Решение № 246 от 26.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 295/2023 г.

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК. С решение № 260124 от 22.12.2022 година, постановено по т. дело № 57/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъден Г. да заплати на Я. Н. И., ЕГН ••••••••••, сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени му при ПТП, станало на 23.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за сумата над 63 000 до претендирания размер от 100 000 лева като неоснователен. Г. е осъден да заплати на Я. Н. И. сумата от 389, 54 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП от 23.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск над тази сума до претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 556, 48 лева. Г. е осъден да заплати на адв. Р. М. от АК – С. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Я. Н. И. в размер на 2920, 68 лева с ДДС съразмерно с уважената част от исковете. Я. Н. И. е осъден да заплати на Г. направените по делото разноски в размер на 632, 03 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете. Г. е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2535, 58 лева за държавна такса, както и сумата от 204, 24 лева за възнаграждение на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете. Решението е постановено при участието на третото лице -помагач на страната на ответника - Ж. И. М.. Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Г. в осъдителните му части. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Първата група доводи, изложени във въззивната жалба, касаят неправилност на правната квалификация на предявените искове, определена от първоинстанционния съд, а именно чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Становището на жалбоподателя е, че предявените искове са такива по чл. 557 ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и че не е осъществен фактическият състав на тази правна норма, приложима в отношенията между страните. Твърди се, че по делото е установено, че МПС-то, с което е причинено процесното ПТП, е доставено от друга държава – членка на ЕС, че същото не е било формално регистрирано на територията на Република България и няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. МПС било закупено доста дълъг период преди ПТП, което настъпило извън 30-дневния срок по чл.557 ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ и при посочената от жалбоподателя правна квалификация на исковете не можела да се ангажира отговорността му. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая с оглед на конкретните данни, е приложима ал. 2 на чл. 482 от КЗ, като е посочено, че тя не се отнася за хипотеза като настоящата. В случая не ставало дума за регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на конкретното МПС. Твърденията на жалбоподателя са, че се касае за ПТП, причинено в България от МПС, което не се намира обичайно на територията на Република България по смисъла на чл. 482, ал.1, т. 1 от КЗ. Следващата група доводи във въззивната жалба са за нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на решението си, поради което то било необосновано. Липсвало обсъждане и произнасяне по надлежно и своевременно въведеното в процеса възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като е знаел това, с което бил нарушен от съда чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че съпричиняването следва да се определи поне в размер на 50%, преценено съвкупно заедно със съпричиняването поради липса на поставен предпазен колан. Въведено е и оплакване, че решението в обжалвана част е постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен, несъобразен с конкретните неимуществени вреди, установени по делото, както и с икономическите критерии, стандарта на живот в страната, застрахователните лимити и установената съдебна практика. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани или да се определи много по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, евентуално да се уважи изцяло възражението за съпричиняване във всички изрично заявени от ответника негови проявления и да се намали определеното обезщетение с приетата степен на съпричиняване. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски. Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Я. Н. И. чрез адвокат Р. М. с изразено становище за нейната неоснователност и подробно развити съображения за неоснователност на конкретните оплаквания на жалбоподателя. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение. Третото лице – помагач Ж. И. М. не е изразило становище по въззивната жалба на Г.. Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Съобразявайки конкретните оплаквания във въззивната жалба, до които, наред със спазването на императивните материалноправни норми, е ограничена проверката на въззивният съд за правилността на първоинстанционното решение, съдът намира, че решението в обжалваните части е правилно. По т. дело № 57/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е предявен иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ, като първоинстанционният съд с доклада си по делото е приел, че основанието, на което се претендира от увреденото лице плащане от Г., е чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 23.05.2020г., в с.Н.м., обл. С.З., на улица без име, водачът Ж. И. М. на лек автомобил „Б.“, с рег. № •••, е причинил ПТП, като е загубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл е вдясно от пътното платно по посоката на движението си, преобърнал се е и се е ударил в железобетонен стълб. При злополуката е пострадал Я. Н. И. - пътник в лекия автомобил. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №•••/2020г. и било образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020г., по описа на РУ - Казанлък. След инцидента Я. И. бил транспортиран до УМБАЛ „П. АД - С.