е 9 000 лв. за тази инстанция, но този размер е прекомерен, както основателно сочи ответникът с възражението си по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Нито предметът на делото, нито процесуалното поведение на адвоката и жалбоподателя предполагат добросъвестно договаряне. Размерът от 9 000 лв. няма и обяснение спрямо размерите на заплащаните и присъждани възнаграждения за една инстанция в предходните производства, в които жалбоподателят отново е договарял и е бил защитаван от адв. Н.. При тези съображения, съдът