Решение № 364 от 2.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 116/2024 г.

производството е възобновено – решение № 9 от 28.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 605 по опис на Апелативен съд – гр.Пловдив, то е обявено един ден преди издаване на процесния документ. При тази фактическа установеност, настоящият въззивен съд приема, че верността на един документ следва да се преценява към датата на неговото издаване, доколкото фактът на осъждането, търпи промени по силата на закона или възоснова на последващ съдебен акт 8какъвто е настоящия случай/. Споразумението, което е вписано в справката за съдимост е влязъл в законна сила съдебен акт от момента на неговото одобряване, т.е. от 10.06.2019 г. Той отразява верни обстоятелства, до момента, в който не е отменено определението, с което споразумението е одобрено. Видно от решение № 9 от 28.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 605 по опис на Апелативен съд – гр. Пловдив, протоколното определение по НОХД № 1546/2019 г. е отменено на 28.01.2020 г. това решение е вписано в бюлетина за съдимост един ден по късно – на 30.01.2020 г. Следователно справката за съдимост издадена на 29.01.2020 г. отразява неверен факт относно осъждането на лицето, но е верен факта за наличието на одобрено споразумение по НОХД № 1546/2019 г., както е вярно и твърдението на ищеца, че определението с което е одобрено това споразумение е отменено и наказателното производство е върнато във фазата на разследването. След вписване в бюлетина за съдимост на необжалваемия съдебен акт решение № 9 от 28.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 605 по опис на Апелативен съд – гр. Пловдив, извършено на 30.01.2020 г. са издадени още седем справки, една от които с № 5735 21.12.2020 г. представена от ответната страна, съдържа точното съдържание на бюлетина, в който на 30.01.2020 г. е вписан факта на отмяната на определението с което е одобрено споразумението. От представените като доказателства, справки за съдимост общо 2 броя е видно, че извадената на 29.01.2020 г. е за ползване от Прокуратурата, а втората от 21.12.2020 г. е за да се ползва от съда. Втората е подписана от съдия. И в двете справки е посочено, че лицето е осъждано. По претенцията за нанесени неимуществени вреди в тежест на ищеца е да докаже, че документа с не вярно съдържание /в частта, в която е посочено, че лицето е осъждано/ е ползван пред орган на власт и в следствие на това, за ищеца са произведени вреди. В тази връзка, едва с молба вх. Рег. № 351678 от 30.06.2021г. негов пр. представител е въвел фактическо твърдение, че такива справки са ползвани в разследването по ДП № 151/2020 г. /не сочи по опис на кой разследващ орган/, по НОХД № 3283/2020 г. по опис на СНС, и по НОХД № 9804/2020 г. по опис на Софийски районен съд. Видно от съдържанието на гр. д. № 994/2021 г. с приложения, липсват доказателства, за въведените в спора фактически твърдения. Пред въззивния съд не са въведени оплаквания за процесуални нарушения по повод на процеса на доказване и не са обосновани доказателствени искания. При тази фактическа установеност, настоящият въззивен съд излага следните правни изводи: Съобразно ЗСВ – чл. 77, ал.3 от ЗСВ във всеки районен съд има Бюро за съдимост, което събира, съхранява данни и обменя информация за съдимост на лицата, родени в района на съда, които са осъдени от български съдилища или са осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда н а НПК, както и за лицата, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а НК. Дейността на Бюрата за съдимост е регламентирана и с подзаконов нормативен акт Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се извършва чрез бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени административни наказания по чл. 78а НК на хартиен носител и в електронен архив, които се съставят служебно на хартиен носител - картон по образец за всяко осъдено лице на наказание по чл. 37 НК в седемдневен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието (чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл. 8 от цитираната наредба) и имат съдържанието, посочено в чл. 7, респ. в чл. 26 от Наредба № 8. Въз основа на данните в бюлетините за съдимост, бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост (по искане на заинтересовани лица) и справки за съдимост (за служебна цел на органите, посочени в чл. 33, ал. 5 от Наредба № 8). Справката за съдимост се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), като тя се издава за служебна цел на лицата и органите, посочени в чл.33, ал. 5 от Наредбата, сред които съд, прокуратура и разследващи органи. Съгласно практиката на административните съдилища, справката и свидетелството за съдимост, с оглед съдържанието им, не са административни актове, а официални свидетелстващи документи, който удостоверява факти, свързани с наказателното право, а именно - дали е налице осъждане на лицето. Отново в практиката на административните съдилища се приема, че в Наредба №8/2008 г. е налице пропуск в регламентацията на условията и реда за защита срещу такива документи. В Решение № 6226 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2012 г., III о. е прието, че свидетелството за съдимост, (а по аналогия и справката за съдимост, доколкото и двете са официален удостоверителен документ- настояща инстанция) не може да бъде атакувано по административен ред поради липса на по-горе стоящ административен орган, поради което в този случай неверността на съдържанието му следва предварително да бъде установена с влязло в сила решение в отделно съдебно производство - било в установително исково производство по общия исков ред по ГПК (в какъвто смисъл е преобладаващата практика на ВАС относно приложното поле на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК), било в производство по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК (в какъвто смисъл са Определение по адм. д. № 14079/2011 г., ВАС, II отделение и Определение № 12666/15.10.2012 г. по адм. д. № 10256/2012 г. по описа на ВАС, II отделение). В Определение № 3048 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2011 г., III о., е прието още, че съгласно чл. 82, ал. 2 от АПК по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, но съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване на истинността на административните актове /авторството им/, а по аргумент на противното - не и на тяхното съдържание. И това е така, защото съдът контролира само законосъобразността на действията на администрацията, а установяването на съществуването или несъществуването на едно правно отношение става пред гражданския съд по реда на чл. 124 от ГПК. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена в решение № 11201/27.10.2008 г. по адм. д. № 8828/07 г. на трето отделение на ВАС, решение № 9134/8.VII.2009 г. по адм. д. № 15674/08 г. на трето отделение на ВАС и други. В процесния случай с предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК се оспорва верността на констатацията в него, а именно, че лицето е осъждано. Само свидетелстващият /удостоверителен/ документ може да бъде верен или неверен - когато обективираното в него удостоверително изявление на издателя не отговаря на действителното фактическо положение. Свидетелстващият документ притежава материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото значение на документа по отношение на стоящ извън него факт, който се удостоверява от материализираното удостоверително изявление. По отношение на такъв документ e допустимо да се повдигне възpaжeниe, че е нeвepeн, както и да се предяви установителен иск за установяване на неговата истинност, т. е. дa ce ocпopвa и отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение, поради което е допустимо да се установява по исков ред неверността му, когато е и официален. Оспорването на верността на свидетелстващия /удостоверителен/ документ е средство за защита срещу неговата обвързваща материална доказателствена сила, каквато има официалният свидетелстващ документ. Съобразно представения бюлетин за съдимост, в който се отразяват осъжданията на българските граждани, ищецът е осъждан, защото е подписал споразумение, което след одобряването му от съда има силата на влязла в законна сила присъда. Този факт е безспорен, до отмяната на определението с което споразумението е одобрено. Т.е. в периода от 10.06.2019 г. до 28.01.2021г. е налице факта на осъждането. Справката е издадена на 29.01.2021 г., т.е съм момента на издаването, лицето не е осъждано, но все още не е вписано в бюлетина за съдимост, че има постановено не обжалваемо решение № 9 от 28.01.2020 г. по ВНД № 605/2019 г. решението е вписано в деня следващ издаването на справката – 30.01.2020 г. Следователно, справката за съдимост отговора на съдържанието на бюлетина към момента на издаването й – 29.01.2020 г., поради което не представлява документ с невярно съдържание. За да произведе такъв документ ефекта на неимуществени вреди, такива следва да са на стъпили в следствие на неговото ползване. Доказателства за представянето на документа по конкретни дела не са събрани. Относно констатацията свързана с осъждането, като факт, който се свързва с влязла в законна сила присада, настоящият съд приема, че има разлика между факта на осъждане и осъдено лице. Осъждането на едно лице, означава, че съм определена дата има постановена осъдителна присъда, а осъдено е лицето, за което има влязла в законна сила присъда. Затова в справките за съдимост се отразяват всички факти на осъждането, съответно фактите на реабилитация или както е в случая отмяна на определението с което е одобрено споразумението, но в свидетелствата за съдимост се отразяват само влезлите в сила присъди, за които липсват факти настъпили по-късно, което се отразяват на констатацията, дали лицето е осъждано. В конкретния случай е издадена справка за служебно ползване от орган на власт – Прокуратурата на Р България, която преценява предходни осъждания с факти с правно значение за да формира становище, което представя на съда, а съда е този който зачита актовете на Прокуратурата, като върши самостоятелна преценка за осъжданията на конкретно лице, ако преценката се налага с оглед естеството на конкретно производство. В конкретния случай, липсват каквито и да е доказателства, че справката за съдимост, която правилно отразява съдържанието на бюлетина за съдимост до 30.01.2020 г. когато е извършена корекция с вписване на решение № 9 от 28.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 605 по опис на Апелативен съд – гр. Пловдив. Справките за съдимост и свидетелствата за съдимост са официални документи, които се издават въз основа на бюлетин за съдимост и за да са верни следва да отразяват неговото съдържание към определен момент. Към момента на издаването на справката от 29.01.2020 г. въведеното в нея съдържание е съответно на Бюлетина за съдимост. За разлика от справката, свидетелството за съдимост се издава от съдия, който преценява настъпили факти с правно значение към съдържанието на свидетелството за съдимост. Следователно в справките е възможно да се отрази осъждане, независимо от настъпилата реабилитация, но в свидетелството за съдимост да се отрази, че лицето не е осъждано. Във всички случаи, които изискват българският гражданин да докаже, че е не осъждан се издават свидетелства за съдимост. Справката за съдимост, която включва всички осъждания е документ, който е необходим на орган на съдебната власт, който изпълнява функции по обвинение, доколкото следва да формира правна квалификация, когато повдига обвинение /повторност – осъждан ли е дееца за друго такова престъпление, за което предстои да му бъде повдигнато обвинение и др./ След реабилитация, се издава свидетелство за съдимост, в което не се посочва факта на осъждане, но не винаги. В зависимост от предназначението на свидетелството, в него следва да се отрази и факта на реабилитацията, ако необходимостта го изисква /при разрешение за носене на огнестрелно оръжие/. Примерите не са изчерпателни, но се посочват с цел да илюстрират разликата между факта на осъждането, факта на отмяната на определението, с което е одобрено споразумение имащо сила на присъда, факта на реабилитация и др. факти, които подлежат на вписване в Бюлетина за съдимост. Фактът на осъждането в справките и свидетелствата за съдимост важи само за датата, на която е издадено свидетелството за съдимост т.е. само за 20.01.2020 г. и съобразно съдържанието на Бюлетин № 339 от 11.06.2019 г. справката за съдимост отразява верен факт, доколкото вписването на факта на отмяна на определението, с което е одобрено споразумението имащо последиците на влязла в законна сила присъда е вписан на 30.01.2020 г. Липсват данни за това, как и къде е ползвана справката за съдимост, още по -малко за настъпили в следствие на нея вреди за ищеца. Обжалваните решения, в които първоинстанционният съд поотделно се е произнесъл по обективно кумулативно съединени установителен и осъдителен иск са допустими, правилни и обосновани, поради което следва да бъдат потвърдени. Мотивиран от гореизложеното, съдът