Решение № 103 от 25.1.2019 г. на Административен съд - Варна по дело № 500/2018 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища на ОбС Варна.

Инициирано е по жалба на Й. И.Н., •••, насочена според изричмно посоченото в нея срещу Решение на комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ(по-нататък Наредбата), по протокол №05/12.09.2017г., утвърдено със Заповед №453/25.09.2017г. на кмета на район „Приморски“ при община Варна, с точка 4-та на което е приет актуалният списък на картотеката на граждани, нуждаещи се от жилище, и от който оспорващата е изключена.

В жалбата са изложени обширно факти и обстоятелства, обективиращи възражение за незаконосъобразност на решението, с което оспорващата е изключена от картотеката на гражданите нуждаещи се от жилище. Изтъква, че със Заповед № 236/25.05.2015 г. на кмета на район „Приморски“ е утвърдено Решение на комисията по чл. 6 от Наредбата, с което е включена в ІІІ група на картотеката на гражданите нуждаещи се от жилище.

Твърди, че на 24.10.2017 г. с писмо от район „Приморски“ е уведомена за издадената Заповед № 453/25.09.2017 г. на кмета на района, с която е „извадена от картотеката“, като основанието за това е ползваната от нея социална услуга - настаняване в Дом за стари хора „Гергана“.

По-нататък посочва, че на 03.11.2017 г. с писмен отговор изтъква пред до кмета на район“Приморски“, че изваждането и от картотеката е в нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредбата., тъй като в такова основание липсва. Получила писмен отговор от кмета на район „Приморски“ на 08.12.2017 г., който определя като субективно изразено мнение относно собствените и възможности да стопанисва общинско жилище.

Във връзка с горното писмо, на 13.12.2017 г. зпраща жалба до кмета на община Варна с възражение, че няма причина друг, включително и кметът на район „Приморски“ да преценява вместо нея личните и потребности, счита че посочените в писмото обстоятелства не са основание според условията на Наредбата.

Поради отсъствието на отговор на 15.01.2018 г. подава друга жалба - направо до кмета на община Варна, като впоследствие на 17.01.2018 г. получава писмо отново от кмета на район „Приморски“, с което е уведомена, че няма правно основание да кандидатства за настаняване в общинско жилище. Посочва, че на 24.01.2018 г. преди изтичане на срока за отговор от горестоящия административен орган посетила деловодството на община Варна, от където я информирали, че жалбата и е просрочена и ще получи отговор в този смисъл.

В откритите съдебни заседания се явява лично, без процесуален представител, поддържа заявеното искане като в хода по съществото на спора моли за отмяна на решението на Комисията по чл. 6 от Наредбата Счита, че има право да кандидатства за настаняване в общинско жилище, тъй като отговаря на условията на чл. 4, ал.1 от Наредбата и заявява искане да бъде включена отново в картотеката на граждани с доказани жилищни нужди.

Ответникът чрез процесуалния си представител в придружителното писмо прави възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие, тъй като уведомителното писмо за решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата е връчено на лицето на 23.10.2017 г., 14 дневният срок за обжалването му приема за изтекъл на 06.11.2017 г., а жалбата до съда е депозирана на 01.02.2018 г. В хода по съществото на спора не поддържа това възражение, релевира други доводи за неоснователност на обективираното в жалбата искане, пледира за отхвърлянето и, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията и доводите на страните с обективните данни и доказателствата по делото и с относимата за случая правна уредба, прие следното:

По допустимостта:

Хронологията на фактите е следната:

Със Заповед № 453/25.09.2017 г. кметът на район „Приморски“ при община Варна, според изрично посоченото в нея, на основание чл. 6, ал.1 и ал.3 от НУРУЖНГНПОЖ одобрил Протокол № 5 на Комисията по чл. 6, ал.1 от заседание, проведено на 12.09.2017 г. По т.4-та на същия протокол е взето следното решение: На основание чл. 9, предложение 1 от НУРУЖНГНПОЖ, Комисията по чл. 6 разгледа и прие актуализираната картотека на крайно нуждаещите се от жилище граждани и я предлага на Кмета на район „Приморски“ за утвърждаване, като неразделна част от протокола. Към това решение са приложени два списък на картотекираните граждани - първият приет с Протокол № 5/18.08.2016 г., в който под № 92 фигурира Й.И.Н.. Във втория, приет с процесния Протокол №5/ 12.09.2017 г. Н. не фигурира, което пряко засяга нейната правна сфера.

За това решение на Комисията Н. с писмо №….е уведомена лично на 23.10.2017 г. според записаната дата на разписката.

Писмото обаче не съдържа указание дали актът подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок, от който факт следва, че преценката относно срока за обжалване следва да се извърши съобразно чл. 140, ал.1 от АПК. След като е така, то срокът за обжалване на това решение на Комисията е двумесечен и би следвало да изтече на 23.11.2017 г. На 03.11.2017 г. Й.Н. •••827ПР срещу решението на Комисията по чл. 6 от Наредбата, взето с Протокол 05/12.09.2017 г., по т.4-та, с ясно формулирани доводи за неговата неоснователност и незаконосъобразност - нарушение на чл. 8, ал.1 от същата Наредба. Формирано е искане за „Комисията отново да разгледа“ представените от нея документи.

Съгласно разписаните в чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ правила компетентен да се произнесе по такова искане е създаденият по посочения там ред специален помощен орган - Комисия, назначена от съответния районен кмет. Той самият обаче не разполага с правомощие еднолично да разгледа и се произнесе по съществото на искането - следвало е да го изпрати по компетентност на сформираната с негова заповед комисия за произнасяне в производство по чл. 91 от АПК - преразглеждане на взетото решение по т.4 на Протокол № 05/12.09.2017 г. и евентуално издаване на последваща заповед за одобряване от районния кмет.

Тъй като се касае за колективен орган, макар и помощен, то срокът за произнасяне с ново решение е 14 дневен, което да се предложи за одобряване (утвърждаване ) със заповед от кмета на района.

Най-ранният срок, в който било е възможно произнасяне от страна на Комисията по чл. 6 от Наредбата е 21.11.2017 г., включвайки и един ден технологично време за администриране – жалбата е входирана на 03.11.2017 г. (петък) на 06.11.2017г. (понеделник) е поставена резолюция: “на г -жа Т. и В.А.“, при евентуалното и изпращане на Комисията на същата дата, до 14-дневният срок би изтекъл на 20.11.2017 г. Данни за изпращане на жалбата, съдържаща искане за преразглеждане на Комисията по чл. 6 от Наредбата липсват.

В отговор на подадената от Н. жалба вх.№ СД17001827ПР/03.112017 г., с писмо рег.№ СД17001827ПР-001ПР/01.12.2017 г., подписано от кмета на район „Приморски“ до Й.Н. е изпратено писмо, получено на 06.12.2017 г. Видно от неговото съдържание на лицето се обясняват евентуалните бъдещи мотиви за отказ за настаняване в общинско жилище. Коментар и формиране на отговор по конкретно обективираното в жалбата искане липсват, поради което негативният за Н. правен резултат - изключването и от картотеката на гражданите с установени жилищни нужди, остава непроменен. Това писмо също не съдържа указание подлежи ли на обжалване, по какъв ред и в какъв срок.

С жалба рег. № СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. заведена в деловодството на район „Приморски“ Н. ••• като горестоящ орган със същите доводи и възражения за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата, в т.4 с което е извадена от картотеката в нарушение на чл. 8 от същата Наредба.

В производството по този ред не е предвидил административен ред за обжалване, но дори и да се приеме, че такава процесуална възможност е налице, отчитайки избора на жалбоподателката, то компетентен да я разгледа безспорно е кметът на община Варна в производство по реда и при условията на чл. 97 от АПК.

По делото не се установиха данни образуваната по жалбата на Н. от 03.11.2017 г. административна преписка дали въобще е била изпратена на компетентния орган - кмета на община Варна и на коя дата, съобразно правилата на чл. 92, ал.3 във връзка с чл. 97, ал.1 от АПК.

Вместо жалбата на Н. да се изпрати на кмета на община Варна, до когото е адресирана, същата е администрирана с резолюции „М.Т., А П. за отговор“; „М.М. Р.Ц. за действие по компетентност и отговор“. Особено показателна е последната резолюция, от която е видно, че районната администрация не е считала въобще да изпрати жалбата от 13.12.2017 г. на нейния адресат.

С последваща жалба от 15.01.2018 г., депозирана директно в деловодството на община Варна Н. ••• със същите възражения за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 6, ал.1 поради неспазване на чл. 8, ал.1 от същата, като изтъква и че подадената от нея по-рано жалби до и чрез кмета на район „Приморски“ не са изпратени на община Варна, както и липсва отговор на Комисията по чл. 6 ал.1.

В настоящия случай, предвид избрания от жалбоподателката ред за административно обжалване пред кмета на община Варна, съдът, съобразявайки правилата, визирани в чл. 97 от АПК, относно допустимостта на жалбата, инициирала настоящото дело приема следното:

Жалбата срещу решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата е депозирана пред АС Варна на 01.02.2018 г., преди произнасянето на Кмета на община Варна по адресираната до него жалба рег. № СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. заведена в деловодството на район „Приморски“.

По съдържанието си жалба рег. № СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. обективира оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, но както се каза вече липсват данни същата да е изпратена на горестоящия административен орган заедно с административната преписка. Подаването на жалба действително поставя началото на производство по оспорване на ИАА по административен ред. В разглеждания решаващо при преценката за срока на обжалването по съдебен ред е установяване на началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 97, ал.1 от АПК. За да е възникнало задължение за произнасяне от страна на горестоящия административен орган следва същият да е надлежно сезиран с жалбата – да я е получил ведно с преписката, образувана от първостепенния АО, издател на акта, като датата на получаването следва да е установена по безспорен начин. Именно от тази дата тече срокът за произнасяне.

Както се каза вече липсват данни жалбата от 13.12.2017 г. ведно с пълната административна преписка да са изпратени на Кмета на община Варна по компетентност. Нещо повече – компетентността е преценена като такава на районната администрация, според коментираните по-горе резолюции (л. 112 от делото), което е в нарушение на регламентацията в гл. VІ-та на АПК Тази констатация обосновава извода, че за горестоящия орган не е започнал да тече срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК, което препятства заключението, че правото на съдебно обжалване е погасено поради просрочие на жалбата.

Жалба № КС18000172ПР/01.02.2018 г., депозирана до съда чрез район „Приморски“ срещу решението по т.4-та на Комисията по чл. 6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, взето с Протокол № 5/12.09.2017 г., одобрено със Заповед № 453/25.09.2017 г. на кмета на район „Приморски при община Варна преценена както съобразно разпоредбата на чл. 97, ал.5 от АПК, така и съобразно чл. 149, ал.3 от същия кодекс е допустима за разглеждане. Тя е допустима включително и при преценка на същите основания относно срока за произнасяне на кмета на община Варна по втората жалба, с която е сезиран - рег.№СД17001827ПР-003ВН/15.01.2018 г. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата, взето с Протокол № 5/12.09.2017 г., в частта по т. 4 - предмет на съдебен контрол, има следното съдържание: “На основание чл.9 предложение 1 от НУРУЖНГНПОЖ. Разгледа и прие актуализираната картотека на крайнонуждаещите се от жилища граждани и я предлага на кмета на район „Приморски“ за утвърждаване като неразделна част от протокола“. Одобрено е със Заповед № 453/25.09.2017 г. на кмета на район „Приморски“.

Оспореният ИАА е издаден от компетентен за това орган съгласно разпоредбите на чл. 6 от Наредбата, която гласи.

Чл. 6. /1/ Кметът на район назначава със Заповед Комисия в състав от 5 члена за картотекиране на гражданите, подали молби за настаняване под наем в общинско жилище и одобрява правилата за нейната работа. В комисията задължително се включват трима представители на районната администрация и двама общински съветници, определени от Председателя на Общинския съвет.

Правомощията на Комисията са изчерпателно посочени в 6 точки на ал.2, като относимите за случая са точки е и 2:

1. разглежда подадените заявления и декларации в едномесечен срок от постъпването им, взема решения за картотекиране или отказва картотекиране на гражданите в картотеките;

1. взема решения за изваждане от картотеките при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата;

Съгласно Чл. 8. Ал.1, към която препраща коментираната по-горе т. 2, изваждат се от картотеката, с решение на комисията по чл. 6 от Наредбата:

1. граждани, придобили имоти по чл. 4 от настоящата Наредба;

1. гражданите, посочили неверни данни в подадените документи за категоризация носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и се изваждат от картотеката за срок от 5 години.

Решението на Комисията, в частта по т.4 – предмет на съдебен контрол се основава на чл. 9 от Наредбата, според която норма поредността в отделните групи на картотекираните граждани се актуализира ежегодно. Тя не се променя през годината, освен при условията на чл. 7, ал.2 и ал.3 въз основа на решение на Комисията по чл. 6 от Наредбата.

Видно от анализа на цитираните разпоредби постановеното по реда на чл. 9 решение на комисията по чл. 6 съвсем не съответства и не е идентично по съдържание и правен ефект с решението по чл.8 от Наредбата. След като местният законодател е разписал реда условията, при които комисията постановява решение за изваждане на лица от картотеката на нуждаещите от жилище граждани, като в чл. 8 го обособил в самостоятелно производство, с постановяване на изричен административен акт в писмена форма, то не може да се счете, че актуализирането на картотеката с решение по чл. 9, с конклудентно редуциране на поименния списък има същия ефект. Както решението по чл. 9 от Наредбата, на каквото основание е постановено проверяваното такова, така и решението по чл. 8 от същата следва да съдържат ясни мотиви (конкретни факти и обстоятелства от действителността)и извлечени въз основа на тях правни изводи и така да се предлагат за одобряване от кмета на съответния район. Заповедта, която той следва да издаде съгласно дадените му м чл. 6, ал.3 от Наредбата правомощия също следва да е съобразена с тези изисквания.

Такава е императивната разпоредба на чл. 59 от АПК.

Нито проверяваното решение, нито заповед № 453/25.09.2017 г. на кмета на район „Приморски“ съдържат каквито и да било мотиви, което съдът квалифицира като съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с изискването за форма на ИАА, съставляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна.

Картотеката следва да се поддържа в актуално състояние, но това състояние е обусловено и пряко процесуално обвързано от постановените от постановените от компетентни орган решения в производството по чл. 8 от Наредбата при условията и предпоставките, визирани там, след задължително издадена заповед за одобряване от кмета на района (чл. 6, ал.3 във връзка с ал.2 т.2 от Наредбата).

Предвид изложеното и направения коментар на относимите разпоредби от НУРУЖНГНПОЖ съдът счита, че взетото на основание чл. 9 от Наредбата решение по т.4, Протокол 05/12.09.2017 г. на Комисията по чл. 6, одобрено със Заповед № 453/25.09.2017 г. на кмета на район „Приморски“ не е в състояние да постигне заложената в цитираната норма цел. Правният ефект на изваждане от картотеката би се постигнал с решение по чл. 8 от наредбата, надлежно одобрено с влязла в сила заповед от кмета на района. В случая такова производство не е проведено и това е безспорно.

Този факт е достатъчен да даде отговор на въпроса дали одобрената с процесната заповед на кмета на района актуализирана картотека е действително актуална - отговорът е отрицателен.

Заповедта на кмета на район „Приморски“ с която е одобрено решение по т.4, взето с Протокол 05/12.09.2017 г. на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ на основание чл. 9 от Наредбата е незаконосъобразна.

Тази констатация поставя следващ въпрос, а именно коя е актуалната към момента картотека на нуждаещите се от жилище граждани.

След като според коментираната многократно разпоредба на чл. 9 от Наредбата нейната актуализация се извършва ежегодно, то предвид приетото от съда се налага изводът, възможната актуална картотека на гражданите с установени жилищни нужди е тази, приета с Протокол № 05/18.08.2016 г. (доколкото по делото липсват данни за заповедта, с която е одобрена от районния кмет.) Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 предложение второ от АПК съдът