Решение № 90 от 30.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 472/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 673 от 08.06.2023 г. по гр.д.2142/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на въззиваемия П. Я. А. от гр. Ц., сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху сумата за периода 07.12.2019 г.- 07.12.2022 г. в размер на 3 047, 47 лв и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 750 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са съображения, че Прокуратурата следва да дължи обезщетение, тъй като събраните по делото доказателства установяват, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, евентуално - че обезщетението следва да се намали, съобразно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, но тези доказателства не са коментирани в съдебния акт. Посочва се, че в статия пред медии защитникът на ищеца към него момент по наказателното производство е признал наличието на превишаване на правата и нарушение на служебните задължения от страна на ищеца, във връзка с повдигнатото обвинение. Твърди се, че съдът също е приел в Решение № 192/23.11.2017 г. по ВНОХД № 166/2017 г. по описа на БАС, че от събраните по делото доказателства се установява, че без предварително одобрение от страна на общинския съвет на О. Ц. подсъдимият А. е одобрил промяна на регулационни граници, с което по същество е извършено еднолично разпореждане от негова страна с недвижим имот-публична общинска собственост, без да има решение на общинския съвет за промяна статута на имота. Сочи се, че фактът, че неимуществените вреди са настъпили по изключителна вина на пострадалия, се доказва и от свидетелските показания на св. Д. Оспорват се като необосновани изводите на съда, че по делото е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между наказателното преследване на ищеца и резултата от изборите като кандидат за •••• от Българска социалистическа партия през 2015 г. Сочи се, че първоинстанционният съд е посочил, че се отчита обстоятелството, че ищецът е бил обект и на предходно наказателно преследване, по което му е наложено административно наказание, но не е отчел факта, че административното наказание глоба по чл.78а от НК е за деяние по чл.219, ал.1 от НК, извършено на 12.08.2004 г., а обвинението по чл.283а от НК е било за периода от „02.078.2005 г. до 16.09.2005 г.“, и не са отчетени резултатите от това административно наказание - загуба на изборите през 2011 г. и в последствие през 2015 г. Твърди се, че ако е имало промяна в отношението на гражданите към ищеца, то тази промяна, съгласно показанията на св. Д. е в резултат на разрешената сделка за продажба, коментирана още преди 2013 г. - преди да е било повдигнато обвинение. Твърди се още, че е в противоречие с доказателствения материал (приетата като доказателство снимка от Флагман от 2 март 2017 г.) и изводът на съда, че ищецът е живял повече от 4 години в притеснение от несигурността и неизвестността от това какъв ще бъде крайният резултат от наказателното производство срещу него. По изложените съображения се твърди, че Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност нa основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално – да се приеме наличието на условията по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението. По отношение на размера на неимуществените вреди се твърди, че съдът е присъдил обезщетение, което е прекомерно не съответства на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не се е съобразил с ППВС № 4/1968 г., съгласно което обезщетението следва да е резултат от фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, както и с константната съдебна практика, съгласно която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил, че независимо от тежестта на обвинението, в случая спрямо ищеца не е прилагана мярка за процесуална принуда; и макар в решението си съдът да е приел, че наказателното производство е протекло в разумен срок, това не се е отразило на размера на присъденото обезщетение. На следващо място се твърди, че приетите доказателства не съдържат изявления на органи на Прокуратура на РБ, а за вреди от действия на трети лица, не се следва да се ангажира нейната отговорност. Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и да отхвърли предявените искове на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, алтеранативно - да приеме наличието на условията по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради тяхната прекомерност. В законовия срок въззиваемият-ищец П. Я. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорени са твърденията на въззивника за наличие на изключителна вина на ищеца или съпричиняване от негова страна по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. Твърди се, че в случая не е налице нито една от двете хипотези. Сочи се, че и с въззивната жалба, и с отговора на исковата молба, ответникът се опитва да изопачи обстоятелствата по делото, като използва неправомерно отделен признак от хипотезата на наказателноправната норма, за да оправдае собственото си противоправно поведение. Излагат се съображения, че ответникът твърди наличие на превишаване на правата и нарушение на служебните задължения от страна на ищеца, но това е само един от признаците на деянието от обективна страна, което да е основание за изключителна вина. Сочи се, че за доказването на това единствено обстоятелство ответникът използва извадени от контекста на защитника на лицето изказвания, които дори смислово не оправдават тезата на въззивника. Твърди се, че Прокуратурата е длъжна да повдига и поддържа само законосъобразни обвинения за извършени деяния, които може да докаже надлежно пред съда, че съставляват престъпление, а в случая ищецът е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, като съдът е приел, че извършеното деяние не осъществява състава на твърдяното престъпление нито от обективна, нито от субективна страна, т.е.ищецът не е имал никаква вина за повдигнатото му незаконно обвинение, поради което не е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на твърдяното съпричиняване се излагат твърдения, че според съдебната практика такова е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, каквито обстоятелства в случая не са налице, тъй като ищецът през цялото време на наказателното производство е съдействал, за да се установи обективната истина и правомерно е упражнявал правото си на защита. На следващо място се твърди, правилно съдът е приел, че изборните резултати през 2015 г. са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. Твърди се на следващо място, че са правилни и обосновани изводите на съда, че ищецът е преживял съществен период на притеснения и несигурност по отношение на изхода на наказателното производство. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Я. А. на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. 1 от Закона за адвокатурата. С отговора си на въззивната жалба, въззиваемият П. Я. А. е депозирал и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която исковете на въззиваемия са отхвърлени за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв за главница и за разликата над уважения размер до претендирания размер от 12 189, 86 лв за законна лихва за периода 07.12.2019 г.- 07.12.2022 г. Твърди се, че в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, решението на първоинстанционния съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон. По-конкретно се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата в конкретния случай, а именно: образувано и проведено наказателно производство от общ характер срещу ищеца; постановена и влязла в сила оправдателна присъда; претърпени неимуществени вреди от лицето, както и причинно-следствена връзка между вредите и неоснователното обвинение. Твърди се обаче, че съдът неправилно определил размера на претърпените вреди, респ. размера на дължимото справедливо обезщетение. Също се позовава на т.II от ППВС № 4/1968 г., като в тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил, че ищецът е разпознаваема и уважавана личност не само на територията на О. Ц., но и в цяла Б.; преди да стане обществено известен случая с процесното обвинение, се е ползвал с изключително добро име в обществото - както като обикновен гражданин, така и като професионалист в кариерен план, като това, както и кръгът на социалната му среда, се е променило с процесното обвинение. Сочи се, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко престъпление, при това - такова по служба; делото е било широко медийно отразено и публично разгласено в цялата страна. Твърди се, че събраните по делото доказателства са установили, че обвинението се е отразило негативно върху личния, обществения и професионалния живот на ищеца - наказателното преследване непоправимо е засегнало авторитета, доброто име и честта на ищеца; той е бил изолиран от обществото; обвинението се е отразило пагубно върху кариерата му, като е дало възможност на политическите му противници допълнително да разгласяват неверни и клеветнически послания по негов адрес. Твърди се, че ищецът е претърпял и физически и психически страдания, част от които не са преодолени и до настоящия момент. Оспорват се като несъстоятелни доводите на съда, че основание за намаляване на размера на обезщетението са наложеното предходно административно наказание и липсата на приложени мерки за неотклонение или процесуална принуда по наказателното производство. Твърди се, че наложеното административно наказание не променя обстоятелството, че лицето е неосъждано за извършено престъпление от общ характер, поради което същото не следва и да бъде вземано предвид. По отношение на факта, че мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда не са били използвани, се твърди, че такива не са били наложени, тъй като не са били необходими предвид личността на ищеца и оказваното от него пълно съдействие на разследващите органи. Оспорват се доводите на съда, че производството е разгледано в разумен срок. Твърди се, че в случая макар делото е за тежко престъпление по служба, от материалите по него се установява, че обвиненият е съдействал максимално на органите на реда и Прокуратурата – не само не е ставал безпричинно нито веднъж повод за отлагането или забавянето на хода на производството, но и е съдействал лично за събирането на доказателства и разкриването на обективната истина. В този смисъл се твърди, че следва да се потърси причината за разглеждане на производството в неразумен срок по вина на държавните органи – налице е било забавяне на досъдебното производство - предварителната проверка е образувана по сигнал от 06.06.2012 г., по която е налице еднократно удължаване на срока с 2 месеца; срокът по образуваното на 27.12.2012 г. досъдебно производство № 543/12 г., удължаван 9 пъти; обвинението през този период е било изменяно 5 пъти; веднъж е било върнато от съда на досъдебна фаза поради неяснота и вътрешно противоречие в обвинителния акт; делото влиза в съда чак през месец май 2015 г. или близо три години след сигнала. С оглед изложеното се твърди, че са налице всички критерии за определяне на справедливо обезщетение, поради което искът следва да се уважи в пълен размер. Претендират се съдебни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. А. на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за адвокатурата. Въззивникът-ответник е подал в законовия срок писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че в насрещната въззивна жалба ищецът превратно тълкува доказателствата по делото. Сочи се, че доброто име, авторитета и честта на ищеца са засегнати от предходното обвинение, за което на ищеца е била наложена административна санкция по НОХД № 45/2007 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, решение № 62/24.04.2007 г., в сила от 04.01.2008 г., потвърдено с Решение № 237/04.01.2008 г. по ВНОХД № 176/2007 г. по описа на БАС, за деяние по чл.219, ал.1 от НК, извършено на 12.08.2004 г., като длъжностно лице - •••• на О. Ц., за което, на основание чл.78А от НК ищецът е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв.; както и от факта, че през 2005 г. е разрешил една сделка за продажба на парцел в кв. „В.“ на цена по-ниска от общоприетата за този период от време, за която се е говорело още преди 2013 г. Твърди се, че ако процесното обвинение по воденото досъдебно производство, както се твърди в насрещната въззивна жалба, се е отразило върху изключително доброто му име в обществото, като обикновен гражданин, като професионалист и в кариерен план, ищецът не би бил издигнат като кандидат за кмет на изборите през 2015г. от БСП и не би спечелил 12, 02% от гласовете. Оспорва се като неоснователно и твърдението, че досъдебното производство не е приключило в разумен срок, като се препраща към подробните съображения в тази насока, изложени във въззивната жалба. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия и въззивник по насрещната въззивна жалба П. А., за осъждане на Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 40 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху сумата за периода 07.12.2019 г. - 07.12.2022 г. в размер на 12 188, 88 лв и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски. Ищецът твърди, че в качеството му на •••• на О. Ц. (в периода 2002 - 2011 г.) е бил обвинен, че в периода 02.08.2005 г. - 16.09.2005 г. е нарушил служебните си задължения и е превишил правата си, с което е извършил престъпление по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, вр.ал.1 НК. Обвинение му е било повдигнато в качеството му на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК за извършено длъжностно престъпление, с което в горепосочения период, като е нарушил служебните задължения по ЗУТ и е превишил правата си по ЗОС, с цел да набави за трето лице облага, е сключил окончателен договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот- частна общинска собственост, като от това настъпили значителни вредни последици за О. Ц. в размер на 137 800 лв, представляващи разликата между продажната цена на имота и средната пазарна цена. По наказателното дело е бил предявен и граждански иск против него за сумата от 137 800 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Образувано е било ДП №543/2012 г. по описа на ОД на МВР- Бургас, ДП № 836/2012 г. по описа на БОП, като в хода на разследване, обвинението е било няколкократно изменяно. Твърди, че с Присъда № 64/28.03.2016 г. по НОХД № 257/2015 г. по описа на БОС, ищецът е бил признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление, а предявеният граждански иск е бил отхвърлен. Сочи, че оправдателната присъда е влязла в сила на 15.12.2017 г. след като по реда на инстанционния контрол, е била потвърдена с влязло в сила решение № 192/23.11.2017 г. по ВНОХД № 166/2017 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Твърди се, че предвид влязлата в сила оправдателна присъда, на основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, претърпени от ищеца вследствие на незаконно повдигнатото от Прокуратурата на РБългария против ищеца обвинение, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение. В тази връзка се твърди, че в резултат на продължилото над пет години наказателно производство, ищецът е понесъл значителни удари върху психическата си стабилност и емоционално състояния, както и върху честта и достойнството си, които вреди не са поправени и до завеждането на иска. Твърди се, че на ищеца са нанесени вреди и в личен, и в професионален план, живял в постоянен стрес, отразил се на здравето и на психиката му. Притеснявал се, че може да влезе в затвора за нещо, което не бил извършил, както и за семейството си, което ще трябва да заплати обезщетение за причинени вреди на О. Ц. в размер на 138 000 лв. Твърди се, че от уважаван гражданин и общественик, допринесъл много за града си, с чисто съдебно минало, ищецът е бил доведен до състояния непрекъснато да се обяснява, че не е извършил престъпление. В резултат на наказателното производство цялата обичайна и битова среда на ищеца била променена, дори бил лишен от възможността да упражнява хобито си - лов, тъй като му е било отнето разрешителното му за носене на оръжие. Твърди се, че обвинението имало отрицателни последици за ищеца и в професионален план. Накърнени били професионалното самочувствие на ищеца и доверието към него. Дискредитирани били доброто му име и авторитет като дългогодишен кмет, тъй като наказателното преследване срещу него било широко медийно отразено както на местно, така и на национално ниво. Сочи се, че дори в сайта на ВКС, делото е било посочено като такова с изключителна обществена значимост и интерес. Твърди, че създадената от незаконното преследване срещу ищеца у обществеността нагласа довела до ниска избирателна подкрепа за него на местните избори през 2015 г. С оглед продължителността на наказателното производство, и няколкократното изменение на обвинението, определя като справедлив размер на дължимото му обезщетение за описаните неимуществени вреди, продължаващи и към настоящия момент, на 40 000 лв Предвид така претендираното обезщетение за неимуществени вреди счита, че му се държи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 40 000 лв за периода 07.12.2019 г. - 07.12.2022 г. в размер на 12 188, 88 лв. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ответникът Прокуратурата на РБългария е оспорил иска по основание и размер като в законовия срок е представен писмен отговор на исковата молба. Претенцията за неимуществени вреди е оспорена като недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че наказателното производство е оказало описаното в исковата молба негативно влияние върху физическото и психическото му състояние, и върху емоционалната му стабилност. Сочи се, че тези твърдения на ищеца се опровергават от негови снимки и изявления в медии в периода на наказателното производство. Твърденията на ищеца за негативно отразяване на обвинението върху социалната му среда и върху професионалното му развитие се оспорват със съображения, че ако е имало такова отражение, ищецът не би бил издигнат като кандидат за кмет на местните избори през 2015 г. и не би спечелил 12, 2% от гласовете. Искът е оспорен и по размер. Във връзка с елементите на критерия за справедливост, подлежащи на преценка, се твърди, че следва да се отчете в случая, че въпреки тежестта на обвинението, спрямо ищеца не е била прилагана мярка за процесуална принуда; необосновани са твърденията на ищеца за приключване на производството в неразумен срок, предвид двете му фази. Твърди се, че в случая няма медийни изявления на Прокуратурата по воденото наказателно производство, а за вреди от действия на трети лица не следва да се ангажира нейната отговорност. Сочи се, че по време на наказателното производство статии в медиите са съдържали признания за превишаване на правата и нарушение на служебните задължения от ищеца. Твърди се още, че още преди приключване на наказателното производство са били налице статии в медиите, които са сочели, че ищецът е невиновен по повдигнатите му обвинения. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка на понесените от ищеца вреди с повдигнатото обвинение. Твърди се, че на основание, Прокуратурата следва да бъде изцяло освободена от отговорност, поради причиняването на увреждането по изключителна вина на ищеца, което според ответника явства от мотивите на съдебните решения на БАС и БОС по приключилото наказателно дело. Евентуално се претендира обезщетението да бъде намалено на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът виновно е допринесъл за увреждането. Претенцията за законна лихва е оспорена по основание, размер, както и като период. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, като е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, ведно със законната лихва върху него, считано от 09.12.2022 г. да окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на 3 047, 47 лв за периода от 07.12.2019 г. до 07.12.2022 г. В останалата част – до предявените размери, исковете са отхвърлени. Със същото решение, предвид постановения резултат, съдът е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на основание чл.38 от ЗА адв.възнаграждение в размер на 1 750 лв. Съдът е приел, че предвид постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца, предявените искове са основателни. Приел е за неоснователно възражението на ответника по чл.5 от ЗОДОВ. При преценка по критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. на доказаните от ищеца неимуществени вреди, съдът е приел за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Искът за обезщетение за забава е уважен за исковия период от 07.12.2019 г. до 07.12.2022 г. като е съобразено, че оправдателната присъда е влязла в сила на 14.12.2017 г. и е прието за неоснователно възражението на ответника за погасяване на този иск по давност. Присъдена е и законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от завеждането на иска. С оглед постановения резултат, на адв.А. е присъдено адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА. С определение № 2705 от 30.10.2023 г., съдът е оставил без уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските и за намаляване на присъденото на адв. А. адв. възнаграждение. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни – от ответника – с въззивна жалба в осъдителната част, и от ищеца – с насрещна въззивна жалба в отхвърлителната част. Ето защо спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло. При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Страните не спорят, а се установява и от представените по делото доказателства, че с постановление от 28.12.2012 г. на Окръжна прокуратура Бургас против ищеца, в качеството му на •••• на О. Ц. в периода •••• - •••• г., т.е.в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК, е било образувано ДП № 543/2012 г. по описа на ОД на МВР Бургас, ДП № 836/2012 г., вх.№ 6805/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, за това, че в качеството си на длъжностно лице - •••• на О. Ц., като издал мотивирано предписание и допуснал изработване на проект ПУП-ПР за УПИ ••• в кв. •• на кв. В. на гр. Ц., собственост на „Петров комерс 99“ ЕООД, с което към УПИ ••• се придават по регулация 424 кв.м. от УПИ V I частна общинска собственост (въпреки, че съгласно АОС № 760/16.01.2004 г., УПИ VI в кв.82 е публична общинска собственост) и се образува нов УПИ ••• с площ от 794 кв.м., без да е променен статута на имота – общинска собственост с решение на ОС и влязъл в сила ПУП, издал заповед, с която одобрил така изготвения проект за изменение на ПУП ПРЗ, с което в нарушение на законовите разпоредби е създадена съсобственост между „Петров комерс 99“ ЕООД и О. Ц. На 16.09.2005 г., в гр. Ц. превишил властта и правомощията си, като сключил договор, наименован „окончателен по чл.15, ал.7 от ЗУТ за прехвърляне на право на собственост след промяна на регулационни граници на урегулират поземлен имот“, с който прехвърлил собствеността на недвижим имот частна общинска собственост за сумата от 31 800 лв, с цел да набави за другиго облага и от това са настъпил значителни вредни последици за О. Ц., като деянието е свързано с внасянето в търговско дружество на общинска собственост - престъпление по чл.283а, ал.1, т.1, вр.чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК. Срокът за разследване по досъдебното производство е бил удължаван многократно поради необходимостта от провеждане на законосъобразно, обективно и пълно разследване и невъзможността производството да приключи в законоустановения срок. Извършени са множество процесуално-следствени действия и са събрани множество доказателства. На 18.11.2013 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем в престъпление по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.1, вр.чл.93, т.1 б.„А“ и „Б“ от НК, вр.чл.15, ал.3 и 5 и чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, вр.чл.53 и чл.36, ал.1 от ЗОС, вр.чл.38, чл.40 и чл.42 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Царево по чл.8, ал.2 от ЗОС, приета с решение № 45/28.01.2004 г. на ОС Ц. Обвинение е било изменяно четири пъти, за което са предявявани съответните постановления за привличане на обвиняем, както следва: Постановление за привличане на обвиняем от 21.02.2014 г., от 23.05.2014 г., от 27.10.2014 г. и от 23.03.2015 г. С последното постановление от 23.03.2015 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем в престъпление по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1, пр.1 и пр.3 от НК. Обвинителният акт против ищеца е внесен в Бургаски окръжен съд на 30.03.2015 г., с който на ищеца е повдигнато обвинение по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1, пр.1 и пр.3 от НК за това, че в периода 02.08.2005 г. до 16.09.2005 г. в гр.Царево, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б” НК, заемащо отговорно служебно положение - •••• на О. Ц., нарушил служебните си задължения по Закона за устройство на територията (ред.ДВ, бр.65 от 27 юли 2004 г.), визирани в чл.15, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.134, ал.1, т.6, както и по Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 256, Протокол № 16/15.02.2005г. на О. с. Ц., визирани в: чл.3, ал.1, като превишил и правата си по чл.8, ал.1 и ал.2; чл.35 ал.1 и ал.5; чл.36, ал.1 от ЗОС, и по Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 256, Протокол № 16 от 15.02.2005 г. на О. с. Ц. - чл.33, ал.1, чл.35, ал.1, чл.37, ал.1 и ал.2, с цел да набави за „Петров Комерс 99” ЕООД облага, като на 16.09.2005 г. сключил договор, окончателен по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗУТ за прехвърляне на право на собственост след промяна на регулационни граници на урегулиран поземлен имот, с което прехвърлил собствеността на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ 424/794 кв.м. идеална част от УПИ •••, кв. ••, които идеални части представляват придадени по регулация по заповед РД-01-792/10.08.2005 г., с която е одобрена промяна на регулационни граници, за сумата от 31 800 лв, като от това са настъпили значителни вредни последици за О. Ц., в размер на 137 800 лв, представляващи разликата между продажната цена на имота и средна пазарна цена, и престъплението е свързано с продажбата на общинска собственост. В хода на съдебното производство, срещу подсъдимия П. А. е предявен и граждански иск от О. Ц. за сумата от 137 800 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на деянието - 16.09.2005 г. до окончателното й плащане. Не е спорно, че с Присъда № 64 от 28.03.2016 г. по НОХД № 257/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение, като е отхвърлен и предявеният граждански иск на О. Ц. Присъдата е била потвърдена с решение от 30.11.2016 г. по ВНОХД № 192/2016 г. С решение № 54 от 27.06.2017 г. по кас.нак.дело № 53/2017 г. на Първо наказателно отделение на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, с решение № 192 от 23.11.2017 г. по ВНОХД № 166/2017 г., Апелативен съд Бургас е потвърдил присъдата на първоинстационния съд. Поради необжалването му, решението е влязло в сила на 14.12.2017 г. Видно от приложената електронна справка за съдимост на ищеца, той е неосъждан, като има наложено административно наказание глоба по НОХД № 45/2007 г. на Окръжен съд Бургас за това, че на 12.08.2004 г. в гр. Ц., като длъжностно лице - •••• на О. Ц., не положил достатъчно грижи, вменени му с разпоредбите на чл.32 и чл.4, ал. 2 от Закона за общинските бюджети за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и възложена работа и от това последвало разпиляване и значителна щета на О. Ц. в размер на 14 047, 80 лв. Не е спорно, а е видно от представените по делото разпечатки от статии от електронни медии, че в периода 13.05.2015 - 24.11.2017 г. воденото разследване и съдебния процес са отразявани в медиите. Установява се от представените доказателства, че като кандидат за кмет от листата на Българската социалистическа партия, на проведените местни избори през 2007 г. ищецът е спечелил 50.91% от гласовете, на проведените местни избори през 2011 г. - 36.38% от гласовете, а на проведените местни избори и национален референдум през 2015 г. - 12.02 % от гласовете. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че воденото против ищеца наказателно преследване повлияло негативно на ищеца. Св. Д. Д. – колега и приятел на ищеца твърди, че в резултат на наказателното преследване, ищецът станал друг човек, „сдъвкан“ човек, без настроение, бил разстроен и се чувствал обиден, притеснено допълнително от негативното влияние на воденото разследване и върху съпругата му. Според св. Д., изявленията на политическите опоненти на ищеца, че ако ищецът бъде избран за ••••, той ще продължава да ощетява общината и гражданите на О. Ц., са повлияли негативно на предизборната кампания на ищеца за •••• през 2015 г. и на резултатите от изборите. Свидетелят твърди, че през 2013 г. из града се носел слух, че през 2005 г. ищецът бил разрешил една сделка за продажба на парцел в кв. В. на цена по-ниска от общоприетата. През 2013 г. този слух се разнесъл отново и в периода 2013-2014 г. слухът така се „раздухал“, че повлиял на резултатите от изборите и ищецът получил два пъти по-малко гласове. Свидетелят твърди, че слухът бил раздухван от политическите опоненти на ищеца, тъй като нямали друго срещу него. Сочи, че гражданите не коментирали вредата или щетата от сделката, а това, че ищецът бил взел пари за сделката. Св. Я. Р.-А., съпруга на ищеца, твърди, че обвинение е било голям шок за ищеца. Отразило се на здравословното му състояние и на психиката му. Започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние, станал раздразнителен. Твърди, че съпругът й случайно разбрал за разследването, още преди обвинението. Описва реакцията на хората от града - спрели да поздравяват ищеца, гледали го като престъпник. Според свидетелката, за това отношение е допринесло повдигането на обвинението по много шумен начин, било широко отразявано в медиите – централни и местни, телевизии, сайтове, ежедневници. Твърди, че медиите направо са го обвинили в престъпление. Свидетелката сочи, че не са успели да се зарадват на оправдателната присъда, тъй като притесненията им и униженията на достойнството продължили доста дълго. Твърди, че за разлика от повдигането на обвинението, оправдаването на ищеца било слабо отразено. Така установената фактическа обстановка съвпада с възприетата от първоинстанционния съд. Съгласно чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съдът намира за доказано по делото наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за репариране на причинените вреди на ищеца – ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК; обвинението е повдигнато пред съд; влязла в сила присъда № 64 от 28.03.2016 г. по НОХД № 257/2015 г. по описа на БОС, ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения; за ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на проведеното наказателно преследване. Отговорността на държавата е обективна, безвиновна, тъй като отговоря и при липса на проявена вина на съответното длъжностно лице /чл.4 ЗОДОВ/. Спорно по делото е настъпили ли са за ищеца твърдяните от него вреди в личен и в професионален план, в какъв размер, налице ли е пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение за извършените престъпления. Спорно на последно място е, налице ли основание по чл.5 от ЗОДОВ за освобождаване на Прокуратурата от отговорност или за намаляване на обезщетението на ищеца за вреди. При установяване на обема на понесените от ищеца неимуществени вреди, определени от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при съобразяване на изброените в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. конкретни обективно съществуващи обстоятелства, съдът констатира, че в случая ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления от общ характер по чл.283а, т.1, вр. чл.282, ал. 2, пр.1 и пр.2, вр.ал.1, пр.1 и пр.3 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Наказателното преследване срещу ищеца от привличането му като обвиняем на 08.11.2013 г. до окончателното приключване на съдебната фаза с влизане в сила на оправдателната присъда на БОС на 14.12.2017 г., е продължило около 4 години и 1 месец, което настоящият състав също както и първоинстанционния съд, приема, че е в рамките на разумния срок, още повече, че съдебното производство е преминало два пъти през въззивен контрол, и веднъж през касационен. На следващо място съдът отчита обстоятелството, че независимо от това, че по повдигнатото против ищеца обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, срещу ищеца не са били предприети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Преценявайки интензитета и продължителността на преживените от ищеца душевните болки, страдания и неудобства на пострадалия - в личен и професионален план, съдът съобразява приетото в съдебната практика, че при обикновеното засягането на неимуществени права (право на свободно развитие на личността, право върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение и др.), пострадалият не следва да доказва всяко свое негативно изживяване и поради което съдът трябва да определи обезщетението по справедливост. Независимо от това съдът приема за доказано от събраните гласни доказателства, в резултат от наказателното преследване, ищецът се променил, бил притеснен за себе си и за близките си, огорчен и обиден от промененото отношение на хората към него. Тревогите и притесненията се отразили негативно и на здравословното и на психичното му състояние - започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние, станал раздразнителен и нервен, започнал да пие хапчета за кръвното и за успокояване на нервите. Съдът приема за доказано, че в продължение на четирите години наказателно преследване ищецът е изпитвал притеснение и несигурност и неизвестността от това какъв ще бъде крайният резултат от наказателното производство срещу него. Този извод на съда не се променя от изявленията на ищеца през медиите, че е невинен и вярва в българския съд, както и от спокойното му поведение пред медиите. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е нормално и житейски логично ищецът да е преживял психически притеснения и страх от вмененото му чувство за вина и предприетата наказателна репресия срещу него, особено предвид заеманата от него висока обществена позиция до този момент. В случая съдът отчита, че към момента на повдигане на обвинението и на наказателното преследване ищецът е бил публична личност, бил е •••• на гр. Ц. в продължителен период от време (от •••• г. до •••• г.), ползвал се е с авторитет сред съгражданите си, поради което наказателното производство срещу него е накърнило доброто му име в професионален аспект. При преценка на негативното отражение на проведеното срещу ищеца наказателно преследване върху професионалната реализация на ищеца обаче съдът отчита, че за обема на настъпилите вреди в голяма степен са допринесли и други обстоятелства. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че ниската избирателна подкрепа за него на местните избори през 2015 г., е резултат от (или единствено от) повдигнатото обвинение и проведеното наказателно производство. От показанията на св. Д. се установява, че слухове за разрешена от ищеца сделка през 2005 г. за продажба на имот на цена по-ниска от общоприетата, са се разпространявали още преди привличането на ищеца като обвиняем, т.е.в града този случай е бил обсъждан още преди да се разгласи наказателното преследване срещу ищеца, „след това отново се разнесе из Ц. 20•• - 20•• г. и до такава степен започна да се раздухва, това повлия на кандидатирането му за ••••“. Същият свидетел твърди, че „раздухването на въпросната сделка“ е извършено от политическите опоненти на ищеца абсолютно съзнателно, тъй като нямали други аргументи против ищеца. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е бил обект и на предходно наказателно преследване за друго деяние, извършено през 2004 г., по което му е наложено административно наказание. На последно място, спад в изборните резултати на ищеца в сравнение с местните избори през 2007 г. е налице още на местните избори през м. октомври 2011 г., т.е.преди привличане на ищеца като обвиняем. Прокуратурата не може да носи отговорност за медийното отразяване на наказателното преследване срещу ищеца, тъй като в случая няма данни това медийно отразяване да е било инициирано от представители на прокуратурата. По така изложените съображения настоящият състав приема за справедливо за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване, е обезщетение в размер на 10 000 лв като при определяне на този размер съдът съобрази и икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите. Съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Възражението по чл.5 от ЗОДОВ в отговора на исковата молба е обосновано с изявление от страна на адвоката на ищеца в статия през 2016 г.: „Дори да признаем, че има превишаване на правата и нарушение на служебните задължения, категорични сме, че от това не са настъпили вредни последици за О. Ц.“, както и с приетото в мотивите на наказателния съд, че с действията си по сключване на договора от 16.09.2005 г.за продажба на придаваемите 424 кв.м. без за това да е имало взето решение на Общинския съвет, обвиняемият от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние по чл.283а, т.1, вр.чл.282 НК. За да е налице основание по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ да не се дължи обезщетение на пострадалия, увреждането следва да е причинено поради негова изключителна вина или той виновно да е допринесъл за настъпването му. В случая не се установява недобросъвестно поведение на ищеца, вследствие на каквото единствено да се е стигнало до повдигането на обвинение като направени неистински признания за извършване на престъпленията или умишлено въвеждане в заблуждение на органите по разследването за обективно съществуваща престъпна обстановка с цел да бъдат прикрити определени обстоятелства или лица, с оглед и на възприетото от наказателния съд при окончателното произнасяне. Изявленията на защитника на ищеца пред медии на първо място не могат да ангажират самия ищец, и на второ са направени 3 години след повдигане на обвинението срещу ищеца. Приетото от наказателния съд в мотивите му досежно осъществяване от страна на ищеца от обективна страна е на изпълнителното деяние по чл.283а, т.1, вр.чл.282 НК, също не представлява такива действия, с които ищецът е причинил увреждането поради изключителна своя вина. На следващо място, съгласно приетото в съдебната практика (в този см. Решение № 60245 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 996/2021 г., III г.о., ГК), съпричиняването по чл.5, ал.2 ЗОДОВ не може да се извежда от друга правна оценка на фактите, дали основание на разследващите органи да квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по НК. ВКС приема, че действия или бездействия на лицата разследвани във връзка с обвинение могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, морално укорими според утвърдени в обществото разбирания, да са административно нарушение или деликт, но това не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на РБългария носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия. Когато при подлежащо единствено на друга правна санкция, или неподлежащо на правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение, това не води до прилагане на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Ето защо искането за освобождаване на ответника от отговорност или за намаляване на обезщетението е неоснователно. С оглед изложеното, съдът намира иска за неимуществени вреди за основателен и доказан до размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. В останалата част до предявения размер от 40 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен. С оглед приетото по отношение на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, дължимата върху това обезщетение законна лихва за периода от 07.12.2019 г. до 07.12.2022 г., изчислена на основание чл.162 ГПК с помощта на calculator.bg, е 3 047, 22 лв. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв до присъдения размер от 15 000 лв и законна лихва върху това обезщетение за периода от 07.12.2019 г. до 07.12.2022 г. над сумата от 3 047, 22 лв до присъдения размер от 3 047, 47 лв, и вместо това следва да се постанови отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 10 000 лв до присъдения размер от 15 000 лв и за законна лихва върху това обезщетение за периода от 07.12.2019 г. до 07.12.2022 г. над сумата от 3 047, 22 лв до присъдения размер от 3 047, 47 лв. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Също с оглед постановения резултат, дължимото на основание чл. 38 ЗА на адв. Я. А. адвокатско възнаграждение съдът определя в размер на по 1300 лв за всяка от двете инстанции, което налага отмяна на обжалваното решение и в частта, в с която на адв. А. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за първоинстанционното производство над сумата от 1300 лв до присъдения размер от 1 750 лв. При определяне на дължимото на адв. А. адв.възнаграждение за въззивното производство, съдът съобрази както присъдения размер на обезщетението, така и фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв. А. е изготвил отговор на въззивната жалба на ответника и насрещна въззивна жалба и се е явил в едно съдебно заседание по делото. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд