Решение № 1070 от 16.1.2020 г. на Административен съд - Хасково по дело № 441/2019 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ТД”Южна морска” към Агенция Митници против Решение № 33/05.03.2019г., постановено по а.н.д. № 16/2019г. по описа на РС-Свиленград, в частта му, в която е отменено НП № №1469/03.12.2018г. на Заместник Началника на Митница Бургас, с която на основание чл. 20 от Валутния закон са отнети в полза на държавата 13 950 евро. Твърди се, че в обжалваната му част решението е издадено при наличието на отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че за да постанови решението си съдът приел, че предвиденото в чл. 18, ал.1 от ВЗ административно наказание”Глоба”, в съчетание с предвидената санкция по чл.20 от ВЗ, се явявали несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед преследваните от Регламент № 1889/2005г. цели, в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ. престъплението и наказанието. При тези съображения РС-Свиленград намерил, че не следва да приложи чл. 20 от ВЗ, спрямо жалбоподателя, като норма противоречаща на правото на ЕС. Този извод на съда според касатора бил неправилен. В случая, режимът на контрол и движение на пари в брой, установен в българският Валутен закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., бил декларативен и не бил в противоречие с Регламент № 1889/2005г. Въведеният декларативен режим за внасяната в страната ни валута над 10 000 евро не нарушавал чл. 56 от Договора за ЕО и установения от него принцип, на свободно движение на капитали в рамките на общността. Чл. 58 от договора бил изключение от принципа на чл. 56 от същия и давал право на всяка държава членка, да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията, в това число да предвиди, като част от санкциите срещу тези нарушения отнемане, а не само задържане, на предмета на нарушението/престъплението/ в полза на държавата. Ето защо, според касатора, съдът превратно бил тълкувал нормите на европейското законодателство. Не било налице твърдяното противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието, тъй като глоба от 1000 лева, спрямо предмета на нарушение, който е 17 000 евро, не била нито ефективна, нито съразмерна, нито възпираща. Твърди се също, че Районен съд –Свиленград в мотивите на решението си превратно бил тълкувал Определение № 1086412/12.07.2018г. по дело С-707/17 на Съдът на европейският съюз в Люксембург. Сочи се, че така определеното наказание било справедливо и съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото. По изложените съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на наказателното постановление, в частта с която на основание чл. 20 от ВЗ в полза на държавата е отнет предмета на нарушението. Ответникът по касационната жалба Б.С.Т., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, счита решението в оспорената му част за правилно и законосъобразно и пледира същото да бъде оставено в сила. Касационната инстанция като обсъди събрания по делото доказателствен материал, изложените в жалбата възражения и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, с което на основание чл. 18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ на Б.С.Т. е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 1000.00 лева и е отменил същия санкционен акт, в частта му, с която на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от наказаното лице са отнети в полза на Държавата 13 950.00 евро. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с горното съдът е посочил, че размерът на санкцията за описаното нарушение е правилно определен. Същевременно, касателно отнемането по реда на чл. 20 от ВЗ на предмета на нарушението, съдът е изложил мотиви, че е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският съюз и е приел, че предвиденото в чл.18 от ВЗ наказание”Глоба” в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с регламент № 1889/2005г. цели в противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието. По тези съображения РС-Свиленград е приел, че не следва да прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на правото на ЕС. Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. За правилно касационната инстанция намира решението в обжалваната му от ТД”Южна морска” към Агенция Митници част. В тази връзка касационният състав съобрази Определение от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с отправено от АдмС-Хасково по анд ( К ) № 539/2018г. преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.) и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Възприетото от националния законодател разрешение да се понася административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в чл.3 от същия регламент. Разписаното в чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право да се въвеждат санкции, които според изр.2 от същата разпоредба на регламента трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, държавите – членки следва да упражняват в съответствие с правото на Съюза и на неговите общи принципи, вкл. принципа за пропорционалност, заложен в чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим и при административното наказване. Воден от съображенията, посочени в цитираното по - горе определение по дело С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото от българският законодател в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл.11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., а постановеното в случая отнемане в полза на държавата на процесната валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на СЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. Предвид гореизложеното и с оглед тълкуването на чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005, дадено в Определението на СЕС по дело С-652/18г., настоящият състав приема, че постановеното в случая на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл.11а ал.1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността. Ето защо в частта му по пункт първи, в която от жалбоподателя се отнема в полза на държавата сумата от 13 950 евро, НП № 1469/2018 от 03.12.2018г. на Заместник-Началника на Митница Бургас, се явява несъответстващо на материалния закон.Като е достигнал до този извод и е отменил санкционният акт в тази му част, въззивният съд е приложил правилно закона. По искането на касатора, съдът да се произнесе дали недекларираната сума подлежи на връщане на лицето, следва да се има предвид, че не е в правомощията на касационната инстанция да дава отговор на този въпрос, а освен това подобно произнасяне е извън обхвата на преценката, дължима в настоящото производство.