Решение № 5033 от 28.2.2018 г. на Районен съд - Сливен по дело № 5033/2017 г.

С присъда № 24/19.04.2016 г. по НОХД № 120/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново е призната подсъдимата Д.И.Н. – Т. за виновна в това, че на 19.07.2015 г. в гр. Велико Търново умишлено е умъртвила И.К.Т., вследствие на нанесени на 18.07.2015 г. проникващи прободно прорезни наранявания с нож в областта на коремната кухина и на гърба, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и на основание чл. 116, ал. 1 предложение 2, във вр. с чл. 115 вр чл. 36 и 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 18 години, което наказание на основание чл. 58 А от НК е намалено с 1/3 или същата следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години при първоначално определен строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е осъдена Д.И.Н. – Т. да заплати на К.И.Т. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Присъдата е влязла в законна сила на 1.11.2016 г. С решение от 11.10.2016 г. по ВНОХД 203/2016 г. на Апелативен съд - гр. Велико Търново е потвърдена изцяло присъда № 24/19.04.2016 г. по НОХД № 120/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново. От удостоверение за наследници на И.К.Т. се установява, че е починал на 19.07.2015 г. и е оставил за наследници Д.И.Н. – Т.- съпруга, К.И.Т.- син и М.-М. Т.И. – дъщеря. От удостоверение за родените от майката деца, издадено на Т.В.Т. се установява, че е майка на М.-М. И.Т. и К.И.Т.. От удостоверение за настоящ адрес на М.-М. И.Т. се установява, че настоящия й адрес е гр. С., ул. Х.К. №.. От удостоверение за раждане на М.-М. И.Т. се установява, че родители са й и И.К.Т.. От удостоверение издадено на 26.02.2007 г. по гр. дело № 810/2006 г. на Районен съд – Велико Търново се установява, че с решение № 851/12.06.2005 г. на Районен съд – Велико Търново е прекратен гр. брак между Т.В.Т. и К.И.Т. и със същото решение са предоставени за упражняване родителските права спрямо детето М.-М. И.Т. на майката Т.В.Т.. От удостоверение за получен брутен доход на И.К.Т. се установява, че е получавал за м.01.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 380.15 лв., за м.02.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 382.16 лв., за м.03.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 384.16 лв., за м.04.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 407.16 лв., за м.05.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 185.30 лв., за м.06.2015 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 387.65 лв. От удостоверение за родените от майка деца се установява, че К.И.Н. е майка на И.К.Т.. На 15.11.2016 г. е подадена молба за финансова компенсация по ЗПФКПП от К.И.Т., с която е поискал да му бъдат заплатени разходи за платен от него адвокатски хонорар 500 лв. за първа инстанция и 500 лв. за втора инстанция, общо възлизащи на 1000 лв. Към молбата са представени два договора за правна защита и съдействие, съответно от 25.03.2016 г. и 19.09.2016 г., всеки с отразена внесена сума в размер на 500 лв. за защита съответно първоинстанционното производство и във въззивното производство пред Апелативен съд. Молбата е изпратена по пощата на 14.11.2016 г. На 15.11.2016 г. е подадена молба за финансова компенсация по ЗПФКПП от М.-М. И.Т., с която е поискала да й бъдат изплатени средства за месечна издръжка в размер на 50 лв. Към молбата са представени удостоверение за наследници на И.К.Т., удостоверение за родените от майка деца, удостоверение за раждане, копие от личната карта на М.-М. И.Т., както и удостоверение от ВТРС, удостоверение за получен брутен доход на И.К.Т.. На 16.11.2016 г. е подадена молба за финансова компенсация по ЗПФКПП от К.И.Н., с която е поискала да й бъдат изплатени разходи за погребение в размер на 628 лв. Към молбата е представена лична карта на К.И.Н. и преписи от решение на ВТАС и присъдата на ВТОС. Към молбата е представена и фактура с получател К.И.Н. и доставчик Кънчеви 2014 ЕООД с фактурирана сума в размер на 628 лв. за организация и ритуали за погребението на И.К.Т.. Към фактурата е представен и касов бон за заплатена сума в размер на 628 лв. Молбата е изпратена по пощата на 14.11.2016 г. С решение № 6 от 2017 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления се разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер на 628 лв. на К. И. Н., сумата от 1000 лв. на К.И.Т. и сумата от 5520 лв. на М.-М. И.Т.. В мотивите на решението е посочено, че молбите за финансова компенсация са подадени от К.И.Н., К.И.Т. и М.-М. И.Т., съответно родител и деца на починалия вследствие на престъпление И.К.Т.. Посочено е, че към молбите са приложени заверени копия от присъда и решение, както и че присъдата е влязла в законна сила на 1.11.2016 г. и претенциите за имуществени вреди от К.И.Н. са в размер на 628 лв., като за това са представени фактура от К.И.Т. в размер на 1000 лв. за съдебно-деловодни разноски – представени са два броя договори за правна защита и съдействие на обща стойност 1000 лв. и имуществената претенция на М.-М. И.Т. пропуснати средства за издръжка в размер на 50 лв. месечно. С платежно бюджетно нареждане от 14.02.2017 г. е платено по сметка на К.И.Н. сумата от 628 лв., като наредител е Министерство на правосъдието. С платежно бюджетно нареждане от 14.02.2017 г. е платено по сметка на К.И.Т. сумата от 1000 лв., като наредител е Министерство на правосъдието. С платежно бюджетно нареждане от 14.02.2017 г. е платено по сметка на М.-М. И.Т. сумата от 5520 лв., като наредител е Министерство на правосъдието. Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните писмени доказателства. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По предявения регресен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП за осъждане на Д.И.Н. – Т. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 628 лв., представляваща финансова компенсация, изплатена на К.И.Н. за извършени разходи за погребение.Безспорно се установи в производството, че И.К.Т. е починал вследствие на престъплението, а К.И.Н. е негова майка и е заплатила разходите за погребението му, като е представила съответната фактура към молбата си за финансова компенсация по ЗПФКПП.Налице е влязъл в сила съдебен акт, по силата на който ответницата е призната за виновна в престъпление посочено в чл.3, ал.3, т.1 от ЗПФКПП умишлено убийство, молба от майката на пострадалия за финансова компенсация и решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и платежно нареждане, че сумата в размер на 628лв е изплатена.В параграф 24 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е предвидено, че закона влиза в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник, с изключение на параграф 21 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването т.е изменената разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗПФКПП влиза в сила на 6.10.2016г., а молбата за финансова компенсация подадена от майката на починалия вследствие на престъплението е изпратена на 14.11.2016г.Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗПФКПП до 6.10.2016г. е със следното съдържание когато пострадалия е починал в резултат на престъпление правата на подпомагане и на финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.След влизането в сила на изменението на 6.10.2016г. разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗПФКПП гласи „Когато пострадалия е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от ПП ЗПФКПП разходи за погребение по чл.14, ал.1, т.5 от закона могат да претендират лицата по чл.3, ал.2 от закона. К.И.Н. е майка на починалото вследствие на престъплението лице, но не е законен наследник на И.К.Т..С оглед изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за уважаването на предявения регресен иск срещу ответницата за сумата от 628лв. и иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като лицето на което е изплатена финансовата компенсация не е от лицата посочени в чл.3, ал.2 от ЗПФКПП. По предявения регресен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП за осъждане на Д.И.Н. – Т. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 1000 лв., представляваща финансова компенсация, изплатена на К.И.Т. за съдебно-деловодни разноски.Безспорно се установи в производството, че И.К.Т. е починал вследствие на престъплението, а К.И.Т. е негов наследник-син, като е представил – два броя договори за правна защита и съдействие на обща стойност 1000 лв.към молбата си за финансова компенсация по ЗПФКПП.Всеки един от двата договора е във връзка с воденото наказателно производство срещу ответницата и във всеки един от двата е отразено договорена и заплатена сума 500лв. Налице е влязъл в сила съдебен акт, по силата на който ответницата е призната за виновна в престъпление посочено в чл.3, ал.3, т.1 от ЗПФКПП умишлено убийство, молба от наследник на пострадалия за финансова компенсация и решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и платежно нареждане, че сумата в размер на 1000лв е изплатена на К.И.Т.. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗПФКПП гласи „Когато пострадалия е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.Налице са предпоставките за уважаването на предявения регресен иск от Министерство на правосъдието.От значение за основателността на исковата претенция са единствено наличието на предвидените в чл.3 от ЗПФКПП предпоставки за възникването на право на иск по чл.16 от ЗПФКПП.Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл.3: извършено е тежко умишлено престъпление, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия, като право на компенсация имат неговите наследници, за което е взето решение от компетентния орган и изплатено такова. По предявения регресен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП за осъждане на Д.И.Н. – Т. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 5520 лв., представляваща финансова компенсация, изплатена на М.-М. Т.И. за пропуснати средства за издръжка.Безспорно се установи в производството, че И.К.Т. е починал вследствие на престъплението, а М.-М. Т.И. е негов наследник-дъщеря, като е представила – съдебно удостоверение, в което е посочен размера на издръжката, която е следвало да й изплаща пострадалия, към молбата си за финансова компенсация по ЗПФКПП. Налице е влязъл в сила съдебен акт, по силата на който ответницата е призната за виновна в престъпление посочено в чл.3, ал.3, т.1 от ЗПФКПП умишлено убийство, молба от наследник на пострадалия за финансова компенсация и решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и съдебно удостоверение, в което е посочен размера на издръжката, която е следвало да й изплаща пострадалия. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗПФКПП гласи „Когато пострадалия е починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.Налице са предпоставките за уважаването на предявения регресен иск от Министерство на правосъдието.От значение за основателността на исковата претенция са единствено наличието на предвидените в чл.3 от ЗПФКПП предпоставки за възникването на право на иск по чл.16 от ЗПФКПП.Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗПФКПП финансова компенсация се предоставя за издръжка на лица по чл.3, ал.2 от ЗПФКПП, ненавършили 18годишна възраст, размерът за всяко едно лице е до 10 000лв. Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл.3: извършено е тежко умишлено престъпление, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия, като право на компенсация имат неговите наследници, за което е взето решение от компетентния орган и изплатено такова в размер на 5520лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 435.92лв, представляваща заплатена държавна такса в размер на 235.92лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв Така мотивиран, СлРС