Решение № 2286 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 475/2024 г.

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания ( ЗАНН) във връзка с чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) [населено място], Г. Й., подадена чрез процесуалния му представител, главен юрисконсулт А. Т., срещу Решение № 79 от 05.06.2024 г., постановено по административно наказателно дело № 690/2023 г. по описа на Районен съд –Силистра, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-569/25.08.2023 г. на директора на АДФИ. В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд, че административно-наказателното производство е проведено в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като се излагат доводи в тази насока. Изразява се несъгласие с мотивите в първоинстанционното решение за наличие на маловажен случай по см. чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, като формално такова, застрашило обществените отношения, свързано с прозрачността при разходването на средства и с оглед размера на извършеното плащане, не можело да се квалифицира като маловажен. Направено е искане решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление като законосъобразно, да се потвърди и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт М., касаторът заявява, че поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по делото, В. Г. С., лично и с адв.С. С. – АК София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение на Районен съд Силистра. Представя писмени бележки и настоява, че има извършено нарушение на чл. 33, ал. 1, както и на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Имало нарушение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, но случаят следвало да се квалифицира като маловажен с оглед обстоятелствата и мотивите, поради които е бил сключен договорът за наем на контейнерите. Административен съд - Добрич, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото се установява следното: С оспореното решение Районен съд - Силистра е отменил Наказателно постановление № 11-01-569/25.08.2023 г., с което директорът на АДФИ е наложил административното наказание глоба в размер на 6480 лева на В. Г. С., в качеството му на изпълнителен директор на „МБАЛ"Силистра" А. и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Представляващият лечебното заведение е санкциониран за това, че на 15.01.2021 г. е възложил обществена поръчка за доставка чрез наем с право на закупуване на 24 броя контейнери с „4-ти юли“ ЕООД [населено място] на стойност 270 000 лева без ДДС ( 324 000 с ДДС) без да е приложил процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1-3, 6-8 и 11-13 съобразно стойността на поръчката при наличието на основания за това. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОП и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП в действащата му редакция ( ДВ, бр. 102 от 2019 г.) е наложил предвиденото наказание - глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС. За да отмени наказателното постановление районният съд на първо място е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, съдържащ забрана за образуване на административно наказателно производство, когато за деянието е образувано наказателно преследване. Този извод е направен въз основа на констатации, че финансовата инспекция на „МБАЛ Силистра“ А. е възложена с прокурорски постановления на Окръжна прокуратура - Силистра по прокурорска преписка № 1406/2022 г. и досъдебно производство № 53/2022 г. по описа на ОСлО –Силистра. Съдът е приел, че досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, касаело същия договор за наем, сключен между МБАЛ "Силистра" А. и „4-ти юли“ ЕООД и затова не е следвало да се провежда административно-наказателно производство. На второ място в мотивите на решението е прието, че отправеното с АУАН и с НП обвинение за допуснато нарушение на ЗОП било неясно и нарушавало правото на защита на санкционираното лице, тъй като били изброени множество процедури по ЗОП, а всъщност, съобразно стойностните прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, имало възможност за реализиране само на две процедури - тези по чл. 18, ал. 1, т. 12 или по т.13 от ЗОП. На трето място съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление е нарушена нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая е маловажен. В тази връзка са изложени съображения, че деянието е извършено по време на извънредната обстановка вследствие от Ковид пандемията, болницата била изпаднала в остър недостиг на легла, която застрашавало живота и здравето на болните от Ковид 19. Застрашето било и функционирането на другите отделения в болницата, затова деянието разкривало по-ниска степен на обществена опасност, не причинило вредоносен резултата и следвало наказващият орган да приложи чл. 28 от ЗАНН. Административен съд – Добрич приема, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, макар и да не споделя изводите за нарушаване на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН и за допуснати съществени процесуални нарушения на останалите правила на ЗАНН. Правилна е преценката на съда, че доказателствата по делото установяват извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на представляващия „МБАЛ Силистра“ А.. Представляващите лечебните заведения по чл. 37 от Закона за лечебните заведения, какъвто е и изпълнителният директор на „МБАЛ Силистра" А., са публични възложители на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП и са длъжни да прилагат закона при разходването на публични средства. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП в действащата му към датата на нарушението редакция (ДВ бр. 102/2019 г.), възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. В конкретния случай процедура не е проведена и възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, тъй като общата стойност на поетите задължения за извършване на разходи от „МБАЛ Силистра" А. за предоставените услуги по договора от 15.01.2021 г., като договорена стойност от 270 000 без ДДС и като действително заплатена от 175 000 лв. без ДДС и 210 000 лв. с ДДС, попада в стойностните прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, при които публичните възложителите са длъжни да приложат реда чрез процедура за възлагане на обществената поръчка - по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП, т.е. "публично състезание" или "пряко договаряне". Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба, че е нарушен чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От данните по делото се установява, че по повод образувано наказателно производство Окръжна прокуратура Силистра е възложила на АДФИ извършването на финансова инспекция, приключила с приложения по делото Доклад № ДИД7-СС-5/30.05.2023 г. изготвен от държавен финансов инспектор. Именно този доклад е официалния документ по см. на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, въз основа на който е съставен АУАН срещу възложителя на обществената поръчка. Констатациите в доклада са съобразени с представените писмени доказателства. Нарушението е установено по документи и затова законът не изисква свидетел, респ. свидетели при съставянето на акта по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Касационният състав намира, че административно-наказателното производство не е проведено в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. От приетата от районния съд фактическа обстановка се налага извода, че изпълнителното деяние, по повод което е образувано административно-наказателното производство, е различно от изпълнителното деяние, свързано с досъдебното производство. Административно-наказателната отговорност е ангажирана за нарушаване на чл. 17, ал.1 от ЗОП, обявено за наказуемо от чл. 256, ал. 1 от ЗОП. Нарушението се изразява в непровеждане на задължителните процедури по ЗОП преди сключването на договор с изпълнител. Доколкото районният съд е установил, че образуваното досъдебно производство се води за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, то е явно, че изпълнителното деяние, изразяващо се в сключване на неизгодна сделка, не е идентично с непровеждането на процедура по ЗОП. Изпълнителните деяния са различни, понеже е възможно въпреки проведената процедура по ЗОП да се сключи неизгоден договор, нанасящ значителна вреда на управляваното чуждо имущество. Възможно е и обратната хипотеза, при която без провеждане на задължителна процедура по ЗОП да се сключи договор, изцяло удоволетворяващ, съвпадащ с интересите на представлявания стопански субект. Деянието по чл. 256, ал. 1 от ЗОП засяга обществените отношения, свързани с принципите за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция между стопанските субекти, публичност и прозрачност при разходването на публични средства. Законът го определя за наказуемо независимо дали от него е настъпил вредоносен резултат за управляваното имущество. Докато сключването на неизгоден договор по см. на чл. 220, ал. 1 от НК, засяга обществените отношения, свързани с управлението е пазенето на чуждо имущество като фактическият състав на това престъпление изисква наличието и на значително увреждане на управляваното чуждо имущество. Деянието по чл. 256, ал. 1 от ЗОП не е идентично с деянието по чл. 220, ал. 1 от НК и не са били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателно производство да не се провежда. Затова касационният състав не споделя съображението на Районен съд Силистра за нарушаване на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Касационният състав счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и неточно описание на изпълнителното деяние. Въпреки известна непрецизност при формулиране на обвинението, изразяваща се в твърдението, че С. „възложил обществена поръчка“, а всъщност не е възложил такава, то от