Решение № 125 от 24.10.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 132/2019 г.

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол за проверка на Решение № 196/07.08.2019 г. постановено по анд № 490 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 28-0000767/10.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Ямбол, с което на ЕТ “В. – Т. - В.В.”, гр.Тополовград, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Тополовград, обл. Хасково, ул. •, с управител В.Г. В. от гр.Тополовград, за нарушаване на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. законодателя императивно е регламентирал, че отношенията между работника или служителя и работодателя се уреждат като трудови при извършване на дейности в горски територии, в която връзка неправилно е приложена нормата на чл.232, ал.1 ЗГ. Претендира се за отмяна на съдебния акт и издаване на ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание за касатора се явява старши юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания. За ответника по касация в съдебно заседание се явява адв.Н., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира за оставяне в сила решението на районния съд. Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 196/07.08.2019 г. по анд № 490/2019 г. Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление № 28-0000767/10.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Ямбол, с което на ЕТ “В. – Т. - В.В.”, гр.Тополовград, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Тополовград, обл. Хасково, ул. •, с управител В.Г. В. от гр.Тополовград, за нарушаване на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв. За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че АУАН и НП са незаконосъобразно издадени и са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к. в АУАН, и в НП не е посочено от фактическа и правна страна какво точно нарушение е извършил жалбоподателя, защото от фактическа страна се визира само товарене на дърва, но не е визирано, че един от камионите е собственост на управителя на ЕТ, при какво работно време се престира процесния труд, къде е работното място на св.З.Р., какви почивки ползва работникът, предоставено ли му е работно облекло и защитни средства, и какво е трудовото му възнаграждение. Съдът сочи, че в процесния случай няма кореспонденция между фактическото и юридическото формулиране на административното нарушение, коетои води до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя още при съставянето на АУАН да разбере от фактическа страна и правна страна какво нарушение е извършил и да се възползва от правото да направи съответните възражения, както и да поиска събиране на доказателства от наказващия орган. Според районния съд от материалноправна страна наказващият орган не доказал категорично и безспорно, че св.З.Р. е престирал работна сила, а не постигането на определен резултат по граждански договор, като в хода на съдебното следствие не се е доказало наличие на работно място, определено работно време, определени почивки, предоставяне на работно облекло и помощни средства, с оглед спецификата на извършваната дейност, и работна заплата, така характерни за трудовите правоотношения. Съдът се мотивира, че от представените по делото граждански договор и декларация, която св. З.Р. е попълнил лично и от показанията на останалите свидетели, включително и инспекторите, е видно, че св.З.Р. не е бил нает като работник от ЕТ по смисъла на КТ, а е трябвало да извърши определена дейност/разтоварване и товарене на дърва/, в рамките, определени от гражданския договор по ЗЗД, за постигане на определен резултат. Въз основа на това въззивната инстанция е направила извод, че в случая има само договаряне за постигане на определен резултат, но не са налице останалите елементи на трудовото правоотношение, поради което няма извършено административно нарушение и е отменила НП като незаконосъобразно от материална страна. Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Изводи в обратна насока не могат да се направят и на база наведените в касационната жалба доводи. От една страна се повтаря подържаната пред районния съд теза за смисъла залегнал в 232, ал.1, т.1 ЗГ, която съда е обсъдил и аргументирано отхвърлил. Нормата на чл.232, ал.1, т.1 ЗГ сочи, че при извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт. В тази връзка е задължително да се спазва законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само когато са налице условията за неговото прилагане. В настоящия случай именно предпоставките за това не са налице, т.к. липсват белезите на трудовото правоотношение, както правилно е приел и районния съд, а какви са характеристиките на последното се регламентира от Кодекса на труда и не може да се приеме, че са осъществени при всички положения само защото дейността се осъществява в горска територия. От друга страна и пред настоящата инстанция касатора не се позовава на доказателства, които безспорно да установяват наличието на нещо различно от сключен граждански договор за изпълнение на определена работа, поради което не е осъществен състава на нарушението, за което с оспореното наказателно постановление е била наложена санкция. Поради това доводите в касационната жалба не дават основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната инстанция. В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът