Мотиви към Решение № 716 от 24.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3044/2023 г.

Мотиви към решение, постановено по ВАНД № 3044/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав С решение № 1318 от 21.03.2023 г., постановено по НАХД № 3059/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 121-ви състав, обвиняемият Г. С. Н. е признат за виновен в това, че на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., в гр. София, на ул. ••••, в сградата на ОПП при ОД МВР – София, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, представил пред П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОД на МВР – София, неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от Н. – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, обв. Г. С. Н. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, платима в полза на Държавата и по сметка на СРС. С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Г. С. Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 71, 19 лв. – разноски за СГЕ. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. Л. В. – от АК – Русе, в качеството й на упълномощен защитник на обв. Г. С. Н.. В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Отправя се искане решението на СРС, НО, 121-ви състав да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обв. Н. да бъде признат за невинен. В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че инкриминирания документ – товарителница № 0109634/17.01.2022 г., представлява официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като е превозен документ, който служи за доказателство за сключен договор, макар да няма качеството на ценна книга, която е частен документ, тъй като това качество следва да е посочено изрично в закона. Развиват се доводи, че съгласно § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), товарителницата е товарителен запис, по смисъла на чл. 371 от Търговския закон (ТЗ), който може да бъде и на заповед. Аргументира се тезата, че товарителният запис е ценна книга, която съдържа едностранното задължение на превозвача да предаде товара на титуляра на товарителния запис и която инкорпорира правото на получаване на стока (товар), в каквато насока защитника се позовава на известни теоретични постулати и на разпоредбите на чл. 316, ал. 2 и чл. 317, ал. 1 от ТЗ. На това основание защитата счита, че товарителницата е ценна книга и като такава – частен документ, и е правно ирелевантно какви данни следва да съдържа, съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАвП и кое лице е неин издател. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, защитника на обв. Г. С. Н. – адв. Л. В. – от АК – Русе, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение по съображенията, изложени в същите. Намира, че в теорията е изяснено, че товарителницата има характер на ценна книга и може да бъде прехвърляна чрез джиро, съгласно чл. 316 от ТЗ. Оправя искане решението на първия Съд да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, и вместо него да бъде постановено друго, с което подзащитният й да бъде признат за невинен, по съображения, че не е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Обвиняемият Г. С. Н. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на постъпилата въззивна жалба с допълнение. Прокурорът при СГП намира обжалваното решение на СРС за правилно и законосъобразно. Излага, че приетата за установена от първия Съд фактическа обстановка, кореспондира със събраните доказателства. Сочи, че по делото е доказано, че обвиняемият съзнателно се е ползвал пред св. А. от неистински документ, подписът на изпращача под който е положен от обв. Н.. Навежда доводи, че решението е правилно и в частта относно определеното на обв. Н. административно наказание. Изтъква, че в производството пред първия Съд, не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на обжалваното решение. ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства – показанията на св. П.В. А. (т. 1, л. 19 от досъдебното производство); писмо от „С.О.Т.“ ООД – от 14.06.2022 г., ведно с приложение – празна бланка на товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-01, № 0120055 и отпечатъци от кръгъл печат на дружеството (т. 1, л. 24 – 27 от досъдебното производство); писмо от ОД МВР – София, рег. № 1204р-4734/15.06.2022 г. (т. 1, л. 30 от досъдебното производство); писмо от „С.О.Т.“ ООД – от 05.04.2022 г. (т. 2, л. 6 от досъдебното производство); Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г., съставен срещу Г. С. Н. (т. 2, л. 10 от досъдебното производство); заповед № РД 11-1367/01.12.2021 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (т. 2, л. 11 – 12 от досъдебното производство); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000068/20.01.2022 г., издадена от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП (т. 2, л. 13 от досъдебното производство); Наказателно постановление № 22-1204-000161/04.02.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ срещу Г. С. Н. (т. 2, л. 14 от досъдебното производство); писмени възражения по АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г. от Г. С. Н. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – София, вх. № 120400-1074/21.01.2022 г. (т. 2, л. 15 – 16 от досъдебното производство), ведно с приложения – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р. БГ – М.“ – Русе и получател „Лукойл Зелин F513“, приложена в копие (т. 2, л. 17 от досъдебното производство) и договор за превоз от 01.01.2019 г. с възложител „Лукойл България“ ЕООД и изпълнител „С.О.Т.“ ООД, приложен в копие (т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство); известие за доставяне на пратка с „Еконт“ с подател Г. С. Н. и получател ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ – гр. София, ул. •••• (л. 19 от досъдебното производство); писмо от „Р.О.“ ООД – гр. Ботевград, изх. № 4/03.02.2022 г., ведно с приложения (т. 2, л. 21 – 24 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач по отношение на Г. С. Н. (т. 2, л. 25 – 31 от досъдебното производство), както и заключение на назначената и изготвена Комплексна Графическа и Техническа експертиза № 806/2022 г. (т. 1, л. 33 – 34 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, и справка за съдимост на обв. Н. (л. 8 от съдебното производство) – приобщена към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК. При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, първостепенният Съд е кредитирал изцяло така събраните гласни и писмени доказателствени средства като е приел, че са непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Съдът се е доверил, при формиране на изводите си по фактите, и на заключенията на назначената и изготвена експертиза. Въз основа на така събраните по делото доказателствени средства, първоинстанционният Съд е приел за установено, от фактическа страна, че обв. Н. към м. януари 2022 г. заемал длъжността „шофьор“ в „С.О.Т.“ ООД – гр. София. Дружеството извършвало превоз за зареждане на обектите на „Лукойл България“ и „Р. България“. На 17.01.2022 г., обв. Н. изпълнявал курс с камион марка „Волво“ с рег. № СВ •••• МК, категория М3, с максимално допустима маса 20 500 кг., ведно с прикачено ремарке рег. № С •••• ЕР, с максимално допустима маса 36 000 кг. – и двете собственост на „С.О.Т.“ ООД – гр. София. Обвиняемият извършил нарушение на ЗДвП, като навлязъл след знак за временна забрана за товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак „В4“. Почти веднага бил спрян от служители на сектор „Пътна полиция“ за проверка. За извършеното нарушение, на обвиняемия бил съставен АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г. за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП, като му били отнети СУМПС и контролен талон. Наложена му била и принудителна административна мярка със Заповед за налагане на ПАМ №22-12-04-000068/20.01.2022 г. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, обв. Н. подал писмени възражения срещу така съставения акт, като приложил към него товарителница № 0109634/17.01.2022 г., като с нея искал да установи, че е разтоварвал гориво на бензиностанция „Лукойл“, намираща се след разклона за ул. „Ботевградско шосе“. Тази товарителница Н. съставил сам върху бланка, ползвана като образец от „С.О.Т.“ ООД – гр. София – бланките били поръчвани от дружеството в печатница. Попълвайки съдържанието на товарителницата и полагайки подпис в графа „изпращач“, той придал вид на същия, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност бил положен от Н.. Във възражението си обвиняемият заявил, че на 17.01.2022 г. е нарушил забраната, тъй като е трябвало да извърши товаро- разтоварителна дейност на бензиностанция „Лукойл“, намираща на 44 км на Автомагистрала Хемус, посока гр. София. На 21.01.2022 г., обв. Н. изпратил по пощата възражението и товарителница № 0109634/17.01.2022 г. до ОПП при ОД МВР – София, ул. ••••. Свидетелката П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП на ОД на МВР – София, в чиито задължения влизало входиране и изходиране на документи, завела в деловодството на Отдел „Пътна полиция“ към ОД МВР – София, възражението на обвиняемия ведно с товарителницата – с вх. рег. № 120400-1074. При преглед на възражението и приложената товарителница, възникнали съмнения в истинността на последната, поради което било образувано досъдебно производство № 15192/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 6934/2022 г. по описа на СРП. Било установено, че на процесната дата – 17.01.2022 г., с камион марка „Волво“ с рег. № СВ •••• МК, категория М3 и ремарке рег. № С •••• ЕР – и двете собственост на „С.О.Т.“ ООД – гр. София, е извършван превоз по маршрут Русе – София, но не и доставка на гориво на обекта „Лукойл Зелин“ с водач обвиняемия. Въз основа на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство Комплексна Графическа и Техническа експертиза, СРС е приел за установено, че в представеното по делото копие от товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р.“ ООД, получател „Лукойл Зелин“ и превозвач „С.О.Т.“ ООД, ръкописният текст в графите и подписа в графа „изпращач“ са изпълнени от обвиняемия Н., а бланката е идентична с тази образеца, използван в дружество „С.О.Т.“ ООД. Обвиняемият Г. С. Н. е роден на •••• г. в гр. Русе, с ЕГН – ••••••••••, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, месторабота – „С.О.Т.“ ООД, като шофьор, жител и живущ – гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл. „Лебед“, вх. 2, ет. 4, ап. 7. При така установената фактическа обстановка, въз основа на анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че с деянието си, обв. Н. е осъществил от обективна и субективна страна, всички признаци от състава на престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК, като на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г. и на 21.01.2022 г., в гр. София, на ул. ••••, в сградата на ОПП при ОД МВР – София, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, представил пред П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП при ОД на МВР – София, неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която подписа в графа „изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от Н.. Приел е, че обвиняемият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл. Ето защо е признал обв. Н. за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, платима в полза на държавата и по сметка на СРС Произнесъл се е и по сторените по делото разноски, които е възложил в тежест на обвиняемия. Пред настоящата инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съдебен състав, след анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, взети по отделно и в тяхната съвкупност, намери, ч е атакуваният съдебен акт – решение № 1318 от 21.03.2023 г., постановено по НАХД № 3059/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, следва да бъде отменен, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, и вместо него да бъде постановено друг, с който обвиняемият Г. С. Н. да бъде признат за невиновен в това, че на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г., в гр. София, на неустановено място, е съставил неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която Товарителница подписа в графа „Изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от обвиняемия Г. С. Н., и която Товарителница на 21.01.2022 г. обвиняемият представил в сградата на ОПП при ОД на МВР – София, ул. ••••, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, пред П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП на ОД на МВР – София, с цел да бъде използвана пред ОПП при ОД на МВР – София, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК, да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. Действително, настоящата инстанция изцяло споделя фактическите изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановеното първоинстанционно решение, като намира, че същите почиват на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства. Така, настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на СРС, относими към личността на обв. Н. и предходната му съдимост, като прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – на установената самоличност на обвиняемото лице и отразеното за него в справката за съдимост, изискана от решаващия първоинстанционен Съд. Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са изводите на СРС и по отношение трудовата ангажираност на обв. Н. към инкриминирания период от време, както и възложения му от дружеството – работодател „С.О.Т.“ ООД, курс с камион марка „Волво“ с рег. № СВ •••• МК, категория М3 и ремарке рег. № С •••• ЕР – и двете собственост на „С.О.Т.“ ООД, по маршрут Русе – София. Тези факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства, и в частност – от отразеното в писма от „С.О.Т.“ ООД от 14.06.2022 г., ведно с приложение – празна бланка на товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-01, № 0120055, и отпечатъци от кръгъл печат на дружеството (т. 1, л. 24 от досъдебното производство) и от 05.04.2022 г. (т. 2, л. 6 от досъдебното производство). Фактите и обстоятелствата, свързани с местонахождението на обв. Н. с управлявания от него камион марка „Волво“ с рег. № СВ •••• МК, категория М3, с ремарке рег. № С •••• ЕР на 17.01.2022 г., в 11.43 ч., а именно – в община Ботевград, на АМ Хемус с посока София, 39-ти км, допуснатото от водача нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – навлизане след знак забраняващ влизането на ППС при въведена временна забрана за движение и взетото административно отношение по отношение на водача Н., инстанциите по същество установяват по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на приобщените в качеството им на писмени доказателствени средства по делото – Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г., съставен срещу Г. С. Н. (т. 2, л. 10 от досъдебното производство); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000068/20.01.202 г., издадена от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП (т. 2, л. 13 от досъдебното производство) и Наказателно постановление № 22-1204- 000161/04.02.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“, срещу Г. С. Н. (т. 2, л. 14 от досъдебното производство). СГС в този си състав, изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен Съд по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с подаване на възражение от водача Н. срещу съставения му АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г., с приложения и входирането му от св. А. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – София с вх. № 120400-1074/21.01.2022 г. В тази насока по делото са събрани както гласни – показанията на св. А., така и писмени доказателствети средства – писмени възражения по АУАН № 68105/17.01.2022 г. от Г. С. Н. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – София, вх. № 120400-1074/21.01.2022 г. (т. 2, л. 15 – 16 от досъдебното производство), ведно с приложения – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р. БГ – М.“ – Русе и получател „Лукойл Зелин F513“, приложена в копие (т. 2, л. 17 от досъдебното производство); Договор за превоз от 01.01.2019 г. с възложител „Лукойл България“ ЕООД и изпълнител „С.О.Т.“ ООД, приложен в копие (т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство), и известие за доставяне на пратка с „Еконт“ с подател Г. С. Н. и получател ОД МВР – София, сектор „Пътна полиция“ – гр. София, ул. •••• (л. 19 от досъдебното производство). Така събраните доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и първият Съд правилно е приел, че съставляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите му по описаните факти. Правилно и обосновано СРС е дал вяра на показанията на св. А., като е приел, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при максимален стремеж да съдейства за изясняване на обективната истина. Вярно и точно решаващият първоинстанционен Съд е преценил, че именно обв. Н. е съставил процесната Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., като в тази насока правилно се е доверил на заключението на назначената и изготвена Комплексна Графическа и Техническа експертиза № 806/2022 г. (л. 33 – 34 от досъдебното производство), въз основа на която безпротиворечиво се установява, че в представеното по делото копие от Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р.“ ООД, получател „Лукойл Зелин“ и превозвач „С.О.Т.“ ООД, ръкописният текст в графите и подписа в графа „изпращач“ са копия на текст и подпис, изпълнени от обв. Н., отпечатъка от правоъгълен печат на „С.О.Т.“ е копие на отпечатък, положен с правоъгълния печат на дружеството, а бланката е идентична с тази на образеца, използван в дружество „С.О.Т.“ ООД (л. 26 – 27 от досъдебното производство). Настоящата инстанция, също както и районният Съд, изцяло кредитира заключението на тази експертиза, като намира същото за обективно, компетентно, ясно, пълно и точно, кореспондиращо с писмените доказателствени средства и относимо към предмета на доказване. Въз основа на така събраните доказателствени средства, първият Съд правилно е установил предмета на престъпно посегателство – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р.“ ООД, получател „Лукойл Зелин“ и превозвач „С.О.Т.“ ООД; механизма на изготвяне на процесния документ и авторството на обв. Н. по отношение на инкриминираното деяние. В случая е налице система от доказателства – посочените по-горе, които са единни, безпротиворечиви и позволяват на Съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив и небудещ съмнение начин. Измежду така събраните гласни и писмени доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане в изпълнение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Същите са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря. При така направения собствен прочит и анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съдебен състав, обаче, достигна до качествено различни изводи от правна страна от тези, направени от първия Съд, като прецени, че с деянието си обв. Г. С. Н. не е осъществил, от обективна и субективна страна, признаците от състава на вмененото му престъпно посегателство по чл. 308, ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК е уредено в Глава ІХ от Особената част на НК и има за непосредствен обект обществените отношения, в рамките на които се гарантира законосъобразното съставяне на официални документи. Предмет на престъпно посегателство по този законов текст, е официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК – този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец да е съставил неистински официален документ или да е преправил съдържанието на официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 НК. Документът е официален, когато е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Престъплението е формално, на просто извършване, като за съставомерността му е достатъчно в правния мир да е възникнал неистински документ от посочения по-горе вид или деецът да е внесъл поправка в правно–значимото съдържание на официален документ, която е извън волята на неговия автор. Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава обществено- опасния характер на деянието си, да предвижда неговите обществено-опасни последици и пряко да цели настъпването им. В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на 21.01.2022 г. в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – София, с административен адрес в гр. София, ул. ••••, било входирано от св. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП на ОД на МВР – София, писмено възражение от обв. Г. С. Н. срещу АУАН серия GA бл. № 568105/17.01.2022 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – София, вх. № 120400-1074/21.01.2022 г. (т. 2, л. 15 – 16 от досъдебното производство), изпратени чрез куриерска фирма „Еконт“. Към писмените възражения били приложени, под формата на копия, Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р. БГ – М.“ – Русе и получател „Лукойл Зелин F513“, приложена в копие (т. 2, л. 17 от досъдебното производство) и Договор за превоз от 01.01.2019 г. с възложител „Лукойл България“ ЕООД и изпълнител „С.О.Т.“ ООД, приложен в копие (т. 2, л. 18 – 19 от досъдебното производство). Товарителницата била приложена към писменото възражение в подкрепа на твърденията на Н., обективирани в писмените възражения, че на 17.01.2022 г., на АМ Хемус в посока София, на 39-ти кв, е нарушил забраната, установена със заповед № РД 11-1367/01.12.2021 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (т. 2, л. 11 – 12 от досъдебното производство), като навлязъл след знак за временна забрана за товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак „В4“, тъй като е трябвало да извърши товаро-разтоварителна дейност на бензиностанция „Лукойл“, намираща на 44 км на Автомагистрала Хемус, посока гр. София. Установява се и това, че в представеното по делото копие от Товарителница № 0109634/17.01.2022 г. с изпращач „Р.“ ООД, получател „Лукойл Зелин“ и превозвач „С.О.Т.“ ООД, ръкописният текст в графите и подписа в графа „Изпращач“, са копия на текст и подпис, изпълнени от обв. Н.; отпечатъка от правоъгълен печат на „С.О.Т.“ е копие на отпечатък, положен с правоъгълния печат на дружеството, а бланката е идентична с тази на образеца, използван в дружество „С.О.Т.“ ООД (л. 27 от досъдебното производство). При така установеното от фактическа страна, решаващият първоинстанционен Съд е направил правилни и обосновани изводи, че процесният документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., се явява неистински такъв, тъй като на същата е придаден вид, че изхожда от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност подписът под документа е бил положен от обв. Н.. Вярно и точно СРС е заключил, че обв. Н. е съставил неистинския документ, полагайки подпис под изявлението, съдържащо се в Товарителницата, което има правно значение, а именно, че е издадена от „С.О.Т.“ ООД и че с тежкотоварния автомобил следва да бъде преводен товар – бензин 3000 л и дизелово гориво 7000 по направление М. – Ботевград, който е с изпращач „Р. БГ“ – М. – Русе и получател „Лукойл Зелин“ – Ботевград. Неправилно, обаче, първият съд е формирал изводи, че процесният документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., е официален такъв, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, респективно – е годен предмет на престъпно посегателство по чл. 308, ал. 1 от НК. Вярно и точно защитата на обвиняемото лице сочи, че Товарителница се явява частен документ, тъй като, по аргумент от разпоредбите на § 1, т. 30 от ДР на ЗАвП („Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон), чл. 371, ал. 1 и 2 от ТЗ („Товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед. Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа) и чл. 316, ал. 2 от ТЗ („Чрез джиро могат да се прехвърлят и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.“) следва да се приеме, че Товарителницата представлява ценна книга. Наказателният закон изрично приравнява ценните книги на частни документи – в чл. 309, ал. 2 от НК, поради което и съставянето на неистински или преправянето на истински такива, съставлява документна подправка на частен, а не на официален документ. Същевременно, предвид обстоятелството, че престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е усложнено формално такова, за разлика от документната подправка по чл. 308, ал. 1 от НК, а на обвиняемото лице не е предявен по съответния процесуален ред втория акт от изпълнителното деяние на усложненото формално престъпление, настоящата инстанция не разполага с възможност да преквалифицира деянието, вменено във вина на обвиняемия, по цитирания законов текст. Предвид горното Въззивният Съд намери, че предвид липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК, в случая – неговият предмет, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците от състава, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това Въззивната Съд намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това– дали с деянието си обвиняемият Н. е осъществил от субективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. Ето защо и като е осъдил обв. Н. по обвинението да е осъществил състав на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, СРС, НО, 121-ви състав е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, СГС, НО, І-ви въззивен състав отмени Решение № 1318 от 21.03.2023 г., постановено по НАХД № 3059/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, и вместо него постанови друго, с което призна обвиняемият Г. С. Н. за невиновен в това, че на неустановена дата между 17.01.2022 г. – 21.01.2022 г., в гр. София, на неустановено място, е съставил неистински официален документ – Товарителница № 0109634/17.01.2022 г., на която Товарителница подписа в графа „Изпращач“ е придаден вид, че е положен от представител на „Р. БГ“ ЕАД, а в действителност е бил положен от обвиняемия Г. С. Н., и която Товарителница на 21.01.2022 г. обвиняемият представил в сградата на ОПП при ОД на МВР – София, ул. ••••, чрез пощата, с вх. рег. № 120400-1074, пред П.В. А. – системен оператор в група РОППССВ при ОПП на ОД на МВР – София, с цел да бъде използвана пред ОПП при ОД на МВР – София, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК, оправда Г. С. Н. изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК. Предвид изхода на делото, Съдът отмени първоинстанционното решение и в частта, с която, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Г. С. Н. е осъден да заплати по сметка на СДВР извършените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 71.19 лева (седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки), като прецени, че същите следва да останат за сметка на Държавата. Предвид изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на обжалваното решение, Въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, и по съображенията си, изложени по-горе, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, СГС, НО, I въззивен състав, постанови своето ново решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.