З.. Той бил приет в Клиниката по неврохирургия с оплаквания за силни болки в областта на главата, врата, болезненост в гръдния кош и гърба, разпростиращи се по хода на ребрените дъги, съпроводени с изтръпване, световъртеж и други. Въз основа на проведените прегледи и изследвания били установени паравертебрална и супраспинозична болезненост в торакалния отдел на гръбначния стълб, линеарна фрактура в предната колона на тялото на Тх12; Фрактура на десния процесус транзверзус на Л1 и други. Поставена му била диагноза: Контузио капитис, коли, торацис, абдоминис; Комоцио Церебри; Фрактура Тх12; Фрактура процесус трансверзи Л1 декстри. Назначена му била медикаментозна терапия, както и външна имобилизация в шиен отдел с мека яка и тораколумбален брайс. Ищецът бил изписан на 26.05.2020 г., като му била предписана лекарствена терапия за дома и му били дадени указания да носи корсет за 3 месеца и шийна яка за 20 дни. На 10.06.2020 г. ищецът посетил психотерапевт, който след обстоен медицински преглед и изследване установил, че в резултат на процесното ПТП и психическия стрес той е с посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика, изразяваща се в нервност, притеснителност, остра стресова реакция, както и че получава неконтролирани епизоди на тревога и депресивност, силна тревожност при опит за качване в автомобил или за шофиране, виене на свят, силно притеснение, като е посочено, че и към момента на прегледа не е преодолял травматичните епизоди от настъпилото ПТП. За проведеното лечение Я. Н. И. извършил разходи в общ размер на 556, 48 лева, включващи консумативи, медикаменти, преглед при психолог и матрак, подробно описани по вид и стойност в исковата молба. В исковата молба е посочено, че ПТП причинило на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето с множество болки и страдания. Той се справял с големи усилия в ежедневието си самостоятелно, силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от фрактурите на прешлени, изпитвал трудности и болки при придвижване, нуждаел се от чужда помощ, заемал принудителна лежаща поза, защото имал болки в изправено положение на тялото, при заемането на определено положение на тялото усещал болки и бързо умаляване, трудно се придвижвал поради продължаващите болезнени усещания на мястото на уврежданията, оплаквал се от нестабилност, не можел сам да се обува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди заради ограничената подвижност и поставената имобилизация - корсет и шийна яка, затруднявал се при извършването и на други елементарни битови дейности, усещал замайване, лесно се задъхвал и се оплаквал от болки и бодежи в областта на гърдите и гърба при физическо натоварване. Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта от чужда помощ. Болничният престой и необходимостта от грижите на друг човек, както и болките го правели затворен и тревожен, чувствал се изолиран и рядко излизал навън, защото трудно се придвижвал и бързо се уморявал. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му емоционално съС.ие. Пътният инцидент променил живота му завинаги, като повлиял отрицателно и върху психиката му. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Тези емоции били породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и ще се нуждае от грижите на своите близки. Страхувал се, че никога няма да успее да се възстанови напълно. Ищецът твърди, че е променен след преживяното ПТП, изпитвал неувереност и страх от МПС, продължавал да сънува кошмари, свързани с преживяното, непрекъснато мислел за случилото се, станал тревожен и по-чувствителен от преди, разсеян и поС.но напрегнат, бил апатичен към заобикалящия го свят и се затворил в себе си. Към настоящия момент страданията продължавали, като възстановяването му все още не било приключило. Ищецът твърди, че ПТП, в резултат на което е получил описаните по- горе увреждания и травми, е предизвикано от водача на лек автомобил „Б.“, с peг. № •••, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че поради това е предявил извънсъдебната си претенция за обезщетения за причинените му вреди пред Г. с молба вх. № 24- 01-286/ 30.06.2020 г., въз основа на която била образувана щета № •••/30.06.2020 г. Г. отказал изплащане на обезщетение с писмо с изх. № 24- 01-286/ 30.09.2020 г. При този отказ ищецът предявява иск пред съда за осъждане на Г. да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, както и сумата от 556, 48 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи по лечението, причинени му при процесното ПТП от 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в забава на ответника – 01.10.2020 година, до окончателното изплащане на обезщетенията. Ответникът по предявените обективно съединени искове Г. ги е оспорил по основание и размер, като е въвел и възражение за съпричиняване. Конкретните оспорвания и възражения, които се поддържат и с въззивната жалба, ще бъдат обсъдени подробно от съда в мотивите на настоящото решение. Със събраните в първоинстанционното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е установена следната фактическа обстановка: На 23.05.2020 година в село Н.м., област С.З. е причинено ПТП от Ж. И. М. в качеството му на водач на лек автомобил „Б.“, с peг. № •••, като е безспорно, че този автомобил не е имал регистрация в България, както и сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Безспорно е също, че ищецът Я. Н. И. е пътувал в този автомобил и в резултат на ПТП е получил увреждания. Първият спорен въпрос между страните, който е в очертания с жалбата предмет на въззивното производство, е свързан с наличието или липсата на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на Г. за заплащане на обезщетения за вредите, причинени на ищеца. Този въпрос касае определянето на точната правна квалификация на предявения иск. Според жалбоподателя Г. основанието за ангажиране на неговата отговорност е чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ от КЗ, а не чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, както е приел първоинстанционният съд. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация на предявения иск. Съображенията му са следните: В Глава Петдесет и първа от действащия КЗ се съдържа правната уредба на Фонда за незастраховани МПС на Г.. В чл. 557, ал. 1 е посочено задължение на Г. за заплаща обезщетения на увредени лица от Фонда за незастраховани МПС. Сред хипотезите, в които съществува такова задължение за Г. при ПТП, причинено от незастраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ МПС, каквото е и процесното, са тези по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от КЗ.