Решение № 645 от 31.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6172/2023 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 49971/26.05.2023 г., предявена от П. Б. В. с ЕГН •••••••••• и адрес гр. София, бул. „••••••• •••••••, ап. 9, против Столична община с ЕИК 000696327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 33, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 40000 лв. /част от вземане в общ размер от 50000 лв./– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 8580 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат от падане на ищеца на 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 01.09.2022 г. около 10: 00 часа, в гр. София, е вървял по тротоара на ул.„Архитект Йордан Миланов“, в посока от пл. „Журналист“ към Борисовата градина, и срещу № 3, попаднал на неравен участък на тротоара с неукрепени и неравни плочки, в резултат на което се спънал, изгубил равновесие и паднал, като удрарил главата си. Участъкът от пътното платно, предвиден за движение на пешеходци не бил обозначен или ограден и ищецът не очаквал, че преминаването му от там крие риск.

В исковата молба се твърди, че след падането на ищеца, на мястото на инцидента пристигнал медицински екип, който го транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където било установено леко увредено общо състояние с контузия, подкожен хематом и екскориация в ляво фронтално на главата. Била поставена диагноза повърхностна травма на главата. През следващите две седмици, ищецът спазвал постелен режим, приемал обезболяващи, но въпреки това симптоматиката на болките и изтръпванията не отминала. Движенията в пръстите станали слаби и несръчни, походката му се нарушила, а в изправено състояние внезапно губел сетивност на краката си. Поради това, на 16.09.2022 г., ищецът потърсил медицинска помощ в ДКЦ „Неоклиник“, където била установена травматично спондилолистеза на ниво СЗ- С4 и линейна фрактура на тялото на С4 прешлен, дискови херниий на нива СЗ-С4; С4-С5; С5-С6 от шийния сегмент. На 20.09.2022 г., ищецът бил приет в Клиника по Неврология на ВМА-МБАЛ София и на 21.09.2022 г. му била извършена оперативна интервенция, при която било установно линейно счупване в тялото на С4 прешлен и листеза от няколко милиметра на ниво СЗ- С4 прешлени.

Ищецът твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и ежедневен дискомфорт за дълъг период от време. Освен това, за дълъг период от време, ищецът не можел да извършва елементарни движения за задоволяване на нуждите, за което му се наложило да ползва грижата и помощта на семейството си. Ищецът не можел да изпълнява ежедневните си дейности, изоставил заниманията, които му носели удоволствие, не можел да се грижи за децата си, променил се психически и емоционално.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер на сумата от 8580 лв., представляваща сбора от направените разходи за лечение.

Ищецът сочи, че тротоарът, по който е вървял ищецът на 01.09.2022 г. е общинска собственост и съгласно ЗДвП Столична община е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата от 40000 лв. /част от вземане в общ размер от 50000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падането на ищеца на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8580 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца, на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че тротоарът на ул.„Архитект Йордан Миланов“, в посока от пл. „Журналист“ към Борисовата градина, в гр. София, е общинска собственост. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

В отговора на исковата молба се сочи, че Столична община има сключен рамков договор за изпълнение на дейности по текущи ремонтни работи по поддръжката, включително и на тротоарите на въпросната улица, както и че представители на районната администрация извършват периодични проверки с оглед отстраняване на дефекти в подлезите, с цел възстановяване и подобряване експлоатационното състояние на съоръженията в името на опазване живота, здравето, сигурността, спокойствието и комфорта на преминаващите през тях граждани. При извършената проверка не са били констатирани дефекти или нарушения на настилката на тротоара.

Твърди, че инцидента може да е настъпил по съвсем различни механизми от този, посочен в исковата молба. В отговора на исковата молба се твърди, че ищеца не е ангажирал никакви доказателства, за наличието на неравност на ул. „Арх. Йордан Миланаов“, за това къде паднал, че е налице вреда, както и че е налице причинно – следствена връзка.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на пострадалия.

Съгласно приложената документация от ищеца, същият бил със сменени две тазобедрени стави преди инцидента, което от своя страна водело до затруднения в походката и нестабилност. Евентуално, ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в ЗЗД.

Ответникът сочи, че ищеца има сключена застраховка, която е покрила вредите.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претенира направените по делото разноски.

Конституираните по чл. 219 ГПК на страната на ответника трети лица-помагачи „Трейс Груп Холд“ АД и „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.

В случая съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди, основани на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и тротоари, предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното придвижване на всички участници в движението.

Установява се по делото, че на 01.09.2022 г., вървейки по тротоара на ул. „Архитект Йордан Миланов“ в гр. София, с посока от площад „Йорданка Николова“ към Борисовата градина, ищецът пред № 3 на улицата се спънал на клатеща се тротоарна плочка, паднал, ударил си главата и му изтръпнали краката. Горното се установява от показанията на свидетеля И.В.Д., който е очевидец на случилото се, вървял по време на инцидента от дясната страна на ищеца. Заявява, че 3-4 плочки били излезли от самия тротоар. След като ищеца паднал дошли други момчета, които помогнали да го вдигнат и се обадили за линейка. Качили го и свидетелят звъннал на жена му. Съдът цени показанията на свидетеля – очевидец на инцидента, като логични, непротиворечиви и съвпадащи с останалия доказателствен материал, поради което кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ, приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните, е посочило, че уврежданията на ищеца отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. Противно на тезата на ответника, че същите може да са получени от падане на ищеца по стълби, вещото лице пояснява при разпита си в о.с.з. на 27.11.2023г., че падането по стълби би било много по-тежка, защото би имало наранявания на главата, на крайниците; можело да има дори счупване на лицеви кости или череп, би имало сериозни наранявания по гърдите и по крайниците. Според вещото лице при такъв механизъм травмата би била много по-тежка, с много повече наранявания, за каквито няма данни в представената медицинска документация. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни. Не водят до противен извод представените от третото лице-помагач „Трейс Груп Холд“ АД констативен протокол от 03.04.2020г. и количествени сметки към него /л. 108-л.118/, които касаят отношенията между възложител и изпълнител по договора за ремонт и поддръжка, а и според същите предмет на констативните протоколи е била поддръжката само на отводнителната система ревизионни шахти и улични оттоци, както и бордюри и паважна настилка. Касае се до частни свидетелстващи документи, чиито съдържание следва да се цени съвкупно с оглед на всички доказателства по делото.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

Ответникът Столична община не оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, като е без значение за възникване на отговорността му дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице. При всички положение ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения. Тротоарите са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение. По тези съображения, предявените искове са установени по основание, независимо дали има основание за търсене на отговорност и от друг причинител /по арг. чл. 16 ЗОС вр. чл. 53 ЗЗД/.

Когато по силата на чл. 8 от ЗНА, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на отговорните физически и юридически лицаза поддръжка на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на работата, обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията й /в този см. приетото по реда на чл. 290 ГПК Решение № 124 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2018 г., IV г. о., ГК/.

Установи се от приетите по делото доказателства, в т.ч. СМЕ – прието без възражения от страните, и събраните свидетелски показания – разпит на св. Ю.Г. В.а – съпруга на ищеца, /ценени по реда на чл. 172 ГПК/, че вследствие на произшествието ищеца получил следните травматични увреждания:

• Травма в областта на главата, състояща се от:

Контузия, охлузване и травматично подкожно кръвонасядане в лява челна област на главата, без клинични и рентгенови данни за черепно-мозъчна травма; Травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в: Линейно счупване на тялото на четвърти шиен прешлен, установено при операцията в клиниката по неврохирургия на ВМА София на 21.09.2022г; Спондилолистеза на ниво СЗ-С4-приплъзване на тялото на трети шиен прешлен зад тялото на четвъртия в размер на 5 мм, установено при образното изследване- магнитно-резонансна томография и потвърдено при операцията на 21.09.2022г. в клиниката по неврохирургия на ВМА София; Травматична медианна дискова херния на ниво СЗ-С4, настъпила на терена на предшестващ дегенеративен процес на нивото компресираща и деформираща гръбначния мозък/миелон/ с изява на неврологична симптоматика- квадрипирамиден синдром. При инцидента е настъпило допълнително разкъсване на фиброзния пръстен на дегенеративно променения диск, довело до компресията и деформацията на гръбначния мозък. Дисковете в отдела са с намалена височина и сигнал в Т2 методиката, което е израз на протекъл безсимптомно до момента на травмата дегенеративен процес в шийния сегмент. Травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от: Контузия на раменния пояс и мишницата без рентгенологични данни за костни промени.

След инцидента на 01.09.2022г. П. Б. В. е бил транспортиран до спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След преглед в спешния неврохирургичен кабинет на болницата и проведени образни изследвания и консултации с различни специалисти е бил освободен. Поставена е диагноза-повърхностна травма в окосмената част на главата, неврологичния статус е без двигателен дефицит с изтръпване на двете ръце, без да има определен дерматом. Дадени са указания за последващо поведение и да се яви на нов преглед след една седмица.

Поради продължаващи оплаквания от изтръпване на ръцете на 19.09.2022г. е консултиран с невролог и е назначено образно изследване. След изследването е насочен за консултация с неврохирург и на 20.09.2022г. е приет в клиниката по неврохирургия на МБАЛ ВМА София. В клиниката е проведено комплексно болнично лечение, включващо: режим на легло, медикаменти, операция. При приемане е бил в съзнание, оплаквал се от слабост в ръцете и краката. Съобщил за изтръпване по- значимо в областта на раменете, с болка и изтръпване в дланите и пръстите на ръцете, като движенията в китките и пръстите станали слаби и несръчни - не можел да задържа предмети с тях. От неврологичния статус са отбелязани хипестезия за повърхностна сетивност по коренчев тип в горни крайници, по-изразено в двете раменни области, дланите и пръстите двустранно, квадпирамиден синдром, запазена дълбока сетивност. Отслабени сухожилно-надкостни рефлекси в ръцете, оживени в долните крайници. След предоперативна подготовка и консултации с интернист и анестезиолог на 21.09.2022г. е опериран: Премахване на дисковите хернии на нива СЗ- С4, С4-С5 и С 5-С 6 и задните остеофити /костни наслоявания/ на тези нива. В освободените дискови пространства са поставени три фиброкарбонови кейджа /дискови импланти/ и сегмента СЗ-С6 е бил стабилизиран с предна титаниева плака. Установено е и линейно счупване на тялото на С4 и листеза /разместване/ на ниво СЗ- С4. Последвал гладък следоперативен период. Поради завишени стойности на кръвното налягане е консултиран следоперативно с кардиолог и е назначено лечение. Настъпило постепенно обратно развитие на неврологичната симптоматика в сравнение с постъпването. Медикаментозното лечение се състояло от вливания на водно-солеви и белтъчни разтвори, антибиотик, обезболяващи, витамини, антихипертензивни медикаменти. Изписан е на 26.09.2022г. с известно подобрение по отношение на болката и изтръпването в крайниците и квадрипаретичния синдром. Назначено лечение за дома. Болничния лечебен период е продължил шест дни. Възстановителният период за получените от ищеца травматични увреждания е в рамките на една година. Счупването на тяло на прешлен зараства за този период. Отстранена е компресия върху гръбначния мозък /миелона/ и е настъпило подобрение в неврологичната симптоматика.

Според заключението на приетата СМЕ П. Б. В. е търпял болки непосредствено след падането, които са били най-интензивни в първата седмица. Той е чувствал болки и непосредствено след операцията, при превръзките и свалянето на конците от оперативната рана. Имал е болеви усещания и при проведените физикални процедури след оперативното лечение.

Линейното счупване на четвърти шиен прешлен е зараснало за период от една година. Останалите прешленни тела в отдела от проведените образни изследвания са с нормална форма и без белези на травматични промени. В шийния отдел на П. В. е протекъл безсимптомно дегенеративен процес, описан в магнитно резонансното изследване. При оперативното лечение са отстранени травматичната дискова херния на ниво СЗ-С4 и дегенеративните С4-С5 и С 5-С6.

Понастоящем в шийния отдел е налице ограничение и болка при навеждане на главата назад /екстензия/ и поява на оплаквания при ротация в двете посоки в крайната фаза на движенията. В неврологичният статус не се установява отпадна двигателна симптоматика. Дегенеративните изменения в шийния сегмент на ищеца са постоянни и те в една или друга степен ще повлияват неговото ежедневие с изява на болки и нестабилност.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени средства – разпит на Ю.Г. В.а - съпруга на ищеца. Свидетелката заварила съпруга си в Пирогов в изключително тежко състояние, на количка, плачещ, със схванати ръце и крака, неконтактен. Уведомили я, че по време на транспортирането му до Пирогов състоянието му било много тежко. Направили му рентген и скенер и установили, че бил с някакво натъртване. Казали му да полежи няколко дена и да се върне за контролен преглед с обезболяващи. Според свидетелката, обаче, това били най-тежките му дни от състоянието, когато нито тя, нито децата спали две седмици, защото болките му били неистови, не се повлиявали от болкоуспокояващи. Върнали се в Пирогов, където казали същото – „че трябва да мине време“. Сами отишли в клиника „Нео клиник“ в Иван Вазов и направили ЯМР. Докторът казал, че на П. изключително животоспасяващо трябва да му се направи операция, защото бил с няколко счупени прешлена и набити в главния мозък. Приели го по спешност във Военна болница и на сутринта го оперирали по спешност. Операцията трябвало да е в рамките на няколко часа, предполагало се, че три болта във врата ще бъдат достатъчни. Операцията му продължила седем - осем часа. Болтовете във врата му са 9. След операцията бил в много тежко състояние, агонизиращо. Така продължило близо седмица във Военна болница. След това вкъщи било изключително тежко. От един суперактивен и добър баща, а и син, грижейки се за майка си, се превърнал в един психически слаб човек, качвайки и килограми, неможейки да се движи, изпадал в депресивни състояния, от дълго време в упойка в психически отклонения. Вече нямал нищо общо със себе си. Насрочили му рехабилитация, тя го карала в една клиника, но според свидетелката подобрение нямало. До ден днешен съпругът й е със страхотни болки и не може да се грижи нито за семейството си, нито за близките си. Променили се много от задълженията му. Той почти не можел да ходи, дори да се придвижва до банята първите месеци, не можел да се грижи за децата им, да ги кара на училище, да ги води на спорт. Не можел да се грижи и за майка си. Преди това ходел на риболов, на колоездене, на плуване. Сега лежи и понася болките, които и до ден днешен не са отшумели. В момента освен болките има огромни ограничения на врата. Дълго време носел яка преди и след операцията, но като я свалил пак има това ограничение, не може да движи напълно врата си и главата си наляво и надясно.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с инцидента и за които ответника дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази получените травматични увреждания, които в своята съвкупност са причинили болки и страдания с различен интензитет. Лечебният и възстановителен период е продължил общо около една година, в рамките на който ищеца е претърпял оперативна интервенция, с поставени дискови импланти и титаниева плака. Инцидентът и причинените от него увреждания са се отразили не само във физическо отношение, но и негативно на психичното му състояние поради настъпилата промяна в ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди това се е занимавал. Въпреки настъпилото общо възстановяване на здравето следва да се отчетат установените остатъчни негативни последици, свързани с ограничение и болка при навеждане на главата назад /екстензия/ и при ротация в двете посоки в крайната фаза на движенията. Дегенеративните изменения в шийния сегмент на ищеца са постоянни и те в една или друга степен ще повлияват неговото ежедневие с изява на болки и нестабилност.

При горното и след като съобрази възрастта на ищеца /52 г. към деня на инцидента/, вида и тежестта на травматичните увреждания, начина на получаването им, лечебния и възстановителен период, интензивността на търпените болки и страдания, отражението им върху личността на ищеца, както и при отчитане остатъчните негативни последици, съдът намира за съответно според критерия по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди не по-малко от 40000 лв., който размер е съпоставим с претърпените болки и страдания, на социално-икономическите условия в страната към деня на инцидента и установените в КЗ лимити на застрахователни суми.

Относно възражението за съпричиняване: Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.

С отговора ответникът е въвел в процеса възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно приложената документация от ищеца, същият бил със сменени две тазобедрени стави преди инцидента, което от своя страна водело до затруднения в походката и нестабилност. Така наведеното възражение съдът намира за неоснователно. Вещото лице, изготвило приетата без възражения СМЕ е категорично, че алопластиката на двете тазобедрени стави на ищеца, извършени преди инцидента /едната десет години преди него, а другата четиринадесет/, нямат причинно- следствена връзка с настъпилия инцидент, както и нямат отношение и връзка с възстановителния период на травматичните увреждания от падането на ищеца.

Относно иска за имуществени вреди: По делото са приети като доказателства отчетни документи на името на ищеца П. Б. В. за извършени от него разходи по време не лечението на процесните увреждания. Същите доказват извършени разходи за оперативни консумативи – три фиброкарбонови кейджа /имплатни/ и титаниева плака на стойност 8580 лв. Съгласно приетото в заключението на СМЕ тези разходи на ищеца са били задължителни, за да може да се проведе лечението. Оперативните консумативи се заплащат от пострадалите пациенти, както и разходите, извършени по време на амбулаторното лечение. Предвид изложеното съдът намира същите да съставляват имуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с процесния инцидент, поради което подлежат на възстановяване от ответника. В случая следва да се отчете, че за част от тази сума в размер на 1855 лв. ищеца е бил обезщетен от „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД на 18.10.2022г. по повод на предявена застрахователна претенция по договор за медицинска застраховка с третото лице – помагач за същия инцидент и извършени медицински разходи. Поискано е било заплащане на сума в размер на 8580 лв., от които е била одобрена и изплатена сумата от 1855 лв. Ето защо предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 6725 лв., като се отхвърли за горницата до дълния пердявен размер от 8580 лв.

Върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, считано от деня на увреждането – 01.09.2022г. до окончателното плащане. Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от един по- късен момент – от датата на предявяване на исковете, поради което и предвид принципа на диспозитивното начало, такава следва да му се присъди, считано от 26.05.2023г.

Относно отговорността за разноските: При този изход на правния спор с право на разноски разполагат и двете страни. Ищецът е установил сторени разноски в производството в размер на 2243, 20 лв.

/19432, 20 лв. внесена държавна такса и 300 лв. възнаграждение за вещо лице/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2157, 54 лв. съобразно уважената част от исковата претенция.

Ищецът е представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което съобразно уважената част и на основание чл. 38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. М. Б. Н.-Т. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 5265, 60 лв., с вкл. ДДС /представени са доказателства за регистрация на процесуалния представител по ЗДДС/, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът установява извършени разноски по делото в размер на 755 лв. – възнаграждения за вещи лица и д.т. за удостоверение. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100 лв. по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 855 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 32, 65 лв. пропорционално на отхвърлената част.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението: BG••••••• - „Уникредит Булбанк“ АД.

Така мотивиран, Софийският градски съд