Решение № 291 от 3.7.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260134/05. 12. 2023г., постановено по гр. д. № 101 / 2021г. по описа на Брезнишкия районен съд Л. П. А., с ЕГН: ••••••••••, Е. А. А., с ЕГН: •••••••••• и Р. А. А., с ЕГН: ••••••••••, всички с адрес: ••• са осъдени да заплатят на С. А. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, М. А. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, А. Р. М. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Р. Т. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Й. К. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Н. Й. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Л. Д. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Р. Д. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Д. А. от •••, с ЕГН: •••••••••• сумите, както следва: С. А. С. – 268.36 лв., М. А. А. – 268.36 лв., А. Р. М. – 268.36 лв., С. Р. Т. – 268.36 лв., С. Й. К. – 201.27 лв., Н. Й. С. – 201.27 лв., Л. Д. А. – 178.91 лв., Р. Д. С. – 178.91 лв. и С. Д. А. – 178.91 лв., ведно със законната лихва върху уважения размер на исковете от 14.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като исковете за горницата над присъдените по-горе суми до пълния предявен размер, са отхвърлени като недоказани и неоснователни.

С решението Л. П. А., с ЕГН: ••••••••••, Е. А. А., с ЕГН: •••••••••• и Р. А. А., с ЕГН: ••••••••••, всички с адрес: ••• са осъдени да заплатят на С. А. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, М. А. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, А. Р. М. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Р. Т. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Й. К. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Н. Й. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Л. Д. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Р. Д. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Д. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, сумата от 499.50 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки), направени разноски по делото.

Със същото решение С. А. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, М. А. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, А. Р. М. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Р. Т. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Й. К. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Н. Й. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Л. Д. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, Р. Д. С. от •••, с ЕГН: ••••••••••, С. Д. А. от •••, с ЕГН: ••••••••••, са осъдени да заплатят на Л. П. А., с ЕГН: ••••••••••, Е. А. А., с ЕГН: •••••••••• и Р. А. А., с ЕГН: ••••••••••, всички с адрес: ••• сумата от 220.50 лв. (двеста и двадесет лева и петдесет стотинки) направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Недоволни от решението са останали и двете страни:

-Недоволни от решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция и са осъдени да заплащат разноски, са останали С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. и С. Д. А., които чрез адвокат Д. Х., са го е обжалвало в тази му част. По обстойно изложени съображения молят то да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като бъдат уважени исковите претенции в пълен размер, както и да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции, в пълен размер.

Насрещните страни Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А., чрез адвокат К. К., не са подали писмен отговор.

• Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А., чрез адвокат К. К., са го обжалвали, в частта, с която са уважени предявените искови претенции срещу тях. По обстойно изложени съображения молят решението в обжалваната му част да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, на материалния закон и е необосновано и исковите претенции в тези им части да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност молят да бъде уважено направеното възражение за погасяване по давност на част от задълженията. Молят да им бъдат присъдени направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Насрещните страни С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. и С. Д. А., чрез адвокат Д. Х., в срок са подали писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, както и да им бъдат присъдени направените разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – страни в процеса, останали недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивните жалби.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна, Пернишкия окръжен съд намира за установено следното:

Предявении пред Районен съд – Брезник са обективно съединени осъдитени искове с правно основание чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността от С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. С. Д. А. срещу Е. А. А., Р. А. А. и Л. П. А., с който се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на всеки един от ищците неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от 02.09.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, както следва:

1.На С. А. С. от ••• – сумата от 268, 36 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 268, 36 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

2. На М. А. А. от ••• – сумата от 268, 36 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 268, 36 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

3. На А. Р. М. от ••• – сумата от 268, 36 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 268, 36 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

4. На С. Р. Т. от ••• – сумата от 268, 36 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 268, 36 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

5. На С. Й. К. от ••• – сумата от 201, 27 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 201, 27 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

6. На Н. Й. С. от ••• – сумата от 201, 27 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 201, 27 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

7. На Л. Д. А. от ••• – сумата от 178, 91 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 178, 91 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

8. На Р. Д. С. от ••• – сумата от 178, 91 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № •••от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 178, 91 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

9. На С. Д. А. от ••• – сумата от 178, 91 лева, представляваща неизплатената припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствени имоти, наследствени от К. А. И. за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г., 2018г – 2019г. и 2019г. – 2020г. по договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № ••• от •••, ведно със законната лихва върху главницата от 178, 91 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на общия им наследодател К. А. И., б. ж. на •••, починал на •••. Твръди се, че с Решения № 75/17.04.2000г. и № 75-1 от 12.11.1999г. на ОС „З“ – гр. Брезник, на наследниците на К. А. И. са възстановени недвижими имоти в землището на •••, както следва:

Нива № ••• по КВС, с площ от 4.699 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 20.000 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 7.399 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 13.898 дка, 7 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 5.999 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 9.701 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.602 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 2.000 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.800 дка, 5 категория, м. •••;

Нива № ••• по КВС, с площ от 14.278 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.640 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 0.510 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 2.352 дка, 9 категория, м. •••;

Сочи се, че с Договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията – гр. Брезник под № •••, том •••, дело 11397, вх. Рег. № ••• от •••, бащата на ответниците – А. Й. А. е предоставил за временно и възмездно ползване описаните по-горе недвижими имоти с обща площ от 85, 877 дка на арендатора Р.С.К., като срока на договора е 15 стопански години. В договора е било уговорено арендно плащане в размер на 5 лева на декар или 40 кг. продукция на декар годишно, като сумата се актуализира с всяка следваща година за района, в който става плащането. Твърди се, че бащата на ответниците е починал на ••• при което последните встъпват в неговите права на арендодател от тази дата, респ. са процесните стопански години арендните плащания по сключения договор са получавани от ответниците.

Ответниците са се възползвали от правото си на писмен отговор и в срока по чл. 131 ГПК са депозирали такъв. Същите са оспорили изцяло предявените искове, като неоснователни. В писмения отговор сочат, че с влязло в сила на 16.05.2017г. решение № 369/02.11.2016г. на Окръжен съд – Перник по гр. д. № 500/2016г. ищците са потърсили и получили защита на правата си на собственост по воден от тях срещу ответниците иск с правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК за процесните имоти по арендния договор. Считат, че при това положение, съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ЗА, от 16.05.2017г. ищците ги заместват за съответните части по така сключения договор за аренда и в случай, че ищците са искали да упражнят права по договора е следвало да изпълнят задължението си по чл. 17 ал. 3 от ЗА, да уведомят писмено арендатора да изпълнява и към тях плащане на рента, съобразно правата им. Това, обаче, не било сторено. Ответниците считат, че доколкото процесните имоти се явяват съсобствени, а ищците твърдят, че ответниците се ползват лично, то претенцията им следва да се разглежда като такава по чл. 31 ал. 2 вр. чл. 30 ал. 3 от ЗС. Обръщат внимание, че именно в постановеното от ПОС решение се установява, че имотите се ползват не от ответниците, а от ищеца С. Р. Т.. Освен това посочват, че разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС императивно сочи, че ползващите се съсобственици дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Твърдят, че ищците не са ги канили да заплащат обезщетение и не са претендирали от тях такова за процесния период от 2015г. до 2020г., както и до сега. Ответниците релевират и възражение за погасяване на вземанията по давност, с изтичането на 3-годишна такава, доколкото считат, че в случая се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

С протоколно определение от 01.07.2022г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове, като е допуснал увеличение на размера им така, както е поискано от процесуалния представител на ищците.

При така установеното от фактическа страна, Пернишкия окръжен съд приема за установено от правна страна следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно по делото, че страните са наследници на общия им наследодател К. А. И., б.ж. на с. •••, починал на •••. Приел е за безспорно и обстоятелството, че с Решения № 75/17.04.2000г. и № 75-1 от 12.11.1999г. на ОС „З“ – гр. Брезник, на наследниците на К. А. И. са възстановени недвижими имоти в землището на •••, както следва:

Нива № ••• по КВС, с площ от 4.699 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 20.000 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 7.399 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 13.898 дка, 7 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 5.999 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 9.701 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.602 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 2.000 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.800 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 14.278 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 1.640 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 0.510 дка, 5 категория, м. •••; Нива № ••• по КВС, с площ от 2.352 дка, 9 категория, м. •••;

За безспорно районният съд е приел наличието на сключен договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията – гр. Брезник под № •••, том •••, дело № 11397, вх. рег. № •••от •••, сключен между бащата на ответниците – А. Й. А. и Р.С.К., в качеството му на арендатор. Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искови претенции в първоначално предявения им размер, като до пълния предявен (след допуснатото изменение) размер, съдът е намерил иска за неоснователен.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Брезник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

От приетите по делото доказателства, в т. ч. Удостоверение за наследници с изх. № •••, издадено на името на К. А. И., се установява, че страните са наследници на починалия на •••. К. А. И.. В тази връзка, настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивните жалбоподатели Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. за липсата на наследствено правоприемство по отношение на ищците спрямо процесните недвижими имоти, предвид направените от страна на наследодателите на ищците Н. К. И., А. К. А., Й. К. А. и Д. К. И. откази от наследство, за което по делото са приети 4 броя удостоверения, установяващи вписани на 23.12.1965г. от страна на посочените наследодатели на ищците отказ от наследството на наследодателя им К. А. И.. В жалбата се твърди и, че поради това и съгласно чл. 53 от ЗН, наследодателят на ответниците по иска – А. Й. А., който не се е отказал от наследството на К. А. И., е придобил собствеността върху процесните имоти. Този извод, обаче, не може да бъде споделен от настоящата инстанция.

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № ••• е, че общия наследодател на страните – К. А. И. е починал на •••.

Правото на собственост върху процесните недвижими имоти е било възстановено на наследниците на К. А. И. с Решения № 75/17.04.2000г. и № 75-1 от 12.11.1999г. на ОС „З“ – гр. Брезник. Направените от страна на наследодателите на ищците откази от наследството на К. А. И. с вписани в особената книга на съда на през 1965г., т.е. преди влизане в сила на горепосочените решения на ОС „З“ – гр. Брезник.

С оглед горните обстоятелства, възстановените недвижими имоти, предмет на настоящото дело, са „новооткрито“ наследство по смисъла на чл. 91а от ЗН и с оглед конститутивното действие на решенията на административния орган за въстановяване собствеността върху земемеделски земи, собствеността върху процесната земеделска земя е възникнала на 12.11.1999г и на 17.04.2000г. Съдебната константна практика в редица свои решения – Решение № 416/26.07.2004г. по гр. д. № 844/2003г. на ВКС, І Г.О., Решение № 525 от 17.09.2001г. по гр. д. № 806/2000г. на ВКС и др., дава тълкуване, че разпоредбата на чл. 91а ЗН изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, като фикцията „новооткрито наследство“ не променя времето на откриване на наследството, а за призования наследник се открива възможността или да приеме това наследство, или да се откаже от него. Това тълкуване е относимо само при позоваване на неприложимост на направен отказ от наследство в хипотезата на чл. 91а ЗН. Самата фикция „новооткрито наследство“ е свързана с наследяване на имущество, което не е било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. В мотивите на ТР № 1 от 04.11.1998г. по тълк. д. № 1/1998г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието „новооткрито наследство“, употребено в чл. 91а от ЗН – към вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията „новооткрито наследство“ се обособява възстановената собственост в отделен обект на наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече открито наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, собствеността върху процесните недвижими имоти е възстановена на 12.11.1999г. и 17.04.2000г., т.е. след откриване на наследството на К. А. И., починал на •••., поради което настоящата инстанция приема, че процесните недвижим имоти представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а от ЗН. Представеното пред първоинстанционния съд от страна на ответниците удостоверение, издадено от ТКЗС „•••“ – с. •••, е ирелевантно към настоящия спор, доколкото в случая са налице неоспорени и влезли в сила административни актове, установяващи правото на собственост, въз основа на които като собственици се легитимират и самите ответници.

С разясненията на ТР 7/2012г. на ВКС се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански добиви по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, то писменото поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице, а действията на съсобственика, сключил договора за наем (в настоящия случай – договор за аренда), са действия по обикновено управление на общата вещ. С тези съображения съдът намира за неоснователни и възраженията на въззивните жалбоподатели Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. в тази насока.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателите Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Приложима в настоящия случай е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото претендираните вземания почиват на основата на неоснователното обогатяване, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Приетия по делото Договор за аренда от •••, вписан в Служба по вписванията – гр. Брезник под № •••, том •••, дело № 11397, вх. рег. № •••от •••, сключен между бащата на ответниците – А. Й. А. и Р.С.К., в качеството му на арендатор установява, че А. Й. А. е предоставил за временно и възмездно ползване процесните недвижими имоти, при срок на договора 15 стопански години и уговорено арендно плащане в размер на 5 лева на декар или 40 кг. продукция на декар годишно, като сумата се актуализира с всяка следваща година за района, в който става плащането. Ответниците по делото не са оспорили обстоятелството, че встъпили правата на починалия на ••• А. Й. А.. За правилни и законосъобразни съдът намира изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ в настоящия случай, доколкото съдебната практика е непротиворечива в това, че неизпълнението на задължението по посочения текст има за последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че законът не обвързва липсата на уведомление за настъпилото заместване с лишаването на приобретателя от правото да търси правата си по реда на чл. 30 ал. 3 от ЗС, както правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че сумата, представляваща припадащата се част от дължимата се по процесния договор рента съобразно притежаваната от ищците идеална част от собствеността за процесните стопански години, е както следва: С. А. С. – 268.36 лв., М. А. А. – 268.36 лв., А. Р. М. – 268.36 лв., С. Р. Т. – 268.36 лв., С. Й. К. – 201.27 лв., Н. Й. С. – 201.27 лв., Л. Д. А. – 178.91 лв., Р. Д. С. – 178.91 лв. и С. Д. А. – 178.91 лв. С оглед заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционния съд правилно е достигнал до извод за основателност на предявените искове в горепосочените размери, респ. не е допуснал нарушение на закона като е отхвърлил исковете в останалата им част – до пълния им предявен размер, съобразно изменението по чл. 214 ГПК, направено в съдебно заседание от 01.07.2022г.

Във връзка с горното и с оглед релевираното от жалбоподателите С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С. С. Д. А. оплакване, обективирано във въззивната им жалба за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Действително, в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че за процесните имоти по отношение на ответниците са извършвани плащания, като всяко едно е отразено по размер. От заключението на експертизата, обаче, се установява още, че в част от предоставените на вещото лице платежни документи липсват данни за титуляра на наредителя на превода, както и основанието за изплащането, като е посочено единствено „рента“ за посочен период. Изключение прави представено банково извлечение за период 05.11.2021г., в което е посочено като основание „рента за зем. земя с. ••• договор •••“, което обаче е относимо за период, стоящ извън исковия такъв. Установените от вещото лице суми са изплащани предимно на ответницата Л. П. А., поради което не може да се направи еднозначен извод за действителното правно положение, а именно: дали съответните суми са изплащани именно по процесния договор за аренда и дали тази сума се отнася единствено за посочения в съответния документ ответник или е общо плащане за тримата ответници (доколкото не се установява плащане досежно останалите двама ответници). Същевременно, изслушано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че няма обяснение откъде идва това разминаване в сумите. Посочило е, че за двете стопански години – 2017-2018г. и 2018г-2019г. е получила от трето по делото лице банково извлечение, в което ясно се вижда кой е получател на парите и каква е сумата, но няма информация кой е титуляр на сметката на платеца. На вещото лице е било обяснено (от страна на Р.С.К.), че за тези 2 години „най-вероятно е плащала жена ми, защото това не е от моята сметка“. На вещото лице не е бил представен анекс за увеличение на уговорените в договора плащания, поради което правилно съдът се е съобразил с отразените от вещото лице суми, подлежащи на плащане на всеки един от ищците.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Брезник -потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивните жалби разноските, сторени от страните, следва да останат в тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд