Решение № 353 от 31.1.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 43, ал.4 от ЗПЗП вр. с чл.145 и сл. от АПК. Жалбоподателят „Съгласие 2004“ ЕООД – Свищов, чрез управителят си, е оспорил мълчалив отказ на ИД на ДФ“Земеделие“ да му се изплати целият размер на държавната помощ по подадено от него заявление за предоставяне на държавна помощ №04/1833133/0581349. Твърди, че задълженията, с които фактически частично е прихваната следващата му се държавна помощ, отразени в три броя изпълнителни листи, на първо място представляват счетоводни отчети на фонда, и на второ място са погасени по давност. Въпреки непрецизната формулировка и в жалбата и в уточнението, жалбоподателят иска отмяната на този мълчалив отказ и връщане на преписката за издаване на решение от ответника за заплащането на пълния размер на държавната помощ. Ответникът по жалбата – ИД на ДФЗ, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. Претендира разноски. От фактическа страна, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и съвкупно преценени, се установява следната обстановка: Европейската Комисията приема Временна рамка при кризи, като според §55 от чл.2, 1 от релевантната редакция на Съобщение на Комисията за Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (2022/C 426/01) „Комисията ще счита тази държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, при условие че са изпълнени всички условия, които са изброени по-долу (специалните разпоредби за първичния селскостопански сектор, секторите на рибарството и аквакултурите са изложени в точка 56)…“. Съответно, Председателят на УС на ДФ „Земеделие“, министърът на земеделието, на 28.02.2024 година утвърждава Указания за прилагане на държавна помощ с наименование „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани, производители на зърнени и маслодайни култури за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ /схемите за помощ за лаконичност/. Предвидено е помощта да се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство. Що се касае до бенефициерите, освен всички условия, поставено е и изискването същите да нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие“. Посочено е във въпросните Указания, че в случай на налични изискуеми и ликвидни задължения към Фонда, същите се прихващат от помощта. Предвидено е, че помощта се прилага до 30.06.2024 година, като в т.8, 1 до 8.5 са посочени различните размери на помощта. В раздел II, озаглавен „Предоставяне на Помощта“ е уреден процесуалния ред за кандидатстване, вида и характера на документите, които се изискват за да се предостави помощта, контрола и отговорностите и сроковете, като по специално е предвидено, че заявленията се подават в периода от 20 март до 9 април на 2024 година, срокът за отстраняване на нередовностите е до 11 април 2024 година, а помощта се изплаща до 22 април на 2024 година, като е предвидено и, че помощта се изплаща и след този срок при възникнали обстоятелства и казуси, изискващи извършване на допълнително обследване на допустимостта за подпомагане на съответният бенефициер. Посочено е, че следва да се спазват правилата за държавните помощи. Оспорващото дружество подава заявление за подпомагане по посочените схеми за държавна помощ на 25.03.2024 година, като декларира подпомагане на зърнопроизводство – царевица и слънчоглед с обща площ за подпомагане от 299 хектара. Приложени са и справки декларации за отчетена загуба съгласно изискванията на т.8, 6 от Раздел 1 на посочените Условия. Междувременно на 04.01.2024 година ДФЗ с три писма /№01-040-6500/1 запис - 34, №01-040-6500/1 запис – 35 и №01-040-6500/1 запис – 36/ уведомява бенефициера, че във връзка с годишно счетоводно приключване и инвентаризиране на разчетите на Фонда и съгласно чл.28 от ЗСч се иска потвърждението за вземане към 31.12.2023 година, като тези вземания са три и са посочени съответно сумите 1/ главница от 1 376 лв. лихви от 2 577, 27 лева и разноски от 140 лева; 2/, главница от 1100 лева, лихви от 1940, 36 лева и разноски и от 128, 22 лева и 3/ главница от 1100 лева, лихви от 1807, 74 лева и разноски от 126, 12 лева./. На 29.01.2024 година дружеството подава възражение, като сочи, че няма задължения към Фонда, а възражението/искане от 15.08.2023 година е било уважено и прихванато от получена помощ за слънчоглед. По повод на това възражение на 3.04.2024 година Директорът на ОДЗ – Велико Търново с писмо е посочил, че по подаденото заявление №04/183313/0494983 и по заявление №04/183313/0513863, за помощи от съответно 15 635, 64 лева и 4 623, 24 лева не са прихващани суми. Приложено е и направеното възражение/искане от 15.08.2023 година с което по същество е било направено възражение за изтекла давност във връзка с въпросните вземания, във връзка с които са направени и описаните по-горе счетоводни разчети на Фонда. Видно от представеният изпълнителен лист от 6.10.2009 година /лист 64/, с него Свищовският РС осъжда оспорващото дружество да заплати на Фонда като кредитор сумата от 1376 лева, представляваща неизпълнени задължения по договор №04101043 от 7.08.2006 година за субсидиране и изхранването на животни и птици, както и сумата от 573, 66 лева, представляваща лихва за периода от 10.10.2006 година до 30.09.2009 година и лихва за периода от 1.10.2009 година до изплащането на вземането. Присъдена е и сумата от 140 лева за разноски. Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на клаузата на чл.5, 2 от представеният договор №04115043 за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния геофонд и контролираната част на популацията и подпомагане издръжката на птиците при икономическа криза, причинена от появата на птичи грип през 2006 година. Видно от изпълнителен лист със същата дата /лист 70 от делото/, с него Свищовският РС осъжда оспорващото дружество да заплати на Фонда като кредитор сумата от 1100 лева, представляваща неизпълнени задължения по договор №04115043 от 10.09.2007 година за субсидиране и изхранването на животни и птици, както и сумата от 310, 60 лева, представляваща лихва за периода от 5.10.2007 година до 30.09.2009 година и лихва за периода от 1.10.2009 година до изплащането на вземането. Присъдена е и сумата от 128, 22 лева за разноски. Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на клаузата на чл.5, 2 от представеният договор №04115043 от 10.09.2007 г. за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния геофонд и контролираната част на популацията през 2007 година. Най – сетне, от изпълнителен лист със същата дата /лист 76 от делото/ е видно, че с него Свищовският РС осъжда оспорващото дружество да заплати на Фонда като кредитор сумата от 1100 лева, представляваща неизпълнени задължения по договор №04132008 от 22.03.2008 година за субсидиране и изхранването на животни и птици, както и сумата от 205, 90 лева, представляваща лихва за периода от 29.05.2008 година до 30.09.2009 година и лихва за периода от 1.10.2009 година до изплащането на вземането. Присъдена е и сумата от 126, 12 лева за разноски. Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на клаузата на чл.5, 2 от представеният договор №041332008 от 22.03.2008 г. за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния геофонд и контролираната част на популацията през 2008 година. На 10.06.2024 година, видно от представеното извлечение, на жалбоподателят бенефициер на държавната помощ е изплатена сумата от 19 382, 38 лева с основание одобрено плащане. От представената справка от регистъра на ИСАК се установява, че е прието, че кандидатът е допустим за подпомагане по схемата за подпомагане след прихващане, в случай на налични изискуеми и ликвидни задължения към фонда, като същите се прихващат от помощта. Представен е и протокол №18 от 6.06.2024 година, от съдържанието на който е видно, че по заявлението на жалбоподателяе извършено фактически прихващане с дължими от Фонда суми, като вместо помощ в размер от общо 29 900 /4 178, 66 + 3236, 84 + 22 484, 50/ за плащане по схемата остава 19 382, 38 лв. Този акт обаче така или иначе не е доведен до знанието на бенефициера. Въпреки указанието на съда за представяне на предвиденото в пункт II.1.6 от Указанията изрично решение, с което се одобрява, респ. отказва помощта, такова не е представено, нито се твърди наличието му. С оглед на посоченото се налагат следните правни изводи: Жалбата съдът преценява като процесуално допустима. Следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за неправомерно отпусната държавна помощ и процесуалните правила по съдебният контрол върху така отпуснатата помощ, предвидени в разпоредбите на Глава осма от ЗДП са неприложими. Спорът понастоящем е за незаконосъобразността на фингиран към последиците на административен акт мълчалив отказ да се издаде акт за предоставяне на държавна помощ /решение/ със съдържанието, което е поискано от бенефициера при следване на специалната процедура, предвидена в Указанията, утвърдени от Министъра на земеделието в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от ЗДП, която му дава такива правомощия. В случая, въпреки, че – както се отбеляза – ответникът по силата на Раздел II, точка 1, 6 от Указанията е бил длъжен да издаде изрично решение по заявлението на дружеството – бенефициер, такова липсва. След като липсва такова изрично решение, е налице формиран мълчалив отказ за произнасяне по цялото заявление за подпомагане, доколкото с него е поискана помощ за зърнопроизводство по схемата за площ от общо 299 хектара, за която по правилото, предвидено в Раздел I, т.8, 5 от Указанията, се полага държавна помощ в размер от 29 900 лева. В Указанията са посочени сроковете за прилагане на помощта и за изплащането и /който срок не е безусловен и краен/, без да е посочено в какъв срок се издава решението за отпускане, респ. за отказ за изплащане на помощта. Тъй като по заявлението по схемите за въпросната държавна помощ на бенефициера - жалбоподател на 10.06.2024 година /лист 106 от делото/ е заплатена сумата от едва 19 382, 38 лева /която представлява разликата между заявената помощ от 29 900 лева и прихващанията, извършени във връзка със сумите по изпълнителните листи, лихвите върху тях и разноските/, то следва да се приеме, че към този момент е формиран мълчаливия отказ на ответника да се произнесе по цялото искане /де факто от този момент бенефициерът е установява липсата на плащане в целия претендиран размер от общо 29 900 лева/, като от този момент тече и следва да се брои срока, предвиден в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК, който в случая е спазен. Посоченото разбиране е в синхрон с принципите на ефективност и на правна сигурност. Съдът преценява отказът да се изплати цялата държавна помощ по заявлението като незаконосъобразен. В Указанията за прилагане на помощта са разписани, условно казано, общи и специфични изисквания за отпускане на помощта, като едно от тези общи изисквания е бенефициерът да няма изискуеми и ликвидни задължения към Фонда /т.4, 1, предложение последно от Указанията/. Предвидено е, че ако има такива, те се прихващат от помощта, като не е уточнено дали става въпрос за акт, с който се прави прихващането, или средствата се компенсират автоматично. Както вече се констатира по-горе, действително бенефициерът жалбоподател има ликвидни задължения към фонда, произтичащи от посочените три договора, които от процесуална гледна точка представляват извънсъдебни изпълнителни основания. Посочените вземания са частни и се събират по реда на ГПК по аргумент от чл.27, ал.4, изречение второ от ЗПЗП в релевантните му редакции, като за тях важат правилата за давността, разписани в ТЗ, респ. в случая уредени в ЗЗД с оглед липсата на специални давностни срокове за тези вземания, уредени в ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“. Според чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Най – сетне, разпоредбата на чл.116, буква „в“ давността прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая подаването на молби за издаване на изпълнителни листове, както и издаването на самите изпълнителни листове не прекъсва давността /вж.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Дори и да се приеме, че издаването на заповедите за изпълнение, както следва №726/2.10.2009 го0ина, №727/2.10.2009 година и №729/5.10.2009г./ представляват действия по принудителното изпълнение на вземанията на Фонда, то към момента на подаването на заявлението на жалбоподателят – бенефициер, тези вземания са погасени по давност. Идентично, дори и да се приеме, че издаването на изпълнителните листове /всички те са издадени на 6.10.2009 година/ е действие по принудителното изпълнение, което прекъсва давността, то към момента на подаването на заявлението за подпомагане общият петгодишен давностен срок е изтекъл. При това положение, въпреки, че въпросните вземания на Фонда са били ликвидни /установени по основание и по размер/, те не са били изискуеми, доколкото с т.н. възражение/искане от 15.08.2023 година дружеството бенефициер е направило възражение за изтекла давност, като и към онзи момент общата петгодишна давност е била изтекла. Следователно, условието за прихващане с налични изискуеми и ликвидни задължения към Фонда към момента на подаване на заявлението, посочено в Указанията, не е било налице, като е следвало помощта да се изплати в целия и претендиран размер, а не да се отказва/прихваща частично и то без да се издава акт, срещу разпоредените последици на който лицето да може да се защити. Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени мълчаливия отказ на ИД на ДФ „Земеделие на ИД на ДФ“Земеделие“ за изплащане на държавна помощ в пълния и размер до 29 900 лева по заявление №04/1833133/0581349 от 25.03.2024 година на „Съгласие 2004“ ЕООД - Свищов. Следва преписката по заявлението на жалбоподателя да се изпрати на ответника за произнасяне с изрично решение по него и в частта му, с която е поискана държавна помощ с наименование „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани, производители на зърнени и маслодайни култури за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ в размер над получената такава от 19 382, 38 лева до 29 900 лева. Разноски не се следват, доколкото не са поискани. Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав