Решение № 21 от 23.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 816/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано на основание подадено възражение пред въззивния съд /Окръжен съд Пазараджик/, с вх.№ 260958 от 01.08.2024г. от Н. В. Р., ЕГН-••••••••••, постоянно пребиваващ в К. В., с адрес -L., 15 P. G., I., IG1 3QS, чрез пълномощника си адв.Л. К. от АК- П., за оспорване на вземане и срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС-П., като делото е насрочено в открито съдебно заседание за събиране на поискани с възражението писмени доказателства от длъжника Н. В. Р., съгласно съдебно определение №752 от 11.12. 2024г. Твърди се във възражението, че от извършена на 15.01.2024г. официална справка за кредитна задлъжнялост към банките и финансовите институции в информационната система, организирана и поддържана от БНБ, се установило, че поради редовно подавана от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 информация Н. В. Р. е включен в Централния кредите регистър като кредитополучател, който не е обслужвал кредитите си над 360 дни по два броя кредити с идентификатор •••••••••••••••••••• и •••••••••••••••••••••. Твърди се още, че въз основа на това обстоятелство длъжникът Н. Р. предявил отрицателен установителен иск, че не съществуват вземания в полза на това дружество с твърдението за изтекла погасителна давност. Исковата молба била предявена в Пазарджишки районен съд на 07.02.2024 г., по която било образувано гр.д.№531/2023г., като в хода на производството, на проведеното на 25.06.2024 г. съдебно заседание, районният съд изискал по делото да бъде приложено изпълнително дело № 967/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Д. и за послужване ч.гр.д. №3602/2016г. Същите постъпили и регистрирани в електронното досие на делото на 01.07.2024 г., като на 29.07.2024г. ПРС постановил определение № 2085/12.07.2024г., връчено на Р. на 29.07.2024г. и след запознаване със същото за първи път Р. узнал за съществуването на Заповед №2062 от 24.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3602/2016 г. по описа на РС-П.. Твърди се, че въз основа на тази заповед за изпълнение на парично задължение бил издаден изпълнителен лист №31222/07.12.2016 г., въз основа на който е образувано изп.д.№967/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Д.. Акцентира се, че именно защото съдът е констатирал съществуването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е приел, че производството по гр.д.№531/2024 г. е недопустимо и го е прекратил. Допълва, че издадената по ч.гр.д. №3602/2016г. Заповед № 2062 от 24.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение не му е била връчвана редовно, което се установявало от материалите в кориците на заповедното производство. На следващо място, се твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е връчвана лично на длъжника Н. Р. и че това било видно от оформената разписка към уведомлението до Н. Р. от 31.10.2016г. за явяване в съда да си получи книжата по ч.гр.д. №3602/2016г. с отбелязване, че лицето не се открива на адреса. Обстоятелството се обяснява от длъжника Н. Р. с факта, че от средата на 2010г. същият трайно пребивава на територията на К. В., където живее и работи, като на 31.12.2014 г. е получил официален статут едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, със собствен данъчен и осигурителен номер, което му е дало правото да работи законно. Акцентира се, че по този начин, той трайно пребивава на територията на обединеното кралство, което фактическо състояние продължава и към настоящият момент. За установяване на втората кумулативна предпоставка по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК /обичайно местопребиваване/ представя официални документи, издадени от компетентните власти на Великобритания за постоянната резиденция на Н. Р.. Твърди се, че и в момента последният все още пребивава трайно зад граница, което фактическо състояние било налично както към 31.10.2016г., така и към настоящия момент, поради което се поддържа, че не е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство. Допълва, че тези факти обосновават хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 или т.2 от ГПК, поради което предявява настоящето възражение за оспорване на вземането на кредитора ЕОС МАТРИКС ЕООД, по ч.гр.д.№3602/2016 г. по описа на РС-П.. Твърди се още, че уредената от закона компетентност на съда да разгледа възражението по чл.42З ГПК е аналогична на извънредните способи на контрол на влезли съдебни актове, тъй като възражението по чл.423 ГПК е насочено срещу заповед, която формално е влязла в сила. Допълва, че узнаването на заповедта за изпълнение е станало на 29.07.2024 г. с оформянето на разписката по съобщението за изготвеното определение на ПРС по гр.д. №531/2024 г. като предполага, че дружеството кредитор ще възрази, че узнаването е станало в по-ранен етап, а именно с депозирането на 19.06.2024 г. писмено становище по гр.д. №531/2024 г. към което са приложени изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№70/2017г. Квалифицира такова становище като неоснователно поради това, че защото, заповедта не му е връчена за запознаване и на второ, дружеството кредитор не е депозирало заповедта за изпълнение на парично задължение, а издадения изпълнителен лист, както и че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била представена в производството по гр.д.№531/2024г. с нарочното съпроводително писмо на 01.07.2024г., с което било представено цялото заповедно производство, част от което е и заповед №2062/24.10.2016г. Твърди длъжникът по изпълнението, че за съществуването на документа, е установил едва след прекратяване на производството по гр.д.№531/2024 г. с определението от 12.07.2024 г., връчено му на 29.07.2024 г., като преди това, нито в хода на заповедното производство, нито в хода на изпълнителното производство по изп.д.№967/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д., са били извършвани редовни връчвания лично на длъжника на обявления или съобщения, от които да е узнал за съществуването на процесната заповед за изпълнение на парично задължение. Счита, че е била налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т. 5 от ГПК, която хипотеза съгласно Редакцията към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., относима към процесния период, е била чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК, поради което Пазарджишкия районен съд е бил длъжен да не издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви установителния си иск, тъй като посоченото лице за длъжник не е имало обичайно местопребиваване на територията на страната. Моли, в случай, че Пазарджишкият окръжен съд приеме възражението за редовно на основание чл. 423, ал.3, изречение последно от ГПК, да обезсили служебно заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 07.12.2016 г. изпълнителен лист №3122, с указания към ПРС за приложението на чл. 415, ал.1 от ГПК. В срок е постъпил писмен отговор на възражението по чл.423 от ГПК от заявителя в заповедното производство и кредитор по вземането описано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с вх. №261133 от 02.10.2024г., подадено от „ЕOС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК 131001375, чрез пълномощника адвокат Н. К. АК-Стара Загора, с искане да се отхвърли като недопустимо и неоснователно възражението, подадено от Н. В. Р., чрез пълномощника си адв.Л. К., срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3602/2016г. по описа на РС П. на основание чл.423 ал. 1, т.1 ГПК, за която длъжникът поддържал, че не му е връчена надлежно и че за да бъде допустимо възражението пред въззивен съд, трябвало кумулативно да бъдат изпълнени две изисквания: заповедта да е връчена ненадлежно и подаденото възражение да е в едномесечен срок от узнаването на същата. Акцентира се от ответника по възражението, че нормата на чл.423 от ГПК дава възможност на длъжника в заповедното производство, който е бил лишен от възможността за оспори вземането в срок, да подаде възражение до въззивния съд при определени хипотези, изчерпателно посочени в т. 1 до т.2. и че това негово право може да бъде упражнено не безкрайно във времето, а в рамките на едномесечен преклузивен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. От тази позиция, ответникът сочи, че в нормата на чл.423 от ГПК императивно е посочен преклузивен срок за подаване на възражение пред въззивния съд и това е последна възможност за длъжника, ако разбира се, спази посочения срок и който срок тече от узнаването за заповедта за изпълнение или от връчването на призовката за доброволно изпълнение. С оглед на това, се допълва, че съдът следи служебно за допустимостта на възражението по чл.42З от ГПК, би следвало същият да не допуска администриране на настоящата жалба до въззивна инстанция, тъй като във възражението е посочена дата на узнаване-29.07.2024г, но момента на узнаване е открито съдебно заседание на 20.06.2024г.; че за наличие на издадена заповед за изпълнение, за издаден изпълнителен лист и съответно образувано изпълнително дело, узнаването е с предоставяне на становище по гр.д.№531/2024 на РС П. на дата 20.06.2024г. за защитата на Р. на два броя изпълнителни листи издадени по ЧГД№ 70/2017 и ЧГД 3602/2016 на РС-П.. Счита, за неправилно твърдението на длъжника, че след като е узнал за издаден изпълнителен лист, то това не означава, че е узнал за заповедта за изпълнение, като счита, че не случайно в чл.423 ГПК законодателят използва „узнал”, а не връчена заповед за изпълнение, като акцентира, че в конкретния случай, защитата на Н. Р. узнава на 20.06.2024г., че е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Предвид на изложеното кредиторът /заявителят в заповедното производство/, счита, че съдът следи служебно за допустимостта на възражението по чл.423 от ГПК, би следвало същият да не допуска администриране на настоящата жалба до въззивна инстанция, тъй като възражението е подадено извън преклузивния срок. На следващо място, при евентуалност и при допустимост на възражението се иска от съда да вземе предвид факта, че същото е неоснователно относно твърденията за ненадлежно връчване на Заповедта по чл.410 ГПК и че хипотезата на ненадлежно връчване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.423, ал.1 т. 1 от ГПК визира пороци на връчването, свързани с нарушение на законови разпоредби, които можели да бъдат извлечени от самото удостоверяване на връчването или от стоящи извън него официални свидетелстващи документи, но че в това производство не може да бъде оборвано извършването на това удостоверяване чрез други доказателствени средства и доколкото, длъжникът не е оспорвал обстоятелството, че адресът, на който е удостоверено връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, е негов регистриран постоянен адрес. Счита, че съдът съгласно действащия към ноември 2016г. ГПК е връчил надлежно заповедта за изпълнение. По отношение на възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и на основание чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК, се счита, че представените документи, не доказват обичайно местопребиваване извън Република България и че не е изключение гражданин на държава членка на Европейския съюз /към 2016г./ да пребивава известно време в друга държава членка, като свободният пазар на труда и възможността физическите лица свободно да пътуват често в чужбина, да работят, не означавало, че лицето обичайно пребивава в Великобритания. Ответникът оспорва приемането на приложените на чужд език писмени документи като доказателства по делото. Поддържа искането на ответната страна за прилагане на ГД №531/2024г. и моли всички други искания, възражения и доказателства, направени в последствие, да бъдат квалифицирани като процесуално преклудирани. Моли, въззивният съд да отхвърлите искането на длъжника за присъждане на разноски в настоящото производство като недопустимо и да се остави без уважение подаденото възражение. В съдебно заседание, молителят Н. В. Р., редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му адв.Л. К., като с писмена молба депозирана по делото, се моли да се приеме от въззивната инстанция, че подаденото възражение е в срок, като бъде уважено по изложените в него съображения. Не се явява в откритото съдебно заседание и представител за ответника по възражението ЕОС МАТРИКС ЕООД, редовно призован чрез пълномощника си. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.423 ал.1 от ГПК като съобрази постъпилото възражение от длъжника Н. Р. и постъпилия отговор от насрещната страна и след преценка на събраните по делото доказателствата и становищата на страните за да се произнесе взе в предвид следното: По инициирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК-131001375, заповедно производство по чл.410 от ГПК пред Пазарджишки районен съд, със заявление вх.№22165 от 20.10.2016г. е образувано ч.гр.д.№3602/2016г. срещу длъжника Н. В. Р., ЕГН-••••••••••, с адрес- гр.П., ул.“К." №••, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за сумата от 986, 69лв дължима по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/ Master Card №•••••••••••••••• от 15.09.2008г. По искането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2062 от 24.10.2016г. с която е разпоредено длъжникът Н. В. Р. с посочен в заповедта адрес и ЕГН, да заплати на дружеството-заявител „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесната сума от 986.69лв ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.10.2016г. както и разноски по делото в размер на 25лв, дължима по процесния договор за издаване и ползване на международна кредитна карта. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е извършено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК-залепване на уведомление на посочения адрес на дата 31.10.2016г.-на входната врата, и указание да се яви в двуседмичен срок в съда за получаване на книжата по делото, като е отразено от длъжностното лице връчител още, че залепването е извършено по нареждане на съда тъй като лицето не се открива на адреса. Според отразяване направено на гърба на оригинала на заповедта за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя ЕОС Матрикс ЕООД е издаден изпълнителен лист с дата 07.12.2016г. за сумите посочени в заповедта за изпълнение, който е получен от дружеството на дата 12.01.2017г. Отразено е още, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на заявителя в заповедното производство на дата 31.10.2016г., и е получена от служител на дружеството И. С. Р., за което последната собственоръчно се е и подписала в разписката. В т.4 от Заповедта е визирано, че ако до изтичане на двуседмичния срок, длъжникът не се изпълни задължението или не се подаде писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист №3122 от 07.12.2016г. съгласно разпореждане на съда №10306 от 24.10.2016г по ч.гр.д.№3602/2016г. на РС-П., и по искане на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е образувано изпълнително производство №201788704 00967 по описа на Частен Съдебен изпълнител Д. Д., рег.№887, оформено с молба вх.№08108 от 05.05.2017г., като е поискано изпращане на покана за доброволно изпълнение, както и след съответни справки да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или запор на пенсия. В приложения изпълнителен лист е възпроизведено дословно съдържаното на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2062 от 24.10.2016г. по чгр.д. №3602/2016г. по описа на РС-П., но без да е посочен номер и дата на ЗИПЗ, както и че ИЛ се издава въз основа именно на влязла в сила ЗИПЗ. По изпълнителното дело няма лично връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение или съобщение от ЧСИ, като документите изпращани на посочения по делото / от взискателя и в изпълнителния лист/ адрес в гр.П. ул.“К." №••, са връщани на ЧСИ в цялост с отметка, че по данни на съседи, жилището е необитаемо и че лицето живее в чужбина-оформена на 28.05.2019г., като ЧСИ е постановил да се връчи съобщението чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК /залепено на вратата на адреса на длъжника на 28.05.2019г., / като липсват данни длъжникът да се е явил в кантората на ЧСИ и да е получил изпратените му от ЧСИ документите по изпълнението. От приложеното гр.д.№531/2024г. по описа на РС- П. се установява, че от страна на длъжника Н. В. Р., чрез пълномощника му адв.Л. К. от АК- П. е подадена искова молба с вх. №3399 от 07.02.2024г. против ответника /кредитор/„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание по чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК, като се иска да се постанови съдебен акт, с който да се приеме за установено, че не съществува вземане на ответното дружество спрямо Н. В. Р. по кредити с идентификатори ••••••••••••••••••••, с номинална стойност на балансовата експозиция 2348лв. и •••••••••••••••••••••, с номинална стойност на балансовата експозиция 2200лв поради погасяването на вземането по давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. След отстраняване от ищеца на констатирани от исковия съд нередовности по основанието и по размера на претенциите, с Разпореждане №2506 от 26.03.2024г., на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, на ответната страна, с указание да подаде писмен отговор, в едномесечен срок от получаването й. Писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е постъпил по делото, като срокът за това е изтекъл на 29.04.2024г./понеделник, присъствен ден/. С Определение №1344 от 13.05.2024г., на основание чл.140 от ГПК е изготвен от съда проекто-доклад с даване на правната квалификация на иска, разпределена е доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти и е дал указания за соченето на доказателства по твърдените от страните факти, като се е произнесъл и по направените от страните доказателствени искания и е насрочено производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2024г. от 10, 15ч. Установява се, че в писмено становище с вх.