Решение № 121 от 13.6.2012 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 101/2012 г.
Административен съд - КюстендилАдминистративно13.06.2012 г.докладчик МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №208/20.03.2012г. на Председателя на Административен съд-гр.Кюстендил по адм.д.№49/2012г. по описа на съда. Решението е окончателно. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.306, ал.5 и 6 от АПК. П. П. като кмет на Община Кюстендил със служебен адрес: гр.Кюстендил, пл.”Велбъжд” №1 обжалва разпореждане №208/20.03.2012г. на Председателя на съда по адм.д.№49/2012г., с което на основание чл.306, ал.2 от АПК във вр. с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДОИ /Закон за достъп до обществена информация/ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв. Претендира се незаконосъобразност на разпореждането, т.к. кметът в изпълнение на решение по адм.д.№195/2011г. по описа на КАС е издал писмо изх.№94-И-141/20.05.2011г., съгласно което исканата от И.Г.С. информация не е обществена по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и не отговаря на условието по чл.3, ал.2, т.2 от закона. Моли се за отмяна на разпореждането. В писмено заявление от 02.05.2012г. И.Г.С. •••, по чиято жалба е постановено оспореното разпореждане, намира, че кметът не е изпълнил съдебното решение. Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по адм.д.№49/2012г., включително приложеното към него адм.№195/2011г., двете по описа на съда намира жалбата за допустима. Подателят притежава активна процесуална легитимация поради негативния характер на постановения спрямо него акт на Председателя на съда. Жалбата е подадена в срока по чл.306, ал.5 от АПК пред компетентния за разглеждането й съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Разпореждането е издадено в резултат на постъпила от И.Г. С. жалба срещу кмета на Община Кюстендил с искане за налагане на административно наказание за неизпълнение на задължението на кмета да издаде мотивирано решение по заявление на С. рег.№94-И-141/20.05.2011г. за предоставяне на достъп до обществена информация, което задължение е вменено с влязло в сила решение по адм.д.№195/2011г. по описа на съда. От приетите като доказателства по делото адм.д.№195/2011г. по описа на съда и писмо изх.№94-И-141/05.03.2012г. на кмета до С., Председателят на съда е установил от фактическата страна на делото, че: 1/адм.д.№195/2011г. по описа на съда е образувано по жалба на С. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Кюстендил по заявление рег.№94-И-141/20.05.2011г. за предоставяне на достъп до обществена информация, като с решение от 11.10.2011г. съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган в лицето на кмета на Общината за произнасяне с мотивирано решение. Съдебното решение е влязло в сила на 03.11.2011г. като необжалвано. 2/до образуване на делото кметът на Общината не е изпълнил указанията на съда да издаде мотивирано решение. 3/писмо рег.индекс 94-И-141/05.03.2012г. на кмета е издадено след образуване на делото пред КАС и представлява отговор на кмета по заявлението на С. за достъп до обществена информация. С оглед на така установените фактически обстоятелства Председателят на съда е приел от правна страна, че писмото на кмета от 05.03.2012г. не представлява мотивиран отказ да достъп до обществена информация, а акт по чл.33 от ЗДОИ, поради което са налице предпоставките за налагане на наказанието по чл.304 от АПК. Председателят е посочил, че кметът е длъжностно лице, адресат на задължението по влязлото в сила съдебно решение, който не е изпълнил задължението за произнасяне с мотивирано решение в 14-дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ. На основание чл.306, ал.2 от АПК във вр. с чл.43, ал.2, т.2 от ЗДОИ Председателят на съда е наложил на кмета административно наказание “глоба” в размер на 200лв. Оспореното разпореждане на Председателя на съда е валиден и допустим съдебен акт, т.к. е постановен от компетентния орган в предвидената форма по допустима жалба съгласно чл.306, ал.2 от АПК. Разпореждането е правилно. При постановяването му е спазена процедурата по разглеждане на жалбата по см. на чл.306, ал.3 от АПК и не е допуснато нарушение на материалния закон. Председателят правилно е установил наличие на предпоставките за налагане на административното наказание по чл.304, ал.1 от АПК. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че решение №143/11.10.2011г. по адм.д. №195/2011г. по описа на съда е влязло в законна сила и по смисъла на постановения в него диспозитив кметът като длъжностно лице, компетентен административен орган и задължен субект съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ е имал задължение да се произнесе по заявлението на С. за достъп до обществена информация с мотивирано решение. Такова произнасяне не е налице, както до образуване на производството по адм.д.№49/2012г., така и след това. Писмо рег.индекс 94-И-141/0503.2012г. е издадено по повод образуваното дело за налагане на административно наказание и същото не представлява мотивирано решение по смисъла на вмененото от КАС задължение за административния орган. Субективните и обективни предели на присъдено нещо на решението задължават кмета да се произнесе с мотивирано решение независимо от резултата от разглеждане на преписката по ЗДОИ. Съобщението не представлява разпореденото от съда мотивирано решение, т.к. е такова по чл.33 от ЗДОИ и е издадено в нарушение на чл.5, ал.5 от ЗУТ. Следователно, Председателят на съда правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на кмета за нарушение на чл.304, ал.1 от АПК. Неоснователно е възражението в жалбата са приложимост на ограничението в достъпа до обществена информация относно субектите по чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, т.к. кметът в производството по разглеждане на заявлението за достъп до обществена информация не носи белезите на посоченото в нормата физическо лице, а е орган на изпълнителната власт в местното самоуправление по см. на чл.3, ал.1 от закона във вр. с изричната регламентация по чл.38, ал.1 от ЗМСМА. С оглед на изложеното, разпореждането на Председателя на съда е правилно, а наложеното с него наказание е справедливо, поради което ще се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл.306, ал.6 от АПК, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 304, ал. 1 АПК
- чл. 304 АПК
- чл. 306, ал. 2 АПК
- чл. 306, ал. 3 АПК
- чл. 306, ал. 5 АПК
- чл. 306, ал. 6 АПК
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗДОИ
- чл. 33 ЗДОИ
- чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДОИ
- чл. 43, ал. 2, т. 2 ЗДОИ
- чл. 38, ал. 1 ЗМСМА
- чл. 5, ал. 5 ЗУТ
- чл. 3, ал. 1
- чл. 3, ал. 2, т. 2
- чл. 306, ал. 5