съдържанието на АУАН и НП става несъмнено, че нарушението се изразява в непровеждането на задължителна процедура по ЗОП с оглед установените в чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18 стойности и видове процедури. Каква процедура е следвало да бъде проведена от публичния възложител по чл. 5, ал. 2 от ЗОП указва законът, а не наказващият орган. За ангажирането на отговорността по чл. 256, ал. 1 от ЗОП е достатъчна констатацията за общата стойност на поетите задължения за извършване на разходи и липсата на данни за проведена процедура по чл. 18 от ЗОП. Административен съд - Добрич приема за правилен и законосъобразен извода на районния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Видно е, че изпълнителният директор на „МБАЛ Силистра“ А. е подписал връчения му на 18.05.2023 г. АУАН с възражения, свързани именно с въведеното извънредно положение вследствие от Ковид заболяемостта. Тези възражения изобщо не са обсъдени от наказващия орган в мотивите на наказателното постановление. Изцяло се споделят изложените от Районен съд Силистра съображения, че при провеждането на административно-наказателното производство изобщо не са съобразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и причините за извършването му. Според легалната дефиниция на понятието "маловажен случай", дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен е този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не е спорно, че договорът за доставка на 24 бр. контейнери е сключен във връзка с необходимостта „МБАЛ Силистра“ А. да осигури оказването на медицинска помощ на населението при условията на обявената извънредна епидемична обстановка. Общоизвестно е обстоятелството, че епидемичното разпространение на силно заразната болест към датата на сключване на договора причини висока смъртност сред населението. Първостепенна задача на болниците бе осигуряването на достъп и лечение на заразените, както и недопускане на разпространение на заразата в самата болница. Именно това задължение на процесното лечебно заведение е обективирано в Договор № РД-12-372/29.12.2020 г.. С този договор Министерството на здравеопазване му е предоставило финансови средства, а болницата се е задължила да поддържа готовност за оказване на медицинска помощ през периода на обявена епидемична обстановка, чрез осигуряване на над 50 на сто от легловия капацитет за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция. Видно е, че за тази цел Министерството на здравеопазването е одобрило идеен проект за изграждането на „Ковид корпус" като „временен (преместваем) обект“ с цел осигуряване на и болнични стаи за около 50 пациенти. Съгласно чл. 13, ал. 1 на публикувания на 24.03.2020 г. в ДВ Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат при: 1. закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки; 2. закупуване на медицински изделия, осигуряване на услугите по взимане на проби и отчитане на резултатите, закупуване на медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им и гаранционната им поддръжка; 3. възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения. Действително процесният договор не попада в гореизброените хипотези, но целта, за която представляващият лечебното заведение го е сключил напълно съответства на първостепенното задължение на болниците към този момент да осигурят медицинска помощ на всеки пациент с необходимост от болнично лечение. Наемането на контейнери с цел обособяване на допълнителни болнични легла е в съответствие с изключителните мерки, предвидени в специалния ЗМДВИП, целят създаване на бърза организация за справяне с епидемията. В административно наказателното производство не са събрани данни, че със сключването на този договор е нанесена вреда на имуществото на лечебното заведение. Напротив, събрани са данни, че допълнителният корпус за обслужване на пациентите с коронавирус е изграден. С оглед горните обстоятелства на първо място се налага извода, че обществените отношения, обект на защита по Закона за обществените поръчки, въпреки своята значимост, не са с по-голяма значимост от действията по опазването на здравето и живота на населението. Налага се и извода, че обществената опасност на процесното деяние е много по-ниска и се отличава от обществена опасност на обикновените нарушения от същия вид, По тези съображения касационният състав приема за законосъобразни изводите на Районен съд Силистра, че в нарушение на материалния закон, в административно-наказателното производство не е приложен чл. 28 от ЗАНН. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. С оглед резултата от оспорването, на ответника следва да се присъдят разноските за адвокат в доказания им размер от 950 лева. Възражението за прекомерност на разноските е неоснователно. Платеното възнаграждение е съответно на положения труд и материалния интерес по делото. Воден от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд - Добрич