Решение № 214 от 3.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 221/2025 г.

Производство по чл.258 от ГПК. Въззивното производство е образувано въз основа на подадени две въззивни жалби срещу постановеното решение №83 от 20.02.2025 г. по търг.дело №744/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК •••••••••, да заплати на С. И. К., ЕГН: ••••••••••, сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния десен глезен, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2020 г., в гр.П., на кръстовището между ул.П. и ул.Г., причинено виновно при управление на лек автомобил марка Р., ДК № •• •••• ••, за който автомобил е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗД Е. АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 10 500 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв., както и иска за заплащане на за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 07.10.2020 г. до 07.12.2020 г. ЗД Е. АД, е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 1 614 лв. с ДДС възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца С. И. К. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, както и по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 1030 лв., представляващи дължима държавна такса и направени разноски по делото. С. И. К. е осъден да заплати на ЗД Е. АД сумата от 1 044, 60 лв. направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението е постановено при участие на Община П., ЕИК •••••••••, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД Е. АД, ЕИК •••••••••. Първата въззивна жалба е подадена от ЗД Е. АД, чрез юрисконсулт Б. Г., и се отнася до постановеното решение в осъдителната му част над сумата от 500 лв. до присъдените 10 500 лв. Посочва се, че в обжалваната част съдебният акт е постановен при несъобразяване с материалния закон, поради което се явява незаконосъобразен. Счита се, че конкретно проявените и обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост предполагат по-нисък размер на заместващото обезщетение, като се акцентира на характера на уврежданията, съС.ието на ищеца към настоящия момент, оперативните белези, които не са загрозяващи и създаващи дисксомфорт, възрастта на ищеца, която е възпрепятствала по- бързото му възстановяване. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и се отхъврил исковата претенция. Претендира разноските. Срещу въззивната жалба са постъпили отговори. Ответникът – Община П., чрез пълномощника си юрисконсулт И. К., изразява становище относно неправилното конституиране на общината, като трето лице помагач на застрахователното дружество, като моли по отношение на него да се обезсили, съответно да се отмени постановеното решение. Ответникът С. К., чрез пълномощника си адвокат Н. Н. Д., изразява становище за неоснователност за въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваната му осъдителна част. Претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Втората въззивна жалба е подадена от С. И. К., чрез пълномощника адвокат Н. Н. Д., и се отнася до постановеното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над присъдените 10 500 лв. до претендираните 31 500 лв. Посочва се, че в тази част решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано. Изложени са подробни съображения относно правилността на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди – 70 000 лв., както и оплаквания относно определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – 50 %, като се счита, че допринесъл с по-малък процент – 20 %. Моли се да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и се присъди обезщенение в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се адвокатско възнаграждение по чл.38ал.2 от ЗАдв. Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД Е. АД, чрез юрисконсулт Б. Г., с който се счита същата за неоснователна, като се моли да се остави без уважение, като се претендират разноските. Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.275 от ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания и прецени основателността на предявения иск по чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно транспортно произшествие на 17.08.2020 г., около 20: 00 часа, в гр. П. на кръстовището, образувано от ул.Г. и ул.П., при което водачът на автомобил марка Р., модел К. С., с ДК №•• •••• ••, в нарушение на правилата на ЗДП, навлязъл и преминавал през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба, регулираща предимството при преминаването на кръстовището, в резултат на което отнел предимството на правомерно движещия се мотоциклет марка П., модел Л., ДК № •• •••• •, управляван от него, настъпил удар между двете моторни превозни средства, от който получил множество тежки телесни увреждания. Причина за настъпване на произшествието е нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, който в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДП и чл.31, ал. 7, т. 4 ППЗДП, не е спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № •••/17.08.2020 г. по описа на ОД на МВР – П., образувано ДП № ••/•••• г. по описа на сектор РТП - П., както и АНД № •••••••••••••• по описа на PC Пловдив, като с Решение № •••/•••••••• г. на PC Пловдив, Н. Т. Д. е признат за виновен за посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца. Посочва, че е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в 1.счупване на шийката на скочната кост, 2.счупване на пета ходилна кост и 3.счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия. Непосредствено след произшествието бил приет в УМБАЛ Св. Г. ЕАД - П., където след преглед и образни изследвания, било извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Бил изписан от болницата на 20.08.2020 г. с диагноза: •••.•• Счупване на талуса, закрито. Фрактура тал. декстра, с предписания -имобилизация за три месеца, медикаментозно лечение и контролни прегледи. Твърди, че в резултат на получените увреждания бил в отпуск 94 дни, поради временна неработоспособност, като през първите два месеца се нуждаел от поС.на чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно. Търпял и продължавал да търпи интензивни болки и страдания, а от телесните увреди и операции останали загрозяващи белези по тялото му. Поради болка и подуване на ходилото, както и ограничен обем движение в областта на дясна глезенна става, бил приет на 18.10.2021 г. в КОТ на УМБАЛ Св. Г. ЕАД, като на 20.10.2021 г. под спинална анестезия било извършено оперативно разделяне на кости - тарзални и метатарзални, и изписан на 22.10.2021 г., с диагноза: последици от други счупвания на долен крайник, препоръки за ЛФК на свободните стави, да ходи временно с патерици, изписани били медикаменти и назначени контролни прегледи, издаден му бил болничен лист за 35 дни. Все още възстановителния период след фрактурата и оперативното и лечение не е приключил. Ищецът твърди, че освен физическите болки и неудобства, произшествието повлияло изключително неблагоприятно върху психиката му, променил се изцяло, със сериозни психически последици, като депресия, страх, безсъние и безнадежност, както и ще окаже негативно виляние върху целия му бъдещ живот. Посочва, че е депозирал писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 07.10.2020 г., по която е определена и изплатена сума в размер на 25 254, 60 лева, от които 24 500 лева за неимуществени вреди и 754, 60 лева за имуществени вреди. Счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 90 000 лв., поради което предявява настоящата искова претенция за разликата между изплатената и претендираната от него сума в размер на 65 500 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане. Ответникът - застрахователно дружество, е представил писмен отговор срещу исковата молба, с който оспорва претендирания размер и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 от ЗЗД - като водач на двуколесно превозно средство, ищецът неправомерно се е движил по разделителната линия на лентите за движение, между автомобилите, изчакващи разрешителен сигнал на светофарната уредба, както и, че е предприел навлизване в кръстовището, образувано от улиците П. и Г. в гр. П., при забранителен за него светлинен сигнал. Твърди, че ако ищецът не бе извършил тези две правонарушения, а бе навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, то до съприкосновение между участниците в произшествието не би се стигнало, тъй като те биха се разминали. Така, според него, и двамата водачи имат еднакъв приносн за настъпване на пътния инцидент По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, счита, че е неоснователна, а в условията на евентуалност - твърди, че лихва се дължи съгласно чл. 497 от КЗ. Прави и възражение за погасяване по давност на част от претендираната лихва, за периода от 07.10.2020 г. до 10.12.2020 г., за който период счита, че претенцията е погасена по давност, поради изтичане на тригодишен срок от възникване на вземането. Ответникът е изложил и твърдение, че има обстоятелство, което значително е допринесло за възникването на пътния инцидент - Община П., като собственик на пътя, на който е възникнал пътния инцидент, не е изградила и не е поддържала светофарната уредба, която е регулирала движението в обсъждания участък, в съответствие с нормативните изисквания, залегнали в чл.51 от Наредба № 17/23.01.2001 г. за регулиране на движението на пътищата със светлинни сигнали и по - конкретно, съчетанията от светлинни сигнали в отделните фази не са позволявали безопасно преминаване на конфликтните транспортни и пешеходни потоци през регулираното място, поради което счита, че е налице съизвършителство при причиняване на пътно транспортното произшествие. Поради това и доколкото за застрахователя ще възникне правото да поиска от солидарно отговорния съизвършител да му бъде възстановена онази част от платеното обезщетение, която съответства на приноса на последния за възникването на вредите, е поискано привличане на Община П. като трето лице помагач, което искане е уважено. С допълнителната искова молба и с допълнителния отговор страните поддържат твърденията и възраженията си. Третото лице помагач на страната на ответника - Община П., оспорва законосъобразността и правилността на конституирането му и моли да бъде отменено постановеното определение за това и заличена като страна по делото. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи – съдебна медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, изготвени съответно от вещите лица д-р Д. М. и инж.С. Г.. Окръжният съд е приел, че са налице обективните предпоставки по чл.432 от КЗ и, че безспорно между страните е обстоятелството, че застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. Достигнал е до извод за размера на обезщетението, като е приел, че справедлив размер се явява сумата от 70 000 лв. Разгледал е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като е приел, че всеки от участниците в произшествието има принос в размер на 50 %. Приспаднал е приносът от размера на обезщетението, а след това от сумата от 35 000 лв. заплатеното обезщетение от 24 500 лв., като е определил сумата от 10 500 лв., за която исковата претенция се явява основателна, а за разликата над 10 500 лв. до пълния претендиран размер от 65 000 лв. е отхвърлил претенцията. Предмет на въззивното производство е присъдената сума над 500 лв. до 10 500 лв., както и отхвърлената сума над 10 500 лв. до 65 000 лв. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила, като необжалвано до размер на 500 лв., а ищецът понастоящем е съгласен с определеният справедлив размер в решението от 70 000 лв., като оплакванията са му само по отношение на размера на съпричиняване от негова страна, тъй като счита, че е по-малък. За процесното пътно транспортно произшествие е образувано административно наказателно дело № ••••/•••• г. на РС Пловдив, приключило с влязло в сила решение № ••• от •••••••• г., с което водачът на лекия автомобил Н. Д. е признат за виновен за това, че на 17.08.2020 г. в гр. П., в района на кръстовището между ул.П. и ул.Г., при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка Р. с рег. №•• •••• ••/ е нарушил правилата за движение, а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП, според който жълта светлина означава "Внимание, спри!", като при подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят, като не спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението, и по непредпазливост причинил на С. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.Б, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба. Пред първата инстанция е назначена и приета съдебна автотехническа експертиза за движението на другия участник в процесното произшествие – ищецът по делото. Видно от констатациите на вещото лице инж.Г., същите са изготвени въз основа на видеофайл, описани моменти на промяна на светлинните сигнали на светофарната уредба, данни от циклограма – ••••. От тях се установява, че водачът на мотоциклет П. Л., а именно ищецът по делото, предприел навлизане в кръстовището от ул.Г. за транспортен поток ЗН на червен + жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, като 0, 718 секунди преди смяната на светлинния сигнал от червен + жълт в зелен, навлязъл в зоната на кръстовището с управлявания от него мотоциклет със скорост 20, 16 km/h. Вещото лице е посочило също така в т.3 от заключението си, че за времето 0, 718 секунди, което време е от навлизането на мотоциклета в кръстовището до промяната на светлинните сигнали на светофарната уредба, лек автомобил Р. К. С., движещ се със скорост 37, 08 km/h, ще измине допълнителен път по посоката си на движение - 7, 39 m, от което следва да се приеме, че предвид общата дължина на най- издадените елементи от автомобила от предната до задна част – 4, 171 м., удар не би настъпил, тъй като в този случай задната част на автомобила ще се намира на 3, 2 m от мястото на удара. Но този анализ е при положение, че мотоциклетът се е движил със средна скорост от 25, 48 км/ч. на разрешаващ зелен сигнал от светофарната уредба, като водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност с установената скорост на движение да премине през изследвания участък спрямо посоката си на движение, без промяна на траекторията си и странично плъзгане. Вещото лице е дал и подробни обяснения в съдебното заседание при присъствието на страните, като крайният му извод е, че при тръгване на зелен сигнал на светофара, пътно транспортно произшествие не би имало, тъй като няма как да се засекат траекториите на движение на двете моторни превозни средства. Съдът намира, че следва да кредитира изводите на вещото лице, като неоспорени от страните и компетентно изготвени от специалист. За установяване на механизма на произшествието са разпитани и свидетели, очевидци на произшествието. От показанията на свидетеля Ш., се установява че е бил спрял на кръстовището, първа кола, а докато тръгвал, мотористът го изпреварил отдясно и се блъснал в преминаващ през кръстовището автомобил, точно пред него, на средата на кръстовището. Свидетелят Ц., разпитана по делегация от Районен съд Шумен, заявява, че няма спомен за движението на моториста, като си спомня само, че се е движил срещу нея и се е ударил в преминаващ през кръстовището автомобил. За получените увреждания и техния характер е приета съдебна медицинска експертиза, изготвена от д-р М.. Видно от заключението, в резултат на ПТП на 17.08.20г., ищецът е получил закрито счупване на шийката на дясната скочна кост, счупване на основата на дясна 5-та предноходилна кост, счупване на върха на външния израстък на дясна глезенна става. Посочено е, че счупването на скочната кост /талус/ е травма с висок интензитет, довеждаща в някои случаи до незарастване и инвалидизация на лицето. В случая счупването на шийката на талуса в областта на дясно стъпало, съчетано с фрактури на основата на 5-та предноходилна кост и върха на външния израстък на малко пищялната кост на същия крак, в съвкупността си, са причинили трайно затруднение на движението на десен долен крайник. Лечението на счупването на шийката на талуса е единствено оперативно, а лечението на останалите две фрактури консервативно - външна имобилизация. Описано е лечението на ищеца. Той е постъпил по спешност в шокова зала на УМБАЛ Св. Г. - П. в увредено общо съС.ие, силна болка в десен глезен и стъпало, невъзможност за придвижване, където е извършена оперативна интервенция по спешност на 18.08.2020 г. - под обща анестезия е направено открито намесване на фрактурата на талуса и поставяне на метални тела с канюлирани спонгиозни винтове с дължина 60-80 мм и дебелина 6, 5 мм - два броя, какъвто бил метода на лечение на тази увреда, гипсова ботушна шина. След проведена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия, е изписан на 30.08.2020 г. с указание да ходи с две патерици, без да натоварва оперирания крак и два контролни прегледа. Констатирано е че 14 месеца по-късно ищецът постъпил в КОТ на УМБАЛ Св. Г. – П. на 18.10.21г., като на 20.10.2021г. са отстранени оперативно, под спинална анестезия, металните тела от десен глезен, след което ищецът е изписан на 22.10.2021 г. с указание за ЛФК и щадене на оперирания крак. Извършените операции били с повишена сложност, като всяка една била наложителна, поради спазване на алгоритъма за лечение на съответната увреда. Вещото лице е посочил, че на ищеца е била причинена болка със силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали бавно с времето, страданията, които е изтърпял са били силно изразени, поради засягане на десен долен крайник и невъзможно придвижване, самообслужване и хигиенен режим. Интензивността на болката била голяма непосредствено след травмата, след откритото наместване и началния период на раздвижването. Посочен е оздравителният период при фрактура на шийката на талуса - 75-90 дни, а за останалите фрактури 25-30 дни, както и възстановителният период - около от 5-6 месеца, в зависимост от тежестта на увредата, качеството на проведената рехабилитация и не на последно място степента на участие на самото лице. В случая ищецът е провеждал планово рехабилитация и физиотерапия в оторизирано заведение амбулаторно от дата 25.03.2021 г. Според вещото лице, при такива увреди, е препоръчително да се провеждат планово, ежегодно, физиотерапевтични и балнеосанаториални лечебни курсове в оторизирани лечебни заведения, т.е. трябва до края на живота си ищецът да се съобразява с тази травма, като се съобразява и с изискванията към нея. При извършения медицински преглед на ищеца на 29.09.2024 г. вещото лице установява, че към момента на прегледа ищецът се придвижва със самостоятелна походка без накуцване, съобщава за невъзможност за клякане с двата крака, поради ограничени движения в дясна глезенна става и болки при промяна на времето и след продължително натоварване. При прегледа било установено и наличие на два оперативни цикатрикса от външна и вътрешната страна на дясната скочна кост с големина около 5-6 см. всеки, с кафеникав оттенък, както и ограничение на дорзалната флексия /движение на стъпалото нагоре/ с 5 градуса. Посочва, че ограниченото движение в дясната глезенна става е дефинитивно и не подлежи на лечение, като то и болките при промяна на времето и при натоварване няма да изчезнат с течение на времето. Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, тъй като се основава на медицинската документация за ищеца и негов преглед, а и изводите са дадени от компетентно лице със специалност ортопедия и травматология, отговаряща на причинените увреждания - счупвания на кости на глезена и ходилото. За съС.ието на ищеца са разпитани и свидетелите И. С.ов К. и А. Н.а К.. Първият е син на ищеца. От показанията му се установява, че пристигнал веднага при ищеца след произшествието, като баща му изпитвал огромна болка в крака си и не можел да се изправи. Съпровождал го в болницата, където започнали да правят изследвания, като не е ползвал инвалидна количка, а бил на легло и по този начин го возил за съответните снимки и процедури. Двамата се стресирали, когато им казали за необходимостта от операция. След изписването от болницата ищецът е бил около 6-7 месеца на леглови режим изцяло. Първо бил с гипс, а след премахването му – с лонгета, но въпреки това не можел да ходи, нуждаел се от чужда помощ. След 6-тия месец използвал патерици. Свидетелят посочва, че ищецът бил все в движение, поради което много трудно понесъл лечението си. Изпънала се нервната му система, станал раздразнителен, обстановката вкъщи се нажежила. След премахването на пироните, не можел да стъпва нормално на стъпалото, но по-бързо влязъл в час. Продължавал да изпитва болки, поради което не можел да шофира. Втората свидетелка е съпруга на ищеца. От показанията и се установява, че тя се е грижила поС.но и напълно за съпруга си след изписването му от болницата около 6 месеца. В началото той само лежал и не можел да се обърне. Изпитвал силни болки, поради което приемал обезболяващи. По-късно започнал да се движи с патерици до банята. След втората операция наново преживял произшествието и имал нужда пак от помощ. Посещавал рехабилитации. Всичко му се отразило на емоционалното му съС.ие. Бил като стреснат, по-затворен, не знаел дали ще изкачи стълбите, в двегодишен период не можел да работи. Дълго време не шофирал, след което станал по-предпазлив, отразил му се стреса. Изпитвал болки при промяна на времето и при натоварване. Така събраните свидетелски показания са непосредствени и непротиворечиви. Като дадени от най-близките лица на ищеца, при преценката им с останалите доказателства следва да се даде превес на констатациите от съдебната медицинска експертиза, като в случая не се установява противоречие между така посочените доказателства, те са допълващи се. Ето защо сдидетелските показания следва да бъдат кредитирани. При преценяване на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът констатира, че изготвената съдебна медицинска експертиза е категорична за съС.ието на ищеца непосредствено след процесното произшествие и към настоящия момент. Следва да се възприемат изводите за установените увреждания и причинната им връзка, за тяхната тежест, за протеклите оздравителен и възстановителен период, за проведеното лечение и рехабилитационни процедури, за последиците към настоящия момент и за в бъдеще. В синхрон с тези изводи са и свидетелските показания за съС.ието на ищеца. Относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди намира приложение нормата на чл.52 от ЗЗД – размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, начин и момент на възникването му, влиянието му върху личността на пострадалия, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия оздравителен период, възстановителен период, възрастта и работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната към получаване на увреждането – 2020 г., изискващ да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В случая са установени трите счупвания в глезена и ходилото на ищеца, като счупването на шийката на скочната кост /талус/ е травма с висок интензитет, водеща до възможност на незарастване и инвалидизация на пострадалото лице, а също така и със силно изразен болков синдром в началото. Това счупване е на част от костта на ходилото, която се свързва с костите на подбедрицата /тибия и фибула/ и образуват глезенната става. Лекува се само оперативно, като оздравителният период е около 75-90 дни. Съчетано с установените други две счупвания, води до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за повече от 30 дни. Проведени са две оперативни интервенции в двугодишен период, съпроводени с болки и съпреживяване на произшествието. Тези обстоятелства заедно с отчитане възрастта на пострадалия, невъзможността да работи в двугодишен период, със сегашното съС.ие на ищеца, при което най- характерното е ограниченото движение в дясната глезенна става, което не подлежи на лечение, рехабилитационните мерки, които ищецът следва да провежда до края на живота си, икономическите критерии, водят до извод, че справедливо и подходящо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, се явява сумата от 70 000 лв. Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД представлява защитно възражение от страна на ответното застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок, като от заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Ш. следва категоричния извод, че ищецът е тръгнал да преминава през кръстовището при светлинен сигнал на червено плюс жълто, което е довело до засичане на траекториите на двамата участници в пътно транспортното произшествие. Така, установява се при пълно и главно доказване, че с това си поведение ищецът е оказал влияние за настъпването на уврежданията по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. При определяне на степента, с която е допринесъл, следва да се съпоставят поведението на виновния водач за произшествието и поведението на пострадания. От една страна, несъмнено по делото се установява техническата причина за настъпване на произшествието – водачът на лекия автомобил Н. Д. е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение, а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, и чл. 31, ал. 7, т.4 ППЗДвП, според който жълта светлина означава "Внимание, спри!", като при подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Като не е спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението, се е достигнало до настъпване на процесното произшествие. От друга страна ищецът е допуснал пропорционално нарушение. Нарушил е правилата за движение, а именно чл.6, ал.1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, и чл.31, ал.7, т.2 от ППЗДвП, според който при едновременно светещи червена и жълта светлина е указано „Преминаването е забранено“. Този сигнал предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина. При съпоставяне на двете нарушения и тяхната тежест се установява, че те са еднакви, от което следва извод, че двамата водачи са допринесли наравно за настъпване на произшествието. На тази основа следва да се приеме, че от страна на ищеца е налице съпричиняване в размер на 50 %. С оглед гореизложеното, от определената сума в размер на 70 000 лв. се приспада процентът на съпричиняване, отговарящ на 35 000 лв. и се получава сумата от 35 000 лв., дължима след уважаване на възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД. От тази сума следва да се приспадне вече заплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. и се получава сумата от 10 500 лв. Тази сума следва да бъде допълнително заплатена от ответното застрахователно дружество на ищеца. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което неговото решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено. Първата въззивна жалба се явява неоснователна, тъй като правилно са отчетени характера и степента на установените травми на ищеца, сериозността на счупването на шийката на талуса, водещо до възвожност за инвалидизация, оперативните интервенции, периодите на оздравяване и възстановяване, останалите белези и последицата към настоящия момент – ограничено движение на глезенната става и усещане на болки при промяна на времето и натоварване, психическото съС.ие, към които обстоятелства следва да се добави и обстоятелството, че ищецът до края на живота си следва да се съобразява с тези травми и да провежда рехабилитационни процедури планово и ежегодно. Втората въззивна жалба също се явява неоснователна, тъй като безспорно и еднозначно се установяава по делото на какъв цвят светлина е преминал мотоциклетиста, а оттук и неговото нарушение на правилата за движение по пътищата. Ето защо, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част – над 500 лв. до 10 500 лв., както и в отхвърлителната му част - над 10 500 лв. до 65 000 лв. Искането на третото лице помагач за прекратяване на производството по отношение на него не следва да се уважава, като ирелевантно. По разноските, тъй като страните са направили претенции и представили списъци по чл.80 от ГПК: с оглед горния резултат на пълномощника на ответника в настоящото производство следва да се заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. по отношение на първата въззивна жалба, а именно в размер на 1430 лв. с вкл.ДДС, както и ищецът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на застрахователното дружество по отношение на втората въззивна жалба в размер на 400 лв., което е съразмерно с обжалваемия интерес, преценен с разноските на другата страна и Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, съдът