Решение № 1177 от 16.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2094/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1158/29.02.2024 г., по гр. д. № 1937/2022 г. на СГС, І – 9 с-в, ГО, ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, е осъдено да заплати на С. Г. Н., с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени болки и страдания от застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/22/121000045925, валидна от 04.01.2021 г. до 03.01.2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото. Решението се оспорва по въззивна жалба на ищцата С. Г. Н., чрез представителя й, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв. Счита, че в тази част решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Основно се излагат съображения, че присъденото обезщетение не кореспондира с претърпените от ищцата болки и страдания и е занижено. Поддържа, че в резултат на ПТП ищцата е получила изключително тежки увреждания, изразяващи се в счупване на лявата ключица, а състоянието й непосредствено след ПТП е било много тежко. Лявата ръка е била напълно обездвижена и е имала непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил, че психическото й състояние е било изключително тежко, чувствала се е напълно безпомощна. Получените от увреждания са с доказан характер и по делото е установено по безспорен начин, че са в резултат от процесното ПТП. Излага още, че поради болки и невъзможни движения в ляво рамо се е наложило да бъде оперирана, като на 07.07.2021 г. е поставена метална остеосинтеза - Хул плака и винтове, а на 28.07.2022 г. отново е била оперирана за отстраняване на металната остеосинтеза. Сочи, че има ограничение на обема на движенията в областта на лявото рамо и към момента изпитва болки при натоварване и промяна на времето. Също така е налице голям оперативен белег с дължина 11-12 см., който е груб и представлява траен козметичен дефект. Излага съображения, че съдът не е взел предвид, че неимуществени вреди се търпят от момента на ПТП, за един дълъг период от време и ще продължават да се търпят и за в бъдеще. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, вр. с ППВС № 4/1968 г. Съгласно задължителните за съдилищата указания, определянето на обезщетението по справедливост изисква преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици на увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен търпените от ищцата болки, страдания и неудобства във времеви аспект, както и продължителността им, заедно със съществуващите обективни обстоятелства, съобразени с практиката на ВКС по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Поддържа, че присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено, при лимит на застраховката от 10 милиона лева. Не са съобразени икономическите условия в страната и принципа на справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и искът да се уважи изцяло. Претендира за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД в срока по чл. 263 ГПК не е подал отговор, но в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението в оспорената от ищцата част. Въззивна жалба е подадена и от страна на ответника ЗК „Лев Инс” АД, чрез представителя му, срещу решението в частта, в която искът е уважен за сумата над 9 000 лв. до присъдените 20 000 лв. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано в тази част. Поддържа, че определената с обжалваното решение парична сума е изключително завишена и прекомерна с оглед на установеното относно действителния характер на травмите, настъпили за ищцата при ПТП, относимо към обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост. Намира, че присъдената от съда сума е несправедливо завишена, без оглед настъпилите вреди, в противоречие с икономическия критерий, който следва да се приложи при определяне размера на обезщетението. Счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд не е съобразил действителните телесни травми на ищцата, начина на тяхното настъпване и търпените от тях неимуществени вреди. Поддържа, че от доказателствата се установява, че ищцата е отказала хоспитализация в деня на ПТП - 03.07.2021 г. и е било приложено конвенционално лечение. На 08.07.2021 г. - 5 дни по - късно тя е постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ за провеждане на оперативно лечение. Поддържа, че вещото лице е посочило, че възстановяването при подобни травми е пълно. В конкретния случай по делото няма приложена медицинска документация, в която да са отразени усложнения на травмата след проведеното лечение. Счита, че обезщетението в размер от 20 000 лв. е несъразмерно високо и необосновано предвид морфологичния характер на травмите, периода и степента на възстановяване и отделно - на твърденията, обосноваващи размера на исковата претенция. Поддържа, че решението, в обжалвана част, е постановено при неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, и в противоречие с възприетото в ППВС № 4/1968 г. понятие за „справедливо” обезщетяване на вредите. Размерът на обезщетението не е съобразен с обществения критерий за справедливост и с принципа по чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната уважена част, в която е присъдено парично обезщетение в размер над 9 000 лв. до 20 000 лв. и да се отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, включително – юрисконсултско възнаграждение. Срещу въззивната жалба на ответника не е постъпил отговор от ищеца С. Г. Н., в предвидения в чл. 263 ГПК срок. В съдебно заседание представителя на ищцата оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част, като съобразено с материалния закон и установената практика на съдилищата. Третото лице помагач К. Л. В., чрез представителя си в съдебно заседание оспорва жалбата на ищцата. Моли да се уважи жалбата на ответника и да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 ГПК. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. Въззивният съд намира, че решението на СГС е валидно и допустимо постановено. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Решението се оспорва и от двете страни. Доколкото ответникът оспорва решението само в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 9 000 лв., то следва да се приеме, че до този размер решението не се оспорва и е влязло в сила. Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в причинна връзка с процесното ПТП. Пред СГС с доклада на делото от 31.05.2022 г. е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а. „Хюндай Гетц” с peг. № •••, валиден към датата на ПТП, както и настъпването на ПТП на 03.07.2021 г., от което е пострадала ищцата. Настъпването на ПТП и вредите от него, се установяват и от констативен протокол за ПТП от 03.07.2021 г., изготвен от мл. инсп. при СДВР, както и от влязлото в сила на 13.05.2023 г. решение от 27.04.2023 г. по НОХД № 8770/2022г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, с което ТЛП К. Л. В. е призната за виновна в това, че около 08, 30 часа на 03.07.2021 г. в гр. С., на бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от бул. „Тодор Александров” към ул. „Цар Симеон”, на трамвайна спирка на градския транспорт № 2113 - ул. „Пиротска“, означена с пътен знак Д 22 „Трамвайна спирка“, при управляване на л. а. „Хюндай” с peг. № •••, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 66, ал. 1 от ЗДВП, не е спряла на един метър зад спрелия на трамвайната спирка трамвай, по линия № 7 и със същата посока на движение, който приближила от дясната страна, поради което блъснала с предната лява част на колата С. Г. Н., която слиза от първата врата на трамвая. Признато е, че по непредпазливост на С. Г. Н. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок по - дълъг от тридесет дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, НК във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Обоснован е извода на СГС, че това влязло в сила решение е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното, съгласно чл. 300 ГПК. От заключението на приетата САТЕ, която не е оспорена от страните и основателно е кредитирана от съда се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП е движението на лекия автомобил по пътното платно при спрял трамвай на трамвайната спирка на МГТ № 2113 ул. „Пиротска“. В обобщение следва, че настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на ищцата с произшествието се установяват от събраните пред СГС и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените от страните САТЕ и СМЕ. Основателно СГС е приел, при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищцата е претърпяла увреда. Въззивният състав намира, че в първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането и причинените вследствие от увредата болки и страдания за ищцата. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена, тъй като вината на водача на МПС е установена с влязло в сила решение, както се посочи и по – горе. С оглед наведените от двете страни в жалбите им оплаквания във въззивното производство, основният спорен въпрос засяга размерът на обезщетението за причинени от ПТП неимуществени вреди. По този въпрос въззивният състав намира следното: Относно размера на обезщетението: Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда – чл. 52 ЗЗД. Относно размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК н а ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 432 КЗ съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните доказателства в тяхната съвкупност. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. 1882/14 г. ВКС, решение № 35 от 12.4.2016 г. по т.д. 3515/14 г. ВКС, решение № 60137 от 11.11.2021 г. по т. д. № 1920/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. № 2546/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което, с оглед паричния характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата. Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищцата болки и страдания, техният интензитет и продължителност, възстановителният период и възможността за пълно възстановяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалата и т. н. В случая, от приетата пред СГС съдебно - медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира, се установява, че в резултата от процесното ПТП ищцата е получила счупване на лявата ключица във външния й край и с разместване на фрагментите. Според експерта в приложената медицинска документация няма данни за увреждания, тип „контузи“ по тялото на ищцата. Приложено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с Хук Плака. Една година след операцията е проведено втора оперативна интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза. Според вещото лице оперативното лечение се е наложило, поради налична дислокация на фрагментите на счупената ключица. Експертизата е посочила, че след оперативното лечение ще остане оперативен белег в областта на лява раменна става от около 11 - 12 см., по проекция на лявата ключица. Вещото лице е посочило, че при проведен телефонен разговор с ищцата, последната е съобщила за ограничен обем движение в лява раменна става. Според експертизата, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният процес при такъв вид увреждания е около 4 месеца. Вещото лице скочи, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като първите 2 месеца болките са били по – силни и с по- голям интензитет. При разпита си в съдебно заседание експертът е посочил, че първоначалният отказ от хоспитализация веднага след ПТП и оперативно лечение и провеждането на оперативно лечение 5 дни след травмата не се е отразило съществено върху начина протичане и продължителността на лечебния процес при ищцата. Единствено при извършена веднага оперативна интервенция ищцата е нямало да търпи болка в продължение на тези пет дни, през които не е била оперирана и периодът на дискомфорт е щял да бъде по-кратък. По делото няма данни за забавено възстановяване от полученото увреждане. Във връзка с търпените от ищцата вреди са изслушани показанията на свидетеля на ищцата С. А. С., чийто син е във фактическо съжителство с нея. От показанията се установява, че ищцата е имала в резултат от ПТП счупена ключица и няколко натъртени ребра. Направили са й две операции - за поставяне на платки и винтове и после за изваждането им. През този период ищцата е търпяла силни болки, трябвало е да пие лекарства, поставили са й инжекции. Била е за по една седмица в болнично заведение. Според показанията, след изписването за домашно лечение, за ищцата се е грижила изцяло съпругата на свидетеля, която й е помагала, както за битовото обслужване, като и за ежедневните грижи – слагала и е храната, помагала и е да се изкъпе и облече, придружавала я е в гр. С. за рехабилитация. Ръката е била вързана с бинт и обездвижена след операцията. Свидетелят дава показания, че ищцата е левичар и водеща е лявата й ръка, което допълнително е утежнило ежедневното й обслужване. Според него ищцата не е можела да повдигне изобщо лявата си ръка от половината нагоре, не е може ла да спи нощем заради силни болки, които продължават и към момента. Болките са особено интензивни при студено време. Свидетелят дава показания, че ищцата вече не може да използва ръката си както преди и е останал видим белег на рамото, който не може да заздравее изцяло. Ищцата преди инцидента е работила като сервитьорка, а след това, заради болката, не може да се върне на тази работа. Свидетелят сочи също, че ищцата е преживяла силен психически стрес, страхувала се да излезе на пътя при качване в превозно средство, станала много нервна, напрегната. Като съобрази степента и продължителността на болките и страданията претърпени от ищцата, вида и характера на уврежданията, както и обстоятелството, че се е наложило ищцата да претърпи две оперативни интервенци - на 07.07.2021 г. за поставяне на метална остеосинтеза - Хул плака и винтове, а на 28.07.2022 г. отново е била оперирана за отстраняване на металната остеосинтеза, от които е останал траен загрозяващ белег от около 11-12 см. на лявото рамо, възрастта й, причинените негативни и травматични преживявания и битови неудобства по обслужването й в периода след всяка от операциите в резултат от претърпяната увреда, икономическата обстановка и конюктура в страната към момента на увреждането - 03.07.2021 г., въззивният съд, за разлика от СГС намира, че размерът на обезщетението, който съответства на възприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, е 40 000 лв. този размер не е прекалено завишен, както поддържа ответника и е съобразен с изискуемите от практиката на съдилищата критерии за определяне на справедливото възмездяване на неимуществените вреди. Тъй като във въззивната жалба на ответника не са изложени никакви съображения относно поддържаното пред СГС възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният състав намира, че не следва да се произнася по този въпрос. Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че възражението по същество е неоснователно. Тъй като съпричиняването има обективен характер, такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС). В случая не се установява с поведението си ищцата да е допринесла за настъпване на ПТП. В обобщение на изложеното, решението следва да се отмени по жалбата на ищцата в частта, в която е иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ е отхвърлен над размер от 20 000 лв. до претендираните 40 000 лв. и вместо това искът да се уважи изцяло. Лихвата за забава е присъдена от 10.11.2021 г. - след изтичане на 3 месечния срок от отправяне на поканата за доброволно плащане до застрахователя. Доколкото в жалбите не се излагат никакви съображения по отношение присъдената лихва, въззивният състав не намира основание за промяна в изводите на съда по този въпрос. В останалата оспорена от ответника част, в която искът по чл. 432 КЗ е уважен за сумата над 9 000 лв. до присъдените 20 000 лв. - решението следва да се потвърди. В частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер от 9 000 лв. - решението е влязло в сила. По разноските пред СГС: При промяна в изхода от спора - изцяло уважаване на иска, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника за СГС в размер на 760 лв. по чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът следва да заплати още 1 925 лв. адвокатско възнаграждение в полза на С. Н. по чл. 38 ЗАдв. за производството пред СГС, както и още 600 лв. държавна такса по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. По разноските пред въззивния съд: Доколкото ще се уважи само жалбата на ищцата, в полза на адв. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 200 лв., на основание чл. 38 ЗАдв. Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 400 лв. по сметка на САС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Воден от горното, съдът