№15672 от 19.06.2024г. /л.39/, подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД във връзка с насрочено открито съдебно заседание на 20.06.2024г. са изложени съображения за неоснователност на предявения иск, като е отразено като факти, че поради непогасяване на дължимите суми, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало заявления в РС- П. по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и по образуваните дела- ч.гр.д.№70/2017г. и ч.гр.д.№3602/ 2016г. от РС- П. са издадени изпълнителни листи, въз основа на които е образувано изпълнително дело №967/2024г.по описа на ЧСИ Д. Д., факти премълчани от ищеца в исковата си молба. Към становището ответното дружество е приложило копия от изпълнителните листа и удостоверение на ЧСИ Д.. Няма приложени от ответника към писменото си становище копия от твърдените от него и издадени по двете заповедни производства /заповедите за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК-ЗИПЗ/. От съдържанието на приложените към същото становище изпълнителни листа няма изрично записано, че същите се издават въз основа на влезли в законна сила заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК, включително и на основание ЗИПЗ №2062 от 24.10.2016г. от ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС-П.. В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 20.06.2024г., в което е депозирано и обсъждано процесното писмено становище на ответника по иска “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх.№15672 от 19.06.2024г., ищецът Н. В. Р. не е присъствал лично в съдебното заседание, нито е получил лично препис от документите приложени към писменото становище на ответника, нито лично е изразил становището си по твърденията на ответника, нито изрично е признал, че са му известни и знае за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2062 от ч.гр.д.№ 3602/2016г. по описа на РС-П. както и изпълнителен лист за вземането, посочено в тази ЗИ, както и че знае, че срещу него е образувано изпълнително дело за събирането й в полза на кредитора ЕОС Матрикс ЕООД. Присъствал е в откритото заседание пълномощникът на ищеца, който не е направил от негово име /упълномощителя Р./ такива признания за знание за издадените срещу него ЗИПЗ №2062 и ИЛ от ч.гр.д.№ 3602/2016г. по описа на РС-П.. В това заседание и предвид направените оспорвания от пълномощника на ищеца, от ответника няма депозирано копие от процесната ЗИПЗ №2062 от 24.10.2016г. по ч.гр.д.№ 3602/2016г., доколкото според данните от заповедното производство екземпляр /препис/ от същата тази ЗИПЗ, издадена от заповедния съд по делото, е връчена на кредитора/ заявителя в заповедното производство, взискател по изпълнението и ответник по иска по чл.124 ал.1 от ГПК, /дата 31.10.2016г., както и е получен от същия заявител и оригинала на издадения за вземането по заповедта за изпълнение ИЛ на дата 12.01. 2017г. /ИЛ №3122 от 07.12.2016г. по ч.гр.д.№3602/2016г./. Към процесното Писменото становище на ответника №15672 от 19.06.2024г. е приложено удостоверение на ЧСИ Д. изх.№8343 от 18.06.2024г. с което е удостоверено образуването на изпълнителното дело въз основа на представени ИЛ по две частни производства, едното от които е за парично вземане по ИЛ от ч.гр.д.№ 3602/2016г., като към това удостоверение също не е приложено от ЧСИ копие от издадената ЗИПЗ №2062 въз основа на която е издаден ИЛ от ч.гр.д.№ 3602/2016г., послужил като основание за образуване на изпълнителното дело. Установява се, че в хода на производството по гр.д.№531/2024г. по описа на Р-П., а именно на проведеното на 20.06.2024г. съдебно заседание, РС е изискал по делото да бъде приложено изп.дело №967 /2017г. по описа на ЧСИ Д.Д. и за послужване на ч.гр.д. №3602/2016г., като същите са постъпили по делото. Видно от съдебно определение №2085 от закрито съдебно заседание, проведено на 12.07.2024г. постановено по гр.д. №531/2024г. по описа на РС- П., е прекратено производството по това дело, поради недопустимост на иска и е върната исковата молба, подадена от Н. В. Р., чрез пълномощника му- адв.Л. К. от АК-П., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В. Изложените от съда мотиви в тази връзка са, че съдът е констатирал съществуването на издадената и цитирана по- горе заповед за изпълнение на парично задължение и е разсъждавал върху допустимостта на предявения иск. Част от мотивите да се постанови този акт, е че: „След връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът може да оспори вземането чрез формално възражение по чл.414 от ГПК. Ако пропусне срока за възражение по чл.414 от ГПК, длъжникът може да подаде възражение пред въззивния съд при условията и сроковете по чл.423, ал.1 от ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила /чл.416 от ГПК/, а с влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти, обстоятелства и писмени доказателства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на вземането“. Така постановеното прекратително определение не е връчено и получено лично от ищеца Н. Р., а е връчено надлежно със съобщение на 29.07.2024г. лично на пълномощника на ищеца, посочен като съдебен адресат, което по презумпция се смята за лично връчване по смисъла на чл.45, изр.Второ от ГПК. Видно от Удостоверение с рег.№312р-191728 от 21.08.2024г. на ОД- МВР-П., се установяват регистрирани задгранични пътувания за Н. Р. за периода от 01.01.2014г. до 20.08.2024г. с излизания и съответно влизания в Република България. От приложените по делото Уникална данъчна справка № •••••••••• от 31.12.2014г.; Удостоверение за уседналост с реф.№3434-28192419-5491 от 28.03.2019г. и годишни извлечения за приключване на всяка от данъчните години за периода 2015г.- 2024г., с данъкоплатец Н. Р., с уникален данъчен номер ••••••••••- на английски език и съответно представени и в превод на български език с Молба, с вх.№261014 от 26.08.2024г. е видно, че са налице данни за това, че на 31.12.2014г., същият е получил официален статут на едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, със собствен уникален данъчен и осигурителен номер като данъкоплатец, което му дава право да работи законно. Същият е кандидатствал и е получил на 21.11.2024г. във Великобритания национално осигурителен номер от отдел по труда и пенсиите № •••••••••. При тези данни от фактическа страна, Окръжният съд приема от правна страна следното: I.По въпроса за допустимостта на производството: Възражението е подадено от надлежна страна /длъжник/, а именно лице, срещу което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 29.07.2024г. с оформянето на разписката за съобщението за изготвеното определение на РС- П. по гр.д.№531/2024г. по описа на същия съд. В този смисъл се навежда възражение от страна на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че узнаването е станало на по- ранен етап, а именно с депозирането на 19.06.2024г. на писмено становище по гр.д.№531/2024г., към което са приложени изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№3602 /2016г. по описа на РС-П.. В случая възражението не може да се приеме за основателно и даващо основание да се извод за недопустимост на настоящото производство. Това е така, тъй като няма данни това писмено становище лично да е връчено по надлежния ред именно на ищеца Н. Р. за да породи правните си последици, доколкото узнаването за ЗИПЗ касае лично адресата на последната, а не и друго лице, включително и това да е негов надлежен пълномощник или адресат. Съдебната практика приема, узнаването и знанието за издадената заповед за изпълнение следва да е доведено до знанието лично до длъжника, адресат на същата, а не на друго лице. Нормата на чл.423 ал.1 т.2 от ГПК има в предвид лично връчване, а не връчване приравнено на такова. Освен това, със становището на ответното дружество реално е депозирано само издадения изпълнителен лист, а не и въпросната заповед за изпълнение на парично задължение, именно която е предмет на възражението по чл.423 ал.1 от ГПК. Конкретика относно номер и дата на издаване на тази заповед и с какъв предмет и страни в това писмено становище липсва и не е налице. Необяснимо е защо ответникът кредитор не е приложил към становището си и копие от издадената ЗИПЗ №2062 по ч.гр.д. № 3602/ 2016г. след като страната като кредитор и заявител в заповедното производство разполага с такава или може без проблемно да се снабди с копие от същата като страна в това заповедно производство. Факт е, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е представена в производството по гр.д.№531/2024г. по описа на РС- П. с нарочно съпроводително писмо на 01.07.2024г., с което е представено цялото заповедно производство по ч.гр.д.№ 3602/2016г. част от което е и въпросната заповед ЗИПЗ №2062 от 24.10.2016г Не може да се приеме за достоверно твърдението на ответното дружество, за наличие на знание от длъжника Н. Р. за издадената ЗИПЗ №2062 по ч.гр.д.№ 3602/2016г., към дата 20.06.2024г. доколкото такава заповед за изпълнение няма приложена по делото, нито такава заповед за изпълнение да е връчена лично на длъжника на тази дата или той лично да е узнал за съществуването й и съдържаща, съответните правни и фактически реквизити-страни-кредитор и длъжник, вид и размер на задължението, обстоятелства от които произтича вземането, номер на заповедта на изпълнение и дата на издаване, номер и година на частното дело по което е издадена и от кой съд, в полза на кого и срещу кого се издава, дата на влизане в сила и други. Не може да се приравни евентуално знанието за издаване на изпълнителен лист на знанието и узнаването за издаване на заповед за изпълнение, доколкото ИЛ не съдържа такова обстоятелство и връзка със заповедта и влизането й в сила. Твърдението на ответника кредитор за издадена такава ЗИПЗ срещу длъжника и настоящ ищец в производството /гр.д.№531/2024г./ направено с процесното писмено становище не е подкрепено към този момент 19.06. 2024г. с убедителни писмени доказателства установяващи несъмнено наличието на издадена и съществуваща такава ЗИПЗ, към момента на депозиране на становището по делото. При така констатираното, няма основание да не се приеме за достоверно твърдението на молителя Н. Р., че за съществуването на тази заповед е разбрал едва след прекратяването на производството по гр.д.№531/2024г. по описа на Р-П., с постановеното определение от 12.07.2024г., връчено по надлежния ред на 29.07.2024г. Няма спор по делото и относно факта, че видно от материалите по заповедното производство и по изпълнителното производство, че са били извършвани опити за лични връчвания на длъжника Н. Р., от които последния да е уведомен за съществуването на тази заповед за изпълнение на парично задължение, но такова на практика и фактически не е реализирано, поради отсъствието му от страната, обстоятелства отразени от длъжностното лице връчител довело до прилагане на чл.47 ал.1 от ГПК-връчване чрез залепване на уведомление. Предвид изложеното въззивният съд приема, че възражението е подадено в преклузивния 1/едномесечен/ срок от узнаването за заповедта по чл.423, ал. 1 от ГПК, настъпило на дата 29.07.2024г. и същото е процесуално допустимо / с вх.№260958 от 01.08.2024г./ II.По основателността на възражението, Окръжният съд намира следното: Депозираното възражение от длъжника Н. В. Р. по чл.423 ал.1 от ГПК е основателно по същество. Предпоставка за уважаване възражението по чл.423 от ГПК е установяване невиновната невъзможност на длъжника да реагира срещу заповедта за изпълнение или срещу процесуални нарушения от страна на районния съд, свързани с невъзможността на длъжника да узнае за издадената заповед. В конкретният казус, настоящата инстанция намира, че визираните две хипотези в тази разпоредба са налице, тъй като не е спазена процедурата по ГПК действаща към момента на връчване на процесните книжа. В случая от страна на длъжника Н. Р. и неговата защита е налице позоваване на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като се излагат доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Основанието по посочената норма е налице тогава, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения, регламентирани в процесуалния закон. Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в ГПК- глава Шеста, чл.37- чл.58. Съгласно чл.38 от ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв- на постоянния. За да се извърши връчване по реда на чл.47 от ГПК в действалата към момента на изпращане на съобщението до Р. редакция е било необходимо: ответникът /длъжникът/ да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, респективно да не се намери лице от категорията по чл.46, ал.2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението; връчителят да е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп- на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея. А според ал.3 когато длъжникът след изпълнение на горното не се яви да получи книжата, съдът следва да предприеме действия по установяване на неговия постоянен и настоящ адрес /указвайки на заявителя да представи справка за неговата адресна регистрация/ и в случай, че те са различни от посочения в заявлението- да разпореди връчване по постоянен или настоящ адрес. В конкретният случай, заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, тъй като връчването е осъществено чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1- ал.5 от ГПК, не е проведено според изискванията и смисъла на закона. Районният съд се е задоволил да изпрати съобщение, ведно с препис от заповедта за изпълнение само на посочения в заявлението адрес на Н. Р., като след залепване на уведомление на този адрес и неявяване на лицето да получи книжата е преустановил процедурата по връчване, приел е заповедта за изпълнение за влязла в сила и е издал изпълнителен лист, без наличие на изискана по делото справка- да предприеме действия по изпращане на съобщение до постоянния адрес на лицето, който е различен от посочения в заявлението и без да предприеме действия въобще по установяване на настоящ адрес. Процедирайки по посочения неправилен начин, районният съд /заповедният съд/ е нарушил правилата за връчване на заповедта за изпълнение, в следствие на което същата не е била надлежно връчена на длъжника. Преценката на районния съд в обратния смисъл е била неправилна и несъответна на императивните разпоредби по връчването на книжата чрез залепване на уведомление и проверка на постоянния и настоящ адрес на длъжника, изрично предвидени в процесуалния закон, като по делото изобщо липсват данни за извършената такава справка за адресите на длъжника или указание до заявителя да ги представи преди да се приеме от заповедния съд, че заповедта е влязла в законна сила и въз основа на нея да се разпореди издаването на кредитора на изпълнителен лист за паричното вземане с цел неговото принудително събиране. В този смисъл се налага категоричния извод, че в случая е осъществена хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Налице е и другата хипотеза обективирана в разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, а именно заповедта на длъжника не му е връчена лично и в деня на връчването, последния не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Легалната дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“ се съдържа в разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП, съгласно която това е мястото където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В конкретния случай, действително се установяват данни, че молителят се е установил преимуществено да живее в К. В., различно от постоянния и настоящия му адрес в България. В контекста на този извод са неоспорените и приложени като писмени доказателства по делото касаещи данните за влизане и излизане в Република България, респективно, че от 31.12.2014г. длъжникът Н. Р. е получил официален статут на едноличен търговец в строителната индустрия на Кралството, има собствен данъчен и осигурителен номер, което му дава право да работи законно. В тази връзка няма основание да не се счете, че същият трайно пребивава на територията на Обединеното кралство, което продължава и към настоящия момент, доколкото същият е подавал надлежно в Кралството и ежегодни данъчни декларации като търговец данъкоплатец с издаден данъчен номер. Липсват ангажирани от ответника-кредитор „ЕОС-МАТРИК“ЕООД писмени или гласни доказателства установяващи обратната на ищеца теза, че същият като длъжник към момента на издаването на ЗИПЗ по чл.410 от ГПК №2062 от 24.10.2016г. по ч.гр.д.№3602/2016г. на РС-П. и връчването й към 31.10.2016г. длъжникът Н. Р. е имал постоянен и настоящ адрес в Р България, гр.П., ул.“К." №••, че е имал примерно сключен в страната трудов договор и е работил към този момент по трудово правоотношение или е бил регистриран като търговец с фирма и да е декларирал, че извършвана търговска дейност на територията на Р България по време на висящността на заповедното и образуваното изпълнителното производство /второто през 2017г.-№967 от 05.05.2017г./, като и че и по второто дело връчването е извършвано чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1-4 от ГПК/. Предвид изложеното, искането за приемане на възражението основано на твърдения за наличие на хипотезите на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК се явява основателно и като такова следва да се приеме. Като последица от това, следва да се обезсили издадената заповед, на основание чл.423, ал.3, изр. последно от ГПК. Съответно, делото, на основание чл.423, ал.4 от ГПК, следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на взискателя. Определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.423 от ГПК е извън кръга на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съгласно които процесуални разпоредби на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по- нататъшния ход на делото или такива, за които това е изрично предвидено от закона, поради което настоящето определение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Пазарджишкия окръжен съд